Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 17.10.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 27 септември, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Славия Т., като разгледа докладваното от Съдия Гердова гражданско дело № 1065 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от Г. ФОНД ***
представляван от Изпълнителните директори Б.И.М. и С.С. със съдебен адрес:***
адв. Е.Г. против Д.А.Р. с ЕГН **********
***, с правно основание по чл.45 от ЗЗД и чл.288а,ал.3 от КЗ вр. чл.288,ал.12
от КЗ(отм.), чл.559,ал.3 вр.чл.558,ал.7 от КЗ, с която се иска да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 8724.36 лв. главница, дължима на основание
изплатени обезщетения за имуществени вреди по щета №
120197/06.10.2011г.(4460.74 лв.) и изплатени обезщетения за неимуществени вреди
по щета № 220010/20.02.2013г.(4063.62 лв.) за увреден лек автомобил при ПТП
настъпило на 21.03.2011 г. в гр.Корияно Калабро, Р.Италия, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба-28.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски в настоящето производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ по
чл.45 от ЗЗД и чл.288а,ал.3 от КЗ вр. чл.288,ал.12 от КЗ(отм.), чл.559,ал.3
вр.чл.558,ал.7 от КЗ.
В срока указан в
разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба. Оспорва иска като неоснователен. Заявява, че няма
нищо общо по случая. Желае да се призове собственика на автомобила „Мазда” да
даде обяснения по случая.
В с.з. ответника редовно призован се явява, като оспорва иска по основание и размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. С определение постановено в с.з. от 02.12.2016г. съдът е допуснал по искане на ответника съдебно-графическа експертиза и определил вещото лице, на което поставил задачи.
С определение постановено в с.з. на 13.01.2017г. съдът на основание чл.229, ал 1,т.1 от ГПК спрял производството по гражданското дело № 1065/2016 година по описа на РС-Бяла Слатина- по взаимно съгласие на страните, като им указал, че спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му, по аргумент на чл.231, ал.1 от ГПК.
С определение постановено в з.з. на 23.06.2017г. по искане на ищеца г. фонд-София на основание чл.230,ал.1 от ГПК съдът възобновил производството по гражданското дело № 1065/2016 година по описа на РС-Бяла Слатина и го насрочил в открито с.з. за 12.07.2017г. от 11.00 часа, за която дата и час са призовани страните по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и изслушана СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно и обективно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за
установено от фактическа страна следното:
От вложените по делото доказателства, представени с исковата молба: Протокол за ПТП, Справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд, писмо 2 бр., Полица-2 бр., Уведомително писмо, полица, претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ, платежен документ, Доклад по щета за имуществени вреди № 120197/06.10.2011г., платежен документ от ГФ, експертиза-2 бр., 6 бр. снимки, документ за транзакция, фактура, иск-3 бр., претенция-2 бр., платежен документ 2 бр., доклад по щета за неимуществени вреди № 220010/20.02.2013г.-2 бр., платежен документ на ГФ 2 бр., счетоводна справка 2 бр., писмо,доклад, протокол, иск, фактура, адресна справка и регресна покана с обратна разписка, Решения на Съвета на Фонда, УС на ГФ и КФН и от становищата на страните, прецени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
В
исковата молба ищецът Г. фонд
твърди, че на основание чл. 288а, ал.1 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 год. (на
основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е възстановил по по щета № 120197/06.10.2011г.
и по щета № 220010/20.02.2013г. изплатеното
от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия обезщетения за имуществени и
неимуществен вреди в общ размер на 8724.36
лв./4460.70 евро/,както следва:
4660.74 лв./2383 евро/ изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 120197/06.10.2011г. за лек автомобил “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE собственост на г-жа А.М. увреден при ПТП настъпило на 21.03.2011 г. в гр.Корияно Калабро, Р.Италия и
4063.62 лв./2077.70 евро/ изплатено
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220010/20.02.2013г. на лицето Марио
Марацо-пострадал като водач при горепосоченото ПТП с л.а. “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE.
Твърди се в и.м., че виновен за катастрофата е ответника Д.А.Р., който управлявайки лек автомобил „Мазда 323“ с ДКН ВР 7975 АТ, собственост на лицето М.Д.К. *** при движение по ул.Лунгомаре Скиавонеа не спазва необходимата дистанция и ударя отзад правомерно движещият се участник № 2-л.а. “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE собственост на г-жа А.М., като причинил процесното ПТП на 21.03.2011г., вследствие на което е пострадал водачът г-н Марио Марацо.
В нарушение на чл.260 от КЗ/отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Поканили ответника с регресна покана № 262/18.04.2016г. да възстанови платеното от Г. фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Поради неплащане на процесните суми от ответника, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв.Е.Г., която от името на доверителя си поддържа иска, така както е предявен.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва иска на ищеца по основание и размер.
Ответника редовно призован се явява лично в с.з. и посочва, че в град Корияно Калабро- Р. Италия никога не е бил. Посещавал Италия през 2005г./2006г., като за втори път посетил гр. Петилия в тази страна, но годината не си спомня. Престоят му бил за една седмица, като целта на посещението е било доставянето на бус. Докато пребивавал в Италия не бил спиран от полицията.
Ответника заявява, че той никога не е карал лекият автомобил посочен в исковата молба, не познава собственика на автомобила, нито същият му е преотстъпвал МПС-то да го управлява. Никога не е извършвал ПТП в Италия. Не е подписвал нито един протокол, включително и протокола за ПТП приложен с исковата молба.
Ответника посочва, че работи в строителство на частни начала в Германия и в България. Два пъти в годината работи в Германия където пребивава по четири-пет месеца.
Оспорва подписа в протокола за ПТП да е положен от него, като за целта е поискал допускане на СГЕ в тази връзка.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СГЕ се установи, че при посещение на място ищцовото дружество в гр.София в преписката по въпросния случай няма оригинал от двустранния протокол за ПТП от 21.03.2011г. който е обект на експертизата.
Вещото лице направило ксерокопие от двустранния протокол с цифров фотоапарат с цел да се удостовери, че е посетил ищцовото дружество и се запознал с преписката.
В приложението на снимка № 1 от направеното ксерокопие на подписа е много трудно да бъде направено изследване и именно поради тази причина вещото лице е дало заключение с допускане. В същото експерта е посочил, че не може да бъде даден отговор на поставения въпрос поради това, че не е изследван оригинална от двустранния протокол и не могат да бъдат изследвани основните признаци на подписа, които са от съществено значение за даване на категорично заключение.
От сравнителния материал, който е дал ответника извършил сравнително идентификационно изследване със сравнителните образци от лицето и от ксерокопието на подписа на лицето в двустранния протокол от ПТП.
Експерта допуска, че това не е копие от подписа на лицето Д.А.Р., тъй като не могат да бъдат изследвани основни признаци на подписа за даване на категорично заключение.
За изясняване на делото от фактическа страна е разпитани свидетелите М.Д.К., Пламен Петров и В.М./без родство със страните по делото/.
Свидетелят М.К. заяви, че познава ответника ден преди проведеното с.з. 13.01.2017г., като преди това не го познава. Посочи, че той е собственик л.а. „Мазда“ 323Ф с рег. № ВР 79 75 АТ, бял на цвят от 03.09.2010 година, за който факт е представил на съда за констатация свидетелство за регистрация част първа (голям талон).
Съдът с определение постановено в с.з. на 13.01.2017г. е приел за констатация свидетелство за регистрация част първа в оригинал на лек автомобил „Мазда“ 323Ф с рег. № ВР 79 75 АТ, бензин, бял на цвят, 1500 кубика, с номер на шаси JMZBG14E200588744, номер двигател: B6540995, от който констатирал, че в него е записано лицето М.Д.К., като собственик с ЕГН ********** ***, издадено на 03.09.2010г. от МВР-Враца, след което върнал оригинала на свидетелство за регистрация част първа на свидетеля К..
Свидетелят К. заяви, че от датата на закупуването на лекият автомобил до края на 2010г. той бил негов собственик и го управлявал, след което го продал на едно лице от с. Малорад, но не си спомня имената му. Неофициално продал автомобила чрез бартерна сделка, като се били споразумели до един месец да уредят нещата по официален път. Впоследствие К. заминал за Гърция, където пребивавал 4-5 месеца, но след завръщането си в България отново не прехвърлили колата по офицален ред, тъй като разбрал от близки роднини, че тя е продадена, без да имал информация за местонахождението й.
През месец август/септември 2011 год. получил писмо от Г. фонд за извършено ПТП в Италия и тогава разбрал, че колата му се намира в Италия. Лично позвънял в Г. фонд и обяснил, че продал колата и не знае кое лице я управлява и кога е заминал за Италия с нея, като посочил, че големия талон на колата е в него.
Свидетелят твърди, че не е давал пълномощно за управление на колата, включая и да излиза с нея извън страната на лицето на което „продал“ колата, като единствено му предоставил т.нар. малък талон, защото се опасявал, че ако му предостави големия талон, той може да прехвърли колата официално, да извърши прегледи и застраховки на колата.
К. обясни, че от една година, знае от негов познат, че колата се намира в гр.Фоджа в полицията в Р.Италия и трябвало да подаде молба до началника на полицията в с. Х., който обслужва общ. Х. за издирване на автомобила, но към настоящият момент не го е сторил.
Освен това посочи, че не е давал на ответника Р. пълномощно за управление на автомобила, включая и за управлението му извън страната, нито на друго лице. Не се снабдил за този автомобил със зелена карта до неофициалната продажба на същия.
Другият свидетел П.А.П. установи, че познава ответника Д.Р. от детските си години, тъй като са от едно село. За лек автомобил „Мазда“ 323, цвят бял, като не спомня регистрационният номер направили бартерна сделка с лицето Веско от с. Малорад, преди 4-5 години. В замяна Петров му дал лек автомобил „Опел кадет“ цвят бордо, като бартерната сделка не била извършена по недлежният ред. Впоследствие Петров разбрал, че лек автомобил „Мазда“ 323 имала проблеми с двигателя, с газта, с ходовата част и заради това я продал отново чрез бартерна сделка на Мишо по прякор „Ментено” от с. Бутан, а взел за себе си л.а. „Опел Астра“ от Мишо, червен цвят.
Петров заяви, че няма сведения за бялата кола „Маздата“, къде се намира след бартера. Според него тази кола е препродадена, тъй като Мишо е бартерджия и се занимава с тази вид дейност и с това си изкарва прехраната.
Сигурен е, че Д.Р. не е имал допир до тази кола, тъй като ако е била бартеросана от Мишо „Ментето“ на Д., то Петров щял да я види в с.Малорад.
Петров заяви, че ответника Р. е излизал в Р.Италия преди седем-осем години за няколко месеца, т.е. преди 2011 година.
Той лично не е предоставил ключовете нито на „Маздата“, нито на „Опела“ на Д., нито пък я преотстъпвал за управление друго лице.
Третият свидетел В.М. заяви, че познава ответника Д.Р., тъй като живеят в едно и също село Малорад.
М. заяви, че притежава лек автомобил марка „Мазда” 323 бял на цвят, като регистрационния номер не си спомня.
Закупил този лек автомобил, от непознато за него лице. Знае, че собственик на колата е от с.Михайлово, но не си спомня точната дата и година на закупуването, като единствено си спомня, че времето било студено- през 2010г. или 2011г.
Със собственика на автомобила направили бартерна сделка, като М. му дал друга кола и му доплатил сумата от 150.00 лв.-200.00 лв.
„Маздата“ я получил само с малкия талон, а големия талон е в собственика, който не му е предоставил и пълномощно да я управлява.
М. заяви, че управлявал „Маздата“ близо месец и половина-два, след което счупил скоростната кутия. Впоследствие ремонтирал и бартеросал колата на Ицко от с.Малорад, който му дал л.а. „Опел Кадет”. Не знае Ицко какво е направил с „Маздата“.
М. заяви, че той с л.а. „Маздата“ не е излизал в чужбина и въобще не е напускал страната.
Не познава лицето Пламен Ангелов от с.Малорад, нито лицето Мишо „Ментето“ от с.Бутан.
М. заяви в с.з., че няма никаква представа дали „Маздата“ на 21.03.2011г. е била при него или вече я бил бартеросал с Ицко.
Той не е виждал Д. *** да кара л.а. „Мазда“, освен Ицко. Не знае дали лекия автомобил „Мазда“ е напускал Р.България и дали същата е била в чужбина.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следни правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл.288, ал. 12 и 14 КЗ.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти):
1) ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.
В тежест на ищеца в производство е да докаже по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице.
В случая не са налице всички кумулативни предпоставки на закона. Безспорно е, че е настъпило ПТП на 21.03.2011г. в гр.Корияно Калабро, Р.Италия.
Безспорно е, че ищецът ГФ е възстановил по по щета № 120197/06.10.2011г. и по щета № 220010/20.02.2013г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия обезщетение за имуществени и неимуществен вреди в общ размер на 8724.36 лв./4460.70 евро/.
Безспорно е, че гражданската отговорност на лек автомобил „Мазда 323“ с ДКН ВР 7975 АТ, собственост на лицето М.Д.К. *** е била прекратена автоматично от 17.03.2011г. поради неплащане на третата вноска/л.8 от делото/ и към датата на ПТП-то 21.03.2011г. л.а. е бил без задължителна ГО.
Основният спор е управлявал ли е ответникът Д.р. процесното МПС, т.е. неговото виновно и противоправно поведение ли е станало причина за настъпване на пътно транспортното произшествие. От прието за констатация свидетелство за регистрация част първа в оригинал на лек автомобил „Мазда“ 323Ф с рег. № ВР 79 75 АТ, бензин, бял на цвят, 1500 кубика, с номер на шаси JMZBG14E200588744, номер двигател: B6540995, става ясно, че собственик на процесното МПС е лицето М.Д.К. с ЕГН ********** ***. Към датата на ПТП-21.03.2011г. не е ясно кое лице е ползвало и управлявало лек автомобил „Мазда“ 323Ф с рег. № ВР 79 75 АТ, тъй като от свидетелските показания на Пламен Петров и В.М. се установи, че процесното МПС е „продавано” неколкотратно чрез бартерна сделка на различни лица, но не по надлежният законоустановен ред.
Не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че към датата на ПТП-то 21.03.2011г. ответника Р. е бил в Р.Италия, че той е управлявал лек автомобил „Мазда“ 323Ф с рег. № ВР 7975 АТ, че е участник в ПТП и причинител на имуществени и неимуществените вреди, че е подписал протокола за ПТП, предвид и заключението на вещото лице по приетата без оспорване от страните по делото СГЕ.
Предвид гореизложеното съдът стига до извода, че в случая ответникът не носи отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди, тъй като приема за установено, че същият не е бил водач на автомобила към датата на настъпване на произшествието. Ето защо ответникът не дължи и на ищеца възстановяване на изплатеното от негова страна обезщетение по смисъла на горецитираните разпоредби. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от него деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 800.00 лв.адвокатски хонорар и 250.00 лв. за СГЕ.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ФОНД *** представляван от Изпълнителните директори Б.И.М. и С.С. със съдебен адрес:*** адв. Е.Г. против Д.А.Р. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД и чл.288а,ал.3 от КЗ вр. чл.288,ал.12 от КЗ(отм.), чл.559,ал.3 вр.чл.558,ал.7 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 8724.36 лв./4460.70 евро/,от която: 4660.74 лв./2383 евро/ главница, дължима на основание изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 120197/06.10.2011г. за лек автомобил “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE собственост на г-жа А.М. увреден при ПТП настъпило на 21.03.2011 г. в гр.Корияно Калабро, Р.Италия и 4063.62 лв./2077.70 евро/ - главница, дължима на основание изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220010/20.02.2013г. на лицето Марио Марацо-пострадал като водач при горепосоченото ПТП с л.а. “Фиат“ с рег.№ DЕ936SE, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-28.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 348.97 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. ФОНД ***
представляван от Изпълнителните директори Б.И.М. и С.С. със съдебен адрес:***
адв. Е.Г. да заплати на Д.А.Р. с ЕГН ********** ***, направените от него деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 800.00 лв./Осемстотин лева/адвокатски хонорар и 250.00 лв. /Двеста и петдесет лева/ за СГЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: