№ 740
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Д.а
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100602563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.02.2024г. по НОХД № 5759/2018г., СРС, НО, 8 състав е признал
подсъдимия Д. Г. Д., за виновен в това, че на 03.05.2017г. около 20:35 часа в гр.София при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел “ Ц
180 ” с peг. № ******* по бул. „Шипченски проход”, с посока на движение от бул. „Асен
Йорданов” към ул. „Слатинска” в района на номер 79, нарушил правилата за движение по
пътищата посочени в ЗДвП, а именно: Чл.21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава
скорост от 50 км/ч. в населено място “ като в конкретния случай водачът на лекия автомобил
Д. Д. управлявал автомобила със скорост от 98 км/ч при максимално разрешена такава за
този участък от пътя от 50 км/ч, в следствие на което загубил контрол върху управлението на
автомобила, отклонил се надясно от посоката му на движение, като напуснал пътното
платно на бул. „Шипченски проход” и самокатастрофирал в метален електрически стълб,
като по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от
НК на повече от едно лице, както следва:
- на М.О.Х. - средна телесна повреда изразяваща се в следните травматични
увреждания: закрита черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, мозъчен оток,
клинично проявена с коматозно състояние и лезия на десния лицев нерв, при оздравяване
без усложнения, което е реализирало медико -биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА; счупване на костите на лицевия череп с
изливи в двата максиларни синуса, касае се за счупване на челюст, което е реализирало
медико - биологичния признак ЗАТРУДНЕНИЕ НА ФУНКЦИИТЕ НА ДЪВЧЕНЕ И ГОВОР
за срок повече от 30 дни; травма на гръдния кош със счупване на 8-мо и 9-то ребра вдясно,
контузия на белите дробове, пневмоторакс и подкожен емфизем вдясно, с развитие на
плеврални изливи двустранно, установени при извършените образни изследвания, които са
реализирали медико - биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО
1
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА; счупване на лявата лопатка и на лявата ключица, които са
анатомично и функционално свързани с движенията на левия горен крайник, както
поотделно, така и в съвкупност са реализирали медико - биологичния признак ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за срок повече от 30
дни; счупване на 2-ри пръст на дясна длан , което е реализирало медико - биологичния
признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за
срок повече от 30 дни; многофрагментно счупване на дясната бедрена кост със счупване на
дясната илиачна / хълбочна/ кост, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок повече от 30 дни;
- на Х. Б. М. - средна телесна повреда изразяваща се в следните травматични
увреждания: контузия на мозъка и контузия на белите дробове, както поотделно, така и в
съвкупност са реализирали медико - биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА; счупване на тялото на дясната бедрена кост и на
големия пищял на дясната подбедрица, както поотделно, така и в съвкупност, са
реализирали медико - биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА
НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.
343, ал. 3 , б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1,6. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 55 ал.1 т.1
НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като го
е признал за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАЛ да е извършил деянието при нарушаване
правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Съдът на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът на основание чл. 343, ал. 3 , б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК вр. чл. 343г. вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК e наложил на Д. Г. Д. и наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от девет месеца, а на основание чл.
59 ал.4 НК е зачел времето, през което Д. Г. Д. е бил лишен от тава право по
административен ред.
С присъдата съдът на основание чл.189 ал.3 НПК е осъдил Д. Г. Д. да заплати в полза
на Държавата сумата от 926.76 лв. /деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща разноски за експертизи на досъдебната фаза, както и пет лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати в полза на
СРС сумата от 1660.00/ хиляда шестстотин и шестдесет/ лв., представляваща разноски в
съдебна фаза.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение от упълномощения
защитник на подс. Д. Д. – адв.Г. с искане за отмяна в осъдителната част и признаване на
подсъдимия за невиновен по обвинението. Алтернативно се претендира да бъде намален
размерът на наложеното наказание и да не бъде налагано допълнително наказание по
чл.343г, на осн. чл.55, ал.3 НК.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. НПК е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия,свидетели и вещи лица,
но следва да се изиска от ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ справка относно
правоспособността на подсъдимото лице и справка относно нарушения и наложени
наказания на ЗДвП( справка-картон на водача).
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Д. Д.-адв. Г.
претендира отмяна на присъдата в частта, с която на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от правоуправление. Аргументира претенцията с изтеклия период от време,
обстоятелството, че подсъдимият не е санкциониран по административен ред с налагане на
такъв вид наказание, същият е баща на шест месечно дете към момента и основната му
дейност е свързана с превоз, като по този начин изхранва семейството си.
Представителя на държавното обвинение счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Посочва, че от
приобщената по делото справка за нарушения от ОД на МВР-Варна се установя, че подс. Д.
2
е с множество отнети точки по влезли в сила наказателни постановления.
ЧО и повереникът не се явяват в съдебно заседание и не вземат отношение по
същество.
Упражнявайки правото си на реплика, защитникът акцентира, че справката обхваща
десет годишен период, а нарушенията на водача не са съществени.
Подсъдимият Д. Д. редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
становището на страните и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
неоснователна, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд намира, че СРС е извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата
обстановка. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателствени средства
и не е налице превратно съдържателно тълкуване на установяващата се от тях
информационни факти или едностранчив подход при формирането на доказателствените
изводи. Въззивната инстанция, извършвайки собствена преценка на събрания
доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите.
Д. Г. Д. е роден на ******* г. в гр.Варна, българин, български гражданин, неосъждан,
ЕГН **********. Д. е правоспособен водач на МПС като към 2017 година притежавал
СУМПС № ******* със срок на валидност до 24.02.2026 година. Подсъдимият е във
фактическо съжителство, с едно дете, с добри характеристични данни. Същият е едноличен
собственик на капитала и управител на „ИД Л.-**“ ЕООД, с предмет на дейност търговия с
дърва и дървесни изделия и свързан с тази дейност превоз.
Свидетелката М.Х. и свидетелката К.В. били приятелки. Те се познавали с
подсъдимия Д. Д. и с частния обвинител Хр. М..
През 2017г. година четиримата излизали заедно. По това време подсъдимият Д. Д.
управлявал лек автомобил „Мерцедес“ - сив на цвят, модел „Ц 180“ с peг. № *******.
На 03.05.2017г. четиримата имали уговорка да излязат заедно и в периода от около
13:00ч. до 20:00ч. на същата дата били на картинг в „Студентски град“, след това посетили
търговски център МОЛ „Парадайз“, били на кафе. Те се движели с лекия автомобил,
управляван от подсъдимия Д. Д.. Около 20:00ч. четиримата се насочили с управлявания от
подсъдимия лек автомобил към кв. „Дружба“, тъй като следвало да оставят св. В. в дома й.
На предна дясна седалка до шофьорското място седяла именно свидетелката К.В.. На
задната седалка в ляво седяла свидетелката М.Х., а на задна дясна седалка седял Хр. М..
Когато стигнали в близост до бл. 94 в кв. „Дружба“, намиращ се до м-н „Кауфланд“ на бул.
„Асен Йорданов“, подсъдимият спрял управлявания от него лек автомобил. Свидетелката
К.В. слязла от превозното средство и се отправил към дома си. В автомобила останали по
местата си водачът му - подсъдимия Д. Д. и свидетелите М. Х. и Хр. М.. След това тримата
потеглили като следвало да оставят в дома й св. М.Х..
Автомобилът, управляван от подсъдимият Д. около 20:35ч. се движел по бул.
„Шипченски проход“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към ул. „Слатинска“ в
средната от трите пътни ленти предназначена за движение в неговата посока със скорост от
около 98 км/ч.. Видимостта била добра, пътното платно било сухо.Широчината на пътното
платно предназначено за движение по посока на движение на автомобила била 10.5 м. с три
броя пътни ленти с широчина по 3.5 м., разделени по между си с прексъната разделителна
линия. Наличният тротоар в дясно бил с широчина З.Ом. и трамвайно трасе вляво с
широчина 7.0м.
По това време свидетелят Д. Б. приключил работното си време, той полагал труд в
3
сервиз на адрес гр. София, бул. „*******“ в района на кръстовището на бул. „Шипченски
проход“ и бул. „Асен Йорданов“. След като приключил със задълженията си свидетелят
тръгнал пеша към дома си, пресякъл пътното платно на бул. „Шипченски проход“ и
продължил да се движи в посока кв. „Слатина“. Намирал се в средата на уширение - спирка
на бул. „Шипченски проход“ от дясно на пътното платно. В този момент свидетелят
разговарял по мобилния си телефон и видял, че срещу него по тротоар се движи велосипед
със скорост от около 5 км/ч. Велосипедът се движел бавно, приближил метален стълб с
поставени на него пътни знаци указващи наличието на автобусна спирка и без да подаде
знак навлязъл на пътното платно. Движел се бавно перпендикулярно на лентите, пресичайки
в посока „Цариградско шосе“. В този момент лекия автомобил управляван от подсъдимият
Д. Д. „Мерцедес“ модел „Ц 180“ с peг. № *******, се движел по бул. „Шипченски проход“ с
посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към ул. „Слатинска“ със скорост от около 98
км/ч. в средната от трите пътни ленти предназначена за движение в неговата посока.
Велосипедът навлязъл в платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на лекия автомобил. Д. Д. рязко завъртял кормилото на дясно, след което на ляво,
автомобилът изгубил напречна устойчивост и ротирайки около масовия си център се
отклонил надясно и със странична дясна зона се удря в спиркова табела на МГТ,
продължавайки движението си с дясната зона напред се изправил на две десни колела и се
ударил в метален стълб със скорост към момента на удара не по-малко от 54 км/ч. При удара,
тъй като директрисата на същия е зад масовия център на автомобила се получил въртящ
момент, който завърта автомобила в посока на часовниковите стрелки и в резултата на
инерционната сила по посока на първоначалното си движение масовия му център изминава
още три метра. В резултата на удара в металния стълб от задна дясна врата изпаднала
свидетелката М. Х.. Ударът настъпил по широчина на пътното платно на 0.7м. в дясно от
десния край на платното за движение, където се намирал металния стълб, по дължина на
47.9 м. след ориентира. Опасната зона за спиране на лекия автомобил за конкретните пътни
условия и при скорост от 98 км/ч. била 91 метра.
Свидетелят Б. видял изпадналото тяло на св. М.Х.. Той се намирал на около двадесет
метра от мястото на което лекият автомобил спрял след удара в стълба. Велосипедистът вече
не бил на мястото на произшествието. Той се отправил към лекия автомобил. Първо минал
до св. Х., която лежала на края на тротоара от към тревната площ, като тя не била в
съзнание.
По това време св.Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 180“ с peг. №
*******. На предна дясна седалка се возила св. Р. Д.а, а на задна дясна - св. Г. В..
Автомобилът се движел по бул. „Шипченски проход“ с посока на движение от кв. „Слатина“
към кв. „Дружба“, наближавайки кръстовището с бул. „Асен Йорданов“. Свидетелят се
движел със скорост от около 30-40 км/ч. в дясната лента, приближавайки кръстовището
регулирано от светофарна уредба, светеща в червен сигнал за посоката му на движение. Той
възприел шум от случващото се и настъпилото ПТП. Водачът - св. Т. спрял лекия автомобил
след бензиностанция „Лукойл“, намираща се в близост и се отправил към
местопроизшествието. В лекия автомобил останали двете свидетелки, които посетили
мястото малко по-късно. Свидетелят Т. видял М. Х. - в безсъзнание, издавайки хрипове.
Около лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д. имало струпали се хора.
По това време св. Г. Д. като началник на първа дежурна смяна бил в екип със св. Д.
М., Е. Г., Н. А. и М. В.. Около 20:22ч. получили сигнал за посещение на ПТП с пострадали
лица на бул. „******* срещу бензиностанция „Лукойл“. Отправили се към мястото. При
пристигането им на място имало полицейски екип на 01 РУ-СДВР. Свидетелят видял
лежащото на тротоара в близост до катастрофиралия автомобил момиче в тежко състояние.
През това време пристигнал и екип на СМП, който отвел момичето. Свидетелят и колегите
му започнали да режат тавана на лекия автомобил, за да осигурят достъп до двете лица от
мъжки пол - на шофьорското място и на задна дясна седалка. Свидетелят заедно с колегите
си извадил от шофьорското място подсъдимия Д. Д., който бил в тежко състояние и отведен
от екип на СПМ. След това извадили и момчето, намиращо се зад предна дясна седалка - Хр.
М.. Той също бил отведен в болнично заведение. В резултат на пътно-транспортното
произшествие на М.О.Х. били причинени следните травматични увреждания: закрита
черепно — мозъчна травма с контузия на мозъка, мозъчен оток, клинично проявена с
коматозно състояние и лезия на десния лицев нерв, при оздравяване без усложнения, което е
4
реализирало медико - биологичния признак разстройство на здравето временно опасано за
живота; счупване на костите на лицевия череп с изливи в двата максиларни синуса, касае се
за счупване на челюст, което е реализирало медико - биологичния признак затруднение
функциите на дъвчене и говор за срок повече от 30 дни; травма на гръдния кош със счупване
на 8-мо и 9-то ребра вдясно, контузия на белите дробове, пневмоторакс и подкожен емфизем
вдясно, с развитие на плеврални изливи двустранно, установени при извършените образни
изследвания, които са реализирали медико - биологичния признак разстройство на здравето
временно опасно за живота; счупване на лявата лопатка и на лявата ключица, които са
анатомично и функционално свързани с движенията на левия горен крайник, както
поотделно, така и в съвкупност са реализирали медико - биологичния признак трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на 2-
ри пръст на дясна длан , което е реализирало медико - биологичния признак трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни;
многофрагментно счупване на дясната бедрена кост със счупване на дясната илиачна /
хълбочна/ кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни; на Х. Б. М. били причинени следните травматични
увреждания: контузия на мозъка и контузия на белите дробове, както поотделно, така и в
съвкупност са реализирали медико - биологичния признак разстройство на здравето
временно опасно за живота; счупване на тялото на дясната бедрена кост и на големия пищял
на дясната подбедрица, както поотделно, така и в съвкупност, са реализирали медико -
биологичния признак трайно затруднение движенията на десния долен крайник.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи и се извеждат въз основана на анализа на
събраните по делото доказателствени средства: гласни доказателствени средства- показания
на св.М. Х., К. В., Д. Б., Г. В., Б. Т., Р. Д.а, Г. Д., С. П., Л. Б., В. В.; заключенията на СХЕ -
5бр., СМЕ и CATE, КСМАТЕ, ведно с разпита на вещите лица в хода на съдебното
следствие, писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, скица,
свидетелство за съдимост, както и приобщените от въззивната инстанция справка от
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ относно правоспособността на подсъдимото лице ,
справка относно нарушения и наложени наказания на ЗДвП( справка-картон на водача), два
броя характеристики, удостоверение за раждане, удостоверение за актуално състояние,
превозни билети.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателствените средства, необходими за правилното изясняване на
фактите от значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, които са задълбочено и
всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че
районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия,
поради което претенцията за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава е
лишена от основание.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да
5
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на
защитата и държавното обвинение.
Правилно първоинстанционният съд e констатирал, че отправна точка за преценка на
гласните и писмени доказателствени средства се явява заключението на изготвената
комплексна медико-автотехническа експертиза, която се явява обективна, всестранна, научно
обоснована, като в основата на изводите на вещите лица са залегнали данните от
констативен протокол за ПТП настъпило на 03.05.2017г. и от данни от протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.05.2017година. Обстоятелствата около неговото настъпване са
изследвани непосредствено от първата инстанция и в рамките на проведеното процесуално-
следствено действие назначаване на КСМАТЕ, поради което и районен съд е изпълнил
отговорно задълженията си по разкрИ.е на обективната истина. Позовавайки се на
посочените източници на доказателства първата инстанция е подложила на съпоставка и
внимателен анализ гласните доказателствени средства – М. Х., К. В., Д. Б., Г. В., Б. Т., Р. Д.а ,
Г. Д., С. П. , Б. , В. В. посочил е кои гласни доказателствени източници следва да бъдат
поставени в основата на изводите по фактите, кои конкретно обстоятелства гласните
доказателствени средства установяват и кои части от показанията не могат да бъдат
възприети, като доказателствения анализ на районния съд е основан на процесуалните
законови изисквания и правилата на формалната логика и не се констатират основания за
различни изводи от страна на въззивната инстанция. Правилно са установени
обстоятелствата, включени в главния факт в процеса- посоката на движение на МПС и
неговата скорост, водачът на МПС, обстоятелствата и причините за неговото настъпване,
както и общественоопасните последици.
Правилно са възприети и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмените
доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на правилно изведена фактическа обстановка първоинстанционният съд е
формирал правилни правни изводи относно обективната съставомерност на деянието,
извършено от подсъдимия Д. Д. като престъпление по смисъла на 343, ал. 3 , б. „а”, пр. 2, вр.
ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна се установява, че подсъдимият Д. Д. на 03.05.2017г. около 20:35
часа в гр.София при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел “ Ц 180 ” с peг. № ******* по бул. „Шипченски проход”, с посока на
движение от бул. „Асен Йорданов” към ул. „Слатинска” в района на номер 79, нарушил
правилата за движение по пътищата посочени в ЗДвП, а именно: Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” е
забранено да превишава скорост от 50 км/ч. в населено място “ като в конкретния случай
водачът на лекия автомобил Д. Д. управлявал автомобила със скорост от 98 км/ч при
максимално разрешена такава за този участък от пътя от 50 км/ч, в следствие на което
загубил контрол върху управлението на автомобила, отклонил се надясно от посоката му на
движение, като напуснал пътното платно на бул. „Шипченски проход” и самокатастрофирал
в метален електрически стълб, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на повече от едно лице. Д. Д., управлявайки лекия
автомобил със скорост от 98 км/ч. при разрешена в населено място 50 км/ч., при конкретните
пътни условия е поставил превозното средство в опасна зона на спиране 91 м, като
непосредствено преди ПТП от момента, в който е възприел навлизането на велосипедиста на
платното за движение не е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане
на велосипедиста, но при движение с разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място е
имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане на велосипедиста, а при
загуба на напречна устойчивост автомобилът би спрял преди да достигне мястото на удара в
металния стълб.
Първоинстанционният съд е изложил подробни, задълбочени, обосновани и
съобразени със закона и съдебната практика правни съображения относно съставомерността
на деянието на подсъдимия от гледна точка на приложимия материален закон.
Освен обосновани и по същество правилни изводи досежно обективната
6
съставомерност на деянието районният съд е дал верен отговор и на въпроса по отношение
на субективната страна на престъплението. Установява се несъмнено, че подсъдимият не е
предвиждал общественоопасните последици, но според фактическата обстановка е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
По отношение на индивидуализация на наказанието:
За осъществения състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2 вр., ал. 1, б.
"б. ", пр. 2, вр., ал. 1, б. "б. ", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, законодателят е предвидил
наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 до 6 години.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия, като
правилно са оценени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Районният
съд резонно е преценил, че в настоящия случай може да намери приложение чл. 55, ал. 1 от
НК и наказанието на подсъдимият Д. да се определи при наличието на изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което се явява продължителния срок на воденето
наказателно производство. При това положение определяне на наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, освен законосъобразно се явява и справедливо.
Правилна е и преценката на предходната инстанция, че изпълнението на така
определеното наказание "лишаване от свобода" в размер на 6 месеца следва да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК, тъй като за постигане на целите на чл. 36 от НК не е
необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. Срокът за това също е балансирано
отсъден на три години. Въззивният съдебен състав, подобно на първоинстанционния,
приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на този институт.
Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три
години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се
съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия Д. не се налага същият да бъде изолиран от обществото, чрез постановяване на
ефективно изтърпяване на така определеното наказание "лишаване от свобода". За да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо
оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за
лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието
сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за
обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. Настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че
не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и
откъсването му от обичайната му социална среда. Евентуална такава би се явила решение,
непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън
законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило.
Съдът констатира, че обосновано, законосъобразно и справедливо СРС е наложил на
подсъдимия Д. и наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за
срок от девет месеца, който срок не се явява явно несправедлив. Въззивният състав взе
предвид, че за постигане целите на наказанието и с оглед на настъпилия резултат е
необходимо да се въздейства върху дееца в насока спазване на закона и в частност на
правилата за движение по пътищата именно чрез неговото временно лишаване от
възможността да управлява превозно средство за срок от девет месеца. Съгласно т. 5 от ТР
№ 61/1980 г. на ОСНК дали управляването на моторно превозно средство за в бъдеще ще
продължи, или трябва да се преустанови за определен срок е поставено в зависимост от
характера на извършеното нарушение, обществената опасност на извършеното деяние и
данните за личността на дееца, както и обстоятелствата, при които е настъпило
транспортното произшествие. Така, допуснатите от водачи груби нарушения на правилата за
движение, високата укоримост на неговото поведение за настъпването на вредните
последици, настъпилият резултат и всички други обстоятелства от значение за степента на
вината на дееца запълват съдържанието за несъвместимост на управляване за в бъдеще на
моторно превозно средство с оглед характера на извършеното престъпление. Груби
нарушения на правилата за движение са управляване на моторно превозно средство в пияно
7
състояние, навлизане в насрещна лента, по която се движи насрещно превозно средство,
нарушение режима на скоростта, увреждане на правомерно движещи се пешеходци и
особено деца, управление на технически неизправно моторно превозно средство, незачитане
на забрана при извършване на маневри и пътни знаци и още много други .
Преценявайки относимите към решаването дали да се наложи кумулативното
наказание лишаване от права в случая обстоятелства са от една страна изминалият период от
време от нарушението до постановяване на присъдата, добрите характеристични данни за
личността на дееца и семейното му положение, както и данните за осъществявана към
настоящия момент търговска дейност във връзка с превоз, като следва да бъде отчетено, че
причина за настъпване на ПТП извън съставомерното поведение на дееца е действие на
трето неустановено по делото лице, предприело неправомерно пресичане на пътното платно
с велосипед, с което е допринесло за последващия престъпен резултат. Тези фактически
обстоятелства следва да се тълкуват положително и в полза на подсъдимия от гледна точка
преценка степента на вината на дееца и решаване въпроса за неналагане на наказание
лишаване от право да управлява МПС. Отрицателно и в негативна за дееца насока следва да
се тълкуват грубото нарушение на правилата за движение, високата укоримост на неговото
поведение за настъпването на вредните последици и настъпилият резултат, както и степента
на нарушения скоростен режим. Бе отчетено, че на пътниците в лекия автомобил са
причинени множество тежки увреждания на здравето с дълготрайни негативни последици-
по отношение на св. Х. са причинени шест самостоятелни средни телесни повреди, а на св.
М. две самостоятелни средни телесни повреди. Горното установява особено тежки
последици за пострадалите лица и открито висока степен на обществена опасност на
деянието. На следващо място бе отчетено грубото нарушение на правилата за движение и в
частност на действащия скоростен режим, надвишаване на разрешената скорост с 48 км./ч и
то в населено място, на натоварен пътен участък, при приближаване към кръстовище.
Следва да бъде взето предвид, че в резултат от скоростта на движение МПС е напуснало
пътното платно, изкъртило е спиркова табела на МГТ и се е ударило в метален електрически
стълб, тоест освен, че е налице увреждане на общинска инфраструктура ПТП е настъпило в
района на спирка на МГТ, като единствено добро стечение на обстоятелствата-липса на
изчакващи граждани е предотвратило настъпването на още по-тежки последици. Не на
последно място следва да бъдат отчетени данните за дееца в качеството му на водач на
МПС. От приложената справка-картон на водача се установява, че същият е санкциониран с
единадесет броя наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП-не само към
датата на деянието, но и след извършване на същото, както и с 24 броя фишове за различни
нарушения на ЗДвП за периода от 14.10.2018 до 04.01.2024 година. При това положение и
очевидния превес на негативните за дееца данни, обсъдени по-горе, както и при
констатацията, че се касае за водач на МПС, който очевидно не спазва действащите правила
за движение на ЗДвП с оглед многобройните му нарушения, налагането на наказание
лишаване от право да управлява МПС не само е законосъобразно и обосновано, а и
необходимо за реализиране на целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване.
Ето защо настоящата инстанция намира за неоснователно искането на защитата
кумулативно наложеното наказание на осн. чл.343г НК да бъде отменено с приложение на
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК.
На основание чл. 59, ал. 4 НК, контролираният съд правилно е постановил да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право
да управлява МПС чрез временно отнемане на СУМПС.
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
законосъобразно е осъдил подсъдимия Д. Д. да заплати в полза на държавата сумата от
926.76 лв. разноски за експертизи в досъдебното производство и сумата от 1660 лв. в
съдебна фаза в полза на СРС, както и държавна такса в размер на 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменени или отмяна, поради което и с оглед изложените
8
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2024 г., постановена по НОХД № 5759/2028 г., по описа
на СРС, НО, 8-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9