Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
V-19 Година 2020, 30.01
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, ,ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На
двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
гражданско
дело номер 2078 по описа за 2019
година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и
е образувано по повод въззивна
жалба вх.№535420/25.11.2019г., предявена от Е.Х.Е. с ЕГН **********,
представляван от адв. Милена Стоянова- АК-Стара Загора, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.,,Л. Каравелов“№5, ет.1срещу
Решение №2862 от 05.11.2019г., постановено по гр.д.№5000/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас, в частта, в която съдът не е допуснал промяна на фамилното
име на молителя.
С
посоченото решение, съдът е допуснал
промяна на собственото име на Е.Х.Е., от Е. на Р. и е отхвърлил молбата за промяна на фамилното име на Е.Х. Е., от Е. на А..
С
въззивната жалба се изразява
несъгласие с решението в частта, в която е отхвърлена молбата за промяна на
фамилното име.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно,
като излага аргументи за наличие на законовите предпоставки за допускане на
исканата промяна.
Във връзка с
извода на районния съд, че никой от членовете на семейството не бил вписан в
регистрите на населението с фамилното име А., заявява, че действително това се
отнасяло за неговия дядо и прадядо, родени в България, но по- далечните
родственици (бежанци от Анадола) носели горепосоченото име.
Въззвиникът не се
идентифицирал с официалното си фамилно име, отразено в акта за раждане, тъй
като още от детството бил известен в обществото с името А.. Поради посоченото
разминаване в имената, за последния
възниквали значителни
затруднения.
Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд във връзка с възможността за прибавянето на
името А. като псевдоним(чл.14, ал.4
от ЗГР). Развиват се подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателят
твърди, че в деловите си отношения се представял като Р.А., както възнамерявал
да бъде и занапред, включително при регистриране на собствено търговско
дружество. Подчертава, че с последното име фигурирал и в списъците на
студентския съвет към Университет
,,Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас. Излага становище относно образуването на
фамилно име съгласно турската именна традиция (от фамилното или бащино име на
бащата; на дядо или прадядо от рода).
Посочва, че възприемал
фамилията Е. като чужда (предизвиквала насмешка у представителите на турския
етнос), поради което не желаел след сключване на граждански брак, семейството
му да носи същата.
Въззивникът счита, че в конкретния случай,
предвид наличието на важни обстоятелства, следвало да бъде допусната исканата
промяна на фамилното име.
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили становища от заинтересованите страните по делото.
В с.з. страните не се явяват редовно
и своевременно уведомени.
Чрез процесуалния си представител
адв.С., въззивникът поддържа подадената въззивна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас прокурор Дамянова оспрова жалба и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба, подадена от Е.Х.Е.,
ЕГН **********, представлявана от
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Производството е с правно основание чл.19,ал.1 ЗГР.
Районен съд Бургас е сезиран с молба от Е.Х.Е. да бъдат
променени собственото и фамилно име Е.Е. на Р.А., тъй като същият бил известен
сред близките и роднините, както и в обществото с името Р.А.. Счита, че това обстоятелство предизвиква насмешка у представителите на
неговата етническа група, тъй като името Р. означава честит, величествен и почитан, докато Е. няма никакво значение.
По делото са представени писмени доказателства-копие от
удостоверение за раждане акт за раждане, издадено въз основа на акт за раждане II-1162 от 06.08.1993г. на молителя и са разпитани в
качеството на свидетели неговия баща Х.Е. М. и състудентка Яна Вангелова.
Представени са благодарствено писмо, грамота, сертификат, грамота, в които молителят
е записан с имената Р.А..
От така събраните доказателства се установява следното:
Молителят е роден на ***г. от майка Ф.М.М.и баща Х.Е. М. и е
записан с имената Е.Х.Е..
Свидетелят Х. М. твърди пред съда, че от дядо си знае, че
името на техния род е А., но никой от семейството не е носил официално тази
фамилия. Посочва също така, че желанието на родителите е било да кръстят сина
си Р., което име е традиционно турско и в превод означава „почтен“,
„величествен“.
Свидетелката Вангелова посочва, че молителят се представя с
името Р.А..
Според чл.
19 ЗГР, промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато
то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства
налагат това.
Правото на
име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен
гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при
точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В
закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като
важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните
принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е
гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и
обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която
се иска промяна. От понятието
"важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание
на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със
съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в
заблуждение на органите на реда или определени институции. Конкретният случай касателно фамилното име обаче не е такъв.
Съгласно чл.14 от ЗГР фамилното име на
всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго. Фамилното име на лицето определя принадлежността му
към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст;
определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му.
Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо
родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. При раждането си молителят е получил фамилно име съобразно
посочената по-горе норма, като няма данни името А. като фамилно да е част от
семейната традиция и баща му да го е носил. Съгласно чл. 9 от ЗГР, името на български гражданин, роден на
територията на Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име и в случая фамилното
име на молителя е формирано в съответствие с императивните изисквания на българския закон, поради и което молбата в частта за промяна на фамилно име
е неоснователна.
По горните
съображения съдът намира изложените във въззивната жалба доводи за
неоснователни. Обстоятелството, че молителят се представя в обществото с
фамилно име, за което няма никакви данни да е носено от баща му или неговите
предци, не може да обоснове необходимост от промяната му.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед на горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част Решение №2862 от 05.11.2019г., постановено по
гр.д.№5000/2019г. по описа на Районен съд- Бургас
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: