Решение по дело №845/2017 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2018 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20171610100845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 26.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 декември.………………….…………………… през две хиляди и седемнадесета година…………..…………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 845 по описа за 2017г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по обективно съединени искове с правно основание   чл.240, ал.1, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Предявени са насрещни искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

 

Ищцата Р.И. ***, твърди, че на 26.11.2014 г. предала в заем на Н.И.В. сумата 6000 лв., която тя получила в брой и се задължила да и върне ведно с лихва - равна на лихвения процент на спестовния влог на Банка Уникредит Булбанк. Постигнатото съгласие между тях е оформено в разписка от същата дата. Падежът на задължението за връщане на сумата бил уговорен – „при изплащане на парите по програмите за овощни дръвчета на Държавен фонд „Земеделие" (европейски програми, национални програми)” . Твърди, че ответницата не е кандидатства по посочените програми,  каквато възможност  имала нееднократно, поради което счита, че условието, при което е уговорено връщането на заема се е сбъднало, т.е. че падежът е настъпил. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответницата, да й заплати сумата от 6 000.00 лева по договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 256. 67 лева на основание чл.240, ал.2 ЗЗД (размерът е изменен след изготвяне на заключение по назначена съдебно икономическа експертиза), дължима за периода от 26.11.2014 година до датата на падежа и 714.72 лева обезщетение за забава за периода от падежа на вземането до датата на предявяване на иска. Претендира и направените в производството разноски.

Ответницата Н.И.В.,***, в срока за отговор взема становище, в което оспорва предявените искове. На първо място твърди, че искът е недопустим, липсва правен интерес за ищцата да претендира вземане, за което не е настъпил падеж. Оспорва основателността на иска, като във връзка с наведеното твърдение за настъпило условие за плащане твърди, че ищцата умишлено е попречила за настъпване на това събитие, определено за падеж с подаване на исковата молба.

Предявява насрещен иск, както следва :

Твърди, че е титуляр на банкова сметка *** № 70002516445163, открита в „Уникредит Булбанк" АД София. На 07.01.2015 година Р.С. е извършила вътрешно-банков превод от нейната банкова сметка *** № 70004520649398, открита в същата банка за сумата от 10 000.98 лв. Цитираната сума е изцяло нейна собственост. Извършената транзакция довела до закриване на сметката и, поради напълно изчерпано съдържание, за което представя доказателства.За да осъществи този банков трансфер, С. е ползвала дадено и от нея пълномощно, с рег.№ 268 от 13.01.2014 година на росен Петров, нотариус в район PC Монтана. В цитираното пълномощно не е делегирала права на С. да договаря сама със себе си и е липсвало правно валидно основание да осъществи подобен трансфер. Това пълномощно е издадено десет месеца и тринадесет дни преди датата, на която й е предоставила сумата от 6 000.00 лв., от което следвало извод, че пълномощното определено не е издадено с цел удовлетворяване на все още не породило се заемателно правоотношение, чрез изтегляне на средствата и в посочената по-горе банкова сметка. ***.08.2016 година отправила към С. нотариална покана с искане да й възстанови доброволно изтеглената сума, което последната не сторила. Освен горното, в резултат на действията ѝ С. и причинила и вреда в размер на лихвите върху сумата от 10 000.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.И.С. да й заплати сумата от 10 000.98 лв., представляващи стойността на неоснователно получената от нея на 07.01.2015 година сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане; да й заплати 600.00 лв., представляващи размера на дължимата мораторна лихва от 07.01.2015 година до 15.09.2016 година. Претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор по насрещния иск Р.И.С. взема становище за недопустимост на предявения насрещен иск, определен с правно основание чл.59 ЗЗД. Излага съображения за възможност на ищцата В. да предяви друг иск, различен от предявения, а щом като ищцата разполага с възможност да предяви друг иск за защита правата си, не може да подава иск по чл.59 ЗЗД, тъй като същият е субсидиарен - аргумент от чл.59 ал.2 ЗЗД. Оспорва и основателността на предявения иск. Твърди, че претендираната от В. сума е собственост на ответницата по насрещния иск Р.С.. Неоснователно е и твърдението, че осъщественото от Р.С. действие на 07.01.2015 година е извършено без мандат, тъй като същата не е била изрично упълномощена да договаря сама със себе си, което пък било видно от съдържанието на самото пълномощно. Оспорва и иска по чл.86 ЗЗД, който счита за неоснователен. Искът е акцесорен и при отхвърляне на главното вземане, отпадат и акцесорните такива. Освен това задължението за плащане на мораторна лихва не е възникнало на 07.01.2015 година и за периода до датата на депозиране на насрещната искова молба лихва не се дължи.

 

В хода на разглеждане на делото пред РС – Монтана, преди направените отводи на всички съдии и изпращането му за разглеждане от РС – Берковица, са събрани писмени доказателства, изслушвани са показания на свидетели и са приети заключения по назначени съдебно – икономически експертизи. От тях се установява следната фактическа обстановка :

 

На 26.11.2014 година ищцата Р.С. предала на ответницата Н.В. сумата от 6 000.00 лева. Двете съставили разписка (л.4 от делото), подписана от ответницата. От съдържанието на писмения документ недвусмислено се извежда волята на страните, а именно да сключат договор за заем. Страните договорили лихва за ползването на заетата сума, равняваща се на „лихвения процент на спестовния влог на Банка Уникредит Булбанк”. Уговорили и падеж на връщане на заетата сума – „при изплащане на парите по програмите за овощни дървета на ДФЗ (европейски програми, национални програми)”.

По факта за възникване на договорно правоотношение, подчинено на договор за заем, за предаване на сумата в размер на 6000.00 лева, за размера на лихвата и за падежа на вземането, страните НЕ спорят. Спорен е въпросът, настъпил ли е падеж и дължи ли ответницата връщане на заетата сума.

Страните са поставили връщането на заетата сума под условие. Условието е ответницата да получи плащане от Държавен фонд земеделие по „програмите за овощни дървета”. По делото не са събрани доказателства В. да е получила такива суми, но липсват и доказателства да е кандидатствала по такива програми. Напротив. В производството е установено, че В. няма регистрация като земеделски производител; програмите, които се администрират от ДФЗ не предвиждат отделна програма за финансиране на овощни дръвчета; по действащите програми и мерки за периода 2014 – 2020 година до 20.12.2016 година лицето Н.В.  НЕ Е подавала заявление за кандидатстване за подпомагане (л.108 от делото, отговор от ДФЗ). Следователно. Условието, от сбъдването на което страните са обусловили настъпването на падежа, не е настъпило по причини в поведението на В. – тя не е получила средства, защото не е най – малкото кандидатствала за такива средства.

Според въведената в чл.25 ЗЗД фикция, когато действието на договора е поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие, то следва да се счита за сбъднало се, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила за настъпването му. В случая връщането на сумата от страна на ответницата е поставено под условието – „когато получи пари от ДФЗ”. Последната безспорно има интерес това събитие да не настъпи (за да не настъпи и падеж на вземането). С поведението си, по – скоро с бездействието си, е допринесла това събитие никога да не се сбъдне – няма как да получи средства за подпомагане от ДФЗ, ако най – малкото не е кандидатствала.  Ето защо съдът намира, че падежът на вземането на ищцата следва да се счита настъпил при условията на чл.25, изр.2 от ЗЗД. В тежест на ответницата бе да докаже положителния факт на плащане, на връщане на заетата сума. Този факт не бе установен в производството, поради което следва да се приеме, че В. дължи връщане на сумата от 6 000.00 лева, предоставена й в заем от ищцата на 26.11.2014 година.

Неоснователно се явява направеното възражение, че с подаване на исковата молба и вписване на възбрана върху имоти на ответницата, ищцата била осуетила кандидатстването на последната по програма. От представените доказателства е видно, че последната възможност за кандидатстване е по подмярка 6.3. Срокът за подаване на документи е 12.08.2016 година. Исковата молба е подадена на 08.08.2016 година, а ответницата е узнала този факт на 17.08.2016 година. Следователно към 12.08.2016 година образуваното производство не се явява пречка за В. да кандидатства, тъй като не е знаела за него. Липсват доказателства и да е кандидатствала, но да не е одобрена по причина заведеното гражданско дело.

(Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното: В изложението по същество на спора процесуалният представител на ищцата излага съображения и за нищожност на тази клауза от договора и то като противоречаща на императивни норми на закона, поради което съдът дължи служебно съблюдаване на този факт. Трайната практика на ТК на ВКС приема, че такава норма не е непременно нищожна, а следва да се държи сметка за предпоставките, които страните са влагали при договарянето й – Р 15/22.12.2016 по т.д.2402/2014 I т.о. на ВКС. )

 

Ищцата е претендирала и договорна лихва по чл.240, ал.2 ЗЗД и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Договорната лихва е претендирана от датата на заемане на сумата до настъпване на падежа, а обезщетението или т.нар.мораторна лихва  - от падежа до датата на подаване на исковата молба. В самата искова молба ищецът не е посочил  дата или събитие, което да конкретизира момента на настъпване на падежа. Законът за задълженията и договорите определя, че когато денят на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след настъпването му. Когато няма определен ден – след покана от кредитора. По разбиране на съда, приложението на разпоредбата на чл.25, изр.2 ЗЗД в случая налага извода, че вземането на ищцата е станало изискуемо с подаване на исковата молба. Това е така, тъй като в договора между страните по начало липсва определен падеж, а определяем. Едва съдебното решение ще „определи” недобросъвестността в поведението на неизправната страна в правоотношението и ще установи в отношенията им настъпилата изискуемост на престацията. Ето защо следва да се приеме, че ответницата е поставена в забава едва с подаване на исковата молба  и по – конкретно към датата на нейното получаване от ответницата (липсва отправена към нея покана преди образуване на производството). Следователно, ответницата ще дължи заплащане само на договорената между страните възнаградителна лихва по чл.240, ал.2 ЗЗД, но не и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. От заключението по назначената съдебно икономическа експертиза (л.184 от делото) е видно, че за периода 26.11.2014 година (сключване на договора за заем) до 12.08.2016 година лихвата на срочен стандартен спестовен влог в Уникредит Булбанк върху сумата от 6 000.00 лева е 256.67 лева. Именно това е и претендираният от ищцата размер. Искът по чл.86 ЗЗД, както бе посочено по – горе, следва да бъде отхвърлен, тъй като ответницата е поставена в забава едва от момента на подаване на исковата молба.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ НАСРЕЩНО ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ

 

С подаване на отговора на исковата молба, ответницата е предявила насрещен иск за сумата от 10 000.98 лева. Формулирала е основанието на претенцията си като неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. По – късно е конкретизирала твърденията си и основанието на иска съдът е приел, че е чл.55, ал.1 ЗЗД. От събраните  по делото факти се установява следната фактическа обстановка :

 

Ищцата по насрещния иск Н.В. в периода 2008 – 2016 година е била титуляр на 4 банкови сметки, всичките в клона на УниКредит Булбанк – Монтана : (за улеснение, съдът ще ги посочва само с последните им четири цифри)-7148; 6038; 6748; 6097; 6653 и 5163.

На 18.12.2008 година от своя сметка в ЦКБ – клон Монтана ответницата по иска Р.С. превела по сметка на ищцата 7148 сумата от 13 000.00 лева. Като основание на превода в нареждането е посочено „превод”.

В деня на постъпване на сумата – 19.12.2008 година  нарежда сумата от 10 000.00 лева по друга своя спестовна сметка – срочен депозит „9 седмици и половина”  с номер 6748. След изтичане на срока на депозита, на 23.02.2009 година В. закрива сметката (6748), а внесената сума от 10 000.00 лева и натрупаната за периода лихва от 124.32 лева прехвърля в новооткрита същия ден своя сметка – 6653- депозит „9 седмици и половина”.

На 19.03.2009 година остатъка от 13 000.00 лева, преведени от Р.С. – 3 000.00, са наредени от В. по друга нейна сметка  5163 – депозит с растяща лихва. Към този депозит с растяща  лихва по сметка 5163, на 30.04.2009 година В. добавя и 10 000.00 лева от сметка 6653.

На 13.01.2009 година страните сключили договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който Н.В. овластява Р.С. в случай на смърт да изтегли цялата сума по сметки на В. (подробно посочени) и да я задържи за себе си, като се разпорежда както намери за добре и по свое желание, като има право да закрие сметките. Една от сметките е тази, по която С. месец по – рано превела сумата от 13 000.00 лева – 7148. (л.84 от делото).

На 13.01.2014 година В. упълномощила С. да извършва всякакви действия на разпореждане по нейна сметка 5163 (л.208 от делото), където по това време се намирали вече преведените от С. 13 000.00 лева. (първоначално преведени по сметка 7148 и прехвърляни последователно от самата В. на срочни депозити).

На 07.01.2015 година използвайки даденото й пълномощно, С. наредила сумата от 10 000.98 лева по своя банкова сметка ***. Тази сума е претендираната по насрещния иск.

Преди това, на 19.03.2014, на 11.04.2014 и на 05.01.2015 година със същото пълномощно С. изтеглила сума в общ размер на 1 224.00 лева.

В обобщение, с извършените три тегления на суми и превод от 07.01.2015 година Р.С. е получила обратно в патримониума си сумата от 11 224.98 лева от преведените на 18.12.2008 година 13 000.00 лева. За периода, в който сумата е била депозирана по сметка с титуляр Н.В., последната е „влагала” част от тях – 10 000.00 лева по различни срочни депозити, като след изтичане на срока, е върнала сумата (без натрупаните лихви) обратно в сметка 5163, за която С. разполагала с пълномощно.

 

По повод описаното по – горе движение на парични средства от ищцата е въведено единствено твърдението, че Р.С. не е имала право да изтегли парите, тъй като не била упълномощена да договаря сама със себе си. По – късно (извън всякакви процесуални срокове) са въвеждани твърдения, че 13 000.00 лева, които С. превела на В., преди това В. ги била дала в заем, за да си закупи С. гарсониера. По някое време в хода на процеса (не с отговора и не в първото по делото заседание) се прави и възражение за изтекла давност.  А чрез показания на разпитан свидетел се въвежда и друго твърдение – че В. дала на С. парите, за да „сплаши” сина си и той да започне да учи. Като единствено въведено по правилата на процесуалния закон твърдение за основателност на претенцията на ищцата по насрещния иск по отношение на сумата от 10 000.98 лева, съдът приема оспорването на разпоредителните правомощия, предоставени на С. от В..

Посочената сума се претендира като неоснователно обогатяване, получено при първоначална липса на основание. Страните не спорят, че ищцата В. е упълномощила ответницата да извършва разпоредителни действия със сумите от тази конкретно банкова сметка. ***, че С. е излязла извън пределите на пълномощното, поради което и е получила сумата без правно основание. На л.208 от делото е приложено пълномощното, което предоставя мандат на ответницата по този иск. В него е вписано, че последната има „право да извършва всякакви действия на разпореждане, вкл. да внася и тегли суми без ограничение, да нарежда банкови преводи и др.банкови операции от сметка…5163, открита на името на Н.В.. Да получава банковата кореспонденция, извлечения от банковата сметка, както и други документи, свързани с упражняването на горните права.” Съдържанието на представеното пълномощно не оставя място за колебание по отношение на волята на страните, а именно С. да извършва разпоредителни сделки в пълен обем със средствата по посочената сметка. Както е изразено и в ТР 5/2014 година, обемът и ограниченията на учредената представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изразената за това воля на упълномощителя. Следователно, доколкото в пълномощното В. не е поставила ограничения, то следва да се приеме, че волята й е С. да се разпорежда без ограничение по повод действията на разпореждане, техния обем или лице, в полза на което се извършва разпореждането.

След като е налице валидна сделка по упълномощаване и разпоредителното действие е извършено изцяло в рамките на предоставения мандат, не може да се твърди, че С. е получила материално благо без основание.

От направения по – горе анализ на движението сметките на В., може да се направи единствения извод, че по причина, която не е установена в производството, на 18.12.2008 година С. е превела по сметка на В. 13 000.00 лева. Тези средства В. е използвала, за да получи благоприятни възнаградителни лихви, но винаги със съзнанието, че парите не са нейни. В подкрепа на този извод на съда е факта, че след като срокът на т.нар.срочни депозита е изтичал, тя е връщала сумата от 10 000.00 лева в сметката, за която е предоставила пълномощно на С..

 

Във връзка с направеното възражение за давност. На първо място следва да се има предвид разрешението, дадено в т.4 от ТР 1/2013г., с която се отменя т.6 от ТР1/2001 година относно крайния момент, в който може да бъде направено това възражение. На следващо място, дори съдът да приеме, че възражението е своевременно (с оглед давани от съда възможности), то същото се явява неоснователно. От изложеното по – горе движение по сметките е видно, че след като е превела по сметка на В. сумата от 13 000.00 лева, С. е извършвала разпоредителни действия като три пъти е теглила суми в брой. Самото предоставяне на пълномощно за разпореждане следва да се разглежда именно в контекста на действително установените отношения между страните, а именно, че С. е депозирала свои средства по сметка, разкрита на името на В., последната е била с ясното съзнание, че това не са нейни средства, поради което я е овластила с разпоредителни правомощия и С. е извършвала действия като със свои средства. В този ред на мисли не може да не бъде отбелязано и следното – липсва логика да се прави възражение за давност, ако в действителност С. се беше разпоредила с чужди, а не със свои средства.

Изложеното по – горе обосновава извод за неоснователност на предявения насрещен иск за връщане на сумата от 10 000.00 лева, получена без основание и на предявените акцесорни искове.

 

При такъв изход на делото ответницата следва да заплати и направените в производството разноски.

 

По горните съображения съдът

 

 

 

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

        

ОСЪЖДА Н.И.В. с ЕГН **********,*** Александър Батенберг № 14 ДА  ЗАПЛАТИ на Р.И.С. с ЕГН **********,*** сумата от 6000.00 лева, произтичаща от договор за заем от 26.11.2014 година, ведно със законната лихва, считано от  08.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 256.67 лева договорна лихва за периода 26.11.2014 – 08.08.2016 година по чл.240, ал.2 ЗЗД и сумата от 3157.20 лева направени в производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от падежа до датата на предявяване на иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОХВЪРЛЯ предявените от Н.И.В. с ЕГН **********,*** Александър Батенберг № 14 срещу Р.И.С. с ЕГН **********,*** искове за заплащане на сумата от 10 000.98 лева, получени на 07.01.2015 без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане и за заплащане на сумата от 600.00 лв., представляващи размера на дължимата мораторна лихва от 07.01.2015 година до 15.09.2016 година като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: