Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260289 / 10.06.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети май през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2781 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37,
представлявана от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П.; против В.К.Т. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1713/ 11.10.2007 г., е приел да
открие и води на името на ответника – кредитополучател картова разплащателна
сметка и да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип, като
му предоставил банков кредит – овърдрафт по тази сметка в размер на 10 000
лева. Съгласно т.3 от договора, срокът за ползване на овърдрафта бил до
11.10.2009 г., като се подновявал автоматично при условията и по реда,
предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa. Предоставеният кредит -
овърдрафт бил усвояван многократно по
посочена банкова сметка, *** описани дати в периода 15.10.2007 г. – 20.03.2009
г., като погасяван бил на подробно описани дати в периода 15.11.2007 г. –
18.03.2009 г. Кредитът бил в просрочие от общо 4 095 дни, считано от 07.04.2009
г. до 23.06.2020 г. Поради неплащане в срок на
задълженията по договора, на основание Раздел 11 т.28 б.„а“ от ОУ на ищеца за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard
и Visa; на 08.02.2020 г. чрез нотариус с рег. № 929 банката връчила на ответника
покана за доброволно изпълнение на задълженията му по договора в 7-дневен срок,
като в противен случай счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Ответникът не платил и банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем
от 18.06.2020 г. Към 23.06.2020 г., включително, и към предявяване на иска,
дългът, произтичащ от договора за кредит, бил в общ размер на 93 349,87 лева,
включващ както следва; непогасена главница 10 000 лева; непогасена договорна
лихва 51 136,25 лева, начислена за периода 21.04.2009 г. - 17.06.2020 г.,
включително, на основание т.7 от договора; непогасена наказателна лихва
32 133,95 лева, начислена за периода 07.04.2009 г. - 12.03.2020 г.,
включително, на основание т.8 от договора; непогасена законна лихва 16,67 лева,
начислена за периода 18.06.2020 г. - 23.06.2020 г., включително, на основание
Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.; годишна такса за поддръжка 39
лева, дължима за 2015 г., на основание т.10 от договора; и разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост 24 лева.
На 24.06.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответника, въз основа на извлечение
от счетоводните си книги, а именно – за част от
вземанията си по процесния договор, като образувано било ч.гр.д. № 1157/2020 г. на ХРС и на 29.06.2020 г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 459/29.06.2020 г., с която било разпоредено длъжникът да заплати на
банката сума в общ размер на 15 728,62 лв.,
включваща както следва:
-
10 000
лева непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 24.06.2020 г. до окончателното изплащане;
-
5 648,95
лева непогасена договорна лихва, начислена за периода 23.06.2017 г. -
17.06.2020 г., включително, на основание т.7 от договора;
-
16,67
лева непогасена законна лихва, начислена за периода 18.06.2020 г. - 23.06.2020
г., включително, на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.;
-
39
лева годишна такса за поддръжка, дължима за 2015 г., на основание т.10 от
договора;
-
24
лева разноски за обявяване на предсрочна изискуемост; както и
-
364,57
лева деловодни разноски, от които 314,57 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На
16.11.2020 г. ищецът бил уведомен, че ответникът е подал възражение против
издадената заповед за изпълнение, предвид на което за него бил налице правен
интерес за предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи всички гореописани суми,
представляващи част от вземането му по договора, за които е била издадена
процесната заповед за незабавно изпълнение, като му присъди деловодни разноски
за заповедното и за настоящото производство. В открито съдебно заседание искът
се поддържа от пълномощник – юрисконсулт на ищеца, като допълнително прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение на адвоката му.
Ответникът представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като
счита иска за недопустим и
неоснователен. Търсените в
настоящото производство суми били погасени по давност, така както и целият кредит бил погасен,
по смисъла на чл.110, вр. чл.114 от ЗЗД. Видно от представеното извлечение от
счетоводните книги, кредитът бил в просрочие от 07.04.2009 г. - общо 4 095 дни
към 23.06.2020 г., т.е. вземането вече било с настъпил падеж, а ответникът бил
в забава от 07.04.2009 г., от когато овърдрафтът автоматично се превърнал в
предсрочно изискуем, договорът бил автоматично прекратен и до предявяването на
иска изтекъл 5- годишният давностен срок. Към посочената дата задължението било
изискуемо и следвало да бъде обявено от банката за предсрочно изискуемо и
ответникът да бъде уведомен за това, а не 10 години по- късно с цел да се
начисляват допълнителни договорни и наказателни лихви. Първото уведомление до
ответника било от 08.02.2020 г. за предсрочната изискуемост на вземането. По
силата на чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното задължение се погасявали и
допълнителните задължения. На следващо място, ответникът възразява, че клаузата
по чл. 3 от договора за автоматичното подновяване на срока за още две години е
неравноправна и е недействителна, предвид чл.20 ал.1 и чл.24 от ЗПК, вр. чл.
143 - 148 от ЗЗП, вр. чл.143 т.8 от ЗЗП. На последно място, липсвали
категорични доказателства за редовността на представените извлечения от
счетоводните книги на банката, както и за действително дължимите суми за
главница, лихви и разноски. Извлечението от счетоводните книги на банката не
било годен документ, по смисъла на чл.417 от ГПК, т.к. трябвало да е „редовен
от външна страна" и да „установява подлежащо на изпълнение вземане против
длъжника". От съдържанието на представеното в случая извлечение от
счетоводните книги на банката и с оглед на спецификата на кредита - овърдрафт,
не можело категорично да се направи извод, че то отговаря напълно на
изискванията по чл.60 ал.2 от ЗКИ, при което то не представлявало редовен от
външна страна документ, по смисъла на чл.418 ал.2 от ГПК. Същото нямало и
„изпълнително действие", т.к. не установявало „изискуемост" на
вземането на кредитора. От извлечението не ставало ясно и това, как е формиран
размерът на договорната лихва 5 648,95 лева и то за период 23.06.2017 г. -
17.06.2020 г. Затова същата била неправилно определена и погасена по давност. В
открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник – адвокат,
който поддържа отговора на исковата молба и иска отхъврлянето на предявения иск
изцяло, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между ищеца, като банка, и ответника, като титуляр, е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1713/11.10.2007 г. По силата му
и по искане на ответника, банката е приела да открие и води на негово име картова
разплащателна сметка и да издаде към нея на името на титуляра и/или други
посочени от него оправомощени държатели револвираща международна кредитна карта
с чип VISA Classic /чл.1/. По тази сметка
банката предоставила на титуляра банков кредит овърдрафт в размер до 10 000
лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените карти
/чл.2/. Уговореният срок за ползване на овърдрафта е до 11.10.2009 г., като
същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на
банката за за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa /чл.3/. Титулярът се е задължил, да погасява предоставения овърдрафт
в сроковете и по начина, договорени в ОУ /чл.4/. При непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, титурярът заплаща на банката, след изтичане на първите 3
отчетни периода – годишен лехвен % в размери, както следва: за извършване на
безналични плащания на ПОС-терминал – 16% и за всички останали трансакции – 18%
/чл.7/. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на
разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка 12% /чл.8/. Страните по договора са
уговорили, всички техни права и задължения по договора да се уреждат от ОУ за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard
и Visa; както и от ОУ за откриване и водене на банкови сметки - неразделна част
от договора /чл.9/. За ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт, титулярът
заплаща на банката такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и
комисионни на банката, неразделна част от договора /чл.10/. Договорът се сочи
за сключен, при условията на чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ, като с подписването му
титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa и Тарифа за такси и комисионни на банката, като приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката /чл.11/. Същият
е подписан от страните по него. Те са подписали и протокол за получаване на
международна револвираща кредитна карта с чип от 12.10.2007 г., 13 часа, а
именно – Visa класик, валидна до 04/09. Като писмено доказателство се
представиха и приеха и Общи условия на банката – ищец за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с
решение на УС на банката от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с решение от
24.07.2007 г. Същите съдът ще коментира в съответно необходимите им за
настоящия правен спор части – по-долу в настоящите мотиви.
Ищецът е отправил до ответника покана с изх. № 239-396/04.12.2019 г., чрез ЧСИ
с рег. № 929, по повод процесния договор, че поради неизпълнение на
задълженията му по договора, към посочената дата задълженията му възлизат на
сумата от общо 92 289,18 лв., от които главница от 10 000 лв. и
просрочени лихви от 82 216,69 лв. Ответникът е поканен, на основание Раздел
XIII, чл.13.1, вр. т.13.1.1 от ОУ за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, в 7-дневен
срок доброволно да погаси задълженията си, а в противен случай, след изтичането
на срока кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е
редовно връчена на 08.02.2020 г. на ответника, чрез неговата майка, за което са
направени отбелязвания, както върху самата нея, така и в разписка към придружително писмо с изх. №
57238/05.12.2019 г. до ответника от ЧСИ с рег. № 929. За изготвянето и
връчването на поканата, ЧСИ е издал на ищеца фактура № **********/ 26.02.2020 г.
за сумата от 24 лева, с ДДС, представляваща такса по чл.18 ал.5 от ЗЧСИ; както
и сметка № **********/ 26.02.2020 г. за същата сума.
Ищецът е издал извлечение с изх. № 239-294/24.06.2020 г. от своите
счетоводни книги по чл.417 т.2 от ГПК за размера на дълга на ответника по
процесния договор, приложено по ч.гр.дело в оригинал. Видно от него, кредитът е
бил усвояван многократно на посочени дати в периода 15.10.2007 г. – 20.03.2009
г., като е бил погасяван на посочени дати в периода 15.11.2007 г. – 18.03.2009 г. Отразено е, че кредитът е в
просрочие от 07.04.2009 г., а изцяло предсрочно изискуем от 18.06.2020 г. Към 23.06.2020
г., дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора възлизал на сумата от
общо 93 349,87 лева, от които: 10 000 лв. непогасена главница, 51 136,25
лв. непогасена договорна лихва, начислена за периода от 21.04.2009 г. до 17.06.2020
г., на основание т.7 от договора; 32 133,95 лв. наказателна лихва, начислена
за периода от 07.04.2009 г. до 12.03.2020 г., на основание т.8 от договора;
16,67 лв. непогасена законна лихва за периода от 18.06.2020 г. до 23.06.2020 г.,
дължима на основание ТР на ВКС от 27.03.2019 г., 39 лв. годишна
такса за поддръжка, дължима за 2015 г., на основание т.10 от договора; и 24 лв.
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. В извлечението се
сочи, че банката претендира част от описаното задължение, а именно сумата от
общо 15 728,62 лв., включваща както следва:
- 10 000 лева непогасена
главница;
- 5 648,95 лева непогасена
договорна лихва, начислена за периода 23.06.2017 г. - 17.06.2020 г.,
включително, на основание т.7 от договора;
- 16,67 лева непогасена
законна лихва, начислена за периода 18.06.2020 г. - 23.06.2020 г., включително,
на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.;
- 39 лева годишна такса за
поддръжка, дължима за 2015 г., на основание т.10 от договора; и
- 24 лева разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост.
Въз основа на цитираното извлечение от сметка, по заявление с вх.рег.№ 9556/
24.06.2020 г. на ищцовото дружество е било образувано производство по ч.гр.дело
№ 1157/ 2020 г. на ХРС, приложено в цялост по настоящото, по което със заповед №
459 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 29.06.2020 г., е разпоредено, ответникът в настоящото производство да
заплати на ищеца сумите, подробно описани по – горе в извлечението и частично
претендирани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 314,57
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.418 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист от 30.06.2020 г. за описаните
суми. С определение № 260050/21.01.2021 г. по в.ч.гр.дело № 35/2021 г. на ХОС,
е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в цитираната
заповед по чл.417 от ГПК. Въз основа на издадения му изпълнителен лист и по молба
на ищеца е образувано производство по изп.дело № 20209290401449, по което на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 47600/07.10.2020
г., получена от бащата на длъжника на 14.10.2020 г. В законоустановения срок по
чл.414 ал.2 от ГПК, е постъпило възражение, приложено към молба с вх.рег. № 263984/
27.10.2020 г. от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В указания му на 16.11.2020 г. едномесечен срок, ищецът
като заявител в заповедното производство е предявил настоящия иск с вх. рег. № 266113/27.11.2020
г.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца и на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Съответно
необходимите части от същото за разрешаването на настоящия правен спор, съдът
ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен.
По категоричен начин по делото се установи облигационното правоотношение, от
което ищецът черпи процесните си права. Между банката- ищец и ответника е
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1713/11.10.2007 г.,
като банката е приела да открие и води на негово име картова разплащателна
сметка и да издаде към нея на името му револвираща международна кредитна карта
с чип VISA Classic. По тази сметка банката е предоставила на ответника банков
кредит овърдрафт в размер до 10 000 лв., който може да бъде усвояван с
използване на всяка от издадените карти. Уговореният срок за ползване на
овърдрафта е до 11.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Ответникът се
е задължил, да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в ОУ. На ответника е била издадена и предадена международна
револвираща кредитна карта с чип – Visa класик, валидна до 04/09, за което е
съставен протокол от 12.10.2007 г., 13 часа. Същото сочи и назначената по
делото експертиза – на 12.10.2007 г. ответникът е получил международна кредитна
карта с чип VISA Класик с № 4218745491603064, валидна до 04/2009 г.; като картата
е била преиздадена веднъж на 11.03.2009 г., но не е получена от титуляра и е
върната за унищожаване в централата на банката на 23.07.2009 г. Не е спорно по
делото, че кредитът е в просрочие от 07.04.2009 г., в каквато насока е
отразяването в изготвеното от ищеца извлечение с изх. № 239-294/24.06.2020 г.
от неговите счетоводни книги по чл.417 т.2 от ГПК за размера на дълга на
ответника по процесния договор; както и данните по заключението на вещото лице.
От същите доказателства се установява още, че първата дата, на която е
започнало усвояването на отпуснатия овърдрафт е 15.10.2007 г., като е усвоена
сума в размер на 3 000 лв., а последната дата, на която е извършено усвояване,
е 20.03.2009 г., като усвоена е сума в размер на 260 лв. Експертизата сочи, че
на 07.04.2009 г. ответникът е надвишил отпуснатия му кредитен лимит от 10 000
лв. и след тази дата няма извършени плащания по процесния кредит. Последната
вноска, направена от ответника е от 18.03.2009 г. в размер на 1 372 лв. От направената проверка експертизата е установила, че банката не е
прекратила действието на процесния договор след изпадане на длъжника в
просрочие от 07.04.2009 г.; а на дата 26.08.2015 г., с вальор 20.07.2015 г., е
извършила преоформяне на дълга - картата е деблокирана.
Изложените данни по делото, във връзка с приложимите клаузи на договора
и на ОУ, обосновават извод за основателност на ответното възражение за
погасяването на процесните вземания по давност. По своята правна същност
погасителната давност представлява период от време, свързан с бездействие на
кредитора да упражни притезателното си право на вземане или да поиска
принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до
погасяване на искането за принудително осъществяване. Вземането за главница се
погасява с изтичането на общата 5-годишна давност, а за лихва с 3-годишна
давност, след изтичането на които периоди кредиторът губи притезанието си за
тези вземания. Съгласно нормата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. За да се прецени, дали
процесните вземания са погасени по давност, следва да бъде определен моментът,
в който за тях е настъпила изискуемостта. Видно от глава I т.1 б.„з ” от
процесните ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, за дата на падежа се счита
всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият
следващ работен ден. Според т.14 от глава V от тези ОУ, за ползвания овърдрафт
титулярът на кредитната карта ползва гратисен период от 45 дни и ако до датата
на падежа погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до
края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху ползваните и
погасени до падежа суми. Съгласно чл.14.1. от ОУ, при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за последния отчетен
период, банката начислява на 19- то число на месеца, следващ отчетния период,
лихва върху пълния размер на непогасените суми в размер фиксирания лихвен
процент, уговорен в договора; като лихвата се начислява за всяка отделна
транзакция, извършена през последния отчетен период, за реалния брой дни за
съответната транзакция, считано от датата на извършването й до датата на
погасяването. Тълкувайки логически тези разпоредби от ОУ, съдът счита, че
падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, като
след тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение.
Лихва върху ползвания финансов ресурс страните са се договорили да се дължи
след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. С оглед
спецификата на кредита - овърдрафт, налице е определен кредитен лимит по
разплащателната сметка на длъжника, в случая 10 000 лв., който се усвоява по
избран начин и период от длъжника, като последният може да дава нареждания и
над разполагаемите суми по разплащателната си сметка. Релевантно за началния
момент, от който започва да тече давността, е датата на последното
осъщественото усвояване на парични средства от ответника, в случая считано от 20.03.2009
г. Съгласно определения падеж по горецитираната норма от ОУ, падежът на
вземането за главницата следва да се отброява от 5-то число на месеца, следващ последната
транзакция. Така изискуемостта настъпва на 05.04.2009 г., от която дата започва
да тече петгодишният период за погасяване по давност на вземането за
главницата. Същият е изтекъл на 05.04.2014 г., като до посочения момент не са
осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на
давността. Заявлението за издаване на заповед за парично задължение е подадено
едва на 24.06.2020 г. - значително след изтичането на погасителната давност за
главницата. Правно ирелевантно е обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита от ищеца след настъпването на погасителната давност. Последното
извършено погасяване от длъжника е от дата 18.03.2009 г., но самите спорадични
плащания не прекъсват давността, тъй като не представляват признание на дълга
от длъжника не само по основание, но и по размер, с оглед спецификата на
кредита - овърдрафт. Съгласно нормата на чл.119 от ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори
и давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се
установява, че вземането на ищеца за главницата е погасено по давност, то
същото се отнася и за всички акцесорните вземания, претендирани в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен
поради погасяване на вземането по давност, без да е необходимо разглеждането по
същество и на останалите ответни възражения.
Предвид отхвърления изцяло иск и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на общо 1
450 лева, включващо сумите от 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 250
лв. за възнаграждение за вещо лице. При изчисленията си, съдът съобрази, че е основателно
ответното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар на
пълномощника му в размер на 1 400 лв. /л.33/; който предвид материалния
интерес по всеки от предявените и разгледани обективно съединени искове, както
и според фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – съдът редуцира до посочения размер от 1 200
лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Първа инвестиционна банка”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, представлявана от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П.; против В.К.Т. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено по отношение на ответника, че
той дължи на ищеца сумата в общ размер на 15 728,62 лв., включваща както следва:
-
10 000
лева непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 24.06.2020 г. до окончателното изплащане;
-
5 648,95
лева непогасена договорна лихва, начислена за периода 23.06.2017 г. -
17.06.2020 г., включително, на основание т.7 от договора;
-
16,67
лева непогасена законна лихва, начислена за периода 18.06.2020 г. - 23.06.2020
г., включително, на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.;
-
39
лева годишна такса за поддръжка, дължима за 2015 г., на основание т.10 от
договора; и
-
24
лева разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита;
които суми били дължими по сключен помежду им договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 26РКО-А-1713/11.10.2007 г. и извлечение с изх. №
239-294/ 24.06.2020 г. от счетоводните книги на банката по чл.417 т.2 от ГПК за
размера на дълга на ответника по процесния договор;
за които суми е издадена заповед № 459 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 29.06.2020 г. по ч.гр.дело № 1157/ 2020
г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Т. с ЕГН ********** сумата от 1 450 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси на пълномощниците им от л.40
и 41, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса
на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!