№ 71
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Величка П. Белева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500461 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора Б.
Д. АД, ЕИК ******* срещу Решение № 9 от 12.05.2021 г., пост. по гр.д. № 612/2020 г. на
Окръжен Съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Л. АЛ. Б.,
ЕГН – ********** иск за осъждането на Б. да заплати на банката сумата 146 000 лв.,
получена от ответника без правно основание и с която той се е неоснователно обогатил,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 29.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, искането за
неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира разноските, направени за двете
инстанции.
Ответникът Б. не е депозирал отговор на жалбата. В съдебно заседание взема
становище същата да е неоснователна. Претендира направените за въззивното производство
разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 5 000 лева.
Срещу този размер е заявено от въззивника възражение за прекомерност.
Съдът установи следното:
Ищецът Б. Д. АД твърди че ответникът ответникът Л.Б. се е обогатил неоснователно
със сумата 146 000 лв., като умишлено е въвел банката в заблуждение относно реалния
кредитополучател на заемната сума, поради което моли да бъде осъден на основание чл. 59
от ЗЗД да й заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяването на иска.
В подкрепа на така предявеният иск се излагат следните твърдения:
Между Б. Д. АД и лицето С. П. Б. бил сключен на 07.07.2006 г. Договор за ипотечен
кредит за сумата 146 000 лева.
1
След проведено заповедно производство в полза на банката срещу Б. била издадена
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за неиздължените суми по кредита –
главница, лихви и такси на основание предсрочна изискуемост - Заповед за незабавно
изпълнение № ******** г., издадена по ч.гр.д. № ****** г. на РС – Пазарджик.
След проведено производство по чл. 422 от ГПК, с влязло в сила Решение от
29.07.2014 г., пост. по т.д. № 160/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик е отхвърлен иска на
банката срещу Б. за признаване за установено че вземанията по Заповед за незабавно
изпълнение № ******** г., издадена по ч.гр.д. № ****** г. на РС – Пазарджик
съществуват. Основанието за отхвърлянето на иска било приетото от съда че С. Б. не е
кредитополучател по договора, а подставено лице / сламен човек /, като реалния
кредитополучател и ползувател на заемната сума е Л. АЛ. Б..
С влязло в сила решение по т.д. № 277/2018 г. на ОС – Пазарджик е отхвърлен и
предявеният от Б. Д. срещу Л.Б. осъдителен иск за заплащане на неиздължените суми по
Договора за ипотечен кредит от 07.07.2006 г. - поради неустановяване наличието на това
договорно правоотношение между тях.
Счита че след като сумата по договора за ипотечен кредит от 07.07.2006 г. в размер
на 146 000 лв. е усвоена назависимо от кого - мнимия или реалния кредитополучател по
договора, тя подлежи на връщане.
Като доказателства представя договора за ипотечен кредит от 07.07.2006 г.,
погасителен план, ОУ на банката, Решение от 11.04.2019 г. по т.д. № 277/2018 г. на ОС –
Пазарджик, Решение от 29.07.2014 г., пост. по т.д. № 160/2013 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, Решение № 826/19.12.2014 г., пост. по в.т.д. № 1227/2014 г. на АС – Пловдив
Определение № 183/29.2.2016 г. по т.д. № 1560/2015 г. на ВКС, Второ т.о.
Ответникът Б. е депозирал отговор, с който възразява да е получавал от Б. Д. АД
процесната сума – нито на договорно, нито на извъндоговорно основание, поради което не
се е обогатил неоснователно със същата и не дължи заплащането /връщането / й на банката.
Влязлото в сила съдебно решение не установява твърдяното разместване на имуществени
блага между него и банката. Напротив установява че сумата по кредита е преведена от
последната по банковата сметка на посочения в договор като кредитополучател С. Б.,
поради което счита че искът за неоснователно обогатяване следва да се води срещу Б. на
основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД предвид нищожността на договора за кредит, въз
основа на който заемните средства са му предадени. В тази насока се позовава и на влязло в
сила решение по т.д. № 277/2018 г. на ОС – Пазарджик, с което е отхвърлен иск на Б. Д.
срещу Л.Б. за неиздължените суми по договора за ипотечен кредит от 07.07.2006 г. поради
липса на така твърдяната облигационна връзка между тях. При условия на евентуалност
възразява за изтекла погасителна давност на ищцовото вземане, считано от месец юли 2006
г. – когато се твърди да се е обогатил неоснователно с процесната сума. Не представя
доказателства.
По делото е безпротиворечиво установено че с влязло в сила на 29.02.2016 г. решение
№ 96/ 29.07.2014 г. по т.д. № 160/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик / въззивно т.д. №
1227/2014 г. на Апелативен съд – Пловдив, касационно т.д. № 1560/2015 г. на ВКС, Второ
т.о./ е отхвърлен предявеният от Б. Д. ЕАД, ЕИК ******* срещу С. П. Б., ЕГН – **********
иск за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК че съществува вземане на
банката към Б. по сключен между тях договор за ипотечен кредит от 07.07.2006 г. и
издадена въз основа на него и извлечение от сметка Заповед за незабавно изпълнение №
******** г.и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****** г. на РС – Пазарджик както следва:
Главница – 136 431, 44 лв.; Договорна лихва за периода 23.11.2010 г. – 24.07.2013 г. –
54 581, 46 лв.; Наказателна лихва за периода 29.02.2012 г. – 24.07.2013 г. – 19 082, 77 лв.;
Заемни такси – 856,81 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
25.07.2013 г. до окончателното изплащане.
По делото като трето лице помагач на ответника Б. е участвал Л. АЛ. Б..
Един от решаващите мотиви за отхвърляне на иска е че е прието за основателно
релевирано от ответника Б. възражение за нищожност на договора за ипотечен кредит в
хипотеза на чл. 26 ал. 2, предложение последно от ЗЗД – привиден договор при условие на
абсолютна симулация / персонална /, а не при хипотеза на прикрита сделка по смисъла на
чл. 17 от ЗЗД. Съдът е приел да е налице така твърдяния порок на договора - същият да е
нищожен като привиден / персонална симулация / на основание чл. 26 ал. 2 изр. първо,
предложение последно от ЗЗД, поради което не е породил правни последици между
договарящите. В тази насока е прието още че ответникът Б. е подставено лице - страна по
привидния договор за кредит, сключен между него и Б. Д. ЕАД, прикриващ действителните
отношения между банката и Л.Б. като неин съконтрахент по договора – кредитополучател.
Окръжният съд е квалифицирал иска по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и го е отхвърли
като неоснователен с доводи че по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
въведен от ответника в заблуждение и на това основание и изобщо да му е предадена
исковата сума, съответно последният да я е получил, а дори и да се приеме противното –
вземането за връщането й е погасено по давност предвид че твърдяния факт на предаването
се е осъществил през 2006 г., а искът е предявен на 29.11.2019 г..
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно, тъй като влязлото в
сила съдебно решение по т.д. т.д. № 160/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик безспорно
установявало че ответникът Л.Б. умишлено е въвел в заблуждение Б. Д. и неоснователно се е
обогатил с процесната сума, която получил по нищожния договор за ипотечен кредит,
сключен от банката с подставеното лице С. Б..
Жалбата е неоснователна.
Предявеният иск настоящата инстанция намира да е с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, като квалифицирането му от окръжния съд по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД не води
до недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Защото съдът е
разгледал спорното материално право на база възведените в исковата молба
правопораждащи го факти, съответно не е излязъл извън основанието и петитума на иска.
Приетото за установено в мотивите на влязлото в сила съдебно решение по т.д. №
160/2013 г. на ОС - Пазарджик се ползва със задължителна сила само в отношенията между
третото лице Л.Б. и подпомаганата от него страна ответника С. Б. - чл. 223 ал. 2 от ГПК. В
отношенията между третото лице Б. и насрещната страна Б. Д. ЕАД това решение има
установително действие – чл. 223 ал. 1 от ГПК. Съдебната практика е категорична че
установителното действие на решението по смисъла на чл. 223 ал. 1 от ГПК се заключава
само в силата на пресъдено нещо / СПН /, с която се ползва решението по отношение на
спорното материално право, възведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото. Или СПН формира само диспозитива на решението, мотивите не се ползват със СПН
– т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК.
Следователно мотивите на влязлото в сила 29.02.2016 г. решение № 96/ 29.07.2014 г.
по т.д. № 160/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик – на които се позовава въззивника -
ищец, не обвързват със задължителна сила съда и страните по настоящото дело относно
твърдяния по предявения иск факт че ответникът се е обогатил неоснователно с
претендираната сума от 146 000 лв. на възведеното основание – чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. Тези мотиви не изпълняват и ролята на доказателство относно
осъществяването на тези факти.
В горния смисъл и приетото в обжалваното решение за отхвърлянето на иска.
Правилно е и приетото от съда за погасяване на процесното вземане по давност.
3
Съгласно дадените указания в ППВС 1/79 г. – които се прилагат последователно в съдебната
практика, когато основанието не е налице при самото извършване на престацията / чл. 55 ал.
1 предл. 1, така и при чл. 59 ал. 1 от ЗЗД / вземането е изискуемо по смисъла на чл. 114 от
ЗЗД от деня на разместването на благата и от този ден тече и давностния срок за него.
Според трайно установената съдебна практика този начален момент не се променя дори и
кредиторът да не знае че има изискуемо вземане, като незнанието му не е пречка да тече
погасителната давност за него, нито е причина за прекъсването или спирането на давността.
С оглед изложеното обжалваното решение за отхвърляне на иска се потвърждава като
правилно. На въззиваемата страна се дължат направените за настоящото производство
разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат. Такова е дооворено и платено в
размер на 5 000 лв., но съдът намира че следва да го присъди в размер на минимума по чл. 7
ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. от 4 450 лв., тъй като приема за основателно
възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Делото не е с висока фактическа и
правна сложност – противно на твърдяното от процесуалния представител на въззиваемия,
като се съобразява и извършените от него пред въззивния съд процесуални действия,
свеждащи се до явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани нови
доказателства.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 9 от 12.05.2021 г., пост. по гр.д. № 612/2020 г. на Окръжен
Съд – Пазарджик.
Осъжда Б. Д. АД, ЕИК ******* да заплати на Л. АЛ. Б., ЕГН – **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 4 450 /четири хиляди
четиристотин и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4