О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 534
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 532 по описа за 2018 година, приема следното:
Производство по чл. 267 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е чрез РС Пловдив с вх. № 55701/05.10.2017г. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 36971/06 декември 2017г. от Етажната собственост на сградата, намираща се ***, , представлявана от управителя И. Д., чрез адв. Ю.Н., САК, против Решение № 2798/24.06.2013г. по гр.д. № 3514/2012г. по описа на РС Пловдив.
Изразява се становище, че жалбата била допустима, тъй като упълномощения от ищцовата страна адв. Т. Т., към момента на подаване на исковата молба, /25март 2011г.-б.м./, впоследствие по негова молба от 1.11.2012г. бил отписан като адвокат, което отписване било видно от справка от публично достъпния Регистър на българската адвокатура. Предвид което с молба от управителя на етажната собственост, заведена в РС-Пловдив, преди датата на насроченото за 1-ви октомври 2012г. открито съдебно заседание, било отправено искане за отлагане на заседанието за упълномощаване на друг процесуален представител, тъй като адв. Т. Т. бил изпратен като ***.
Независимо от гореизложеното, видно от съобщение от 25.06.2013г., с което обжалваното решение е изпратено до ищцовата страна, пристъпено е към връчване на съдебния акт чрез пълномощника адв. Т. Т., на адреса на кантората на същия, /***/, като книжата са получени на посочения адрес на 05.07.2013г. от И. М.- колега.
С оглед на изложеното, че още преди 1 ноември 2012г. Районен съд Пловдив бил уведомен, че пълномощникът на ищеца адв. Т. Т. е отписан като такъв, и едновременно с това по делото няма представени доказателства за упълномощаването на друг адвокат, жалбоподателят прави извод, че извършеното връчване на обжалваното решение на И. М., лице, с което ищецът не се намирал в никаква връзка, е нередовно. Оттам се счита,че и срокът за обжалване на съдебния акт не е започнал да тече от удостоверената дата на връчването – 05.07.2013г., респ., се счита, че настоящата въззивна жаба се явява подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК.
След изложеното относно допустимостта на въззивната жалба, се излагат оплаквания относно въззивната жалба като неоснователна; правят се искания до съда да се произнесе по правилността на обжалваното решение, правят се доказателствени искания, както и искане за присъждане на разноски и др.п.. Прилагат се: протокол от 18.04.2017г. на ОС на ЕС за избор на професионален домоуправител, едно със списък на присъствалите на събранието собственици; пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 29.09.2017т.
С разпореждане в з.з. от 11.10.2017г. районният съд, оставя без движение въззивната жалба; указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да: - изложи обстоятелства относно това, на коя дата е узнал за постановеното решение; - внесе по сметка на Пловдивския окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 800 в, като в същия срок да представи документа за това по делото;- представи препис от въззивната жалба.
С молба от адв. Ю. Н., процесуален представител на ищеца, постъпила в РС Пловдив на 20.10.2017г., в указания от съда срок, е приложена вносна бележка за платена държавна такса от дата 19.10.2017г.
С допълнително постъпила в РС Пловдив на 23.10.2017г., в указания от съда срок, молба от адв. Ю. Н., проц. представител на ищеца, се прави „уточнение, че датата на узнаване на обжалваното решение е 3-ти октомври 2017г.“; като въз основа на това уточнение се моли да бъде приета въззивната жалба за редовна и допустима; приложен е и препис от въззивната жалба.
С писмен отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемото дружество „Доринт“ ООД гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Н.А., се изразява становище, че подадената въззивна жалба е просрочена и следва да бъде върната на жалбоподателя като се излагат подробни доводи, в заключение на което се счита, че пред съда се излагат неверни данни и жалбоподателят злоупотребява с процесуалните си права. Излага се становище и по същество на жалбата, в т.н. по искането съдът да се произнася по правилността на обжалваното решение, като се възразява по направеното доказателственото от жалбоподателя като същото се окачествява, също, като злоупотреба с процесуални права. Направени са в писмения отговор и доказателствени искания, които се определят от настоящия въззивен съд като такива относими към „допустимостта“ на въззивната жалба, а не – към предмета й, по същество. Претендират се направените разноски по воденето на въззивното производство.
Настоящият въззивен състав на ПдОС констатира от разгледаното от първоинстанционния съд -РС Пловдив гр. дело № 3514/2012г. по описа на ПдРС,Xгр.състав, че по последно посоченото гр. дело е постановено на 24.06.2013г. Решение № 2708, /което решение, явно, е предмет на настоящата въззивна жалба/.
Видно е, че препис от това решение е връчено на страните по делото, респ., и на ищцовата страна- Етажна собственост София, район Лозенец, чрез пълномощник Т. Т. на адрес: ***, на дата 05.07.2013г., като съобщението с препис от решението е получено от адв. И. М. – колега, срещу подпис и със задължение да предаде на колегата си адв. Т. Т., /видно от разписка от съобщение на РС Пловдив с изх. дата 25.6.2013г., приложено на лист 67 от гр.д.№3514/12г./.
Предвид данните от гореизложеното съобщение настоящият въззивен състав на ПдОС намира, че същите съответстват на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ГПК, определящи надлежното връчване на адвокат на страната. В случая, е налице официално удостоверяване от съответното длъжностно лице- връчител в СРС- А. Д. С., че съобщението с препис от изготвеното съдебно решение е връчено на дата 05.07.2013г. на адреса на кантората на адв. Т. Т., процесуален представител на ищцовата страна; както и че е връчено на лице, работещо на този адрес, като е посочено името и качеството на получателя – колега адв. И. М..
Поради което направените доводи от адв. Ю. Н., процесуален представител на ищцовата страна, в настоящата въззивна жалба, в т.ч. и твърдението му за узнаване на обжалваното решение, едва, на дата – 3-ти октомври 2017г., /но, всъщност, от кого точно е узнато това решение, дали, само, от адв.Ю.Н., който е упълномощен дори и преди тази дата, - на 29.09.2017г./, се считат от въззивния съд за изцяло необосновани, при което и неоснователни.
Предвид което и въззивният съд намира подадената въззивна жалба – след повече от четири и половина години след връчване на изготвеното първоинстанционно решение, за просрочена, при което и за недопустима. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 262 ал. 2 т. 1 от ГПК, във вр. чл. 267 ал. 1 изр. първо, предл. първо от ГПК, при които подадената въззивна жалба следва да се върне, тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване. Съответно, образуваното въз основа на въззивната жалба производство следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 267 ал. 1 изр. първо, предл. първо от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА като просрочена, постъпила чрез РС Пловдив с вх. № 55701/05.10.2017г. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 36971/06 декември 2017г., от Етажната собственост на сградата, намираща се ***, , представлявана от управителя И. Д., чрез адв. Ю.Н., САК, против Решение № 2708/24.06.2013г. по гр.д. № 3514/2012г. по описа на РС Пловдив; като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 532/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ІХ гр. състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/