и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение N 143/13.12.2006г. по гр.д.N 763/2006 г., Кърджалийският районен съд е осъдил ЕТ “Мишел-Петър Делчев" гр. Кърджали, представляван от Делчо Петров Делчев, да заплати на Шазия Мехмедали Салим от гр.Кърджали, сумата 981лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 16.07.2004г. до 12.03.2005г. включително, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.07.2006г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 83.68лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 981 лв. за периода от 16.07.2004г. до 05.07.2006г.; отхвърлил е предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения за разликата над сумата 981лв. до пълния му предявен размер от 1040лв. и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 1040лв. за периода от 16.07.2004г. до 05.07.2006г., както и за разликата над сумата 83.68лв. до пълния му предявен размер от 104лв.; със същото решение съдът е отхвърлилпредявения от Шазия Мехмедали Салим срещу ЕТ ”Мишел-Петър Делчев" гр.Кърджали, представляван от Делчо Петров Делчев, иск за сумата 540.99лв., представляваща неизплатено обезщетение за бременност и раждане за периода от 14.03.2005г. до 30.07.2005г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.07.2006г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 540.99лв. за периода от 14.03.2005г. до 05.07.2006г.; отхвърлил е същопредявените от Шазия Мехмедали Салим срещу ЕТ “Мишел-Петър Делчев" гр.Кърджали, искове за сумата 2000лв., представляваща неизплатени обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст, за периода от 30.07.2005г. до 05.07.2006г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.07.2006г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 200лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 2000лв. за периода от 30.07.2005г. до 05.07.2006г. С решението ЕТ"Мишел-Петър Делчев" гр.Кърджали е осъден да заплати на Шазия Мехмедали Салим сумата 54.06лв., представляваща разноски по делото съразмерно уважената част от иска, а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 102.59лв., от която 42.59лв., представляваща държавна такса по делото върху уважения размер на иска и 60лв., представляващи възнаграждение за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал жалбодателят ЕТ “Мишел – Петър Делчев”, който го атакува като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли да се постанови друго решение, с което да се реши спора по същество, както и да се уважи релевираното възражение за прихващане между вземането на ищцата за неизплатено трудово възнаграждение и вземането на ответника за изплатените на ищцата срещу неин подпис парични суми като личен заем. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата си. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Шазия Мехмедали Салим чрез пълномощника си я оспорва. Претендира разноски. Пред настоящата инстанция страните не сочат нови доказателства. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Въззиваемата е работила на длъжността “шивачка" при въззивника с основно месечно трудово възнаграждение 140лв., което от 01.01.2006г. е било изменено на 160лв. На 26.07.2005г. тя е заявила на работодателя си, че считано от 26.07.2005г. ще ползва отпуск за отглеждане на детето си Корай Шазие Салим, което видно от представеното удостоверение за раждане се е родило на 27.04.2005г. Установява се, че въззиваемата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане, разрешен с издаването на три болнични листове-болничен лист от 14.03.2005г. за 45 календарни дни преди раждането за периода от 13.03.2005г. до 26.04.2005г., болничен лист от 03.05.2005г. за 42 календарни дни след раждането за периода от 27.04.2005г. до 07.06.2005г. и болничен лист от 15.06.2005г. за 48 календани дни като продължение на предходния болничен лист/подробно описани в констативно-съобразителната част на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза/. Приети по делото са 5бр. разходно-касови ордери издадени на името на Шазие Салим - от 05.10.2004г. за сумата 150лв., представляваща, служебен аванс; РКО от 26.11.2004г. за сумата 50лв., РКО от 02.03.2005г. за сумата 50лв., РКО от 18.03.2005г. за сумата 20лв., РКО от 28.03.2005г. за сумата 132 лв., РКО от 17.06.2005г. за сумата 150лв.; лист за заработка на името на въззиваемата, в който е посочена сума за получаване 150лв.; лист за заработка на името на въззиваемата за сумата 108лв., за които в съдебно заседание същата е посочила, че ги е подписала, но като празни бланки. Твърди, че й било казвано, че се подписва за заработките. В тази връзка е разпитана като свидетел по делото Стефка Тодорова Чалъкова, работеща като касиер при въззивника, която сочи, че всичко представени по делото РКО и листове за заработка били подписани от нея, като плащала сумите по тях въз основа на заработка, а не по ведомости за заплати, и ордерите не били от ЕТ „Мишел-Петър Делчев", а от управителя Делчо Петров. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло се установява, че 1.размерът на полагащото се на ищцата трудово възнаграждение за периода от 16.07.2004г. до 12.03.2005г. е 981лв., а размерът на законната лихва за забава върху този размер за периода от 16.07.2004г. върху всяко забавено плащане до предявяване на иска възлиза на 83.68лв.; 2.размерът на полагащото се обезщетение за раждане и бременност за периода от 13.03.2005г. до 25.07.2005г. е 666.85лв., а размерът на законната лихва върху тази сума от момента на забавата до 05.07.2006г. върху всяко забавено плащане е в размер на 92.26лв.; 3.размерът на обезщетението, което се полага на ищцата за отглеждане на дете до двугодишна възраст за периода от 26.07.2005г. до 05.07.2006г. е 1647.15 лв., а размерът на законната лихва върху тази сума за същия период за всяко забавено плащане е в размер на 92.47лв.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че данните за изплащани суми на ищцата е взело от касови ордери при ответника по иска, листи с поставен подпис, в които обаче не било посочено основание за плащането, като сумите били изплатени не от средства на фирмата и плащанията не били по ведомост, и не били осчетоводени по никакъв начин, както и, че ако се приемело, че плащанията в размер на 1376лв. са били плащания по трудовото правоотношение, нямало разлика между дължимо и платено. При така събрания доказателствен материал, настоящата инстанция напълно споделя изводите на решаващия съд. По делото не са представени доказателства, че въззивникът е изплащал изцяло или частично трудовите възнаграждения за претендирания период на въззиваемата, поради което и искът с правно основание чл. 242 от КТ следва да се уважи в размер съгласно заключението на вещото лице, в т.ч. и за размера на претендираната лихва, а именно 981лв. трудови възнаграждения и 83.68лв. мораторно обезщетение за забавено изпълнение, като за разликата над тези суми до пълните им предявени размери исковете следва да се отхвърлят. По отношение на иска по чл.163, ал.1 от КТ, съдът намира, че съгласно този текст работничката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането, а съгласно ал.7 през време на този отпуск се изплаща обезщетение при условия и размери, определени в отделен закон. Съгласно чл.164, ал.1 от КТ след използване на отпуска поради бременност и раждане, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишна възраст, а съгласно ал.4 от същата разпоредба през време на този отпуск на майката се заплаща парично обезщетение при условия и в размер, определени с отделен закон. Този отделен закон е КСО, който определя размерът и сроковете за изплащане на тези обезщетения, като тези плащания са от държавното обществено осигуряване, а не от средствата на работодателя, макар и да се извършват от него. Окръжният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че следва ответницата по жалбата да се обърне към компетентните органи на РУ „СО" -НОИ -Кърджали и да иска плащането им като докаже, че има право на обезщетение съгласно чл.48 и сл. от КСО. Работодателят е само лицето, което изплаща тези обезщетения, но не и лицето, което ги дължи, или спорът в тази част не е трудов, а е спор по осигурителни правоотношения, с оглед на което ответникът по иска няма задължения към ищцата по претендираните обезщетения. Тези вноски са дължими от предприятието-ответник, но не са задължения към ищеца, а са такива към НОИ /и поделенията му/ и НЗОК /и поделенията му/. На тях търговецът дължи тези вноски в качеството си на осигурител на ищцата, съгласно разпределението на осигурителната тежест, посочена в закона. Ето защо, следва предявените искове за обезщетения за бременност и раждане, и майчинство да се отхвърлят като неоснователни, ведно с претендираните върху тях лихви. По отношение направеното от ответника по иска евентуално възражение за прихващане, настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно, като споделя изводите на районния съд, а именно, че същото е базирано на 5-те бр. РКО, от които не се установява на какво основание са извършените плащания и дали в действителност са извършени. Тези доказателства не удостоверяват, че ако е извършено плащане, то е извършено именно от ответника, и че плащанията са по трудовото правоотношение. В случай, че е имало такива плащания, то те не са били осчетоводени от ответника по иска в качеството на търговец и работодател, в т.ч. и не са извършени въз основа на ведомостите му. Също така, те не представляват официален удостоверителен документ, установяващ, че е извършено плащане; като частни документи, се ползват само с формална доказателствена сила и съдържанието им се преценява с оглед на останалите по делото доказателства, които сочат, че не е било извършвано надлежно плащане на пре‗ендираните от ищцата трудови възнаграждения. Едва във въззивната жалба пред настоящата инстанция се правят доводи, че евентуалното възражение за прихващане произтича от вземане на жалбодателя за изплатени на ответницата по жалбата парични суми като личен от въззивника заем. Доказателства в тази насока по делото не са събрани, поради което още веднъж следва да се направи извод за неоснователност на евентуалното възражение за прихващане. Следва поради изложеното, решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват на въззиваемата, но за тази инстанция няма доказателства за направени такива. Водим от изложеното,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 143/13.12.2006г., постановено по гр.д.N 763/2006 г. по описа на Кърджалийският районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |