Р Е Ш Е Н И Е № 260308
11.05.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14334 по описа за 2020г. на съда, за да
се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
обективно и субективно съединени искове по чл. 109 ЗС.
Ищец Л. А. К. и Й.П.А.
чрез адв. Цв.Т. заявяват, че са собственици на жилище – апартамент с
идентификатор № ***** по действащата КК
и КР на гр. П. с административен адрес: гр. П., бул. ****** № **** с площ от 43
кв.м., а ответник Н.Г.Г. е собственик на жилище – апартамент с идентификатор №
***** с площ от 37 кв.м находящ се на същия адрес – гр. П., бул. ***** № ****.
Освен, че притежават самостоятелни обекти в еднофамилната жилищна сграда
страните са и съсобственици на дворното място върху която е построена, а именно
поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 353 кв.м.
В исковата молба се заявява, че ответницата е
заградила с алуминиева дограма и стъклопакет цялото стълбищно пространство под
апартамента на ищците като така препятства достъпа им до избените помещения,
канализационните тръби за права и обратна вода.
Заявява се, че ответник Г. е изградила тухлена стена,
която прегражда достъпа на ищците до целия парцел.
Иска се осъждането на ответницата да премахне
ограждението от алуминиева дограма и стъклопакет, с което препятства достъпа на
ищците до избените помещения, до подстълбищното пространство, до
канализационните тръби за права и обратна вода.
Иска се осъждането на ответницата да премахне
изградената от нея тухлена стена с която се пречи на ищците да ползват общия
съсобствен поземлен имот.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Н.Г. чрез адв. Д.Б. не оспорва
обстоятелството, че страните са собственици на индивидуални обекти в жилищната
сграда, и че са собственици на поземления имот. Оспорва се сградата да има
избени помещения. Ограждението с ПВЦ дограма, което е направено от ответницата
е в нейната част – остъклено стълбище, което се явява прилежаща част към нейния
имот, тъй като води единствено към собствения й обект на сутеренния етаж и
представлява самостоятелен вход към него, а не обща част на сградата в която
връзка се заявява, че общо стълбищно и подстълбищно пространство не е налице.
Заявява се, че не са създадени пречки на ищците за достъп до ВиК канализацията.
По отношение преградната стена в дворното място същата е изградена в резултат
на реалната подялба ползването на това дворно място, като тази стена не пречи и
смущата собствеността на ищците. Ето защо се иска отхвърлянето на исковете.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира
за установено от фактическа страна следното.
По делото не се
оспорва, а и от представените писмени доказателства – нотариални актове № *****
№ ****, № ****, № *****., № ****. № ****.№ ****. удостоверение за наследници на
П.А.Г., удостоверение за наследници на М.Д.Г., удостоверение за наследници на
Г.А. Г. се установява, че ищците и ответницата са съсобственици в процесното
дворно място с идентификатор № ***** и всеки притежава в собственост
самостоятелни обекти от еднофамилната жилищна сграда построена в парцела, а
именно – ищците са собственици на втори етаж от сграда № 1 обект с
идентификатор № *****, а ответницата е собственик на съседния самостоятелен
обект с идентификатор № ***** на втори етаж в същата сграда № 1, както и на
обект с идентификатор № ***** като достъпът до втори етаж се осъществява от
външно стълбище, а достъпа до първи сутеренен етаж се осъществява от стълбище,
което е оградено с ПВЦ – дограма и остъкление – колорирано в червено – скица №
2 към заключението по СТЕ на в.л. В.К. – л. 65
от делото /спорната част/ според което остъкленото стълбище се явява
прилежаща част към сутеренния етаж и представлява самостоятелен вход към него,
който обслужва самостоятелен обект с
идентификатор № *****, който е собственост на ответницата.
Според заключението на
в.л. Г. обект с идентификатор № **** е разположен в сутерена на сграда № 1,
ползва се за живеене, има самостоятелен вход от двора и е обособен като
самостоятелен обект като този вход няма връзка с имота на ищците с
идентификатор № ***** за които също има самостоятелен вход, което се
потвърждава и от допълнителната СТЕ на Г. – приложения № 5, л. 93 от делото за
всички самостоятелни обекти има прилежащи входове, които обслужват съответните
самостоятелни обекти на правото на собственост.
Експертизите на в.л.
К. и Г. кореспондират на събраните по делото гласни доказателства приобщени
чрез разпит на св. Х. П., П. И. К., Х. Б. затова че имот с № ***** заема целия първи/приземен етаж и се ползва
откакто е построена сграда като жилище, което първоначално е било разделено на
две части – южна част от праводателите на ответницата, а северна част от
техните низходящи, което се потвърждава и от описанието на нот. акт № ****. и
което е констатирано от вещото лице Г..
Следователно и
процесната спорна част представлява остъкляване на единия от входовете, който
обслужва самостоятелен обект собственост на ответницата и който представлява
прилежаща част към този обект, която е неделима и няма характер на обща част на
сграда № 1, защото е предназначена за достъп до индивидуално обособено
самостоятелно жилище и не служи за достъп нито до други общи части, нито пък за
достъп до имота на ищците, респ. по делото не се установява изградената
алуминиева дограма и стъклопакет да препятстват достъпа на ищците до канализационните
тръби за права и обратна вода тъй като не е установено къде точно същите се
намират, още повече че претенцията на ищците би била резонна ако нямаха достъп
до щранговете на тези тръби, каквито твърдения липсват поради което и не би
могло да се приеме, че изграждането на алуминиевата дограма и стъклопакет е в
причинна връзка със смущаване правото на собственост на ищците;
По отношение на
изградената тухлена стена в дворното място се установява, че същата е
съществувала първоначално с дървени дъски, като праводателите на страните са
били съгласни с това и не са съществували пречки за ползването на
собствеността, респ. по делото няма данни да са съществували спорове за мястото
на поставянето на тази стена като по делото не е доказано къде точно се намира
тази ограда, за да се преценят твърденията на ищците затова, че свободното
пространство пред южната жилищна сграда е десет квадрата, което и твърдение се
явява голословно.
Предвид на
гореизложеното предявените искове по чл. 109 ЗС се явяват недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят сторените от нея разноски
съгласно представения списък – сума в размер на 600 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 109 ЗС от
Л.А.К. с ЕГН ********** и Й.П.А. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** ПРОТИВ
Н.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** за осъждането й да премахне ограждението
от алуминиева дограма и стъклопакет, с което препятства достъпа на ищците до
избените помещения, до подстълбищното пространство, до канализационните тръби
за права и обратна вода в сграда с идентификатор № ***** по действащата КК и КР
на гр. П. с адрес: гр. П., бул. **** № ***, както и осъждането й да премахне
изградената от нея тухлена стена с която се пречи на ищците да ползват общия
съсобствен поземлен имот с иденитификатор № ***** с площ от 353 кв.м по
действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., бул. **** № *** като
неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА Л.А.К. с ЕГН ********** и Й.П.А. с ЕГН ********** и двете с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на Н.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 600 лева разноски за настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Б.