Р
Е Ш Е
Н И Е
№.25, 01.04.2011г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На девети февруари през
2011 година,
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Д.В.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 452 по описа за 2010 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537,
ал.2 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2626/10.08.2010г.,
конкретизирана с молба вх.№ 3226/11.10.2010г., от Д.К.М., ЕГН-**********,***,
действаща чрез адв.Д.Д. ***, против М.Х.Щ. ***, ЕГН-**********, като моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че тя е собственик на недвижим имот, представляващ “Поземлен имот с
начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на с.Тодорово,
ул.”Янтра” №17, за който по скица №625 от 15.12.2009г. на Община Исперих и
дворищно-регулационния план на селото, утвърден със заповед №63/04.07.1987г., е
отреден парцел VІ-179 в квартал 20 с площ 1028.41 кв.м., със зъстроените в
имота самостоятелен обект с начин на трайно ползване жилище със застроена площ
от 49.00 кв.м., заедно с прилежащото към него мазе с площ от 9 кв.м.,
самостоятелен обект с начин на трайно ползване второстепенна сграда със
застроена площ от 18 кв.м. при граници и съседи улица, парцел V-178, парцел
ХХІІ-175 и парцел VІІ-179 от квартал 20 по плана на село Тодорово”, както и на
основание чл.537, ал.2 от ГПК да обезсили ползващия този ответник констативен
нотариален акт № 43/27.01.2010г., том І, рег.№ 309, дело № 24 по описа на
Нотариус Р.А., рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие
РС-гр.Исперих. Ищцата твърди, че с наследодателя на ответника Хабил Шабанов
Мехмедов на 5 юли 1996г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот в с.Тодорово с административен адрес ул.”Янтра” №17,
представляващ дворно място с построените в него жилищна сграда и второстепенни
постройки, като още при сключване на догова е платила договорената цена. Живеела
със сина си в имота от датата на сключване на договора. Не успели да сключат
окончателен договор в договорения срок. Твърди, че оттогава, вече 14 /четиринадесет/
години непрекъснато владее имота като собствен необезпокоявана. Декларирала го
на свое име в Данъчната служба през 1998г. и заплащала дължимите данъци за
имота. Едва през 2010г. сина на Хабил Шабанов Мехмедов, ответник в настоящото
производство, се е снабдил с констативен нотариален акт вх.рег.№ 73 от
27.01.2010г., акт № 35, том І, дело № 35/2010г. по описа на СВ при Районен
съд-Исперих.
Исковата молба при посочените по-горе обстоятелства има
своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - предявен
положителен установителен иск, с който
ищцата търси съдебна защита чрез установяване със сила на присъдено нещо, че е
собственик на процесния имот, поради оспорване на правото им от ответника,
фигуриращ по нотариален акт като титуляр /собственик/ на имота, като
обусловено от изхода по главния иск е предявяен и акцесорен такъв с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения в охранителното
производство по чл.587, ал.2 от ГПК констативен НА № 43/27.01.2010г., том І,
рег.№ 309, дело № 24 по описа на Нотариус Р.А., рег.№ 254 на Нотариалната
камара и с район на действие РС-гр.Исперих, с който ответникът МихаилХристов Щ.
легитимира оспорваното от ищцата право на собственост върху процесния имот.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител адв.Е.К. от АК – Силистра, е депозирал такъв вх.№ 3795/19.11.2010г.,
като моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на
ищеца, като претендира за направените деловодни разноски. На първо място прави
възражение, че представения от ищеца двустранен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот от 05.07.1996г. е нищожен поради
липса на съгласие от страна на продавача – Хабил Йълмаз /Хабил Шабан М./.
Твърди, че пълномощника на Хабил М. – Реджеб Шабанов Мехмедов не е имал
представителна власт и не е бил упълномощен с представеното от ищеца пълномощно
№ 007872 от 03.02.1993г. да продава на трети лица процесния имоти следователно действията
му като мним представител са нищожни , т.к. сделката не е санирана от
представлявания. На следващо място ответникът възразява, че представените от
ищеца 3 броя декларации за получени суми по никакъв начин не доказвали, че тези
суми са платени по предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот
от една страна, а от друга – не били платени на продавача или евентуално на
упълномощеното лице Реджеб Шабанов Мехмедов, а на свидетеля по предварителния
договор Емин Мехмедов Ферадов, който не бил легитимиран да получи сумите и
нямал отношение към сделката. Освен това тези декларации противоречали на
написаното в договора, че сумата е получена изцяло и в брой. На трето място
ответникът прави възражение, че тъй като процесния имот е закупен през 1972г.
по време на брака на Хабил Шабан М. със Сийка Младенова Младенова, за сключване
на прехвърлителна сделка било необходимо съгласието на съпругата. В този смисъл
предварителен договор, с който единият съпруг е обещал да продаде общ
съпружески имот не можел да бъде обявен за окончателен, ако другият съпруг не
дадял съгласие за това. Поради изложеното ответникът счита, че за него е налице
правоунищожаващо възражение в настоящия процес. На четвърто място ответникът
възразява, че правото на ищеца по предварителния договор да предяви иск за
сключване на окончателен такъв се е погасило по давност, позовавайки се на
разпоредбите на чл.110 и чл.19 от ЗЗД. По отношение на придобивната давност
посочва, че съгласно практиката на ВКС лицето придобило владението на имота въз
основа на предварителен договор със собственика, не става собственик след пет
годишно владение. Ответникът счита предявения акцесорен иск за отмяна на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по реда на чл.537 ал.2 от ГПК
за неоснователен, тъй като с представените от него писмени доказателства
безспорно било доказано, че процесния имот е придобит в наследство от
наследодателя Хабил Шабанов Мехмедов /Христо Щ. Младенов/ и въз основа на отказ
от наследство на Сийка Младенова Младенова – майка на ответника и Хафизе Хабил
Шериф – сестра на ответника, единствен собственик на имота се явявал именно
ответника.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 05.07.1996г. ищцата Д.К.М. подписала
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, находящ
се в с.Тодорово, обл.Разград, ул.”Янтра” №17, с Реджеб Шабанов Мехмедов, като
нотариален пълномощник на брат си Хабил Шабан М. /Христо Щ. Младенов, Хабил
Шабанов Мехмедов – съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№3107/29.12.2010г. на Ощина Исперих/, свидетели по който станали Фетие Рубил
Сали – дъщеря на ищцата и Емин Мехмедов Ферадов – зет на Хабил М.. След
подписването на договора в къщата се настанили да живеят дъщерята на ищцата –
Фетие Сали и св.Али Тасин Али, който съжителствал на семейни начала с Фетие
Сали. От 1998г. ищцата декларирала имота в Община Исперих „Местни данъци и
такси” и започнала да плаща съответните данъци и такси за него /писмо от Община
Исперих изх.№К-2595/29.12.2010г. – л.98/. През 2004г. Д.М. също се преместила
да живее при дъщеря си и св.Али Али и до настоящия момент живеела в процесния
имот. Окончателен договор между страните по предварителния договор не бил
подписан и ищцата не успяла да се сдобие с нотариален акт за имота.
Междувременно Хабил Шабан М., който от 1989г. се преселил със семейството си в
Р Турция, починал на 12.05.1997г. видно от препис-извлечение от акт за смърт №
3/06.01.2010г. /л.62/. Синът му – М.Х.Щ., ответник по настоящото производство,
при завръщането си в Р България през 1998г. установил, че в къщата на
родителите му в с.Тодорово, обл.Разград на ул.”Янтра” №17 живеели Фетие Сали и
св.Али Али. Тъй като считал къщата за наследствена, той предупредил Фетие Сали
да я напусне. При следващите си идвания в България, едното от които през
2006г., той отново предупреждавал Фетие Сали да напусне къщата. След
пенсионирането си, през последните три години ответникът всяка година идвал в
страната и отново отправял същите предупреждения. На 24.06.2010г. М.Щ. се
снабдил и с констативен нотариален акт № 43/27.01.2010г., том І, рег.№ 309,
дело № 24 по описа на Нотариус Р.А., рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район
на действие РС-гр.Исперих, с който ответникът е признат за собственик на
основание наследство от Хабил Шабанов Мехмедов на процесния недвижим имот.
В
производството по делото ищцата е направила съдебни разноски в размер на 110.00
лева – дължими ДТ, както и деловодни разноски в размер на 250.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
№34962/18.03.2010г.
В
производството по делото ответникът е направил деловодни разноски в размер на 800.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие №39627/27.10.2010г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищцата
е собственик на процесния имот, поради оспорване на правото й от ответника, фигуриращ
по нотариален акт като титуляр /собственик/ на имота, е допустим и намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Същият е предявен от
надлежна срещу надлежна страна
Разгледан
по същество – искът е основателен. Предвид обстоятелството, че ищцата претендира собственост върху имота,
позовавайки се на придобивна давност, следва да бъде установено наличието на
елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият
несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 10 години, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без
прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение
на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността
лице, и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, претенцията
за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважена. Предварителният договор не представлява правно
основание да направи приобретателят собственик, поради което за придобиване на
собствеността по давност е необходимо непрекъснато владение в продължение на
десет години.
Установените по делото фактически
обстоятелства сочат, че между ищцата и Хабил Шабан М., представляван от брат си
– Реджеб Шабанов Мехмедов, действително е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот. Възражението на ответника, че този
договор е нищожен, поради липса на съгласие от страна на продавача, тъй като с
представеното по делото пълномощно /л.15-18/ Хабил М. не било вменено право на
упълномощеното лице да продава на трети лица процесния имот, е неоснователно.
Видно от цитираното пълномощно, находящо се на л.17 от делото, е посечено, при
изброяване на правомощията на упълномощеното лице, че същото е упълномощено
„…ако желае да продава дяловете и частта от полагащото ми се
недвижимо имущество, на лица, които намери за добре, и при условия, каквито
уговори, да подписва и оформя договорите за продажба, да събира дължимата сума…”.
Действително, процесният недвижим имот не е изрично посочен, но видно е от
цялостното съдържание на пълномощното, че упълномощителят никъде не
конкретизира някой от недвижимите си имоти, а упълномощава брат си по отношение
на всичките си недвижими имоти – земи, апартамент и къща, като изрично е
посочено, че правото да продава
дяловете и частта от полагащото му се недвижимо имущество, е сред правата, с
които е упълномощен Реджеб Шабанов Мехемедов. Следователно процесният
предварителен договор не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като
пълномощникът Реджеб Мехмедов е имал необходимата представителна власт за
извършване на разпоредителни действия с недвижимото имущество на упълномощителя
Хабил Мехмедов. Друг е въпросът до колко този предварителен договор може да
бъде обявен за окончателен, предвид обстоятелството, че процесният имот е
закупен от Хабил Мехмедов по време на брака му със Сийка Младенова Младенова,
видно от представения НА от 01.08.1972г. и удостоверение за сключен граждански
брак от 24.10.2000г. на Кметство с.Тодорово /л.68 и л.64/ и представлява
съпружеска имуществена общност съгласно разпоредбите на Семейния кодекс от
1968г. /отм./ и от 1985г. /отм./. Според утвърдената съдебна практика
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - СИО, с който един
от съпрузите поема задължение за сключване на окончателен такъв, не е
недействителен. С предварителният договор не се прехвърлят вещни права, не се
извършват действия на разпореждане и за неговата действителност не е необходимо
да е налице изрично съгласие и от страна на другия съпруг. Този договор обаче
не може да бъде обявен за окончателен, ако другият съпруг не е дал съгласието
си. В конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като видно е
от доказателствата по делото, а и ищцата го посочва в исковата молба, че
окончателен договор между страните не е сключен, нито една от страните не е
предявила иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
окончателен и предвид изминалия период от време – повече от 14 години, това
право е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.
Следователно в настоящото производство не е необходимо да се доказва и обсъжда
дали св.Сийка Младенова е дала съгласието си за разпореждане с процесния
недвижим имот, тъй като предварителният договор не е обявен за окончателен. Той
е посочен от ищцата като начален момент на владението на имота, като тя
претендира, че именно от този момент до момента на подаване на исковата молба е
изтекъл срок повече от 10 години, в който период тя необезпокоявана и
непрекъснато е владяла процесния имот.
По
отношение на възражението на ответника, че сумата, посочена в предварителния
договор – 70000 лева, не била получена от лице, което е легитимирано за това, а
от трето лице – свидетел по договора, следва да се отбележи, че този факт няма
отношение към действителността на сделката. Дори и да се приеме, че
представените от ищцата 2 бр.декларации и служебна бележка /л.6-8/ действително
не могат да докажат обстоятелството, че посочените в тях суми са платени именно
по повод на предварителния договор, тъй като в тях не е посочено на какво
основание ищцата е дала тези пари на Емин Ферадов, в процесния предварителен
договор е отбелязано, че продавачът пълномощник е получил сумата от 70000лв. от
купувача Д.К.. Колкото до твърденията на св.Али Али, че сумата била изплатена
след подписването на договора, съдът не кредитира показанията на свидетеля в
тази им част, тъй като той не е бил свидетел на сделката и преразказва събития,
станали му известни от разказа на ищцата. Освен това е изминал достатъчно дълъг
период от процесните събития – повече от 14 години и в тази връзка е възможно
спомените, както на ищцата, така и неговите относно обстоятелството кога точно
са платени парите да не са много точни. Колкото до твърденията на св.Сийка
Младенова, че тя и съпругът й не са получавали пари от продажбата на къщата
нито от Реджеб Мехмедов, нито от Емин Ферадов, както и твърденията й че не
знаела за тази продажба, това не променя вече установения факт на сключения
между страните предварителен договор. Свидетелката може и да не знае поради
една или друга причина за тези обстоятелства, но това не означава, че те не са
настъпили. Възражението на ответника, че не била без значение и представената
служебна бележка от Кметство с.Тодорово, че в архива на кметството не
съществувал нотариално заварен документ /пълномощно или договор/ с рег.№117 от
05.07.1996г., каквато заверка на подписите има на предварителния договор, съдът
счита за неоснователно, тъй като в същата служебна бележка е отбелязано, че
срокът за съхранение на такива документи е 5 години, който срок очевидно е
изтекъл по отношение на процесния документ.
От събраните по делото доказателства е видно, че фактическата власт на ищцата върху процесния имат е
установена по траен начин от момента на сключване на предварителния договор –
05.07.1996г. От този момент тя владее вещта за себе си, като от 1997г. до
2004г. това владение е осъществявано чрез трето лице – дъщерята на ищцата. Владението
върху процесния имот от страна на Д.К. е постоянно и непрекъснато – то се
доказва както от свидетелските показания на св.Али Али, така и от свидетелите
на ответника, които потвърждават, че ищцата и дъщеря й са живели и продължават
да живеят в имота. Това владение е явно – не е установено насилствено или
тайно, а след сключен предварителен договор, ответникът е узнал за тяхното
настаняване в имота през 1998г. и въпреки отправяните предупреждения от негова
страна, ищцата е продължила да живее в имота и да го владее. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1
ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието
на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собственика,
да е достигнало до него, които елементи в случая са налице. По
отношение изискването за необозпокоявано владение, съдът счита, че от събраните
по делото доказателства – свидетелски показания на Осман Шериф, Сийка Младенова
и Салим Хабилов, не се доказа по категоричен начин, че ответникът М.Щ. е
обезспокоил владението на ищцата върху процесния имот през периода на
придобивна давност. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в
която те твърдят, че ответникът бил казал на ищцата да се изнесе от дома му,
тъй като нито един от тримата свидетели не е присъствал на отправянето на тези
предупреждения, а и тримата пресъздават казаното им от самия М.Щ.. Освен това
свидетелите Осман Шериф и Сийка Младенова са се преселили и живеят и към
настоящия момент в Р Турция и нямат преки наблюдения върху отношенията между
ищцата и ответника. Св.Салим Хабилов е съсед на ищцата, но и той заявява, че
лично не е присъствал на предупрежденията на ответника към Д.К. и дъщеря й
Фетие, но потвърждава, че те живеят в имота повече от 10 години. Приложените с
писмения отговор “Уведомление за напускане на жилището” и “Жалба” до началника
на РУ на МВР гр.Исперих също не доказват, че ответникът е обезспокоил
владението на ищцата, тъй като от уведомлението не става ясно кога е изпратено
на ищцата и дали и кога тя го е получила. За жалбата също липсва информация
дали и кога е подадена до съответната институция. Действително и на двата
документа са посочени дати на изписването, който са все през 2010г. – 4 години
след като е изтекла придобивната давност в полза на ищцата. Ответникът си е
изкарал нотариален акт едва през 2010г., до този момент не е плащал данъци за
процесния имот, а видно от представените от ищеца доказателства – писмо от
Община Исперих, сектор МДТ изх.№К – 2595/29.12.2010г., именно тя – Д.К. е
плащала данъците. От изложеното се налага извода, че по делото не се събраха
категорични доказателства, които да доказват, че собственика-ответник, който е
бил наясно със завладяването на правата му, ги е защитил чрез предприемане на
действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване на фактическата
власт на владелеца.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 79 от ЗС. По делото се установи, че от 05.07.1996г. ищцата е установила
своя фактическа власт върху имота, която не е била прекъсвана до 05.07.2006г.,
към който момент е изтекъл 10 годишния период на придобивната давност съгласно
чл.79 ал.1 от ЗС. Това владение на ищцата не е било опорочено, тъй като не е придобито
по насилствен или скрит начин, упражнявано е явно и необезпокоявано и съответно
от началният му момент до завеждането на иска по гр.д.№ 452/2010г. са изминали
повече от 10 години, което я е направило собственик на имота.
Следва
да се постанови решение, с което предентираното от ищцата право на собственост
върху процесния имот да й бъде признато по отношение на ответника.
При
горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницка следва да
бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски в настоящото производство, доказани в общия
размер от 360.00 лева /заплатена ДТ по производството и адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 34962/18.03.2010г./
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на М.Х.Щ. ***, ЕГН-**********, че Д.К.М., ЕГН-**********,***, е собственик
на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, върху “Поземлен имот с
начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на с.Тодорово,
ул.”Янтра” №17, за който по скица №625 от 15.12.2009г. на Община Исперих и
дворищно-регулационния план на селото, утвърден със заповед №63/04.07.1987г., е
отреден парцел VІ-179/римско шест тире сто седемдесет и девет/ в квартал 20/двадесет/
с площ 1028.41/хиляда двадесет и осем цяло и четиридесет и една стотни
квадратни метра/ кв.м., със застроените в имота самостоятелен обект с начин на
трайно ползване жилище със застроена площ от 49.00 кв.м./четиридесет и девет
квадратни метра/, заедно с прилежащото към него мазе с площ от 9 кв.м./девет
квадратни метра/, самостоятелен обект с начин на трайно ползване второстепенна
сграда със застроена площ от 18 кв.м./осемнадесет квадратни метра/ при граници
и съседи улица, парцел V-178, парцел ХХІІ-175 и парцел VІІ-179 от квартал 20 по
плана на село Тодорово”.
ОТМЕНЯ
на осн. чл.537, ал.2 от ГПК констативен НА за собственост върху недвижим имот
придобит по наследство № 43/27.01.2010г., том І, рег.№ 309, дело № 24 по описа
на нотариус Р.А., рег.№ 254 на нотариалната камара, с който ответникът М.Х.Щ.
ЕГН-********** е признат за собственик по давностно владение и наследство на
следния недвижим имот: “Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно
място, находящо се в чертите на с.Тодорово, ул.”Янтра” №17, за който по скица
№625 от 15.12.2009г. на Община Исперих и дворищно-регулационния план на селото,
утвърден със заповед №63/04.07.1987г., е отреден парцел VІ-179/римско шест тире
сто седемдесет и девет/ в квартал 20/двадесет/ с площ 1028.41/хиляда двадесет и
осем цяло и четиридесет и една стотни квадратни метра/ кв.м., със застроените в
имота самостоятелен обект с начин на трайно ползване жилище със застроена площ
от 49.00 кв.м./четиридесет и девет квадратни метра/, заедно с прилежащото към
него мазе с площ от 9 кв.м./девет квадратни метра/, самостоятелен обект с начин
на трайно ползване второстепенна сграда със застроена площ от 18
кв.м./осемнадесет квадратни метра/ при граници и съседи улица, парцел V-178,
парцел ХХІІ-175 и парцел VІІ-179 от квартал 20 по плана на село Тодорово”..
ОСЪЖДА
М.Х.Щ. ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.К.М., ЕГН-********** на осн. чл.78, ал.1
от ГПК за разноски по делото сумата 360.00 /триста
и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: