Р Е Ш
Е Н И Е
№ … 24.02.2020
година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: РОСИЦА РАДЕВА
ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ
като разгледа докладваното
от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1018 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 175/18.12.2019
г., постановена по НОХД № 3030/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимият П.И.П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
08.01.2019 г., в град Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка ***, модел ***,
с рег.№ ***, нарушил правилата за движение, а именно: чл.40, ал.1 от ЗДП –
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 от ЗДП – „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“; чл.116 ЗДП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено… и
към престарелите хора“, в резултат на което, по непредпазливост, причинил
двустепенна средна телесна повреда на П.М.К., родена на *** г., изразяваща се в
счупване на шийката на лявата мишнична кост, причинило трайно затрудняване на
движенията на горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни и счупване на
лявата срамна кост, причинило трайно затрудняване на движенията на долния ляв
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а,
ал.1, б. „а“, предложение второ във връзка с чл.343, ал.1, б. „б“, предложение
второ във връзка с чл.342, ал.1, предложението трето от НК, за което на
основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на
Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора.
Постановено е на основание
чл.78а, ал.4 във връзка с чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишаване
на подсъдимия П.И.П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от
два месеца.
Подсъдимият П.И.П. е осъден
да заплати сумата от 746.29 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора,
представляваща направени разноски по досъдебно производство № 1228 зм-3/2019 г.
по описа на ОД на МВР – Стара Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия П.И.П..
Чрез допълнителни писмени
съображения към въззината жалба е развито изложеното в нея недоволство от постановената присъда, в
частта й, в която е наложено наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
ИСКАНЕТО е за изменение на присъдата чрез отмяната й в
частта, в която на основание чл.78а, ал.4 във връзка с чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият П.И.П.
е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от два
месеца.
Становището на Окръжна
прокуратура – Стара Загора е, че въззивната жалба е основателна.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във
въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Производството пред Районен
съд – Стара Загора по НОХД № 3030/2019 г. е образувано въз основа на
обвинителен акт, с който срещу П.И.П. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.343а, ал.1, б. „а“, предложение второ във връзка с чл.343, ал.1, б. „б“,
предложение второ във връзка с чл.342, ал.1, предложението трето от НК за това,
че на 08.01.2019 г., в град Стара
Загора, при управление на товарен автомобил марка ***, модел ***, с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение - чл.40,
ал.1 от ЗДП, чл.40, ал.2 от ЗДП и чл.116 от ЗДП - в резултат на което, по
непредпазливост, причинил двустепенна средна телесна повреда на П.М.К., родена
на *** г. В проведеното разпоредително заседание, след като е констатирал
наличието на основания за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК,
съдът е продължил разглеждането на делото по тази диференцирана процедура.
Фактическите обстоятелства по
делото са следните:
На 08.01.2019 г.
подсъдимият П.И.П. *** поверения му
служебен товарен автомобил марка ***, модел
***, с рег. № ***, собственост на ”*** - ***” ООД град ***.
Около 17.30 часа, на
08.01.2019 г. подсъдимият решил да паркира автомобила в междублоковото
пространство, намиращо се северно от жилищния блок с адрес бул. „***“ № ***,
гр. Стара Загора, представляващо двор на жилищния блок, с оформени входове за
живущите. За да паркира управлявания от него автомобил в посоченото
междублоково пространство, от кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“, подсъдимият
предприел навлизане в него, придвижвайки се на заден ход. Потеглил назад с
управлявания от него товарен автомобил, перпендикулярно спрямо оста на ул.“***“, като предната част на автомобила била насочена на изток, а
задната – на запад, с направление към междублоковото пространство,
намиращо се северно от жилищния блок на
бул. „***“ № ***. Придвижвано по този начин, управляваното от подсъдимия МПС със
задните си гуми се качило на ръба на бордюра на западния тротоар на ул.“***“.
В същото време на север по
западния тротоар на ул. *** се движела с бавен ход пострадалата П.М.К., род. ***
година.
Свидетелят Т.К.А., който се придвижвал пеша, движейки се
по средата на ул. „***“, в посока на юг – към бул.“***“, видял пострадалата свидетелка в момента,
когато се намирала по средата на прохода зад блока, а товарният автомобил се придвижвал към този проход на заден ход.
Преценил, че пешеходката е в опасност и започнал да вика и да ръкомаха към подсъдимия,
за да спре. Въпреки
действията на свидетеля последвал сблъсък между товарния автомобил и
пешеходката. Със задната лява част на товарния автомобил пострадалата П.М.К. била
ударена в дясната страна на тялото, на
нивото на дясната ръка. В резултат на
удара пострадалата паднала на лявата част от тялото си и по гръб на тротоара,
навътре към прохода.
Подсъдимият П.И.П. предприел спиране на управляваното от
него МПС след като парктроникът на товарния автомобил започнал да издава
непрекъснат звуков сигнал за наличие на препятствие на опасно близко разстояние.
След като спрял товарния автомобил и слязъл от него видял падналата на земята възрастна
жена. Подсъдимият и свидетеля Т.К.А.
заедно вдигнали пострадалата. Искали да я откарат в болницата за преглед и оказване на медицинска
помощ, но по желание на пострадалата подсъдимият
я качил в товарния автомобил и я отвел
до кабинета на сина й, който бил
лекар - свидетелят В.Р.К.. След това подсъдимият П.И.П. се върнал на
местопроизшествието.
Горепосочените
обстоятелства - на условия,
място и механизъм на осъществяване на пътнотранспортната
злополука – които не се оспорват от подсъдимия П.И.П., се установяват въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по
отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по
изготвените Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 08.01.2019 г.
(л.11, том 2) и приложения към него фотоалбум;
-показанията на пострадалата П.М.К.
(л.4, том 1), свидетелите Т.К.А. (л.32, том 2) и В.Р.К. (л.33, том 2).
На съобщеното от пострадалата
– П.М.К. и свидетеля –очевидец – Т.К.А., съответства установеното чрез
заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза (л.101, том 2).
Видното от заключението на тази експертиза е, че
ударът е настъпил на 0.5 - 0.9 м южно и на 2.0 - 2.5 м западно от ориентира,
приет при огледа (пресечната точка на
южната ограда на дом № *** на ул.“***“ и западния тротоар на ул.“***“), т.е.,
че е осъществен върху западния тротоар, на 2.0 - 2.5 м от бордюра му. Установява се, че ударът е бил със задната
страница на товарния автомобил - на 0.75 м от нивото на бетоновото покритие и
на 0.45 м, мерено от лявата страница на дясно, съответно до 1.27 м от нивото на
покритието и до 0.33 м, мерено от лявата страница на дясно, северно от жилищния
блок с адрес бул.”***” № ***, град Стара
Загора.
Видно от заключението, скоростта
на движение на управлявания от подсъдимия П.И.П. товарен автомобил преди и в
момента на удара е била 14.2 км/час, а опасната му зона за спиране - 5 метра.
Скоростта на движение на пострадалата е била 2.4 км/час.
В заключението се сочи, че
когато пешеходката е навлязла зад широкия 1.86 м автомобил, същият е бил на
разстояние 3.86 м от мястото на удара, в който момент подсъдимият като водач на
товарния автомобил не е получавал прекъснат звуков сигнал от парктроника.
Същият е могъл да забележи движещата се по тротоара пешеходка през дясното, странично огледало за обратно виждане
преди пострадалата да навлезе зад автомобила му и да я пропусне.
От вещото лице, изготвило
посочената експертиза, е разяснен начинът
на работа на парк устройството на товарния автомобил. Устройството е с две зони
на работа, като при появяване на
препятствие в първата зона (на 2 м зад автомобила) устройството започва да
издава прекъснат звуков сигнал. В случая подсъдимият П. И.П. е пренебрегнал този сигнал и е продължил
движението на автомобила на заден ход, като при приближаване на препятствието
(пешеходката) на разстояние, по-малко от
това на втората зона (70 – 80 см), прекъснатият звуков сигнал е преминавал в
непрекъснат, предупреждавайки водача, че вече е в опасна близост до
препятствието.
Вещото лице посочва, че
подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие когато парктроникът на автомобила му е започнал
да подава непрекъснат звуков сигнал за наличие на препятствие зад автомобила –
в този момент пешеходката вече е била зад автомобила и не е могла да бъде
възприета чрез огледалото в купето, предназначено за обратно виждане, при
конкретните обстоятелства – по време на здрачаване, при наличие на поставени
върху задното стъкло на товарния автомобил фирмени знаци и лого, а и поради
облеклото на пешеходката, която е била с черни дрехи.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 79/2019 г. (л.39, том 1) се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалата П.М.К. е получила счупване на
шийката на лявата мишнична кост, причинило трайно затрудняване на движенията на
горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни и счупване на лявата срамна кост,
причинило трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник за срок по-дълъг
от 30 дни. В заключението е изведен извод, в правилността на който не
съществуват основания за съмнение, че претърпените увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по времето и начина, установени по делото. От заключението се
установява, че при правилно протичане на оздравителния процес възстановителният
период на счупванията е от около 2 - 4 месеца.
Гореизложените фактически
обстоятелства на злополуката, съответстват на приетото от районния съд. Макар и
подсъдимият да не ги оспорва, проверката им, след самостоятелен доказателствен
анализ, в случая бе особено наложителна, поради факта, че първоинстанционният
съд се е позовал на обяснения на подсъдимия от хода на съдебното и досъдебното
производство (виж абзац първи, л.3 от мотивите), каквито той, изключая обясненото от него преди
привличането му като обвиняем, в качеството на свидетел, не е давал.
При така установените факти
по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че причина за настъпване
на пътнотранспортното произшествие е виновното поведение на подсъдимия П.И.П., който, като водач на МПС, е нарушил правилата за
движение по пътищата. Подсъдимият е
предприел движение на управлявания от него товарен автомобил на заден ход, без
да се убеди, че мястото за извършване на тази маневра е свободно и че,
осъществявайки я, няма да създаде опасност или затруднения на другите участници
в движението – в случая преминаващите по западния тротоар на ул.“***“ пешеходци.
Същевременно подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното
средство до окончателното завършване на маневрата. С това си поведение на водач подсъдимият П.И.П.
е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДП, съгласно
което правило „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“, както и чл.40, ал. 2 ЗДП, задължаваща водача по време
на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Въззивният съд счита, че наред с нарушенията по чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2
от ЗДП, подсъдимият не е допуснал и нарушение на чл.116 от ЗДП. Посоченото
законово правило, съгласно което „водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено .. към престарелите
хора", в обобщен вид регламентира принципно дължимото поведение на
водачите на ППС към пешеходците, като по-уязвими участници в движението. Предписанията
на закона относно конкретните задължения на водача при извършване на движение
назад се явяват специални по отношение на
общото правило за охраняване безопасността на пешеходците и затова последното не намира приложение.
От субективна страна деянието
е извършено по непредпазливост - под формата на небрежност, тъй като
подсъдимият едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат.
С оглед установената причинно
следствена връзка между допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата (чл.40, ал.1 и чл.40,
ал.2 от ЗДП) и настъпилия вредоносен резултат, както и с оглед на обстоятелството,
че след произшествието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалата, като е приел, че извършеното от подсъдимия П.И.П.
деяние съставлява престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а“, предложение второ във връзка с чл.343,
ал.1, б.„б“, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1, предложението трето
от НК, районният съд е приложил правилно материалния
закон.
От Справката за съдимост на
подсъдимия - 5305/16.12.2019г., се установява, че същият не е осъждан.
Отчитайки наличието на
законовите предпоставки на чл.78а, ал.1
от НК, първоинстанционният съд правилно, след като е признал подсъдимия П.И.П.
за виновен в извършване на
горепосоченото престъпление, го е
освободил от наказателна отговорност.
На подсъдимия е наложено
административно наказание глоба, чийто размер - 1000 лева, съответства на минималния, като на основание
чл.78а, ал.4 от НК във връзка с чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК районният съд е постановил и лишаване на подсъдимия
от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Въззивният съд не намира
основания за изменение на присъдата чрез отмяната й в частта, в която
подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Действително разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК предвижда възможност, а не задължение за налагане на наказанието лишаване от
правоуправление на МПС, като изводът за необходимостта от подобна санкция е
обусловен от възможността за постигане на целите на наказанието.
От представените по делото трудови договори
(л.68, л.69, том 2 ДП), сключени между подсъдимия П.И.П. и ”*** - ***” ООД град *** и длъжностната
характеристика на длъжността „автомонтьор“ (л.70, том 2 ДП), се установява,
че при изпълнение на работата си на
посочената длъжност на подсъдимият се налага управление на МПС. В изготвените от работодателя
на подсъдимия Характеристична справка с
изх.№ 25/17.01.2019г. и характеристика от 11.12.2019г., се съдържат положителни
данни за работата му като автомонтьор. В
наличната по делото Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, от подсъдимия е П.И.П. е декларирано,
че живее на семейни начала и че има две малолетни деца, както и че единствените доходи в семейството му са от
неговата заплата в размер на 1000 лв. месечно.
Всички горепосочени
обстоятелства са взети предвид от районния съд, който не е пренебрегнал и
изготвената по отношение на подсъдимия справка за нарушител/водач – л.53, том 2
от ДП, от която се установява, че спрямо него са влезли в сила десет на брой
наказателни постановления за допуснати нарушения на правилата за движение,
последното от които е от 2010 г., както и девет фиша, от които последният е
съставен на 20.09.2016 г.
Преценявайки всички изложени по-горе
обстоятелства, като и това, че
настъпилият съставомерен резултат се дължи изцяло на виновното поведение на
подсъдимия като водач, още и конкретно допуснатите нарушения на правилата за
движение, въззивният съд прие, че целеният поправителен, възпиращ и общо
възпитателен ефект на наказанието не би могъл да бъде постигнат без налагане на
наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК и тъй като наложеното такова е за минимален срок,
не намери основания за отмяна на присъдата в тази й част.
Поради
всичко гореизложено и тъй като при извършената, съгласно чл.314 от НПК - освен по
оплакванията във въззивната жалба - цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, не
установи основания за отмяната му, Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде изменена
единствено в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в
нарушаването на чл.116 от ЗДП, като в останалата част присъдата бъде
потвърдена.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара
Загора
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 175/18.12.2019 г., постановена по НОХД № 3030/2019 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, като признава подсъдимия П.И.П., ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това да е нарушил и разпоредбата на чл.116 от ЗДП и го оправдава по обвинението
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.