Р Е Ш Е Н И Е
№ 750
гр.Кюстендил,16.09.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 317/2019 год., за да се произнесе,
взе в предвид следното:
А.А.М.,ЕГН **********,съдебен адрес-***,чрез адв.Е.Й.,
е предявила против А.С.,ЕГН ****** ***,
иск да бъде прекратен сключения между страните на 02.12.2010 год. в
гр.Кюстендил,граждански брак,пъви за страните по делото.
В срока за отговор особения представител на ответника
изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства
при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
На 02.12.2010
год.в гр.Кюстендил между страните бил сключен граждански брак,за
което,видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.4/,бил изготвен акт
за граждански брак № 0202/02.10.2012 год.Показанията на свидетелката С. С. А. установяват това,че около
една-две години след сключване на брака ответникът е напуснал семейното
жилище,намира се в неизвестност,съпрузите не поддържат никакъв контакт, помежду
си .
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от цитираните писмени доказателства и свидетелски показания.
Съобразявайки установеното съдът счете,че искът е
процесуално допустим ,а по същество основателен,поради което ще се
уважи.Мотивите на съда са следните:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело
до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това
е поискано от някой от тях- чл. 49, ал. 3 от СК. В случая, такова искане е
направено от ищеца . Тъй като основа за оценката е установеното в процеса
поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни
обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с
утвърдените принципи на съпружески отношения, като Законът не разграничава
вината за разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от
съпрузите, поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на
другия съпруг. Съгласно чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. В конкретния случай, от
показанията на разпитаата по делото свидетелка, които съдът кредитира като
обективни и безспристрастни,се установи,че поради вина на ответника брачни
отношения между съпрузите практически не протичат от повече от шест години, защото той е напуснал семейството и града и се намира в
неизвестност,при което очевидно се налага извода,че брака е изчерпан от
съдържание,поради обективни причини,каквито са липсата на съвместно живеене на
съпрузите и пълната дезинтересираност
един от друг.При положение,че ищцата не желае съществуването на брака да
продължи, съобразено с пасивното
процесуално поведение на ответника, брака следва да се прекрати, като
съдът приема,че не дължи мотиви за вината за това,защото има изрично сторено в
такава насока искане от ищцата.
С прекратяването на брака съдът не следва да се произнесе по отношение на
въпроса за фамилното име,което ще носи ответницата след прекратяване на
брака,защото тя не е променила предбрачното си фамилно име.От брака няма родени
непълнолетни деца,дъпрузите не са живеели съвместно в самостоятелно семейно
жилище,а в това на майката на ищцата,поради което съдът не дължи произнасяне и
по този въпрос.Ищцата не претенира заплащане на издръжка от ответника,при което
произнасяне и по този въпрос е безпредметно.
Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато
няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. В настоящия
случай ищцата,преди постановяване на определението,с което е освободена от
плащането на държавни такси и разноски, е платила разходи по производството в
размер на 25,00-двадесет и пет лева,които няма да й се присъждат,защото от
нейна страна няма изрично искане за това. Ищцата е освободена от плащането на
държавна такса,окончателната такава съдът определя в размер на 40,00-четиредесет
лева,като разликата между внесената от ищцата и крайната ще възложи в тежест на ответника, както и
сумата от 600,00-шестотин лева,платени от бюджета на съда за заплащане на
възнаграждение на особения представител на ответника,както и 5,00-пет
лева,представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист за тези суми.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 02.12.2010
год. в гр.Кюстендил,граждански брак между А.А.М.,ЕГН ********** и А.С.,ЕГН ******,за
което е съставен акст за граждански брак № 0202/02.12.2010 год. от Община
Кюстендил,поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на съпругът А.С.,ЕГН ******,род.на ***
год. в Пакистан.
От бюджета
на съда да се
изплати на адвокат И.Г.Х. сумата от 600.00-шестотин лева,предстнавляваща
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство като особен представител
на А.С.,ЕГН ******,род.на *** год. в
Пакистан.
ОСЪЖДА А.С.,ЕГН ******,род.на *** год. в
Пакистан,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от 615,00-шестотин и
петнадесет лева,от която сумата от
15,00-петнадесет лева, представляваща държавна такса по предявеният
иск,600,00-шестотин лева,представляваща адвокатско възнаграждание на особения
му представител,както и отделно сумата от 5,00-пет лева,представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: