№ 97
гр. Разград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20243300500156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. З. А. чрез пълномощник против Решение № 192/ 28.
03. 2024 г. по гр. д. № 1155/ 23 г. по описа на РС Разград, с което съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани обективно съединените искове предявени от А. З. А. против
„БП ГРУП“ ЕООД за признаване уволнението му, извършено със Заповед № 001 от
19.06.2023 г., за незаконно и за отмяна на заповедта като незаконна, както и за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа съгласно
чл. 225 от КТ в размер на 4680,00 лева (четири хиляди шестстотин и осемдесет лева) за
периода от 01.07.2023 г. - 13.07.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за осъждането му за разноските.
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки становище за
нейната неоснователност, който поддържа и в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е вА.дно и допустимо, а жалбата депозирана
срещу него е неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно е, че с Трудов договор № 76/21.02.2023 г. ищецът бил назначен в ответното
дружество на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, при
основно трудово възнаграждение в размер на 780,00 лева, с място на работа „БП ГРУП“
ЕООД, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика,
представляваща неразделна част към договора. Копие от тази заповед и длъжностна
характеристика са му връчени при постъпването на работа. Не е спорно обстоятелството, че
на ищеца е възложено изпълнението на международен превоз по направление Солун –
Девня, който следвало да бъде изпълнен и приключен на 01.06.2023 г. На 02. 06. 2023 г.
ищецът не се явил на работа, за да предаде документите, удостоверяващи извършения
превоз. Не отчел и сумата 70 евро, която била заплатена в Гърция, в брой, от получателя на
товара.Тези факти се установяват от събраните по делото гласни доказателства. Според
показанията на разпитаните св. М. – З. и К., на 01. 06. 2023 г. ищецът приключил курса си и
св. З. разговаряла с него по телефона, като го попитала дА. е оставил документите от
товарите, които получавал след товаро-разтоварната дейност от получателя на стоката и
платените на ръка 700 евро. Ищецът отговорил, че не ги е занесъл на ответника, тъй като
имал да си оправя сметки. Св. К. също дава показания, че ищецът след завръщането си от
курса в Гърция не е идвал на работното си място, не е посещавал офиса на фирмата, не е
давал обяснения защо не се е явявал на работа. Според показанията на двамата свидетели,
работното време на офиса било от 8. 00 до 17. 00 часа и всеки ден имало постоянно
служител в него.
На 12. 06. 2023 г. на ищеца била изпратена покана за даване на обяснения до 16. 06.
2023 г. за неявяването му на работа в продължение на 12 дни и задържане на документи,
ключовете на автомобила и 700 евро служебни средства. Поканата била връчена на 14. 06.
2023 г., установено с обратна разписка, а на 16. 06. 2023 г., според съставения и приложен
по делото протокол на комисия, ищецът не се явил за даване на обяснения, нито представил
писмени такива.
На 07.06.2023 г. на ищеца бил издаден болничен лист за временна неработоспособност
от „Д-р Н. СА.м-АМИМПИП“ ЕООД за периода от 07.06.2023 г. до 13.06.2023 г. Ищецът е
изпратил пратка до ответника на 08.06.2023 г. Не са събрани доказателства кога същата е
получена от ответника.
На 20.06.2023 г. на ищеца бил издаден болничен лист за временна неработоспособност
от „МЦ Д-Р В.“ ООД за периода от 14.06.2023 г. до 13.07.2023 г.
И двата болнични листа са анулирани с влезли в сила решения на ЛКК.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
2
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед
№ 001/19.06.2023 г. е „дисциплинарно уволнение”, затова, че след завръщането от
изпълнявания курс по направление от гр. Солун до гр. Девня на 01. 06. 2023 г. , ищецът не
се явил в офиса на дружеството за отчитане на превозните документи, задържал в себе си
международни товарителници – CMR по направления/ Разград – Патра, Патра – Солун и
Солун – Девня, както и 700 евро служебни средства. В продължение на 12 дни не се явил в
офиса на дружеството за изпълнение на служебните си задължения.
Преди да му бъде наложено наказанието „дисциплинарно уволнение”, са му били
поискани писмени обяснения за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина,
в които са описани точно визираните от работодателя действия. В този смисъл е спазена
процедурата по чл. 195 от КТ.
Заповедта е мотивирана, според изискванията на закона, като работодателят е извел
обективните признаци и е посочил две, извършени от жалбоподателя нарушения, а именно:
След завръщането от изпълнявания курс по направление от гр. Солун до гр. Девня на 01. 06.
2023 г. , ищецът не се явил в офиса на дружеството за отчитане на превозните документи,
задържал в себе си в международни товарителници – CMR по направления/ Разград – Патра,
Патра – Солун и Солун – Девня, както и 700 евро служебни средства. Второто нарушение е
неявяването му на работа в продължение на 12 работни дни. Обстоятелствата, че след
завръщането си от гр. Солун на 01. 06. 2023 г. не е отчел превозни документи и не се е
явявал на работа, не се оспорват от ищеца. Твърдението му, че през този период е бил в
отпуск по болест е необосновано, предвид събраните писмени доказателства за анулиране на
издадените му болнични листи. В този смисъл същият не се ползва и от закрилата на чл. 333
от КТ.
Първото така описано нарушение, представлява такова по чл. 187, ал. 1, т. 10, пр.
последно от КТ. За да има такова нарушение, следва работникът да не е изпълнил
задължение, определено при възникване на трудовото правоотношение. В приложената към
трудовия договор и подписана от ищеца длъжностна характеристика за длъжността, която е
заемал в т. 5 му е вменено задължение да описва в пътния лист данните за извършените
курсове. След като ищецът не се е явил в офиса след завършване на курса до гр. Солун и не
е отчел превозния документ, не е изпълнил вмененото му задължение и е нарушил
трудовата дисциплина.
Безспорно се установява и второто извършено от жалбоподателя нарушение на
трудовата дисциплина. Неявяването на ищеца на работа в продължение на 12 дни е
нарушение на трудовите му задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ и основание
за налагане на наказание „уволнение“ по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни.
3
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилен извод,че уволнението е законно, е необосновано, поради което
в това отношение не е нА.це порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил
много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до извода, че предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ са неоснователни.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/ 28. 03. 2024 г. по гр. д. № 1155/ 23 г. по описа на
РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от 27. 05. 2024 г.
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4