Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 12.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 2686 по описа за
Ищецът "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт К.Г. Вонидова - Милчева твърди в исковата си молба, че на 1.08.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2484041/01.02.2016 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2484041 от 01.08.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На 10.08.2018 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер, което пак се върнало в цялост, тъй като получателят не е открит. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на ІІ т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Позовава се на Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. Процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2484041 сключен на 01.02.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Г.М.И. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 5000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 5338.30 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 338.30 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 7.07.2016 г. на 22 равни месечни погасителни вноски, в размер на 242.65 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 01.02.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 7.07.2016 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл.16, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, с подписването му Заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, която с ена мира на видно място в офиса и на интернет страницата на Кредитора. Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1939.52 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 22 равни вноски, всяка в размер на 88.16 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 330.81 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 18.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 769.79 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1970.32 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 528.96 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 154.43 лв., главница: 1241.93 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 7.07.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Предвид възражението на длъжника по заповедното производство, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от общо 6122.29 лв., от които: главница - сумата 3758.07 лв.; договорна лихва - сумата 183.87 лв. за периода от 17.03.2016 г. до 7.07.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение на договорно задължение - сумата 1410.56 лв. за периода от 24.03.2016 г. до 7.07.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 769.79 лв. за периода от 18.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Г.М.И., чрез назначения му особен представител адвокат И.В.М. - Г. оспорва иска в частта за дължимата неустойка, като счита за нищожна клаузата, с която тя е уговорена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 1698/2018г. на ВТРС, от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, депозирано на 30.05.2018 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта не е връчена на ответницата-длъжник, в резултат на които е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е подписан договор за паричен заем № 2484041, по силата на който, на последния е предоставена заемна сума в размер на 5000 лева. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 30.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 33.49 %. Заемателят се е задължил да върне кредита на 22 равни месечни погасителни вноски в размер на 242.65 лева всяка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 5000 лева и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнение на горното задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1939.52 лв. – чл.4, ал.2 от договора.
Според чл. 8 от договора при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД - според рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.08.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /виж пълномощно л. 19/. Представено е и уведомително писмо с изх. № от 01.08.2017 и 10.08.2018 г. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД изпратено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – второто връчено на ответника. Още повече, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпълнена още веднъж с връчването на препис от приложенията към исковата молба на ответника по производството.
Съдът в настоящия си състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка – 1939.52 лв., възлиза на почти половината от заемната сума, а срокът на договора е 5 месеца. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както към вноските се добавя сумата от 88.16 лева.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка. Поради това и искът за установяване на вземането за неустойка по договора от 1410.56 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за установено по делото, че с постъпилите плащания са погасявани задълженията по начина, по който това е отразено при първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, тъй като от ответника не са релевирани възражения и ангажирани доказателства в тази насока. Установи се по делото, че част от задълженията по договора за главница и лихви не са погасени. Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявеният установителени иск за основателен и доказан в частта му за дължимите от ответника главница по договора за заем в размер на 3758.07 лв. и лихви за забава в размер на 183.87 лв. за периода от 17.03.2016г. до 07.07.2016г.; 769.79 лв. за периода от 18.03.2016г. до 31.05.2018г. и законната лихва от 31.05.2018г. до издължаване на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 517.79 лева за разноски по настоящото дело, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, които разноски са определени съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 94.29 лева разноски за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1698/2018г. на ВТРС, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Г.М.И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със законни представители Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, чрез пълномощник юк. Албена Николаева Благоева, СУМАТА 3758.07 лв. /три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и седем ст./ – главница по Договор за паричен заем №2484041/01.02.2016г.; СУМАТА 183.87 лв. /сто осемдесет и три лева и осемдесет и седем ст./ – договорна лихва за периода от 17.03.2016г. до 07.07.2016г. /падеж на последна погасителна вноска/; СУМАТА 769.79 лв. /седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и девет ст./ – обезщетение за забава за периода от 18.03.2016г. до 31.05.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1698/2018г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, против Г.М.И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, за установяване дължимост на сумата 1410.56 лв. /хиляда четиристотин и десет лева и петдесет и шест ст./ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.03.2016г. до 07.07.2016г. /падеж на последна погасителна вноска/, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1698/2018г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Г.М.И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, сумата от 517.79 лева /петстотин и седемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, както и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 94.29 лева /деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ разноски за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1698/2018г. на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: