№ 1107
гр. София, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600739 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243 ал.8 вр.ал.7 НПК,като е образувано по частна жалба на М.
Л. В.,живущ в с.***,ул.“***“№6,община ***,обл. ***, ЕГН ********** и К. И. Б.,живуща в
гр.***,местност“***“№30,ЕГН **********,чрез посочения за техен повереник адв.И. С.,АК
гр.*** с посочен съдебен адрес,против Определение №28/08.06.2021 година на Окръжен съд
гр.Кюстендил, постановено по н.ч.д.№240/2021 година по описа на съда.
С атакуваното определение е потвърдено като законосъобразно постановление за
прекратяване на наказателно производство от 21.04.2021 година на Окръжна прокуратура
гр.Кюстендил по досъдебно производство №201/2019 година по описа на ОСО при ОП гр.
Кюстендил,пр.пр.№1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил
образувано и водено за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК.
В частната жалба са сторени оплаквания,че атакуваното определение на първия съд е
незаконосъобразно,неправилно и необосновано.
Оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт са развити в следни насоки:
Сочи се,че Прокуратурата е провела „…интензивно разследване с цел установяване на
обективната истина,като са разпитани десетки свидетели и са назначени необходимите
експертизи за установяване на причините,довели до тези тежки и фатални последици“.
Акцентира се,че изготвените СМЕ са изяснили причините за смъртта на А. В.,а
изготвените две АТЕ-едната от инж.М. и инж.А. и втора,изготвена от инж. С. К.,инж.И. и
експерт Х. У. са дали заключение,касателно техническите причини за настъпване на ПТП-
1
движението на трактора с прикачен инвентар в тъмната част на денонощието с липсващи
червени добре различими светлини в задната му част.
По същество жалбоподателите сочат,че е извършено обективно,всестранно и пълно
разследване,но правните изводи на Прокуратурата и на съда са незаконосъобразни.В тази
насока се сочи,че е налице грубо нарушение на чл.70 ал.1 ЗДвП и чл.133 ал.1 ППЗДвП от
страна на В. П.,водач на трактора,което не е отчетено нито от Прокуратурата,нито от
решаващия съд.
Твърди се,че именно тези тежки нарушения на правилата за движение по пътищата
,допуснати от водача на трактора В.П.,са в пряка причинно-следствена връзка с тежкия
вредоносен резултат,но тези обстоятелства не са съобразени от прокурора в
прекратителното постановление и от първия съд в постановеното съдебно определение.
На тази основа жалбоподателите формират искане за отмяна,като
незаконосъобразно,на определението на Окръжен съд гр.Кюстендил,с което е потвърдено
прекратителното постановление на ОП гр.Кюстендил и връщане на делото на първия съд
със задължителни указания относно правилното прилагане на Закона.
Като прецени оплакванията,изложени в частната жалба до Софийски апелативен
съд,като провери атакуваното определение и направи анализ на материалите по
делото,настоящият съд приема следното:
Досъдебно производство №201/2019 година по описа на ОСО при ОП
гр.Кюстендил,пр.пр. №1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за това,че на 17.10.2019 година около
19,25 часа на първокласен път III-6204,км.4,м.420 /път между с.Самораново,община
Дупница и с.Ресилово,община Сапарева баня/ при управление на моторно превозно
средство марка „Форд“,модел „Фиеста“ с рег.№ ***,движещ се в посока от с.Самораново
към с.Ресилово е нарушил правилата за движение по пътищата и се е ударил в движеща се
пред него селскостопанска техника /трактор без регистрационни табели с прикачен
земеделски инвентар/,вследствие удара навлязъл в насрещна лента за движение с последвал
удар с движещо се МПС-лек автомобил „Хонда“с рег.№ *** с посока на движение
с.Ресилово към с.Самораново,като по непредпазливост причинил смъртта на А. М. В.,ЕГН
********** от с.***,средна телесна повреда на П.Ч. от гр.*** и средна телесна повреда на
В.П. от с.***,община *** -престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК.
Първоначално ДП е започнало при условията на чл.212 ал.3 вр.ал.2 НПК под №ЗМ-
617/2019 година по описа на РУ-Дупница,като впоследствие делото е изпратено по
компетентност на ОП гр.Кюстендил.С постановление на ОП гр.Кюстендил досъдебното
производство е прието по компетентност и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“
вр.чл.342 ал.1 НК като досъдебно производство №201/2019 година по описа на ОСО при ОП
гр.Кюстендил,пр.пр..№1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил.
2
Дадени са подробни указания по разследването.
Няма привлечено обвиняемо лице по реда на чл.219 НПК.
След проведеното разследване и анализ на събрания доказателствен обем,прокурор от
ОП гр.Кюстендил се е произнесъл с постановление от 21.04.2021 година,като е прекратил
наказателното производство по ДП№201/2019 година по описа на ОСО при ОП
гр.Кюстендил ,пр.пр.№1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура
гр.Кюстендил,образувано и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК.
Приел е да са налице условията на чл.199 вр.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.4 НПК.
Това постановление е обжалвано от родителите на пострадалия В.-М. Л. В. и К. И.
Б.,чрез посочен техен повереник адв.И. С. от АС София.
По делото е налице представено надлежно пълномощно от адв.С. за процесуално
представителство единствено за М.В..
Независимо от това първият съд е приел подадената пред него жалба за процесуално
допустима и за двамата жалбоподатели,и се е произнесъл по същество,като е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
По жалба на адв.С.,от името на двамата жалбоподатели,е образувано настоящото
производство пред Апелативен съд гр.София.
В изпълнение на задълженията си да провери дали е налице подадена процесуално
допустима жалба,настоящият съд установи,че както от името на М.В.,така и от името на
К.Б. е подадена жалба,без адв.С. да разполага с представителна власт и за посочената
жалбоподателка Б..
Подробни съображения,касателно допустимостта на подадената жалба за Б.
настоящият съд е изложил в определение от 20.07.2021 година,като е дал съответни
указания към адв.С. и към посочената като жалбоподател К.Б..
С молба до Апелативен съд гр.София,вх.№13352/28.07.2021 година,адв.С. е посочил ,че
действително не е упълномощаван от пострадалата К.Б. да подава жалба от нейно име нито
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство,нито срещу
определението на Окръжен съд гр.Кюстендил,с което е потвърдено прекратителното
постановление.Едновременно с това е посочил нежеланието на Б. да го упълномощи в
рамките на воденото наказателно производство,като е посочил,че разполага с
представителна власт от името на К.Б. единствено пред т.н.“Гаранционен фонд“.
След няколкократни опити да се установи връзка с пострадалата Б.,с оглед дадените
указания от САС,на 07.10.2021 година,с имейл вх.№ 17417/07.10.2021 година К.Б. е
3
уведомила настоящия съд,че потвърждава действията на адв.С.,като по същество се
„присъединява“ към подадените от него жалби и заявява искане наказателно-правния спор
да се разгледа по същество.На 08.10.2021 година К.Б. отново уведомява решаващия съд,че се
“съгласява“ с решението на адв.С. по повод предприетите от него действия по обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
На основата на горното настоящият съд намира,че е налице подадена пред него/а с
оглед изявлението на К.Б.-и пред Окръжен съд гр.Кюстендил/ валидна и процесуално
допустима жалба от името на М.В. и К.Б.,която разгледана по същество се явява
неоснователна.
За да постанови акта си,прокурора е приел от една страна,че в хода на проведеното
досъдебно производство,образувано по реда и при условията на чл.212 ал.2 НПК,фактите са
установени еднозначно,а събраните по делото доказателства и доказателствени средства не
подкрепят извод за извършено престъпление по чл.343 НК или на друг престъпен състав.
Това постановление е атакувано пред съответен първоинстанционен съд надлежно,като
с определение първият съд,излагайки подробни мотиви,свързани с анализ на събраните по
делото доказателствени източници,е потвърдил като законосъобразно прекратителното
постановление на ОП гр.Кюстендил.За да потвърди атакуваното пред него
постановление,първият съд е пристъпил към преценка обосноваността и
законосъобразността на обжалвания прокурорски акт,като макар и изрично да не е
декларирал това,е сторил ясно дефиниране на предмета на съдебен контрол в
производството по реда на чл.243 ал.5 НПК.
Безспорно при преценка обосноваността на обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство,първият съд дължи отговор на въпросите:
1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите
на чл. 14 ал.1 НПК,т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства
или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени,
2.от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи,т е.
съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на
събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка
при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/,
довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение,
3.допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата-
игнориране на част от тях,не констатиране,респективно необсъждане на съществуващи
противоречия между определени доказателствени източници,позоваване на доказателствени
материали,които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК
съответен ред.Контролиращият съд не може да установява нова,своя фактическа
4
обстановка,чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства /Р № 60/2003 година на I-во н. о.ВКС.
Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли акта на
прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.В рамките на тази
преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение,което е
отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия,на неговия защитник или на пострадалото лице.Такива нарушения,водещи до
нарушаване правата на страните в процеса са напр.неправилно приложена или неприложена
норма на процесуалния закон,нарушение при събиране и проверка на доказателствения
обем,нарушение при изготвяне на прокурорския акт,липса на фактически констатации,липса
на мотиви.Няма спор по изключителното правомощие на прокурора да разреши въпроса
дали да започне наказателно преследване,респективно да извърши привличане към
наказателна отговорност,срещу кого и за какво престъпление-Р№ 1/14.01.1999 г. на КС,Р№
249/2002 г. на ВКС,Р № 348/2003 г. на първо н. о. ВКС,Решение № 60/2003 година на първо
н.о. ВКС,Решение № 54/2012 г.,второ н. о. ВКС.
Установените и възприети факти в хода на наказателното производство сочат
следното:
Пострадалият А. М. В.,считано от м.май 2015 година,е правоспособен водач на МПС с
придобита правоспособност за категории „В“ и „М“.
Към инкриминираната дата живеел в с.***,община Дупница.
От 16.03.2016 година е собственик на л. а."Форд“,модел “Фиеста",рег.№ ***.
На 17.10.2019 година в късният следобед А. В. проверявал и отремонтирал в дома си
клапан на газовата уредба на автомобила си,като след това,около 19 часа,с цел да провери
резултата от работата си,потеглил по път III-6204 в посока с.Ресилово.
Движел се по път с асфалтова настилка.В пътен участък от км 3+762 до км 5+105
пътното платно било регулирано с хоризонтална прекъсната маркировка M3.Към км.4, м.420
широчината на пътното платно била 6,10 метра,с по една лента за движение във всяка
посока,и всяка с широчина 3,05 метра.В този пътен участък,който бил без вертикална
маркировка,между отделните пътни ленти била положена бяла прекъсната
линия.Максимално разрешената скорост на движение била 90 км/час.Около 19.20 часа А. В.
управлявал автомобила в посочения пътен участък на км 4+420 с посока
с.Ресилово,движейки се със скорост около 77 км/час.
По това време,в същият пътен участък и със съща посока на движение,със скорост от
около 28 км/час по пътя се движел трактор с прикачен към него селскостопански
инвентар/плуг/,без регистрационни табели и без задни червени светлини,управляван от св.В.
П.. Управляваният от пострадалия В. лек автомобил застигал движения се пред него трактор
5
,попътно удряйки с челната дясна част на л.а."Форд",модел „Фиеста“ прикачения към
трактора плуг.Мястото на т.н.инициален удар се установява изцяло в лентата за движение на
л.а. "Форд" ,като след инициалния удар тракторът се придвижил напред и вдясно по
посоката си на движение,с последвало преобръщане с гумите нагоре и установяване в покой
,ориентиран с предна част към с.Самораново.След т.н.“инициален удар“ лекият автомобил
продължил движението си напред със скорост около 26 км./час и силна ротация по посока
на часовниковата стрелка,навлизайки по този начин,и заемайки почти изцяло лентата за
насрещно движение.В този момент,в посока с.Ресилово към с.Самораново се движел лек
автомобил „Хонда" ,peг.№ ***,управляван от св.М. М.,като св.П. Ч. седяла на предна дясна
седалка,св.К. Й. на задната седалка зад водача. Управляваният от св.М. автомобил се движел
изцяло в собствената си лента за движение.Настъпил удар между двете МПС,като удара се
реализирал между предна дясна челна част на л.а."Хонда" и заден ляв овален ръб на л.а.
„Форд“.
Скоростта на движение на л.а."Хонда към момента на удара била около 84 км./час“.
Движението на управлявания от пострадалия В. лек автомобил след втория реализиран
удар е установено с посока към село Самораново и десния банкет/считано с посока на
движение с.Ресилово към с.Самораново/,с ротация около масовия си център и с посока
обратна на часовниковата стрелка.Под въздействие на центробежните инерционни за тялото
на водача сили, тялото на В. изпаднало на терен,в лентата за движение на л.а."Хонда".При
извършения по-късно оглед на местопроизшествие,започнал в 20,10 часа на 17.10.2019
година трупът на водача на л. а. „Форд Фиеста" А. В. е установен :
-по дължина на пътя вдясно при км.4 + м.420 в посока от с.Самораново към с.Ресилово,
-на 3,40 метра по дължина върху лявата лента за движение.
След описания удар лекият автомобил,управляван от св.М. /м."Хонда"/ продължил
движението си напред и към десния банкет,считано по посоката си на движение.
Вследствие на реализирания втори удар /за управлявания от пострадалия В. автомобил/
настъпили деформации по задна и задно-странична част на л.а."Форд"с „набиване“ на
елементи и детайли към вътрешността на автомобила.
Пътуващият в този момент свидетел К. в посока от гр.Дупница към гр.Сапарева баня
пристигнал непосредствено след описаното по-горе на местопроизшествието.Възприел
състоянието и положението на селскостопанската техника,спрелите автомобили на пътното
платно с включени аварийни светлини,възприел обстановката на ПТП-претърпели
автопроизшествие автомобили,трупа на пострадалото лице,разхвърляни автомобилни части
и позвънил на тел. 112.На място пристигнали и други лица,между които свидетелите Б. и
А.,които също позвънили на тел.112,за да уведомят за случилото се/вж.техн.експертиза/.
6
Пристигнал на място медицински екип установил смъртта на пострадалия А. В.
,уврежданията по св.П.Ч. и св.В.П.,които транспортирани в МБАЛ в гр. Дупница.
При условията на чл.212 ал.2 НПК започнал оглед на местопроизшествие от
пристигнал на място разследващ екип.Подробно в огледния протокол отразили обективните
находки на местопроизшествието,като се изготвила скица и фотоалбум/л.л.3-15,т.1 ДП/.В
цитираният протокол подробно е отразено местоположението на участвалите в ПТП
автомобили и селскостопанска техника /трактор/,като е отразено,че:
-силно деформирания л.а. м. „Форд фиеста",управляван от пострадалия В. е установен
почти перпендикулярно на пътното платно,
-л.а. „Хонда“ е разположен в крайпътния банкет,вляво от пътя,по посока огледа,
-селскостопанската техника / трактор/ е установен вдясно от пътя,обърнат с гумите
нагоре, като предната му част сочи към с.Самораново.В огледния протокол е посочено,че е
без седалка и регистрационни табели, с изместен по оста си волан.Самата седалка е
установена на 1 метър,до задната му лява гума.При огледа на местопроизшествие,на 1,50
метра от задната част на трактора е установен метален предмет със прикачен плуг за оран.
Изпълнена СМЕ №61/2019 година от експерта д-р В.Н./л.13,т.4-тиДП/ установява, че
пострадалият А. М. В. е претърпял множествена /черепно-мозъчна,гръдна и коремна
травми/,съпроводена с охлузвания и кръвонасядания по крайници,като експертния извод
е,че смъртта му се дължи на тежката гръдна травма,съпроводена с пълно разкъсване на
аортата, която е несъвместима с живота.Смъртта е настъпила много бързо и е била
неизбежна. Експертът е посочил наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между автопроизшествието и смъртта на В.,като травматичните увреждания са
получени приживе. Самите увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с
или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети с различна форма и големина с по-голяма
сила.Според експерта,на които се е позовал и първия съд „… уврежданията отговарят да са
получени по време и начин,за които се съобщава в предварителни сведения-при
вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил,сблъскал се други превозни средства
на пътя и изпаднал от автомобила - от директни удари в приборите за управление и части от
вътрешността на автомобилното купе в момента на ударите на автомобила му в трактора и
другия автомобил, общо сътресение на тялото при тези удари, както и последващи
наранявания при изпадането му от автомобила“,стр.3-та, посл.абзац. Изготвената токсико-
химична експертиза сочи,че от извършените изследвания на проби от трупа на А. В. не се
установява наличие на алкохол,наркотични,упойващи вещества и/или техни аналози.
Експертно са изследвани и установени /СМЕ №121/2019 година,изпълнена от д-р Н./
причинените травматични увреждания на св.Ч.-характер,вид и механизъм на причиняване.
Безспорно е,че на св.Ч.,в резултат на ПТП,са причинени следни травматични увреждания:
7
-контузия на шията,спондилолистеза/изместване на прешлен спрямо по-долния/ между
6-ти и 7-ми шийни прешлени на гръбначния стълб,
-натъртване на меки тъкани,
-лекостепенна увреда на коренчетата на гръбначномозъчните нерви на ниво 5-6-7-ми
шийни прешлени,
-контузия на главата,натъртване на меки черепни покривки в тилната област,
-мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
-контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в областите на гърдите вдясно,гърба и
таза в областта на лява тазобедрена става,като всички описани увреждания са причинени от
действие на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното по-горе
ПТП.С оглед медико-биологичните признаци на телесните повреди,установените
увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на врата /шията/,разстройство
на съзнанието и временно разстройство на здравето,неопасно за живота,както и болка и
страдание.Експертно е посочено,че срокът за възстановяване при благоприятно протичащ
възстановителен процес е около 2-4 месеца за травмата на шията и до 20-30 дни за
останалите увреждания.
Изпълнената СМЕ№122/2019 година от д-р Н. установява,че В. П. е претърпял:
-контузия на главата,фрактури на алвеоларния израстък на горна челюст,
-мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,краткотрайно
зашеметяване и замайване,
-контузия на гръдния кош,натъртване на меки тъкани на гръдната стена,
-фрактура на 5-то ребро в ляво с малък подкожен емфизем,
-фрактура на главата на малкия пищял на дясна подбедрица и мекотьканни контузии
/натъртване на меки тъкани/ на двете подбедрици.Описаните травматични увреждания са
причинени от действие на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и
начин при описаното ПТП.Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените от П. травматични увреждания,които,с оглед медико-биологичните
признаци на телесни повреди са довели до:
-фрактурите на алвеоларния израстък на горна челюст-счупване на
челюст,затрудняваща дъвченето,
-фрактурата на малкия пищял на дясна подбедрица - трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник.
8
Останалите увреждания поотделно и в съвкупност са довели до временно разстройство
на здравето,неопасно за живота на П..Срокът за възстановяване при описаните увреждания е
около 2-2,5 месеца за фрактурите на челюстта и малкия пищял на подбедрицата и до 25-30
дни за останалите увреждания.
Изготвените физико-химични експертизи в ДП сочат,че в кръвта на М. М. и В. П.
отсъства съдържание на етилов алкохол.
Изготвени са АТЕ,л.60-л.90,т.4-ти ДП,изпълнена от експертите М. и А. към 06.03.2020
година и АТЕ-т.4,л.103-л.146,изпълнена от експерти К.,У. и И. към 03.01.2021 година,чиито
експертни заключения подробно са анализирани от прокурора и от първия съд,и които ще се
акцентират от настоящия съд по-долу.
Съставът на Апелативен съд гр.София прецени събраните по делото
доказателства,сторения фактически и правен анализ в обжалваното постановление на
прокурора от СОП и сторения анализ от първия съд при проверка на постановеното
постановление за прекратяване на наказателното производство,като достигна до следните
изводи.
Налице е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване съгласно
стандартите на чл. 14 ал.1 НПК,като конкретното наказателно производство не съдържа
потенциал за събиране на нови доказателства,което обстоятелство подкрепя и извода на
жалбоподателите,неотричащи да са събрани и проверени всички възможни и необходими
доказателствени източници, позволяващи законосъобразното решаване на наказателно-
правния спор.Действително е проведено интензивно разследване за установяване
обективната истина по делото,събрани са многобройни гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетели,изготвени са надлежно писмени доказателствени средства и са
приобщени писмени доказателства,относими към т.н. “главен факт на доказване“,като са
назначени,изпълнени и обсъдени необходимите експертни изследвания,способствали за
проверка на събраните доказателствени източници,включително относими към изясняване
на причините,довели до ПТП.В тази насока следва да се отбележи по същество коректната
констатация от страна на жалбоподателите,че Окръжен съд гр.Кюстендил се е произнесъл
на основата на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства от
ОП Кюстендил в изпълнение на задължението и да извърши обективно,всестранно и пълно
разследване.В подкрепа на този извод настоящият съд акцентира на разпитаните в хода на
воденото наказателно производство свидетели-М.М.,т.1,л.16, Й.,т.1,л.17,П.Ч.,т.1,
л.18,автоконтрольорите С. Ш.,С. и Д.,т.3,л.88,л.92 ил.113 от ДП,участникът в ПТП
В.П.,т.3,л.96,служителите на ОПУ Кюстендил К. А. и К.Д.А.-т.3,л.л. 106 и 110 от
ДП,родителите на пострадалия В.-К.Б. и М.В.,братът на пострадалото лице-Л. В.,т.3,л.116 от
ДП,жената,с която пострадалия В. е съжителствал-св.М. С.,,т.3,л.129 от ДП,служителите на
РСБЗН С.,С. ,Т. и К. И.,медицинските лица Р. П. и О. И.,както и водач на медицински
автомобил В.К.,пристигналите непосредствено след ПТП на местопроизшествието С.
9
К.,т.3,л.152 ДП и Т. А.,т.3,л.161 ДП, св.Б. , позвънил,наред със св.А. на тел.112,за да съобщи
за ПТП,св.А. Р.,л.165,т.3-ти от ДП.
Надлежно приобщени по делото са писмени доказателствени средства-протоколи за
оглед на местопроизшествие,т.1,л.3-л.5 и л.л.7-15 ДП,ведно със скица и фотоалбум,протокол
за оглед на веществени доказателства,т.3,л.62,приобщени надлежно са писмени
доказателства-справка от НИХМ,т.2,л.86,медицинска документация,включително такава за
св.Ч. и св.М.,т.1,л.л. 27-32,акт за смърт и Удостоверение за наследници,технически данни за
селскостопанската машина,т.2,л.46-49 и за леките автомобили,справка за нарушител.
По делото са изготвени и обсъдени три ФХ експертизи,т.2,л.л.166,159 и 157 за
пострадалия В.,за св.М. и за св.П.,установили липса на етилов алкохол или други летливи
вещества в кръвта им.
Изготвена е СМЕ №61/2019 година на труп,т.4,л.13-л.16 ДП,СМЕ по писмени данни за
св.П. Ч. и св.В.П.,т.4,л.23-л.26 и л.29-л.32 ДП,техническа експертиза,т.4,л.48-л.55
ДП,АТЕ,л.60-л.90,т.4-ти ДП,изпълнена от експертите М. и А. към 06.03.2020 година, АТЕ-
т.4,л.103-л.146,изпълнена от експерти К.,У. и И. към 03.01.2021 година.
Изразеното от жалбоподателите недоволство от атакувания съдебен акт е свързано
изключително с формираните правни изводи на прокурора и на съда.
Първият съд е акцентирал изрично,че споделя фактите и обстоятелствата,възприети от
държавното обвинение и в мотивите си е бил последователен в изложението им.
Въззивният съд приема,че от надлежно установените доказателствени източници
представителят на държавното обвинение,а и първия съд,са извели верни фактически
изводи, приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка е възприета
изцяло и от първия съд,и съответства на събрания и проверен по делото доказателствен
материал.Не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на фактите,не е налице
изопачаване или пренебрегване на установени надлежно факти и обстоятелства,нито е
налице превратно тяхно интерпретиране,което да доведе до грешка във фактическите
изводи от страна на държавното обвинение.Веднага следва да се посочи,че проявената
активност при събиране на доказателствени източници и използваните способи за
проверката им,е последвана от задълбочено и пълно оценяване в проверяваното от първия
съд прекратително постановление. Последователно изложената и еднозначно възприета
фактология е очертала ясно фактическите рамки,приети от държавното обвинение и
позволили на прокурора да изведе фактическите си,а оттам и правни съждения.Това е дало
възможност първия съд обективно да съсредоточи вниманието си по контрол върху
фактически и правни изводи,възприети от държавното обвинение.Въззивният съд
обобщаващо приема,че е извършено пълно,всеобхватно и обективно разследване според
стандартите на чл. 14 ал.1 НПК и не е налице потенциал за събиране на нови
доказателства.Безспорно всички възможни и необходими за решаването на делото
10
доказателства в конкретния случай са събрани.Доказателствените източници са оценени в
тяхната взаимовръзка и обусловеност,включително за установена,макар и несъществена
противоречивост на сторени експертни изводи по основни факти от т.н.“главен факт на
доказване“.В конкретния случай може да се изведе категоричен правен извод,че приетата от
органа на досъдебното производство фактическа обстановка,приета и от първия
съд,съответства на събрания и проверен по делото,включително чрез способите по чл.144 и
сл.НПК,доказателствен материал,като не е допусната непълнота при анализа и оценката на
доказателствените източници,което е довело до обосновани фактически,а оттам-правни
изводи на държавното обвинение.
Въззивният съд намира,че не е допуснато процесуално нарушение при оценката на
доказателствата и доказателствените средства нито от представителя на ОП Кюстендил,нито
от страна на първия съд.Не е налице игнориране на части от доказателствения обем в
процеса на обсъждане и анализ.Констатирани разминавания в експертното изследване на
отделни доказателствени източници /но не и в самите доказателствени източници/ са
анализирани,като и прокурора,и съда са посочили кои експертни изследвания/ касаещи
АТЕ/ кредитира и защо.Не е налице позоваване на доказателствени материали,които не са
налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.Това,което
отново следва да се подчертае е,че не е допуснато нарушение,свързано със забраната
контролиращият съд да установява нова,своя фактическа обстановка,чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства
/Р № 60/2003 година на I-во н. о.ВКС.
Посочи се и по-горе,че по фактите между страните не са налице съществени спорове,
доколкото такива въобще са налични по делото.
Посочи се и по-горе,че недоволството е свързано с начина,по който са оценени
експертно допуснати от св.П. нарушения на правилата за движение по пътищата и оценката
им,дадена от прокурора и проверяващия го съд.
Задълбоченото обсъждане от страна на държавното обвинение на 2-те отделни
експертни заключение и посочването кои факти и технически параметри приема за
установени по делото,е дало възможност първия съд да извърши надлежна проверка,в
съответствие с нормата на чл.243 ал.5 НПК и да реализира обосновано правомощията си по
чл.243 ал.6,т.1 НПК.От изключително значение за правилното решаване на наказателно-
правни спор е начина,по който са оценявани не само събраните по делото писмени
доказателствени средства и гласните доказателства,но и изготвените две експертни авто-
технически изследвания,като способ за проверка на доказателствените източници,дали
категоричен отговор на изключително съществени въпроси.
В подкрепа на този извод,въззивния съд намира за необходимо да посочи,че прокурора
в постановлението си за прекратяване,стр.7-ма,предпосл.абзац до стр.10-та,2-ри абзац,и на
стр.11,а първия съд в мотивите си,стр.5-та,8-ми абзац-стр.9-та,са дали,на основа на
11
задълбочено изследване и оценка на изводите по изготвената 3-на АТЕ,обоснован
отговор,както касателно техническите параметри при ПТП,така и на причините,довели до
него.
Безспорно е,че управляваният от св.П. трактор/селскостопанска техника с прикачен
инвентар/не е разполагал с габарити и светлоотразители в задната си част.
С изложени убедителни мотиви,възприети и от първия съд,ОП гр.Кюстендил е
поставила в основата на фактическите си и правни изводи експертните заключения по
изпълнената тройна АТ експертиза от проф.д.т.н.инж.Ст.К., доц.д-р Х. У. и инж.И. И..
Обосновано е прието от съда,че „…..същата със своята пределна точност, обективност и
пълнота изяснява в голяма степен релевантните факти по случая“.
Експертите сочат,че скоростта на движение на лек автомобил „Форд" в момента на
удара с трактора и прикачения инвентар,е определена„….по утвърдената в световната
експертна практика методика„DELTA-V",базираща се на подобие между действителния
удар и експериментални тестове /Crash test/,определящи зависимостта между загубата на
кинетична енергия вследствие на удара и деформацията на дадения автомобил и
…..гарантирано минимално възможната преди настъпване на ПТП е около 77
км/час“.Скоростта на движение на трактора към момента на удара с лекия автомобил Форд е
около 28 км/час.Експертно установяват,че скоростта на движение на л.а.„Форд" при
ротационното си поведение след първия, т.н. “инициален удар“ към момента на удара с
Хонда е около 26 км/час,като скоростта на движение на автомобил „Хонда“ към момента на
удара с л.а.“Форд“ е около 84 км/час.
Експертите обосновано и обобщаващо са посочили,а първият съд е споделил извода на
държавното обвинение,че „….техническите причини за настъпване на ПТП са две:
1.Движението на трактора и прикачения към него инвентар в тъмната част на
денонощието с липсващи червени и добре различими светлини в задната си част,
2.Закъсняла реакция на водача на Форд за предприемане на спиране към момента на
навлизане на трактора и прикачения към него инвентар във видимата пред автомобила
зона“.
Дадени са подробни и обосновани отговори на въпроса за мястото на първия,т.н.
“инициален удар“ на управлявания от пострадалия В. лек автомобил с трактора,управляван
от св.П.,като този удар е „попътен“ и се е реализирал между челната дясна част на „Форд" и
закаченият инвентар/плуг за трактора/.Намира се изцяло в лентата за движение на л.а."
Форд" и трактора,на 11,40 метра по направление източно от ориентира,в граници от 0,65-
1,85 метра вляво от дясната граница на платното за движение.
Категорични са,че вторият удар се е реализирал между предна дясна челна част на л.а.
12
"Хонда" и задния ляв овален ръб на „Форд",като мястото на удара се намира изцяло в
лентата за движение на л.а."Хонда",на 15,9 метра по направление от приетия в огледния
протокол ориентир ,в граници от 0,65-2,4 метра вляво от разделителната осева линия.В
момента на този втори за л.а. "Форд" удар,лекия автомобил,управляван от В. е бил
разположен с по-голямата си част в лентата за движение на автомобила „Хонда“,управляван
от св.М. /в лентата за насрещно движение/.
Към установения момент на ПТП и реалните условия спрямо астрономическия
календар за 2019 година,а и на база справка по делото от НИМХ цитирана по-
горе,експертите сочат,че залезът на слънцето на 17.10.2019 година е в 18,42
часа,продължителността на гражданския полумрак е 29 минути,а продължителността на
Навигационния и Астрономическия полумрак са съответно 1,04 час и 1,38 часа.Експертно е
посочено,че дължината на осветената зона пред автомобила,управляван от В. при два лукса
осветеност на фаровете и с отчитане на ширината на платното за движение и в частност
лентата за движение на л.а."Форд",е в граници от 56-65 метра.На тази основа, отчитайки
габаритите на трактора и прикачения към него инвентар,последните попадат в осветената
пред автомобила „Форд" зона,когато са се намирали на отстояние около 59 метра пред
фронта/предната част/ на автомобила.Явно е,че В. е имал техническата възможност да
възприеме селскостопанската техника на около 59 м пред предната си част,да реагира като
намали скоростта си на движение и след 3,75 секунди да изравни скоростта си на движение
с тази на движение на трактора.В тази посока на изследване е извършено кинематично
графично моделиране на движението на МПС с реална форма на видимата пред автомобила
зона,при осветеност 2 Lux,дава основание на експертите да приемат,че „…..при реакция на
водача на л.а."Форд" към момента на навлизане на инвентара и трактора във видимата за
него зона,след време 3,75 секунди ,скоростта на лекия автомобил ще бъде съизмерима с тази
на трактора,като разстоянието между предната част на „Форд" и задната част на прикачения
към трактора инвентар ще бъде около 19,5 метра“,като при своевременна реакция на В. към
момента на навлизане на трактора /с прикачения инвентар/ във видимата за него зона,той е
имал техническата възможност да сведе скоростта си на движение до тази на трактора/от 28
км.в час/ ,като разстоянието между предната част на л.а.„Форд" и задната част на
прикачения към трактора инвентар би било 19,5 метра.
Установени са опасните зони за спиране на МПС,участвали в ПТП като:
-опасната зона за спиране на л.а."Форд" при движение със скорост 77 км./час е около
72 метра,
-опасната зона за спиране на л.а.„Хонда" при движение със скорост от 84 км./час е
около 82 метра,
-опасната зона за спиране на трактора при движение със скорост от 28 км./час е около
26 метра.
13
Експертите са категорични в изводите си,че за водача на автомобил „Хонда“-св.М.,
ударът с управлявания от пострадалия В. автомобил е бил непредотвратим,доколкото „…
изчисленото време от момента на реализиране на първоначалния контакт между предната
част на л.а."Форд" и прикаченият инвентар към трактора,до момента на реализиране на
удара с л.а."Хонда"- 0,80 секунди е по-малко от времето за реакция на водача на
л.а."Хонда"-1,6 секунди. Установено е,че към момента на реализиране на т.н.“инициален
удар“ между предна част на л.а."Форд" и прикаченият инвентар към трактора,л.а. „Хонда" се
е намирал на около 18,7 метра.
Едновременно с това експертите са посочили,а изводът им е възприет от първия съд
аргументирано,че А. В.,управлявайки л.а."Форд"е имал техническата възможност да
предотврати ПТП чрез своевременно„….предприемане на аварийно спиране към момента,в
който тракторът и прикаченият към него инвентар навлизат във видимата пред автомобила
зона. При тази реакция на водача л.а.„Форд" ще намали скоростта си до тази на
трактора,когато предната му част ще се намира на около 19,5 метра зад прикачения зад
трактора инвентар“
На тази основа е формиран изключително важния за решаване на правния спор
извод,че „Водачът на л.а."Форд" е реагирал в момент, в който ПТП е било
непредотвратимо.Закъснението в реакцията на водача е било около 0,9-1,0 секунди“.Този
извод на експертите,възприет от държавното обвинение и от първия съд,е пряко свързан с
експертното изследване на въпроса каква е възможността и от какво разстояние от мястото
на удара водачите да възприемат опасността.
Видно от изводите на експертите,формирани на основата на изследване на всички
данни по делото/към м.януари 2021 година/,в момента,в който прикаченият към трактора
селскостопански инвентар е попаднал във видима за В. /водач на л.а."Форд"/ зона-на около
59 метра пред предната част на л.а."Форд", двете МПС са се намирали един зад друг в
лентата за движение към село Ресилово,и в същия момент,в лентата за насрещно движение
към с.Самораново,л.а.„Хонда" се е намирал на около 83 метра от мястото на удара с
л.а."Форд" и на около 87,5 метра от мястото на удара между л.л."Форд" и трактора.
Експертите сочат,а това е възприето и от първия съд,че технически „…..съобразената
скорост на движение на л.а."Форд" при движение на къси,технически изправни и правилно
настроени светлини на фаровете в дясната лента за движение към с.Ресилово,отчитайки и
нейната широчина,е около 64 км/час и по-малка от нея“.Експертите са подчертали в
изводите си и обстоятелството,възприето от държавното обвинение и от проверявания
съд,че „…технически правилно е водачът на трактора при движение в тъмната част на
денонощието да се движи с червени и добре различими светлини в задната си част,с което да
гарантира техническата си безопасност и безопасността на другите участници в
движението“.
14
На тази основа са формирани и изключително важни експертни изводи,възприети
обосновано и от представителя на ОП Кюстендил,и от проверявания съд,че правилните
действия за предотвратяване на ПТП са „За водача на трактора-движение с червени и добре
различими светлини в задната си част,а за водача на л.а."Форд"-реакция към момента на
навлизане на прикачения инвентар във видимата за водача зона.Тези изисквания не са били
съобразени нито от пострадалия В.,нито от св.П..
Първият съд е обобщил изводите на ОП гр.Кюстендил затова,че „….смъртта на А. В.
се дължи на собственото му неправомерно поведение като водач на МПС,изразило се в
липса на реакция към момента на навлизане на прикачения инвентар във видимата за него
зона, вследствие на което е последвал удар с плуга на трактора и лек автомобил м. „Хонда",
от което са настъпили тежките последици-ПТП, причинило неговата смърт“.Анализирал е
извода на държавното обвинение,дало основание да се произнесе при условията на чл.199 и
чл.243 ал.1,т.1 вр.чл.24 ал.1,т.4 НПК,че „….В. е нарушил правилата по чл.20, ал.1 и ал.2,
изр.2 ЗДП, което е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт“.
Въззивният съд,на основа анализираните и очертани по-горе експертни изводи,
съобразявайки доводите на държавното обвинение и на първия съд намира,че оплакването
на жалбоподателите за това,че не е сторен прецизен правен анализ на установените
факти,при който необосновано е подценено поведението на св.В.П.,а Закона е приложен
незаконосъобразно, не може да се сподели откъм обоснованост.
Не се споделя като основателно оплакването на жалбоподателите,че нарушенията на
чл.70 ал.1 ЗДвП и чл.133 ал.1 ППЗДвП от страна на В. П.,необосновано не са отчетени нито
от държавното обвинение,нито от решаващия съд.
Безспорно поведението на св.П. и свързаните с него факти и обстоятелства са
еднозначно установени по делото.Те са оценени във връзка с останалите доказателствени
източници,на основа на обективно установеното поведение на пострадалия В. и на св.П.
М.,като не се установява превратно тълкуване на доказателствата и неправилно приложение
на материалния Закон.
Безспорно е очертано технически неправилното поведение на св.В.П. /управление на
трактор с прикачен към него инвентар в тъмната част на денонощието с липсващи червени и
добре различими светлини в задната част/съставляващо нарушение на чл.70 ал.1 и чл.72 ал.1
ЗДП.Посочи се и по-горе,че установените технически причини за настъпване на ПТП са две:
1.Движение на трактора и прикачения към него инвентар в тъмната част на
денонощието с липсващи червени и добре различими светлини в задната си част,
2.Закъсняла реакция на водача на Форд за предприемане на спиране към момента на
навлизане на трактора и прикачения към него инвентар във видимата пред автомобила зона.
15
Оттук,насетне следва да се сподели като обоснован извода на първия съд,потвърдил
правните изводи на държавното обвинение,че по същество неправомерното поведение на
св.В. П. не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите тежки
съставомерни последици.Коректно първият съд се е позовал на разписаното в ТР
№28/28.11.1984 година на ОСНК на ВС/,като на основание разписаното в т.т.10-та и 11-та е
подчертал-Съдебната практика е безпротиворечива,че при движение нощно време скоростта
на МПС трябва да е в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете
на автомобила с възможност за спиране при проява на опасност.Под движение на
разстоянието на видимост се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност
в осветеното пространство,но и възможността ППС да може да спре в рамките на тези
граници.Скоростта на движението следва да се намали при всички пътни условия и
ситуации, при които съществува несъответствие между осветеното от светлините на
фаровете пространството и разстоянието на видимост“.
Безспорно е,че управлявания от св.В.П. трактор с прикачен селскостопански инвентар
„…..не е навлязъл изведнъж на пътното платно,а се е движил в посоката на лекия автомобил
м."Форд" и ако скоростта на движение на последния бе съобразена с видимостта,то ПТП е
нямало да настъпи“,независимо от допуснатите от П. нарушения на правилата за движение
по смисъла на чл.70 ал.1 и чл.72 ал.1 ЗДвП.Ако пострадалият А. В.,като водач на МПС, бе
предприел своевременни действия и бе реагирал адекватно към момента,в който е ИМАЛ
ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪЗПРИЕМЕ ОПАСНОСТ-движещата се пред него селскостопанската
техника /поне от разстояние 59 метра/ чрез действия по спиране или намаляване скоростта
си на движение до тази,с която се е движел трактора пред него,то удар е нямало да
настъпи.Несъмнено виновното и противоправно поведение на В. го е поставило в
невъзможност да предотврати удар с движещия се преди него трактор,независимо от
липсата на осветеност в задната част на селскостопанското МПС.Движел се е със
скорост,несъобразена с конкретните пътни условия /опасна зона за спиране от около 70
метра,която е по-голяма от осветеното пространство пред автомобила му-59 метра/,която
съчетана с несъответна,закъсняла реакция,дори при обективна съществуваща възможност да
възприеме трактора,не му е позволила да избегне удар с движещото се пред него МПС.Няма
спор,както правилно е възприел представителя на държавното обвинение,а и първия съд,че
„…поведението на св.П. на пътното платно не е представлявало внезапна опасност за
движението.Същият се е движел в собствената си лента за движение,на прав,равен участък,с
ниска скорост….“и не е представлявал внезапна и непредвидима опасност.Въпреки
допуснатите от св.В.П. нарушения на правилата за движение по пътищата /чл.70 ал.1 и чл.72
ал.1 ЗДвП/,то управляваното от него МПС е било видимо за останалите участници в
движението.Поради всичко това обосновано е прието,че не е налице причинно-следствена
връзка между поведението на св.П. и възникналото ПТП.
За настоящият съд е безспорно,че първият съд и прокурора са приложили Закона
правилно,като са дадени отговори на всички поставени от Законодателя и жалбоподателите
16
/повторени пред настоящия съд/ въпроси.Съдът намира,че решаващия извод на първия съд е
обоснован и законосъобразен,а сторените фактически изводи не надхвърлят правомощията
му по чл.243 ал.5 НПК.Изрично е подчертано,че първият съд не приема отделна от
посочената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка и именно на основата
на еднозначно установени и приети факти е сторил своите правни изводи.На тази основа
настоящият съд ще потвърди като законосъобразно атакуваното определение на Окръжен
съд гр.Кюстендил.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №28/08.06.2021 година на
Окръжен съд гр.Кюстендил,постановено по н.ч.д.№240/2021 година по описа на съда,с
което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство от
21.04.2021 година на ОП гр. Кюстендил,постановено по досъдебно производство №201/2019
година по описа на ОСО при ОП гр.Кюстендил,пр.пр.№1856/2019 година по описа на
Окръжна прокуратура гр.Кюстендил.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17