Мотиви към решение № /08.07.2020г. по н.а.х.д. № 20 по описа на
Районен съд - Г.Т. за 2020г.
На 05.02.2020г. Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за
разглеждане в Районен съд – Г.Т., постановление за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК по досъдебно производство № 79/2019г. по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по
който е било образувано производство пред първа инстанция против С.Г. *** с ЕГН
– **********, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.325, ал.І от НК.
В диспозитивната част на постановлението е посочено, че С.Г.С.
***, на обществено място - в двора на Основно училище „Х.С.“, извършила непристойни
действия - саморазправила се, карала се и искала обяснения от малолетните ученици
Е.А.А. и А.Р.Н.,***, за това, че обидили внучката й, и ударила два пъти с ръка по
лицето малолетният ученик А.Р.Н., които действия са грубо нарушаващи обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото.
В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се
представлява.
С.Г.С. се явява лично, представлява се от адв. Е.В. ***.
По същество се пледира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния
размер предвиден в закона. Признават се всички факти и обстоятелства установени
на досъдебното производство.
С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил
към разглеждане на делото.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото
– обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното
и досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства
по делото, намери за установено следното:
Свидетелката Е.С.Г. е била внучка на С.Г.С.. Същата
учила в пети клас в Средно училище „Н. Й. В.“ в гр. Г.Т. през учебната
2018/2019г. В средното училище постъпила след втори клас, а преди това била ученик
в Основно училище „Х.С.“ гр. Г.Т.. Оттогава познавала ученика А.Р.Н., който продължил
да учи в същото училище. Познавала се и с Е.А.А., който също бил ученик в основното
училище.
На 21.03.2019г. Е.Г. излязла от своето училище и отишла да
обядва в заведение за обществено хранене, което се намирало в близост до ОУ „Х.С.“.
Там заварила Е. А. и А.Н., които се хранели. Момчетата започнали да й подвикват,
обиждат и да се заяждат с нея , след което конфликтът между децата прераснал във
физически. Е.Г. се ядосала и ударила, и одраскала с нокти А.Н.. Той пък от своя
страна я блъснал и съборил закуската от ръката й. Момичето се върнало в двора на
своето училище и се обадило по телефона на баба си - С.С.. Разказало й какво са
направили А. и Е.. Баба й се ядосала и казала на внучката си да я изчака в двора
на училището. След малко обвиняемата взела внучка си от училище и двете заедно отишли
в двора на ОУ „Х.С.“, където учили другите две деца. Тъй като имало обедна почивка
навън имало много деца, които играели, а също и учители и персонал. А.Н. и Е. Алексиев
седели на една пейка в двора с други деца. Е.Г. показала на обвиняемата двете момчета.
Обвиняемата се насочила право към тях и на висок тон започнала да им се кара за
случилото се с внучка й. Свидетелят Н. отрекъл да е обиждал или удрял Е., но обвиняемата
била силно ядосана, хванала детето за блузата, вдигнала го от пейката и му ударила
два шамара през лицето, после го пуснала и започнала да се разправя с Е. А.. И него
питала защо е обиждал Е., но не го ударила, а само му крещяла. След това си тръгнала.
Какво се случило видяла началният учител Д.Б.. Тя била на двора с класа си на организиран
отдих, когато видяла струпване на хора до една от пейките в училищния двор. Веднага
тръгнала натам и видяла обвиняемата, която се карала на двете момчета А. и Е., като
използвала обидни и вулгарни думи. Двете момчета се уплашили от действията на С.
и стояли като вцепенени. Наоколо имало и други деца, които възприели случилото
се. Свидетелят Б. веднага се намесила и питала обвиняемата какво прави. Едва тогава
последната се оттеглила, като обяснила, че внучката й е била обиждана, след което
си тръгнала.
Свидетелят А.Н., се обадил по телефона на своя баща. Разказал
му, че обвиняемата е идвала в училище, обиждала го и го е удряла. Баща му отишъл
в училище, като преди това взел от дома й обвиняемата и двамата заедно отишли при
директора на училището - свидетелят П.П.. Отишли и родители на Е. А.. Започнали
да се карат още при влизане в сградата на училището. За случилото се било съобщено
и в полицията.
Изложената фактическа обстановка е приета
от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни
и писмени доказателства, обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите
Б., П., А.Н., Е.Г., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства
прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват противоречия
относно главния факт на доказване. Точно и категорично се установяват всички факти
от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството
му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните
и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
С оглед на
така установената фактическа обстановка
съдът приема, че с деянието си от обективна и субективна страна С.Г.С.
е осъществила наказателния състав чл.325,
ал.І от НК, тъй като
на 21.03.2019 г. в гр. Г.Т., обл. Д., на обществено място - в двора на Основно училище
„Х.С.“, извършила непристойни действия - саморазправила се, карала се и искала обяснения
от малолетните ученици Е.А.А. и А.Р.Н.,***, за това, че обидили внучката й, и ударила
два пъти с ръка по лицето малолетният ученик А.Р.Н., които действия са грубо нарушаващи
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Престъплението по чл. 325 ал. 1 НК е такова на просто извършване,
т.е. не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Неговото изпълнително
деяние изисква активно поведение от страна на извършителя - извършване на непристойни
действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Именно такова било поведението на С..
Пленумът на Върховният съд с Постановление № 2/74 г. е
посочил с какви признаци се отличава състава на чл. 325, ал. І от НК от деянията
наказуеми по УБДХ. Разграничението се съдържа в обществената опасност на деянията,
както и в посочените в разпоредбите на УБДX и НК признаци. Според чл. 1, ал. ІІ
от УБДX дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни,
псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността,
или в скарване, сбиване, или други подобни действия, с които се нарушават общественият
ред и спокойствие, но поради своята по-ниска обществена опасност не представлява
престъпление по смисъла на НК. Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност
на дребното хулиганство в сравнение с престъплението.
Разглежданият
случай е именно такъв – съда не стигна до извода, че е налице по-ниска обществена
опасност, защото С.Г.С. се проявява като изключително агресивна и вулгарна, пред
учениците е извършила хулигански действия, като е посегнала на особено свещеното
чувство на българина към училището и неговия установен ред, чувство, което нашият
народ е издигнал до нравствен принцип, който принцип в днешно време все повече отстъпва,
като една от основните причини са проявите от този тип. Всяла е паника и страх сред
учениците. С това поведение грубо е скандализиран обществения ред и обществото,
като нищо не е могло да я спре в нейната грубост и дързост. С.С. научавайки от внучката
си за случилото се с нея е имала възможност и време да обмисли своите действия и
поведение и да реагира по начин, който да не нарушават обществения ред.
Подобни действия са непристойни, тъй като обективно са
безсрамни, скандализиращи обществото, пораждащи страх и възмущение у околните. Същите
действия представляват грубо нарушение на обществения ред, тъй като по същината
си са демонстрация против установения правов ред и обективно, техния характер изразява
явно неуважение към обществото, тъй като отразяват висока степен на незачитане на
нормите за обществено поведение.
От субективна страна същата при извършване
на деянието е действала при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
пр.1 от НК.
Причината за извършване на престъплението
следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред.
С.Г.С.
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава ХХVІІІ от НПК. Няма причинени с
престъплението имуществени вреди,
предвид което са налице основанията по
чл.78а от НК за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност и замяната с
административно наказание. За престъплението по чл. 325,
ал. І от НК, законът предвижда лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание
Съдът
намира, че административното наказание “глоба” следва да се определи в размер към минималния, а
именно от 1000/хиляда/ лева, като съобразява
следното: спрямо С.Г.С. липсват криминални регистрации, чисто съдебно минало,
липса на висящи наказателни производства.
С
решението съдът осъди С.Г.С. да заплати направените по делото разноски за експертизи
по сметка на ОД на МВР – Д., в размер на 63.91лева (шестдесет и три лева и деветдесет
и една стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Д..
Така отмерен размера на наложеното
наказание ответства на тежестта на
процесното престъпление и ще изпълни целите на административнонаказателната
превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното съдът постанови решението си.
Съдия:
/
Р. Стоянов /