ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. Монтана, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Частно наказателно дело №
20211600200275 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал.4-6 НПК.
С постановление на Окръжна прокуратура-Монтана от 26.10.2021
година по пр. пр. № 616/2020 година, на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с
чл.24, ал.1, т.1, предл. второ НПК и чл.199, ал.1 НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 1/2021 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура-Монтана, водено за престъпление
по чл. 220, ал.1 от НК.
Това постановление е обжалвано от „У.“ АД-*чрез изпълнителния
директор М. М.. В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно и необосновано; излагат се съображения в тази насока с
искане да се отмени постановлението на Окръжна прокуратура-Монтана.
Съдът, като провери правилността на обжалваното постановление
във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото,
приема следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл.243, ал.4 НП; от
твърдяно да е ощетено юридическо лице /досъдебното производство е
образувано за това, че през месец септември 2016 година, в град
*, длъжностно лице съзнателно сключило неизгодни сделки-прехвърляне на
имоти вместо изпълнение и погасяване на задължение, имотите са
собственост на „У.“ AД, като oт това са произлезли значителни вреди за
1
дружеството — престъпление пo чл.220, ал.1 oт HК. Именно на акционерно
дружество е предоставена възможността за обжалване прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.4 от НПК, тъй като е ощетено юридическо лице/.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията на съда са следните:
Както бе посочено и горе, досъдебното npoизвoдcтвo е образувано за
това, че през месец септември 2016 година в град
*, от длъжностно лице съзнателно са сключени неизгодни сделки-
прехвърляне на имоти вместо изпълнение и погасяване на задължение,
имотите са собственост на „У.“AД и oт това са произлезли значителни вреди
за дружеството — престъпление по чл.220, ал.1 HК.
B хода на разследването са събрани писмени и гласни доказателства;
назначена и изпълнена съдебно-криминалистическа /почеркова/ експертиза;
назначена е и изпълнена съдебно-оценъчна експертиза.
Установено е, че свидителят Н.А., представляващ СД „В.“-*, и
свидетелят М.М., представляващ дружеството - жалбаподател в настоящото
производство „У.“ АД-*, се познават и са поддържали приятелски отоншения.
А., респ. представляваното от него дружество подпомали с финансови
средства „У.“ АД ; с тези средства били закупувани горива и автомобили,
необходими за дейността на последното.
На 08.04.2016 година, по частно граждаанско дело № 669/2016
година на Районен съд-Монтана е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на СД „В.“ срещу „У. АД“ - * за сумата 473 680
лева гланица, и сумата от 63 520 лева -договорна лихва върху главницата.
Следователно, безспорно е установено наличието на парично
задължение на акционерното дружество към събирателното дружество.
На 01.09.2016 година е подписано споразумени между двете
дружества, с което е уточнен размерът на задължението на „У.“ АД към
събирателно дружество на сумата от 540 000 лева, като е постигнато
съгласие, че тази сума е дължима от АД, както и за предостовяне от страна на
СД на сумата от 30 00 лева в заем за заплащане на разноски при
прехвърлянето на правото на собственост на недвижими имоти с нотариални
актове, както и за погасяване на данъчни задължения и такси на „У.“ АД за
2
имотите - бъдещ предметена прехвърлителни сделки; прието е, е общият
дълг на АД е 570 000 лева; постигнато е споразумение дружеството-длъжник
да прехвърли собствеността върху посочени в споразумението недвижими
имоти /том втори от досъдебното производство, л.228-232/.
Установено е, че „У.“ AД е с едностепенна система / чл.219 от ТЗ/; с
органи - Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите в състав:
М.М. Л. И., Я. В. /удостоверение л.233-236, том втори от досъдебното
производство/ ; представител - М.М.. C пpoтoкoл oт 01.09.2016 година /том
втори, л.246-250 от досъдебното производство/, на заседание на съвета на
директорите на „У. АД“, състоящ се от лицата М. М., Л.И. и Я.В., е взето
решение за разпореждане с недвижими имoти в гр.*и гр.*, собственост на
дружеството, в полза на СД „В.“- *, за погасяване на задълженията към
събирателното дружество. Видно oт заключението на съдебно-почерковата
експертиза подписите в npoтoкoлa са изпълнени от членовете на CД на „У.“
АД. Разпореждането с недвижимите е извършено с нотариален акт № *от *
година и нотариален акт № */ от * година /том първи л.182-184 от
досъдебното производство/.
Прокурорът разполага с правомощието да прекрати наказателното
производство само тогава, когато разследването е било проведено обективно,
всестранно и пълно; когато са извършени всички процесуално-следствени
действия за разкриване на обективната истина и са установени
безпротиворечиво всички обстоятелства, включени в предмета на доказване.
В тази насока съдът намира, че разследването е било проведено
непълноценно; не са предприети всички действия по събиране и проверка на
доказателства, поради което неправилно с постановлението на Районна
прокуратура-Монтана е прекратено наказателното производство на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК - липса на данни за извършено за
извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК.
От обективна страна - неизгодна е онази сделка, която изобщо не е
било необходима да се сключва, или макар, да е била необходимо нейното
сключване, е могла да бъде осъществена при по-изгодни условия.От
субективна страна - за осъществяване престъпния състав на чл.220, ал.1 от
НК деецът следва да съзнавал елементите на състава - че сключваните от него
сделки са икономически неизгодни за дружеството; в резултат на тях ще
3
настъпят значителни вреди; такива действително да са настъпили; като следва
деецът пряко да е целял настъпването им.
Установено е, както бе посочено и по-горе, че дружеството-
жалбоподател е имало натрупани парични задължения към СД „В.“- *, поради
което и съветът на директорите на акционерното дружество е взел решение да
бъдат прехвърлени имоти - собственост на дружеството, за което прехвърляне
е упълномощен М.М.; последният е действал като представляващ АД при
извършване на прехвърлителните сделки. Последните са целели погасяване
задълженията на „У.“ АД - *и този резултат безспорно е постигнат. Тези
обстоятелства биха били от значение за извод за необходимост от
сключването на сделките за прехвърляне собствеността върху имотите, но не
и от значение за осъществяване от обективна страна на престъплението по
чл.220, ал.1 НК чрез сключване на сделка, която е необходима, но е могла да
бъде осъществена при по-изгодни условия. Този въпрос, по разбиране на
съда, не е изясняван , не са събрани доказателства в такава насока. Неясно
откъде е формиран изводът в прокурорския акт , че пазарната стойност на
имотите към 2016 година е 431 061 лева. В хода на досъдебното производство
е назначена съдебно-оценъчна експертиза , от заключението на която е видно,
че това е стойността на имотите, находящи се в гр.*/ л.141, том трети от ДП/,
като стойността на имота, находящ се в гр.*, е 963 441 лева / л.1421 том трети
от ДП/. Както при поставяне на задачата , така и при изготвяне на
заключението, не е отразено към кой момент е следвало да бъдат оценени,
респ. са оценявани недвижимите имоти, а безспорно този момент е следвало
да бъде свързан с датата на решението на съвета на директорите и тази на
осъществяване на сделките - към месец септември 2016 година /л.135-142,
том трети от досъдебното производство/. При липса на заключение в този
насока, не би могъл да бъде споделен изводът за липса на данни за
осъществяване от обективна страна на престъпния състав на по чл.220, ал.1 от
НК; следва да бъде постановена задача за вещото лице да изготви такова
заключение, а ако оценката е дадена именно към релевантния момент / както
бе посоченото и по-горе, такъв извод не може да бъде направен към
настоящия момент, тъй като така липсват такива данни и в постановлението
за назначаване на експертиза, и в заключението на вещото лице/, то това
следва да бъде уточнено по категоричен начин. Видно от от самите
нотариални актове /л.182-183, том първи от досъдебното производство/, дори
4
данъчната оценка на отчуждените имот е значително по-голяма от стойността
на сумата, посочена при прехвърлянето с оглед размера на паричното
задължетние на акционерното дружество. Имотът в * е прехвърлен за
погасяване на дълг от 270 000 лева при данъчна оценка от 544 287.60 лева;
имотите в град *– за сумата от 300 000 лева при посочена в нотариалния акт
данъчна оценка на същите от 411 465.60 лева. Налице необходимост и от
изясняване на въпроса дали подобни имоти са продавани в този период и на
каква цена. Едва впоследствие следва да бъде коментирано авторството на
деянието и субективна страна на престъплението. Макар в хода на
досъдебното производство да не е привлечено конкретно лице в качеството на
обвиняемо такова, то явно като евентуален извършител на деянието по чл. 220
, ал.1 от НК, е коментиран М.М.. Това е видно от мотивите на писменото
заключение на следователя /л.90, том ІV/ и от мотивите на атакувания в
настоящото производство прокурорски акт, като направеният извод е , че
след като М. М. бил изпълнил решение на съвета на директорите, то липсвал
умисъл и не следвало да се търси наказателна отговорност на това лице. М. ,
освен представител на АД, е и член на съвета на директорите на акционерното
дружество. В случая е взето решение от този орган за прехвърляне на имотите
с оглед погасяване задължения на акционерното дружество към неговия
кредитор - посоченото по-горе събирателно дружество и това е от особено
важно значение. Членовете на съвета на директорите са длъжностни лица по
смисъла на допълнителната разпоредба на чл.93, т.1 буква „б“ НК и след като
решението за разпореждане с имотите е взето от този съвет, то следва
детайлно да бъде изяснено отношението на всеки един от членовете на този
съвет към необходимостта от вземане на решението за извършване на
подобни сделки и съзнаването доколко същите са изгодни за акционерното
дружество. Аргументи в тази насока се съдържат и в разпоредбите на ТЗ /по
силата на чл.237 , ал.1 и ал.2 от ТЗ членовете на съвета на директорите имат
еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на
функциите между тях и предоставянето на права на управление и
представителна на някои от тях ; същите са длъжни да изпълняват функциите
си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички
акционери. Съгласно разпоредбата на 240, ал.2 от ТЗ те отговарят солидарно
за вредите, които за причинили виновно на дружеството/.
Изложеното по-горе сочи на извод за основателност на жалбата,
5
поради което атакуваният в настоящото производство прокуроски акт следва
да бъде отменен, а делото – върнато на прокурора за изпълнение на горните
указания.
Що са отнася до оплакването на жалбоподателя, че не било
извършено разследване на всички твърдени да са извършени и посочени в
жалбата престъпления, въз основа на която жалба е образувано наказателното
производство, то съдът не разполага с правомощието да дава указания за
какви престъпления да бъде образувано наказателно производство; както в
заключението на следователя, така и постановлението на прокурора, е
посочено, че са налице данни за извършени престъпления пo чл.202, ал.2, т.1
във връзка с чл.201 от HK и чл.310, ал.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, които
се разследват по ДП № 15/21 по oпиca на ОСлО при ОП-Монтана.
Предвид изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА постановление на Окръжна прокуратура-Монтана от
26.10.2021 година по пр. пр. № 616/2020 година, с което на основание чл.
243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл. второ НПК и чл.199, ал.1 НПК е
прекратено наказателното производство по ДП № 1/2021 г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Монтана, водено за
престъпление по чл. 220, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Монтана за изпълнение
на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира и обжалва пред
Апелативен съд - София в 7-дневен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6