О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1230 26.07.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІ
наказателен състав
На двадесет и шести
юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ
след като се
запозна с материалите по ЧНД № 2698/2019 г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Образувано
е по жалба на К.Л.В., ЕГН ********** *** в качеството на пострадало лице по
досъдебно производство № 1151/2011г. по описа на Първо РУ на МВР - Пловдив,
против Постановление от 13.05.2015г. за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство № 1151/2011 г. по описа на по описа на
Първо РУ на МВР - Пловдив, образувано и водено срещу Д.В.Д., ЕГН ********** за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че на 10.11.2010г. в гр.Пловдив с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у К. Л. В. *** с това му е причинил имотна вреда в размер на имотна
вреда в размер на 2000 евро.
В
жалбата се излагат съображения за необоснованост, неправилност и немотивираност
на прокурорския акт и се моли съдът да го отмени.
Съдът,
след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното
постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по
делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предвид
на изложената от В. фактическа обстановка съдът приема жалбата му за подадена в
срок. Не се констатираха по делото каквито и да е доказателства за
уведомяването му за прекратяване на наказателното производство.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Досъдебното
производство е било образувано и водено срещу Д.В.Д. за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, за това, че на 10.11.2010г. в гр.Пловдив с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у К.Л.В. *** с
това му е причинил имотна вреда в размер на имотна вреда в размер на 2000 евро.
В хода
на разследването било установено следното:
През
2010г. семейството на свидетеля К.В. решило да закупи лек автомобил, втора
употреба, като чрез свои познати /неустановени в хода на разследването/
свидетелят В. се свързал със св. Д.Д., който не познавал към момента на
разговора. Между двамата била уговорена среща, която се състояла през месец октомври
2010г. пред жилището на св. Д., който тогава живеел в гр.П. *****. На тази
среща свидетелят В. забелязал паркиран пред дома на св. Д. л.а. марка
„Волво", за който св. Д. му е обяснил, че го е внесъл от Германия и го
продава. Офертата не събудила интерес у св. В., който желаел да закупи за себе
си л.а. марка „Мерцедес" за сумата от около 2000 евро, поради което
двамата със св. Д. се договорили при следващото заминаване на последния да
разговарят отново и на св. В. да бъдат изпратени снимки на електронната му поща
на автомобил, който би му допаднал. Двамата свидетели разменили координати за
връзка и се разделили. Последвал разговор между тях, който се състоял през м.
ноември 2010 г. и в рамките, на който св. Д. уведомил св.В., че е намерил за
него подходящ автомобил в гр.Кьолн, Германия. Няколко дни по-късно св. В. се
срещнал със св. В. Д. - син на св. Д.Д., на когото предал сумата от 500 евро
срещу предварително оформена от св. Вл.Д. разписка. Тази сума съставлявала
капаро за закупуване на превозното средство. На 10.11.2010г. свидетелите В. и
Д. Д. се срещнали в дома на последния, където св. Д. издал в полза на св.В.
разписка за сумата от 2000 евро, съставляваща окончателната стойност на
превозното средство, а съответно св. В. предал на св. Д. остатъка от 1500 евро.
Срещата приключила с уговорка между двамата около коледните празници на 2010г.
св. Д. Д. да достави превозното средство в България. След тази среща между св.
В. и св.Д. се провел телефонен разговор, в хода на който св. Д. Д. го уведомил,
че пътуването се отлага за по - късен етап, тъй като атмосферните условия били
неблагоприятни. Последвали още няколко телефонни разговора между двамата, като
свидетелят Д. Д. обяснявал на свидетеля В., че поради служебни ангажименти е
възпрепятстван със завръщането си в страната. Междувременно протичала и
кореспонденция под формата на съобщения, които двамата свидетели си разменяли
посредством телефонните си апарати. През месец юни 2011 г. свидетелят В.
съобщил на св. Д., че възнамерява да сезира с жалбата органите на
прокуратурата. Тези фактически обстоятелства, изложени от св. В. /л.47-48 от
ДП/ са били потвърдени и в показанията на свидетелката Н.В./л.49-50 от ДП/,
негова съпруга. Разпитан в качеството на свидетел /л.63 от ДП/ свидетелят Д.Д.
е потвърдил изложеното от св. В., включително и размера на получената сума,
като е заявил, че разписката за същата е саморъчно съставена и подписана от
него. По-нататък свидетелят Д.Д. е посочил, че действително е закупил
въпросното превозно средство заедно с друго такова и 30 употребявани
акумулатора, но при опит да се завърне на територията на страната е бил
задържан на границата с Унгария и санкциониран с глоба в размер на 7000 евро.
Въпросната сума свидетелят Д.Д. набавил от свой познат, на когото се задължил
да я върне впоследствие, като работи за него, продавайки автомобили в гр.
Лудвигсхафен, Германия. Впоследствие здравословното състояние на св. Д. се
влошило и това осуетило намерението му да възстанови на свидетеля В. получената
сума. Съответно тезата на св. Д. е била потвърдена в показанията на неговия син
- св. В. Д. /л.64 от ДП/ и неговата съпруга - Е.Д./л.96 от ДП/.
След
преценка и анализ на събраните доказателства прокурорът е намерил, че в случая
не са налице признаците на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, в достатъчна
степен на доказаност, която да обуслови ангажиране на наказателната отговорност
на Д.. За наличието на инкриминирания престъпен състав според прокурора е
необходимо да бъдат създадени неправилни представи относно определени факти и
обстоятелства от действителността у пострадалото лице. В резултат на същите,
пострадалото лице взема решение да извърши фактическо разпореждане със свое
имущество, което съответно ощетява същото и по времето на този свой акт,
пострадалото лице е мотивирано да го извърши именно в резултат на неправилните
представени създадени по-рано у него. Според прокурора следва да се посочи, че
това престъпление се извършва от дееца със специална користна цел, свързана с
набавяне на имотна облага, както и с пряк умисъл. В случая според прокурора
между свидетелите В. и Д. са се развили отношения, носещи признаците на
гражданско правна сделка /било тя договор за поръчка или пък такъв за покупка
на въпросното превозно средство/. Липсват доказателства, които да сочат, че
изначално, още на 10.11.2010 г. у св. Д. е съществувало намерение да измами
св.В., като набави за себе си имотна облага, свързана с получаването на
паричната сума съставлява стойността на превозното средство. Събраните по
делото доказателства според прокурора сочат, че очевидно покупко-продажбата на
автомобили втора употреба от чужбина е начина за препитание, който е намерил за
себе си св. Д.. Вярно е, че не е било установено дали действително той е
закупил превозното средство, което е обещал на св.В. или не, но това обстоятелство
не игнорира факта, свързан с липсата на умисъл у св. Д. да извърши
инкриминираното деяние, който беше обсъден по-горе. Факт е /и той не е бил
оспорен нито от св.В., нито от другите свидетели по делото/, че през цялото
време между него и св.Д. са били водени телефонни разговори, а последния не се
е укрил. Факт е също и че също за получаване на паричната сума между двамата
свидетели е била оформена разписка, т.е. за св.В. е съществувала възможност в
един по-ранен период от време да защити правата си, като инициира съответните
граждански производства, свързани с принудително изпълнение на вземанията му
към св.Д..
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло доводите на представителя на държавното
обвинение, с които се обосновава липсата на извършено престъпление.
Правилно
представителят на Районна прокуратура, анализирайки събраните по делото данни,
е установил липсата на умисъл за извършване на престъплението по чл.209, ал.1
от НК. Между В. и Д. са се развили гражданскоправни отношения, по-скоро облигационни
такива, вследствие на които първият е претърпял вреда в размер на 2000 евро от
неизпълнение на договора за поръчка от страна на втория. Нито от контекста на
жалбата на пострадалия, нито от показанията на Д. не може да се изведе
изначален умисъл за извършване на престъплението „измама“.
Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че от така изложената от представителя на
Районна прокуратура – гр.Пловдив фактическа обстановка е видно, че в случая се
касае за неуредени гражданскоправни отношения, и по-конкретно неизпълнение на
облигационни задължения, а не за осъществяване състав на престъпление от общ
характер.
Водим от
гореизложеното, съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на
Районна прокуратура – гр. Пловдив в обжалвания прокурорски акт.
В тази
връзка, неоснователно е и възражението на К.В. от жалбата му относно наличието
на елементите на фактическия състав на престъплението по чл.206 от НК. В случая
средствата, предоставени от жалбоподателя на Д., са били с цел закупуване на
автомобил, което според данни от последния е било осъществено, но колата не е
могла да бъде доставена до територията на Република България. Действително,
макар да няма други данни по делото относно тези факти, освен показанията на
съпругата и сина на Д., в никакъв случай не може да се приеме, че средствата от
В. са предоставени на Д. с цел да ги владее и пази. Налице е договор за
поръчка, макар и не в писмен вид, като за сумата е бил изготвен оправдателен
документ.
И в този
случай от данните по делото не може да се изведе най-важният елемент от състава
на престъплението по чл.206 от НК, а именно умисъла за извършването му.
Резултат
от горното е, че изложените съображения в жалбата на К.Л.В. се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид
изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението на РП – гр. Пловдив
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1151/2011г. по описа на
Първо РУ на МВР - Пловдив е обосновано и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено. Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление от 13.05.2015г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 1151/2011г. по описа на Първо РУ на МВР - Пловдив,
образувано и водено срещу Д.В.Д., ЕГН ********** за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК за това, че 10.11.2010г. в гр.Пловдив с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у К.Л.В. *** с това
му е причинил имотна вреда в размер на имотна вреда в размер на 2000 евро.
Определението
подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред
Пловдивски окръжен съд.
Препис
от определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и на РП гр.
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с
оригинала!
МГ