РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 104/15.04.2021 год. по гр.д.№ 1958/2020 год. по описа на Бургаския
окръжен съд са отхвърлени предявените от С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
против Ал. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл. второ от Закона за задълженията и договорите за
-сумата от 26 000 лева, представляваща получени от ответника средства при
неосъществено основание, чрез заплащането от страна на ищцата на дължими вноски по
погасяване на ипотечен банков кредит с кредитополучател ответника,
-сумата от 800 лева, представляваща неоснователно обогатяване - получени от
ответника средства при неосъществено основание - за закупуване на лек автомобил с
договор от *** г.;
-сумата от 10 000 лева, представляваща увеличената стойност, следствие на
извършени от ищцата и/или с нейни средства довършителни работи и подобрения на
недвижим имот: апартамент № **, в подпокривното пространство на масивна
четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ XY-8 в кв. 108, по плана на к-с ***, който
1
апартамент е с площ от 59,32 кв.м., състоящ се от дневна - кухня, две спални, баня -
тоалетна, коридор и две открити тераси с обща площ 18,01 кв.м., заедно с прилежащо
избено помещение № **, с полезна площ 6,24 кв.м.,
ведно с лихвите върху главниците, начиная от дата на подаване на искова молба до
окончателното им изплащане, като неоснователни.
Осъден е Ал. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на С. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл.59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 26 000 лева, представляваща заплатени от страна на ищцата дължими
вноски по погасяване на ипотечен банков кредит с кредитополучател ответника, както и
сумата от 500 лева, представляваща получени от ответника средства за закупуване на лек
автомобил с договор от *** г.,като е отхвърлена претенцията над уважената част от 500 лв.
до 800 лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на
исковата молба 05.08.2020 г. до датата на окончателното им изплащане, и разноски в размер
на 1512 лв.
Осъдена е С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на Ал. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, разноски по делото в размер на 476 лв.
1.Подадена е въззивна жалба от Ал. П. П., чрез процесуален представител адв.П.Т.,
срещу решението в осъдителните за ответника части. Сочи се, че с решението в тези
части, след отхвърляне на главните искове, съдът се е произнесъл по евентуално заявените
искове. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът
неправилно е установил фактическата обстановка по делото. Противно на приетото за
безспорно съвместно съжителство на страните към момента на покупката на жилището, се
твърди, че те са заживели заедно много след покупката и довършването на жилището от
ответника през 2009 год., след което през **** год. е родено детето им. Твърди се, че за
извършените вноски за погасяване на кредита след смяната на местоработата на ответника,
ищцата е била само приносител на сумите, предоставяни й от ответника - т.е. сумите не са
били нейни лични средства от заплатата й. Извършено е позоваване на представено
пълномощно по делото, необсъдено от окръжния съд. Като необосновани са оспорени
изводите на съда за извършени вноски от ищцата по вносни бележки, в които не е отразено
име на наредител или е отразено плащане „застраховка“. Оспорен е извода на съда за
разполагаемата сума от доходи на ищцата в релевантния период, като са изложени подробни
съображения относно твърденията, че тя не е разполагала с достатъчно средства за
изплащане на вноските по кредита. Твърди се, че ищцата не е доказала при условията на
главно и пълно доказване необходимите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване
на претенцията по чл.59 от ЗЗД относно твърдените погасителни плащания по кредита,
поради което изводите на окръжния съд за основателност на претенцията й са необосновани.
Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че дадената му сума от 500 лв. за закупуване
2
на лекия автомобил, е върната на ищцата след като ответникът е получил същата сума като
заем от свидетеля Д.. Твърди се, че свидетелските показания на св.Д. необосновано са
игнорирани от съда. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
отхвърляне изцяло на претенциите на ищцата, с присъждане на всички направени по делото
разноски.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна С. В. М., чрез процесуални
представители адв.А.Н. и адв.В.В.. Твърди се, че решението в обжалваните от ответника
части е правилно и обосновано. Изложени са съображения за обоснованост на изводите на
съда относно личния произход на средствата на ищцата по представените вноски бележки,
направени от нея за погасяване на кредита изтеглен от ответника. Твърди се
неоснователност на възраженията на въззивника-ответник. Поискано е потвърждаване на
решението в обжалваните от ответника части.
2.В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от С. В. М., чрез
процесуални представители адв.А.Н. и адв.В.В., в частта, в която е отхвърлен иска за
10 000 лв. - подобрения за довършителни работи направени в собствения на ответника
недвижим имот. Сочи се, че в тази част съдът е определил погрешно правната квалификация
на иска, който е по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС, а не по чл.55 и чл.59 от ЗЗД. Твърди се,
че като постановено по непредявен иск, решението в тази част е недопустимо и следва да
бъде обезсилено, като делото бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по предявения
иск или решено по същество от въззивния съд. Евентуално се твърди, че решението е
неправилно в горепосочената част. Сочи се, че с извършване на подобрения в имота закупен
от ответника ищцата е осъществила владелчески действия, на които ответникът не се е
противопоставил и е бил съгласен с тях, като тези действия за периода 2012 год.- 2020 год.
са увеличили стойността на имота на ответника с претендираната сума. Твърди се, че
изводите на съда, че част от вещите са отделяеми е небоснован, като не е отчетено
спестяването на разходите от страна на ответника за довършителните работи извършени за
сметка на ищцата през периода, в който заедно с тяхното дете, страните са живели в
жилището като семейство. Направено е искане за отмяна на решението и за уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на разноските по делото.
В дадения срок, по насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Ал. П. П.,
чрез процесуален представител адв.П.Т., в който са изложени доводи за нейната
неоснователност. Сочи се, че твърденията на ищцата за извършени подобрения с нейни
средства и труд не са надлежно доказани и се опровергават от доказателствата ангажирани
от ответника, съгласно които довършителните работи в жилището са били финансирани с
получен от него кредит, а голяма част от тях са осъществени с лично положен от него труд.
Направено е искане за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение и за
присъждане на съдебните разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица - надлежно
3
упълномощени от страните процесуални представители, срещу акт на съда, който подлежи
на въззивно обжалване и СА ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните от ответника части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по обективно съединени, евентуални искове с правни основания чл.59 от ЗЗД, а
в обжалваната от ищцата част - по претенция по главен иск с правно основание чл.74, ал.2,
вр. чл.72, ал.1 от ЗС, както и по претенции за законни лихви.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено
от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити
и е валидно.
Като постановено по допустими искови претенции, решението в обжалваните части е
допустимо.
В исковата си молба ищцата твърди, че е живяла съвместно с ответника **** – до
м.**** год., като от връзката им е родено дете-В., род. на *** год. Твърди, че по време на
съвместния им живот са решили да закупят жилище, в което да живеят като семейство.
Постигнали съгласие имотът да бъде придобит на името на двамата, част от капарото от
1000 евро за жилището било предоставено от бабата на ищцата, а за останалата част решили
да изтеглят ипотечен кредит. Тъй като банката отхвърлила ищцата като възможен
кредитополучател, кредитът бил изтеглен само от ответника. Тогава решили имотът да бъде
придобит само от него, а по-късно той да й прехвърли половината. Твърди, че след
придобиване на имота от ответника с н.а. *** год. на нотариус ***, първоначално
погасителните вноски по кредита и по издадената на името на ответника кредитна карта
били правени от неговата заплата, но от м.02.2010 год. до м.**** год. ищцата изплатила със
собствени средства от заплата сумата от общо 26 000 лв. за погасителни вноски по кредита и
по кредитната карта. Твърди, че дала на ответника сумата от 800 лв., която изтеглила от
сметката си, за закупуването на автомобил, но сумата не й била върната. Твърди, че с
горепосочените суми ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, поради което
на осн. чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД той следва да бъде осъден да и ги заплати, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Същевременно твърди, че волята и на двамата е била, че закупеното жилище е
общо, в което да отгледат детето си, че за периода в който е живяла в жилището е била
владелец, а не държател, че винаги е смятала имота и за свой, поради което за
горепосочените суми са предявени евентуални искове по чл.74 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.
Твърди, че довършителните работи били организирани и заплатени от нея, тъй като
ответникът не получавал значителни доходи в периода. Твърди, че с нейни средства били
поставени в банята и тоалетната: фаянс, теракот, душ-кабина, мебел, тоалетна чиния-
моноблок, мивка за баня, бойлер със серпентина, свързан със слънчев колектор на покрива,
4
в детската стая - поставяне на таванни плочи със стиропор, измазване с латекс, ламинат,
детско обзавеждане, навес към терасата и гранитогрес, щори за прозорците, в кухнята и
трапезарията: поставяне на ламинат, теракот, измазване с релефна мазилка, модулна кухня с
вградени уреди, щори на прозорците, обзавеждане на помещението, на голямата тераса-
гранитогрес, ламперия, навес и РVС дограма, в спалнята- тапети, таванни плочи от
стиропор, ламинат, щори на прозорците, обзавеждане, в коридора-релефна мазилка, теракот,
портманто, слънчев колектор на покрива, поради което моли да бъде осъден ответника на
осн. чл.74, ал.2, вр. 72, ал.1 от ЗС да и заплати сумата от общо 10 000 лв. представляваща
увеличената стойност на апартамента в резултат на извършени от нея подобрения и
довършителни работи, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата. Ищцата е ангажирала доказателства, направила е
искане за уважаване на исковете и за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е качеството на
ищцата на владелец на имота. Твърди, че инициативата за закупуване на имота е била
негова, той е искал да придобие собствен имот поради което само той е теглил кредит за
плащане на цената и довършителните работи, а ищцата е била в имота като негова
съжителка и майка на детето му, но не и като собственик на жилището. Твърди, че за
заплащане на капаро за закупуване на апартамента действително е ползван заем от бабата на
ищцата, но в размер на 1000 лв., а не на 1000 евро, като скоро след това заемът е върнат.
Отречени са твърденията на ищцата за осъществявано от нея владение върху имота, както и
за извършване на подобрения и довършителни дейности в имота от нея. Твърди, че всички
довършителни работи са извършени от и за негова сметка, включително с личен труд и труд
на негови приятели, като парите за това са били осигурени от остатъка от тегления кредит, а
не от ищцата. Оспорени са твърденията, че вноските по кредита в размер на 26 000 лв. са
лични средства на ищцата. Твърди, че това са суми предоставяни й от него, които тя като
приносител е внасяла по сметка на кредита, за което той е й дал нарочно пълномощно. Сочи,
че поради трудовата му ангажираност на няколко места му е било невъзможно лично да
прави вноските в банката, поради което е давал сумите на ищцата за да ги внесе в банката,
но това са негови, а не нейни средства. Не оспорва, че ищцата му е дала 500 лв. при
закупуване на автомобил, но твърди, че преди предявяване на иска сумата е била върната.
Направил е искане за отхвърляне на исковете и за заплащане на съдебните разноски,
ангажирал е доказателства.
По доказателствата:
От представения по делото н.а.***, т.***, рег.№***, дело *** от *** год. на нотариус
А.Д., №*** на НК, се установява, че дружеството „Строител-95“ООД-Бургас е продало на
ответника по делото А.П. самостоятелен жилищен обект в масивна четириетажна сграда
находяща се в УПИ ХV- 8 по плана на к-с***, гр.***, построена в степен на завършеност
“груб строеж“, представляващо апартамент№ ** в подпокривното пространство, със
застроена площ от 59,32 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение, общите части от
5
сградата и правото на строеж върху терена, за сумата от 41 000 лв., за която е отразено, че
ще бъде изплатена еднократно чрез средства отпуснати на купувача от **** по договор за
банков кредит от *** год. След поправката на акта с н.а. №*** от ***год. с добавка, че
продажбата се извършва при условията на ЗУПГМЖСВ, през 2010 год. на ответника е била
изплатена сумата от 4826,40 лв.- левова компенсация за лихвоточки.
Представен е н.а. №*** от *** год. на нотариус А.Д., № ** на НК, съгласно който по
договора за банков кредит от ***год. ответникът е получил кредит в размер на 40 986,54
евро /левова равностойност 79 924 лв./, с краен срок на погасяване до **** год., като за
обезпечаване на дълга е учредил в полза на банката първа по ред ипотека върху закупения
имот.
Представен е договора за банков кредит от ***год. сключен между банката и
ответника, в който е посочено, че сумата от общо 40 986,54 евро му се предоставя по три
лимита: лимит 1 – 20 962,97 евро за закупуване на апартамента, лимит 2 – 19 037,03 евро
- за довършителни работи на имота и лимит 3 – 986,54 евро за покриване на
застрахователни премии по пакети „имущество“ и „живот“.
Представен е договор за покупко-продажба на МПС, съгласно който на *** год.
ответникът е закупил от частно лице лек автомобил „Ф.“, рег.***, за сумата от 1000 лв.
Представени са справки от НАП, в които е отразен месечен облагаем доход на
ищцата за календарни години за периода от 2008 год. до 2020 год. – по месеци. Справките
сочат, че общият сбор на облагаемия доход на ищцата по години е както следва : за 2008 год.
– 1842,33 лв., за 2009 год.- 3738,48 лв., за 2010 год.- 3927,3 лв. , за 2011 год. –6335,56 лв., за
2012 год. - 400 лв., за 2013 год.- 200 лв., за 2014 год. -7200,39 лв. , за 2015 год.- 8103,95 лв.,
за 2016 год.- 8312,8 лв., за 2017 год. – 9432,71 лв. , за 2018 год. -9200,28 лв., за 2019 год. –
10 428,38 лв. и за първите пет месеца от 2020 год. – 4803,72 лв.
С пълномощно по образец на банката от *** год. ответникът е упълномощил
ищцата да извършва банкови операции по сметките му в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Представени са вносни бележки за извършвани погасителни вноски на каса по
кредита на ответника, за периода от 13.01.2010 год. до 12.06.2014 год., в които като
вносител е вписано името на ищцата и бележките носят нейния подпис, а като основание за
плащане е отразено “захранване на сметка“. Вещото лице В. по приетата от окръжния съд
съдебно-счетоводна експертиза сочи, че общият размер на вноските по представените с
исковата молба от ищцата вносни бележки е 26 642 лв., като само във вносната бележка с
дата 12.04.2010 год. за вноска на стойност 150 лв. липсва информация за вносител. Вещото
лице е констатирало също, че на 12.06.2014 год. по сметка на ищцата в банка ****. е
постъпила сумата от 3 500 лв. представляваща отпуснат в нейна полза кредит. На 23.10.2019
год. от тази сметка е изтеглена сума от 20 лв., на 24.10.2019 год. на два пъти е изтеглена
сума от по 400 лв. – общо 800 лв. и на 26.10.2019 год. са изтеглени 50 лв. За периода от
6
05.11.2012 год. до 04.12.2013 год., когато ищцата е била в майчинство е получила
обезщетение в общ размер от 7080,41 лв.
Горното сочи, че за периода за периода от 13.01.2010 год. до 12.06.2014 год., ищцата е
разполагала с нетен доход от около 18 000 лв.
Ответникът е представил доказателства, че за 2009 год. е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на 10 724,71 лв. от представеното извлечение от НАП се
установява, че за 2010 год. облагаемият доход на ответника е 4 661,26 лв., за 2011 год. -
2906,66 лв., за 2012 год. - 788,96 лв., за 2013 год. – 1525 лв. и за първата половина на 2014
год. – 500 лв. – общо 10 381,88 лв. – т.е. за процесния период нетният доход на ответника от
трудови правоотношения е около 9000 лв. плюс изплатена сума от лихвоточки в размер на
4826,40 лв., сочи нетен доход за периода от около 13 000 лв. През това време ответникът е
упражнявал и търговска дейност чрез дружеството си ****“ ЕООД, но не са представени
доказателства за получавани доходи във връзка с тази дейност. За периода от 01.01.2012 год.
до 31.12.2015 год. дружеството е платило сумата от 3683,21 лв. данъци – т.е. имало е
приходи, но не е установено как това се е отразило на личните доходи на ответника.
Представено е извлечение от сметка на дружеството ****“ЕООД, чиито едноличен
собственик на капитала е ответника по делото, което е било извършващо търговска дейност
за периода 2010 год. - 2015 год., от което се установява, че за този период ищцата с даденото
й пълномощно е извършила тегления от сметката на дружеството в размер на общо 22 220
лв. и е внесла сума общо в размер на общо 698 лв.
От заключението на вещо лице Р. по приетата от окръжния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че след закупуването на жилището през 2008 год. са извършени
довършителните работи описани от вещото лице, които ищцата с исковата си молба
претендира като подобрения извършени от нея, на обща стойност 11 783 лв. Вещото лице е
дало заключение също, за увеличената средна пазарна стойност на жилището към момента
на покупката - 54 200 лв. и към момента на раздялата на страните - 81 700 лв., което сочи
увеличена стойност на жилището от 27 500 лв.
Не се оспорва, че страните са били заедно около 12 години, че от връзката им е
родено детето В.-род. на *** год., както и, че съжителството им в процесното жилище е
продължило до м.**** год., когато ищцата и детето са го напуснали.
Разпитаната от окръжния съд свидетелка М. - без родство със страните, поддържа
към момента приятелски отношения с ищцата, сочи, че познава и двамата - А. и С., тъй като
по едно и също време са били закупени жилищата им и са живели на един етаж до
преместването на свидетелката. От тях е чувала, че са купили жилището за да живеят в него
като семейство. В началото отношенията им били добри. С. била добра кулинарка и се
грижела добре за жилището. Ремонтите започнали веднага след закупуването през 2008 год.
Според свидетелката в обзавеждането на жилището С. имала по-голям принос, защото
нейният глас натежавал повече при вземането на решения. Свидетелката сочи, че С.
7
чувствала дома като свой, а до момента в който отношенията между страните се влошили -
месеци преди напускането на С. и детето, не била чувала от А. твърдения, че това не е неин
дом. Свидетелката сочи, че жилището било хубаво обзаведено, знае от С., че младото
семейство е теглило кредит, нямали са възможности, поради което предполага, че са им
помагали родителите. Родителите на С. живеели в близост до жилището в което живеели
страните, като С. и свидетелката „пътьом минавали покрай родителите на С.“, за да й дадат
пари за месечните вноски по кредита. Случвало се свидетелката да закара С. с колата си и до
банката, за да внесе парите по кредита. Според свидетелката С. и А. заедно организирани и
извършили довършителните работи. С. посрещала и изпращала майстори, но не си спомня
точно какви. Според нея А. е участвал в почистването на жилището, може да е боядисвал и
стени, не знае кой е слагал гранитогреса, но в детската стая ламината го слагали майстори.
Свидетелката сочи, че не знае А. да е имал фирма, а според нея С. е изплащала заема около
7-8 години. Знае, че А. е имал хоби и ходел в различни краища на страната на концерти за
сметка на семейния им бюджет. Свидетелката сочи, че преди шест, седем години е
напусната имота, който е бил в съседство до жилището в което са живели страните, но
продължава да поддържа контакти със С..
Свидетелят М.-баща на ищцата, сочи, че преди повече от дванадесет години С. и А.
искали да живеят заедно на квартира. Свидетелят не разрешил и това наложило закупуване
на апартамент. През 2008 год. купили апартамента „на тапа“. От дъщеря си знае, че тя и А.
заедно си правили апартамента - боядисвали, шпакловали. Свидетелят сочи, че лично е
направил навеса на детската стая с негови майстори и негови средства. С. усещала
апартамента като семеен апартамент. Знае, че имотът е купен с ипотечен кредит, като
кредита включвал и довършителните работи. Свидетелят сочи, че се е коментирало
апартаментът да е на двамата, но го закупили само на името на А.. Когато разбрал това,
свидетелят казал, че ако го прехвърлят и на дъщеря му, ще заплати половината пари.
Свидетелят посетил жилището за първи път след като се родило детето /м.*** г./. В
началото на връзката на страните свидетелят не одобрявал А., но след като се родило детето
започнал да го одобрява. А. имал строителни умения. Свидетелят има имот в П. и е викал А.
да поставят плочки. Свидетелят сочи, че в апартамента майстори са ползвани само за
слънчевата система, за която платил той. Твърди, че винаги е помагал с пари или с нещо
друго за семейството-имал възможности, тъй като продал свои наследствени имоти./В този
смисъл са представени доказателства по делото./, периодично давал на дъщеря си по 500-
600 лв. Сочи, че А. имал хоби да посещава рок концерти, като през това време дъщеря му
била с детето в апартамента.
Свидетелят Д. – съпруг на сестрата на А., го познава от *** год., а С. познава от ***
год. Тогава А. живеел при родителите си в к-с***, но имал желание да заживее сам, като си
купи малък апартамент и бил харесал няколко. Когато се събрал със С., решил да купи по-
голямо жилище, за да живеят в него заедно. А. сам проучил и избрал жилището в к-с***. То
било купено „на тапа“. А. направил всичко сам, с двете си „златни“ ръце. Довършителните
8
работи продължили около година, година и половина, преди да влязат да живеят в него, през
който период свидетелят често посещавал имота, но не е заварвал С. там. А. правел
шпакловките, боядисването, а свидетелят му помагал за някои неща. ВиК-то го направил
приятел на свидетеля, когото той лично довел. Свидетелят не знае С. да е участвала в
ремонта, не е заварвал и други майстори в него, но знае, че майстори са ползвани за ел.
инсталацията и за слънчевата инсталация. От тъща си е чувал, че родителите на А. са му
дали 2000 лв. през 2011 год., а при покупката са му дали 1000 лв. Когато купувал кола, А.
поискал от свидетеля 500 лв. за да ги върне на С.. А. имал по-голямо дете- на *** години, на
което плащал издръжка.
Свидетелят Р. е приятел на ответника от много години. С. познава от А. от *** год.
Когато се запознал със С., А. живеел при родителите си в гр.Б., а тя-в П.. В този период
доходите на А. били добри и той искал да си купи жилище. След като търсел известно
време, теглил кредит и си купил жилище. Първо се спрял на по-малко жилище, но след като
започнал връзка със С. решил да купи по-голямо. При покупката жилището било в груб вид,
изисквало много довършителни работи. В този период свидетелят търгувал със строителни
материали и постоянно помагал на А. с нещо, носел на място латекси и бои, участвал в
боядисването. А. плащал с пари от тегления кредит и гледал да „спаси“ вноските по
кредита, които внасял сам, като работел и допълнително. Поради недобри отношенията с
родителите на С. и от гордост ответникът искал сам да си плаща кредита, не търсел помощ.
Когато свидетелят е ходел да помага в довършителните работи не е виждал С. в жилището.
При посещенията на свидетеля след като А. и С. се нанесли, С. се дължала „като в семейно
жилище“. Свидетелят знае, че след раждането на детето А. е ходел в П. да помага на бащата
на С. със строителни работи, знае също, че когато се родило детето бащата на С. дал 1000
лв. за обзавеждане и направил дървен навес над терасата на детската стая. Сочи, че с А. имат
общо хоби - ходят по един ден, понякога и по два дни в година на концерти, но има и
години в които не ходят.
Съдът дава вяра на свидетелските показания за непротиворечивите и лично възприети
от свидетелите факти, които са в съответствие с другите доказателства по делото, като
отчита и евентуалната заинтересованост на роднините.
Правни изводи:
Както е посочено в Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г.,
IV г. о., ГК, лицето, с което собственикът на имота е живяло на семейни начала и е
извършило разноски по време на съвместното им съжителство, ако е упражнявало
фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е
държател - право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова сметка
до размера на обедняването му. В ППВС № 6/74 г. се приема, че право на обезщетение за
извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС има само владелецът, не и
държателят. Разпоредбите регулират правоотношенията, породени от неоснователното
9
обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се
отнасят до лица, които не упражняват владение. Според ППВС № 1/79 г. когато държател
подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай
обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато
са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в
случаите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е дейност на съда,
която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието в петитума на
исковата молба.
Ищецът сам избира пътя си на защита. В конкретния случай, предвид твърдението в
исковата молба, че ищцата е била владелец, а не държател на процесния имот, правилно
претенцията за заплащане на 10 000 лв. е квалифицирана от окръжния съд и от страните по
чл.74 от ЗС, а предвид твърдението за знанието и непротивопоставянето на ответника за
сочените подобрения – във връзка с чл.72 от ЗС. Кореспондиращ с тези твърдения е и
заявеният петитум за осъждане на ответника да заплати на ищцата увеличената стойност
на имота в резултат на подобренията /чл.72, ал.1 от ЗС/ За тази сума не е заявена
евентуална претенция - т.е. липсва искане на ищцата в случай на неустановяване на
качеството й на владелец, сумата да й бъде присъдена на осн. чл.59 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на въззивницата-ищца, че в тази част решението е
недопустимо поради произнасяне на съда по иск с правно основание чл.55, вр.чл.59 от ЗЗД,
каквато претенция не е заявена по делото. Както от изложеното в мотивите на окръжния
съд, така и от формулирания диспозитив става ясно, че произнасянето в отхвърлителната
част за сумата от 10 000 лв. е за претендираната от ищцата „увеличена стойност на имота“ –
т.е. точно по предявения иск по чл.74, ал.2, вр. чл.72 от ЗС, а не по нещо различно. Ето защо
в частта, с която окръжният съд се е произнесъл за сумата от 10 000 лв., ведно със законната
лихва, по предявения иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС, вр.чл.72 от ЗС, решението е
допустимо.
По този иск ищцата е следвало да установи кумулативно качеството си на владелец
на имота за времето през което е живяла в него и влагането на лични средства за
увеличаване на стойността на имота с твърдяната сума. Неустановяването на което и да
е от тези обстоятелства е основание за отхвърляне на иска.
Съдът намира, че в случая ищцата не е установила изискуемите предпоставки, а
неустановяването на която и да е от тях е основание за отхвърляне на иска.
Въпреки, че твърди, че е владяла закупения от ответника апартамент докато е живяла
в него, тя не е заявила по делото претенции за признаване на собственост на основание
изтекла в нейна полза давност. Твърденията й са само за установяване на това качество във
връзка с претенцията за заплащане на сумата от 10 000 лв. - увеличена стойност на имота в
резултат на вложени за подобрения лични средства. За да е осъществено владение по
10
смисъла на 68 от ЗС следва да са налице едновременно два елемента – упражнена
фактическа власт върху вещ и намерение за своене на вещта. В случая е осъществен първият
от елементите – ищцата е съжителствата с ответника /и с общото им дете след раждането
му/ в процесния имот повече от десет години за периода от около 2009 год. до м.**** год.,
но не се установи втория елемент - че през този период е проявила и манифестирала пред
ответника намерение за своене на вещта. Не се доказаха твърденията на ищцата, че са
водени преговори с банката за отпускане на кредит и на нея за закупуване на жилището,
както и, че такъв кредит й е бил отказан. Не са надлежно установени твърденията на
ищцата, че след придобиването на имота от А. е имало уговорка за прехвърляне от негова
страна на 1/2 ид.ч. в нейна полза. За твърдяната от ищцата уговорка за прехвърляне на
половината от имота след придобиването му от ответника не е представено никакво писмено
доказателство-предварителен договор или друг документ, който да сочи, че такова
прехвърляне й е обещано или договорено. Ангажираните в този смисъл гласни
доказателства - показанията на свидетеля М. - баща на ищцата са, че е имал готовност да
плати половината от цената на жилището, но само в случай, че то е било придобито от
двамата. Тези показания не установяват постигнати между страните договорености преди
или след покупката на жилището за промяна в собствеността. Установено е, че
апартаментът е закупен еднолично от ответника, изцяло със средства осигурени от теглен от
него кредит. Ето защо съдът намира за установено по делото, че жилището е закупено от
ответника с намерението то да бъде само негова собственост, без уговорка за последващо
прехвърляне на част от него на ищцата. Поради желанието на страните за съвместно
живеене и последвалото такова след закупуване на апартамента, обяснимо е участието на
ищцата при вземане на решения относно елементи по довършителните работи и
обзавеждането, но не се установи това участие да е излизало извън техния избор. Законът за
собствеността определя, че осъществяването на фактическа власт върху една вещ е или въз
основа на владение /чл.68/ или въз основа на държане /чл.69/. Когато едно лице е допуснато
от собственика на вещта да я ползва заедно с него, без собственикът да е изоставил вещта
към момента на допускането, това лице е държател, а не владелец, защото самото допускане
за съвместно ползване ведно със собственика, изключва завладяването на вещта от
несобственика. За да се трансформира държането на една вещ във владение, особено когато
се осъществява съвместно с владението на собственика какъвто е настоящия случай, е
необходимо ясно да се манифестира намерението за своене от страна на държателя, и то по
такъв начин, че недвусмислено да се отблъсне осъществяваното от собственика на вещта
владение. Следва да е налице ясно изразена и манифестирана промяна в намеренията на
държателя да стане владелец, каквато в случая не е установена. Липсват активни и
отблъскващи владението на ответника действия от страна на ищцата. Събраните по делото
доказателства по никакъв начин не сочат, че за периода в който страните са живели заедно,
държането на ищцата е променено във владение. Това, че страните са живели на съпружески
начала и са възприемали жилището като „семейно жилище“ не рефлектира върху
притежаваните вещни права дори при сключен брак, а по правило е основание за възникване
на облигационни отношения.
11
Съдът намира за недоказани и твърденията на ищцата за организирани и извършени с
нейни средства подобрения в имота представляващи описани в исковата молба
довършителни работи. Както свидетелите по делото, така и вещото лице Р. установяват, че
непосредствено след закупуването на имота, довършителни работи в него действително са
били извършени, като това е станало за периода от около година, година и половина след
придобиване на апартамента от ответника -2008-2009 год. и преди раждането на детето през
**** год. В този период участниците в процеса по довършването-свидетелят Д. и свидетелят
Р., които са посещавали често имота, не са виждали ищцата да присъства и да „организира“
довършителните работи, а показанията на свидетелката М. в тази част за посрещани и
изпращани майстори от ищцата са неконкретни, неясни и отчасти противоречиви на
останалите доказателства, поради което съдът не ги кредитира. Свидетелят М.-баща на
ищцата, в съответствие с показанията на свидетелите Д. и Р. сочи, че ответникът е вложил
личен труд в довършителните работи, като заради уменията му в строителните дейности
свидетелят по-късно е викал ответника в П. да му помага. От изричното отразяване в
договора за кредит отпуснат на ответника става ясно, че финансирането на всички
довършителни работи е станало със средства осигурени от кредита теглен от него-изрично е
посочено, че банката е предоставила на ответника по лимит две 19 037,03 евро - за
довършителни работи на имота, което сума е по-голяма от сочената от вещото лице
стойност на довършителни работи претендирани от ищцата. Извън горното ищцата не
ангажира доказателства относно това с какви средства е „организирала и извършила“
довършителните работи. Преценени в соята съвкупност установените факти опровергават
твърдението й, че е организирала и участвала в довършителните работи със свои средства.
Свидетелят М. сочи, е финансирал изграждане на навес към детската стая и поставянето на
колекторна система на покрива със собствени, а не с на ищцата средства. Според
показанията, това е станало след раждането на детето през **** год., при положение, а по
делото се установи, че довършителните работи в жилището са извършени в по-ранен момент
- 2008-2009 год., преди нанасянето на страните в жилището. Вземането за вложените от
третото лице средства за подобрения в жилището, възниква за него, а не за ищцата.
Цитираната във въззивната жалба на ищцата съдебна практика относно предоставени
средства от родители е неотносима, тъй като касае отношения основани на сключен брак, а
страните нямат такъв.
Ето защо съдът намира за неоснователна претенцията на ищцата заявена по чл.74,
ал.2, вр. чл.72 от ЗС за заплащане на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, поради
което тя следва да бъде отхвърлена.
Другите две претенции на ищцата: за заплащане на сумата от 26 000 лв. - направени
вноски по кредита и за заплащане на 800 лв., по която въззивният съд е сезиран за
произнасяне само за присъдения размер от 500 лв. - дадена сума за покупка на автомобил, са
заявени на три основания по три иска, от които първият е главен, а другите два са
евентуални :
12
-главни искове по чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД,
-евентуални искове по чл.74 от ЗС и
-евентуални искове по чл.59 от ЗЗД.
Отхвърлянето с решението на окръжния съд на исковете за тези суми на основание
чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД не е обжалвано и не е предмет на настоящото произнасяне.
По вторите претенции, по евентуалните искове заявени на осн. чл.74 от ЗС, няма
произнасяне от окръжния съд, но в тези части не е поискано допълване на решението от
окръжния съд и не е подадена въззивна жалба, поради което и те не са предмет на
произнасяне в настоящия процес.
Предмет на произнасяне в настоящия процес е осъждането на ответника по
евентуално заявените искове на осн. чл.59 от ЗЗД да заплати на ищцата сумите съответно
от 26 000 лв. и от 500 лв., ведно със законната лихва. /Решението в частта, с която заявената
претенция от 800 лв. е отхвърлена за сумата над 500 лв. до 800 лв., ведно със законната
лихва, не е обжалвано и е влязло в сила./
При иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД ищцата следва да докаже
обедняването си за сметка на обогатяването на ответника и липсата на правно основание за
имущественото разместване. Съдът намира, че тези предпоставки са установени по делото.
От събраните по делото доказателства се установи твърдението на ищцата, че за
периода от 13.01.2010 год. – 12.06.2014 год. тя е вносител на сумата от общо 26 000 лв. по
представени по делото вноски бележки, за погасяване на задължения на ответника по
отпуснатия му банков кредит. При общ размер на вноските по представените от ищцата с
исковата молба вносни бележки от 26 642 лв., възраженията на въззивника-ответник, че
следва да бъдат изключвани плащания по четири от вносните бележки на обща стойност от
368,34, дори да се приемат за основателни, сочат представени от ищцата доказателства за
плащане на обща сума по-голяма от претендираната от 26 000 лв.
Фактическото съжителство е неформална връзка при която не възникват последици
като при сключен брак, не възниква имуществена общност и не са въведени законови
презумпции, поради което в случай, че не е установено друго следва да се счете, че всеки
извършва плащания със собствени средства. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, всяка от страните следва да докаже изгодните за нея факти и да
опровергае неизгодните за нея факти. При твърденията и представените доказателства от
ищцата за платени от нея суми по кредитната сметка на ответника в размер на общо 26 000
лв., до насрещното доказване от ответника за нещо различно, следва да се приеме, че тези
средства са нейни. Недоказани са възраженията на ответника, че ищцата е била само
приносител на тези суми, а парите са й били дадени от него. За периода, в който са
13
извършени плащанията 13.01.2010 год. - 12.06.2014 год. ответникът частично е работел по
трудови правоотношения, като е развивал и търговска дейност чрез ЕООД. Както вече беше
посочено, няма официални данни за реализирани доходи на ответника като физическо лице
от фирмената му дейност, а доходите му от трудови възнаграждения и други плащания са
били много под 26 000 лв. Ето защо е необосновано твърдението на ответника, че за периода
посочен по-горе е разполагал със средства в размер на 26 000 лв., които е предоставил на
ищцата като приносител за погасяване на негови задължения по кредита. Не може да се
приеме, че сумата от 22 220 лв., която ищцата е изтеглила от фирмената сметка на ответника
с даденото й от него пълномощно е отишла за погасяване на задълженията по кредита. В
този смисъл не са представени нито преки, нито косвени доказателства.
От друга страна от показанията на свидетелите М. и М. се установи, че освен
доходите си от трудови възнаграждения и за майчинство, ищцата периодично е получавала
дарени средства от нейния баща от по 500 - 600 лв., което не е пряко доказателство, че
именно тези суми са внасяни за погасяване на кредита, но при посоченото по-горе
разпределение на доказателствената тежест, е опровергаващо възраженията на ответника, че
ищцата не е имала възможност за плащане в процесния период на сумата от общо 26 000 лв.
Горното сочи основателност на предявения от ищцата иск по чл.59 от ЗЗД за сумата
от 26 000 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да й заплати тази сума, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й плащане.
Относно сумата от 500 лв., като част от сумата от 800 лв., за които ищцата твърди, че
ги е предоставила на ответника за закупуване на автомобил, съгласно признанието на
ответника за предоставени му от ищцата 500 лв. съдът намира, че както е приел и
окръжният съд претенцията е основателна за тази сума, в която част следва да бъде уважена,
с присъждане на законната лихва. Твърдението на ответника, че е върнал сумата от 500 лв.
на ищцата не може да бъде прието за доказано само въз основа на соченото от свидетеля Д.,
че веднъж А. му поискал заем от 500 лв. защото трябвало да ги върне на С., при положение,
че свидетелят дори не твърди, че е дал на ответника поискания заем. Не са ангажирани
доказателства и за предаване на сумата от 500 лв. от ответника на ищцата.
Предвид горното решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде
потвърдено, включително в частта за присъдените от първоинстанционния съд съответни
разноски.
При направени разноски пред въззивния съд от общо 1150 лв., съобразно изхода на
делото, в полза на въззивницата-ищцата следва да се присъди сумата от 835 лв.
При направени разноски пред въззивния съд от общо 1393 лв., съобразно изхода на
делото, в полза на въззивника-ответник следва да се присъди сумата от 382 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/15.04.2021 год. по гр.д.№ 1958/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Ал. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на С. В. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, направени във въззивното производство разноски съобразно
изхода на делото, в размер на 835 лв. /осемстотин тридесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на Ал. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, направени във въззивното производство разноски съобразно
изхода на делото, в размер на 382 лв. /триста осемдесет и два лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15