№ 138
гр. Перник, 01.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 508 по описа на Административен съд – Перник
за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 27, ал. 7, във вр. с чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗ.
Образувано
е по жалба на А.Е.А., с УРН ***, ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/3/004801/3/01/04/01
от 16.11.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция „Земеделие“ на
Държавен фонд “Земеделие” (ОДЗДФЗ) – София, с който на основание чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 3 от ЗПЗП, във вр.
с чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4 от Административен договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.,
респ. т. 32 във вр. с т. 32.7 от Условията за изпълнение на одобрени
проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007, на жалбоподателя
I.
e отказано
изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779.00 лв., представляваща
второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от
18.03.2021 г.
II.
е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558.00 лв., представляващо първо плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че АУПДВ
е издаден в нарушение на изкискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че актът е издаден при непълно
установяване на действителното фактическо положение, съответно неправилно и
необосновано е прието, че е налице изкуствено създаване на условия и че
полученото първо плащане по договора следва да бъде върнато. Твърди, че целта,
заложена за изпълнение съгласно „Таблица за специфични цели и резултати“,
Приложение № 3 към административния договор е постигната, тъй като
икономическият размер на стопанството е увеличен чрез сключване на 10.02.2022
г. на договор за аренда на поземлен имот с идентификатор 10478.340.16 по КККР
на с. ***, община ***, област Перник, представляващ насаждение от круши. Заявява,
че този имот не е обработван от него през стопанската 2018/2019 г., тъй като е нямал
правно основание за ползването му, съответно е бил разпределен на друго лице за
ползване по реда на чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, разполагащо и с правото на добив
от получената от този имот продукция, поради което и неправилно е възприето, че
насаждението от круши следва да бъде включено като актив към момента на
подаване на заявлението за подпомагане, тъй като доход от същото не е
реализиран. Възразява срещу приетото от административния орган, че
стопанисването и извършването на стопанска дейност в този имот е видно от
представен по преписката Дневник ... за проведени мероприятия през 2018/2019
г., като твърди, че не е попълвал дневника за този период и не е посочвал
мероприятия, че в Уведомително писмо от 22.11.2022 г. на ДФЗ е описан и съвсем
друг имот – 10478.414.11.3, а в даденото обяснение по повод това писмо не е
посочвал, че е полагал грижи за процесния имот. Допълва, че имот с
идентификатор 10478.340.16 по КККР на с. *** е регистриран в анкетния формуляр
за стопанската 2017/2018 г., тъй като към този момент е имал сключен договор за
аренда на същия, но не е извършвал никаква стопанска дейност в него, защото
договорът за аренда е изтекъл в същата стопанска година. Сочи, че за имот с
идентификатор 10478.340.16 по КККР на с. *** „няма информация“ в бизнес плана
по подмярка 6.3 поради това, че за стопанската 2018/2019 г. е нямал правно
основание за ползване на този имот поради това, че същият е включен в
споразумение за ползване от други лица, което е и причината за непосочването му
в бизнес плана за кандидатстване по процесната мярка, като основава доводите си
в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП. Твърди, че непосредствено след
подаване на проектното предложение е сключил краткосрочен договор за една
година, за да предотврати отдаването под аренда на този имот на друго лице,
което автоматично щяло да доведе до неизпълнение на неговия бизнес план и
непостигане на заложените цели за изпълнение – увеличаване на икономическия
размер на стопанството с минимум 2 000 евро, измерен в СПО. В тази връзка
счита, че недопустимо административният орган се основава на факта на ползване
на този имот в минал период, каквото изискване не е заложено като условие за
допустимост за подпомагане. Излага доводи, че в процесния случай не са
установени и доказани обективният и субективен елементи, доказващи наличието на
злоупотреба – заложеното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на
стопанството е постигнато, тъй като е нает имот, който към датата на
кандидатстване не е бил стопанисван и управляван от него, както и не налице
субективният елемент – жалбоподателят не е имал намерение да получи предимство,
а непосочването на имота се дължи на липса на договорни взаимоотношения между
него и собствениците на имота. Пледира също, че дори да е налице неправомерно
плащане, то правото на административния орган да иска връщането му е погасено
по давност, като основава доводите си в чл. 54 от раздел III на Регламент (ЕС)1306/2013. Счита акта за
издаден с формални и декларативни мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 6, ал. 1 от АПК. Иска от съда да отмени издадения АУПДВ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното на 11.01.2024 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с адвокат Б.М. ***, негов пълномощник. Поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълва ги в представени писмени бележки. Претендира
присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
В проведеното на 11.01.2024 г. съдебно заседание ответникът – директор на
ОДЗДФЗ – София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт М.Г.
и юрисконсулт Т. - пълномощници. Същите оспорват жалбата като неоснователна. По
делото са представени писмени бележки от името на ответника, в които се излагат
подробни доводи за законосъобразност на оспорвания АУПДВ, като издаден от
компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните
разпоредби в съответствие с целта на закона. Процесуалният представител счита,
че от събраните в хода на производството доказателства се налага извод, че са
налице факти и обстоятелства, които обосновават изискуемост на полученото
плащане по сключения с жалбоподателя административен договор на посоченото в
АУПДВ правно основание – установено е наличие на създадени изкуствени условия с
оглед получаване на предимство за получаване на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3. Сочи, че въпреки че е безспорно, че по отношение на процесния
имот с идентификатор 10478.340.16, за стопанската 2018/2019 г. не са подавани
заявления за регистриране на правно основание ползване, както и че този имот е
включен в споразумение за образуване на масиви по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ,
е налице основание този имот да се числи към стопанството на А.Е. за
стопанската 2018/2019 г., т.е. и към момента на подаване на проектното
предложение на 26.09.2019 г., тъй като в хода на производството е установено, че
през стопанската 2018/2019 г. този имот е ползван и обработван от
жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на издадения административен акт, разполагащо с правен
интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори същия по съдебен ред,
срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност административен акт,
поради което се дължи разглеждането ѝ.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От
фактическа страна:
Жалбоподателят е бенефициент по административен договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г. (Договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01
от 18.03.2021 г.), сключен с ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014-2020), по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства” (подмярка 6.3) от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”.
Договорът е сключен за изпълнението на одобрен
проект № BG06RDNP001-6.007-2060 с
наименование „Стартова помощ за развитие на стопанството на А.А.”, в което
същият отглежда 100 броя пчелни семейства, съобразно представен бизнес план за
осъществяване на дейностите по проекта. Заложени в бизнес плана и Приложение №
3 към сключения административен договор са специфична
цел – увеличаване на икономическия
размер на стопанството на кандидата с минимум 2 000 евро, измерен в Стандартен
производствен обем (СПО), чрез наемане на трайно насаждение от 7.00 дка круши, и
специфичен резултат – подобрена механизация на стопанството чрез закупуване на
селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на
земеделското стопанство – инвестиции в размер на най-малко 2 000 евро.
Посочени в тази връзка в плана са и дейностите, необходими за развитие на
стопанството и увеличаване на икономическия му размер – чрез наемане на трайно
насаждение от 7.00 дка круши през 2021 г., и закупуване на разпечатваща машина
и восъкотопилка през 2020 г.
Няма спор по делото, че производството по сключване на процесния
административен договор е започнало на 26.09.2019 г., когато е подаден проектът на бизнес плана.
Установява се от доказателствата по делото (данни от ИСУН 2020, зададен
въпрос, л. 160), че във връзка с така представения пред ДФЗ – РА, бизнес план, въз
основа на извършени проверки по отношение на представените от жалбоподателя към
формуляра за кандидатстване документи, е изискана информация във връзка с подаденото
проектно предложение с № BG06RDNP001-6.007-2060. Въпросът е насочен към имот с
идентификатор 10478.340.16, като в писмото е посочено, че при извършените
административни проверки в Регистър „Правни основания“ е установено, че за 2018
г. кандидатът има регистрирано правно основание за няколко имота, включително
за имот с идентификатор 10478.340.16, с документ за право на ползване – договор
за аренда. С този имот А. от 2012 до 2017 г. е участвал по мярка 141 от ПРСР
2007 – 2013 с култура – круши, 5 дка, като годишният му ангажимент е приключил
през 2017 г. Имотът е заявяван за директни плащания без прекъсване от 2013 г.
до 2017 г. В представения към проектното предложение доклад по подмярка 2.1.2
от 14.12.2017 г. е констатирано, че към тази дата А. отглежда 65 броя пчелни семейства,
7 дка овощни насаждения – круши, и 0.2 дка естествени ливади, и има намерение
да продължи дейността си и да увеличи пчелните семейства. В представеното
проектно предложение по подмярка 6.3 информацията е обратна – отглежда 100 броя
пчелни семейства и има намерение да увеличи стопанството си със 7 дка круши. От
А.А. е изискано да поясни каква земеделска дейност е извършвал в имота за
стопанската 2017/2018 г. В тази връзка от А.А. е изискано представяне на
договорите за аренда, въз основа на които е регистрирал правни основания за
2018 г., включително за имот с идентификатор 10478.340.16 и при необходимост
коректно попълнени таблици относно налична за стопанството земя и данни за
земеделски площи, които стопанинът е предоставил на други лица за обработка, но
има документ за собственост. Изискана е мотивирана писмена обосновка,
придружена с подкрепящи я доказателства относно причината, поради която имот с
идентификатор 10478.340.16 не е заявен по ДПП за кампания 2018 и 2019 г. и информация
да поясни, каква земеделска дейност е извършвал в имота за стопанската 2017/2018
г., тъй като е регистриран в анкетните формуляри за тази година и е отчетено в
доклада по подмярка 2.1.2 от 14.12.2017 г., че отглежда 7 дка круши, съответно защо
в годината на подаване на проектното предложение - 2019 г., липсва информация в
представения бизнес план и не е заявен в регистрационната карта и анкетните
формуляри за стопанската 2018/2019 г.
Жалбоподателят представя обяснителна
записка от 06.11.2020 г. (л. 165 от делото). В същата, сочи че за имот с идентификатор 10478.340.16 е имал сключен договор за аренда от 09.07.2012
г. (стр. 432 от приложението) с цел кандидатстване по мярка 141 от ПРСР 2007 –
2013 г., съответно е участвал с него в ДПП. Посочва, че през 2018 г. не е
участвал с имота за подпомагане в ДПП, тъй като договора изтичал по време на
стопанската година, поради което за този имот не е подадена декларация по чл. 69,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ до 31.07.2018 г., съответно като непотърсен е попаднал в бяло
петно, което влиза в споразумение. Изрично сочи, че подписва едногодишен
договор за наем на този имота на 01.10.2019 г. за стопанската 2019/2020 г.,
регистриран в ОСЗ – ***, във връзка с изпълнението на бизнес плана по подмярка
6.3, с цел да не се наеме имотът от друго лице. Имотът е регистриран в анкетния
формуляр през стопанската 2017/2018 г. защото договорът за аренда все още не е
изтекъл. Не е извършвал никаква земеделска дейност върху този имот поради
изтичането на договора. Не е посочил имота за стопанската 2018/2019 г. в бизнес
плана по подмярка 6.3, тъй като не е имал правно основание, а същият е ползван
от други лица.
По делото е представен договор за наем на земеделска земя (стр. 200 от
приложението), сключен на 01.10.2019 г. от жалбоподателя за имот с № 340016
(стар номер на имот с идентификатор 10478.340.16, скица на стр. 162 от
приложението ), находящ се местност Равнище, с. ***, с площ 7.198 дка, за срок
от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г.
По делото се приложи и писмо с вх. № 3886 от 12.12.2023 г. на началника на
Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – *** (л. 55), съгласно което в ОСЗ – *** за
стопанската 2018/2019 г. не са подавани заявления за регистриране на правно
основание за ползване на поземлен имот с идентификатор 10478.340.16 по КККР на
с. ***, община ***, област Перник, съответно за същата стопанска година част от
имота (0.685 кв.м) е включена в споразумение за ползване от лицето Александра
Николова, съгласно заповед № РД-59 от 12.02.2019 г. на директора на ОДЗ –
Перник (л. 166 от делото ), за одобряване разпределението на масивите за
ползване в землището на с. ***, община ***, област Перник, за стопанската
2018/2019 г., за които няма сключени договори и не са подадени декларации от
собствениците им по чл. 37б. Видно е и от съдържанието на регистър по чл. 74,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, неразделна част от цитираната заповед, процесният имот фигурира
в същия (л. 172 от делото).
От доказателствата по делото се установява, че въпреки констатациите на
оценителната комисия и изложеното в обяснителната записка на жалбоподателя от 16.09.2020
г., на 18.03.2021 г. с него е сключен Договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 за
предоставяне на безвъзмездна финансов помощ по подмярка 6.3. Договорът е
изменен с анекс от 17.06.2021 г. (стр. 67, от приложението ), касателно
срока за подаване на искането за второ плащане - до 21.02.2022 г., изпълнението
на бизнес плана – до 21.07.2022 г., и анекс от 18.01.2022 г. (стр. 69, от приложението) относно срока за наемане на 7 дка трайно насаждение от круши – през 2022
г., както и срока за закупуване на восъкотопилка – през 2022 г.
Няма спор между страните по делото, че по така сключения административен
договор жалбоподателят получава първо плащане в размер на 19 558.00 лв.
На
21.07.2022 г. А.А. подава искане за
второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г. (стр. 71
и сл., приложението ), декларира поземлен имот с идентификатор 10478.340.16, находящ се в
землището на с. ***, община ***, област Перник, с площ 7.198 дка, засаден с
круши – 7 дка (стр. 79 от приложението), с посочено правно основание за
ползване – аренда, регистриран в ИСАК и прилага договор за аренда от 10.02.2022
г. (стр. 159 от приложението) за този имот, сключен за срок от 6 години.
Във връзка с подаденото заявление са извършени следните проверки:
На 02.08.2022 г. е извършена проверка на място (контролен лист, стр.
256 от приложението), като е установено по отношение на имот с идентификатор 10478.340.16
е, че е засаден с круши върху площ от 7 дка. Обективирано е заключение,
относимо към настоящия спор, че за проекта не са установени изкуствено
създадени условия (стр. 254 от приложението).
На 30.09.2022 г. е извършена следваща проверка на място. Изготвен е доклад
(стр. 269 и сл. от приложението, като в забележка към т. 17 (стр. 273 от
приложението), отнасяща се до установяване на факти и обстоятелства, водещи до
съмнения за изкуствено създадени условия, с оглед получаване на предимство за
получаване на помощта е посочено, че след извършени справки за заявени
кадастрални имоти по ДПП, конкретно за имот № 10478.340.016 е установено, че
същият е деклариран от А.А. за кампании 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2020,
2021, а от предоставен Дневник (ДПХО) са видни записи за проведени химични
обработки върху този имот през 2019 г.
2020 г. и 2021 г.
С писмо изх. № 01-222-6500 от 07.10.2022 г. (стр. 302 от приложението),
с приложен към същото доклад от така извършената проверка, А.А. е уведомен, че
са констатирани несъответствия, като му е предоставена възможност за бележки и
възражения, от която същият се е възползвал видно от отговор на стр. 313 от
приложението). В изложението на отговора не се съдържат обяснения касателно
установяванията за имот с идентификатор 10478.340.016.
С писмо изх. № 07-225-6500/105
от 03.11.2022 г. (стр. 316 от
приложението), А.А. е уведомен, че ДФЗ открива производство за установяване на публично държавно вземане във
връзка с направени констатации при проверките по повод искането за второ
плащане. Писмото не съдържа факти и обстоятелства, обосновали процесния АУПДВ.
До А.А. е изготвено и следващо уведомително
писмо изх. № 07-225-6500/120 от 24.11.2022
г. (стр. 332 от приложението) за отстраняване на нередовности, установени
при проверката на място, извършена на 23.09.2022 г. (вероятно техническа грешка
(30.09.2022 г.) Посочено е, че от представения „Дневник за появата, развитието,
плътността и степен на нападението от вредители...“ за проведени мероприятия
през стопанската 2018/2019 г., е видно, че А. е стопанисвал имот с №
10478.340.016, като е извършвал стопанска дейност – на 30.10.2018 г. е извършена химична обработка на имота, а за периода 05-15.09.2019 г. в дневника е отразено,
че е прибрана продукция – круши. Изискани са обяснения за тези извършени
мероприятия във връзка с твърдението в обяснителна записка от 06.11.2020 г. на
етап „Договориране“, че за стопанската 2018/2019 г. ползвателят няма правно
основание за ползване на този имот.
На 07.12.2022 г. е получен
отговор от А.А. (стр. 335 от приложението), в който същият, сочи че през 2018 г.
и 2019 г. цитираният имот е бил на негово разположение съгласно чл. 36, § 5 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, но за него не разполагал с правно основание за
ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ). Липсата на правно основание за ползване на този имот
е причината същият да не е заявяван за подпомагане с директни плащания за
кампания 2018/2019 г. Въпреки липсата на правно основание за ползване е полагал
грижи за имота, като в Дневника надлежно са описвани всички извършвани мероприятия
върху земеделската площ. Твърди, че ангажиментът за попълване на Дневника няма
отношение към наличието на правно основание за ползване, а се отнася до поддържането
на земята в добро земеделско и екологично състояние. Счита, че полагането на
грижи за земята не я приобщава към стопанството при липса на валидно правно
основание.
В периода от 21.06.2023 г. до 23.06.2023 г., въз основа на заповед
№ 479389 от 19.06.2023 г. (стр. 337 от приложението), след уведомление до А.А. от
20.06.2023 г., (стр. 370 от приложението), отново
е извършена проверка на място.
Изготвен е доклад (стр. 339 – 368 от
приложението) с констатации, относимо към настоящия спор, както следва:
В раздел I, т. 5б – във връзка с предвиденото увеличаване на икономическия размер на
стопанството чрез наемане на 7 дка трайни насаждения от круши, към момента на
проверката се стопанисват 7 дка от парцел № 10478.340.16, като върху 5.87 дка
са засадени круши. В т. 17 на същия раздел – не се установяват факти и
обстоятелства при проверката на място, които да водят до съмнение, че ползвателят
е създал изкуствено условията, с оглед получаване на предимство за получаване
на помощта.
С писмо изх. № 01-22-6500/74 от
27.06.2023 г. (стр. 373 от приложението), А.А. е уведомен, че при така извършената проверка на място са констатирани
несъответствия описани в приложения доклад за проверка (каквито не се
установяват от съдържанието на приложения документ). Предоставена му е
възможност за забележки и възражения, без конкретни указания, в писмен вид в
14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, от която жалбоподателят
не се е възползвал.
С писмо изх. № 07-225-6500/150 от 19.07.2023 г.
(стр. 374 от приложението), директорът на ОДЗДФЗ – София уведомява А.А., че
производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
открито с писмо изх. № 07-225-6500/105 от 03.11.2022 г. към настоящия момент не
е приключило. Сочи се в писмото, че по отношение на имот с идентификатор
10478.340.16, представляващ овощни насаждения от круши, заявен от А.А. при
подаване на искането за второ плащане, администриращата дирекция е установила
въз основа извършени административни
справки и проверки на място, че А. е ползвал и обработвал посочения
поземлен имот и през 2018 г. и през 2019
г., макар и без реално правно основание за това, т.е. имотът е ползван и
обработван от него и през стопанската
2018/2019 г., когато е подадено проектното предложение по Процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.007, въпреки че в представения бизнес план не фигурират
данни за това. В тази връзка е посочено, че в случай, че този имот е бил
включен при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, изчислен
на 6 391.15 евро, образуван от отглежданите от А. 100 броя пчелни
семейства, с него би бил надвишен максималният праг от 7 999 евро,
съответно подадения проект би бил недопустим за одобрение, тъй като размерът на
стопанството надвишава максималния праг.
Въз основа включително на доводите на А. срещу изложеното в отправяните му писма
от администриращата дирекция, е направено заключение, че през периода от 2015
г. до 2022 г., в посочения имот жалбоподателят е извършвал без прекъсване
земеделска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) №
1307/2013 г., включително през стопанската 2018/2019 г., в която е кандидатствал
по процесната процедура чрез подбор.
На база така приетото административният орган сочи, че имот с идентификатор
10478.340.16 следва да се числи към
стопанството на А.А., макар и при липса на сключен договор за наем на същия към
момента на подаване на проектното предложение. Съответно неправомерното невключване на имота при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството води до недопустимост на
проектното предложение, неговото одобрение и сключване на административния
договор, което е в противоречие с мярката, а тези обстоятелства водят на извод,
че е налице изкуствено създаване на условия с цел получаване на предимство за
получаване на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 по смисъла на чл. 60
от Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Посочено е в писмото въз основа на горното, че на основание чл. 9, ал. 1,
т. 6 от административния договор, респ. т. 32.7 от Условията за
изпълнение, следва да се определи размер
на задължение – 19 558.00 лв., представляващо полученото първо плащане по
административния договор, за което ДФЗ ще издаде АУПДВ, съответно че А.А. няма
право да получи заявеното второ плащане.
На А.А. е предоставена възможност чрез електронния си профил в ИСУН да
направи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и
да приложи доказателства в 14-дневен срок от получаване на писмото – датата на
изпращане на същото през ИСУН.
Писмото е изпратено чрез ИСУН (Информационна система за управление и
наблюдение), на 19.07.2023 г. (стр. 379 от приложението).
На
02.08.2023 г. А.А. депозира чрез ИСУН възражение срещу писмо изх. №
07-225-6500/150 от 19.07.2023 г. (стр. 381 от приложението). Счита извършената
проверка за неизпълнена в пълнота, без установяване на реалните факти и правно
положение, без проверка на всички данни и книжа. Твърди, че не са налице
посочените нередности, моли за преразглеждане на фактите и обстоятелствата и
иска прекратяване на производството по издаване на АУПДВ. Счита, че неправилно към
стопанството му е включен като актив насаждението от круши с твърдение, че за
стопанската 2018/2019 година го е обработвал и е добивал продукция, тъй като не
е реализирал доходи от масива от круши, като единственото, което е извършвал е полагане
на грижи за насажденията с цел поддържането им в добро земеделско и екологично
състояние, за да не се прекъсне цикъла на растенията, а полагането на грижи не
следва да се приеме като наличие на правно основание за приобщаване на земята
към стопанството, тъй като липсват валидни правни такива. За стопанската
2018/2019 г. имотът е разпределен като бяло петно на друго лице, което обаче не
е обработвало имота, съответно той, жалбоподателят, е полагал грижи за
запазването на насажденията макар и без правно основание.
На
16.11.2023 г. директорът на ОДЗДФЗ –
София издава оспорвания в настоящото производство АУПДВ № 14/06/3/004801/3/01/04/01, с който на основание чл. 27, ал.
7 във вр. с ал. 3 от ЗПЗП, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4 от
Административен договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г., респ. т. 32 във вр. с т.
32.7 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.007:
I.
Отказва на А.А. изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779.00
лв., представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от
18.03.2021 г.
II.
Определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
19 558.00 лв., представляващо първо плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
От фактическа страна административния орган основава акта си в писмо изх. №
07-225-6500/150 от 19.07.2023 г., и изложените в същото, приети за установени
факти и обстоятелства с оглед данните от извършваните административни проверки,
проверки на място и доводите на А. срещу
изложеното в отправяните му писма от администриращата дирекция:
1.
А.А. е ползвал и обработвал поземлен имот с идентификатор 10478.340.16 през
2018 г. и 2019 г., макар и без реално правно основание за това, т.е. имотът е
ползван и обработван от него и през стопанската 2018/2019 г., когато е подадено
проектното предложение по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007, въпреки че
в представения бизнес план не фигурират данни за това.
2.
В случай че този имот е бил включен при изчисляване на първоначалния
икономически размер на стопанството, с него би бил надвишен максималният праг
от 7 999 евро, съответно подадения проект би бил недопустим за одобрение, тъй
като размерът на стопанството надвишава максималния праг.
Формиран e извод, че през периода от 2015 г. до 2022 г., в посочения имот
жалбоподателят е извършвал без прекъсване земеделска дейност по смисъла на чл.
4, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., включително през стопанската
2018/2019 г., в която е кандидатствал по процесната процедура чрез подбор. Съответно
имот с идентификатор 10478.340.16 следва
да се числи към стопанството на А.А., макар и при липса на сключен договор за
наем на същия към момента на подаване на проектното предложение. Прието е, че неправомерното невключване на имота при
изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството в довело
до допустимост на проектното предложение, неговото одобрение и сключване на
административния договор, което е в противоречие с мярката, а предвид тези
обстоятелства е налице изкуствено създаване на условия с цел получаване на
предимство за получаване на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 по
смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Изводите за наличие в процесния случай на изкуствено създадени условия са аргументирани
с Решение на СЕС (шести състав) от 12
септември 2013 година по дело C-434/12 („Слънчева сила“ ЕООД срещу
Изпълнителния директор на ДФЗ - РА), в което е прието, че чл. 4, § 8 от
Регламент (ЕС) № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за
прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. В тази връзка, без
изложени съображения относимо към обективната и субективна страна на
възприетото изкуствено създаване на условия, в АУПДВ е прието, че по отношение
на стопанството на А.А. по време на извършените проверки са „констатирани“
съмнения за изкуствено създадени условия, тъй като „например“: 1. При подаване
на заявката за второ плащане по подмярка 6.3 ползвателят е представил извадка от
ДПХО, включваща само годините след датата на сключване на административния
договор – стопанските 2021 и 2022 г., от която информация не може да се
установи, дали в периода преди сключване на договора А.А. е обработвал имот с идентификатор
10478.340.16; 2. Предвид това, едва след извършена проверка на място от
бенефициента е изискано обяснение за наличната информация в дневника касателно
обработката и стопанисването на имота и през периода на кандидатстване и
одобрение (2018 г. и 2019 г.); 3. Непосредствено преди подаване на проектното
предложение, в периода между 05.09.2019 г. и 15.09.2019 г. е придобита
продукция от круши от описания имот, както и са извършвани проверки от страна
на БАБХ.
Възраженията на бенефициента срещу заключенията
на административния орган в писмото изх. № 07-225-6500/150 от 19.07.2023 г., са
отхвърлени с мотиви, както следва:
-
А.А. умишлено е намалил размера на стопанството
си с цел да получи предимство и подпомагане по процесната мярка, тъй като през
целия посочен период от 2014 г. до 2022 г., без прекъсване е обработвал имота,
на който са налични насаждения от круши, независимо че няма налично правно
основание за ползване на имота за стопанската 2018/2019 г., в която
кандидатства по процедурата;
-
Твърденията, че единствената цел е била
поддържането на имота в добро земеделско състояние още повече подсилват извода,
че имотът не е заявен от ползвателя през 2018/2019 единствено с цел получаване
на предимство при кандидатстване и сключване на административен договор.
Бенефициентът сочи, че не иска да прекъсва цикъла на растенията и се грижи за
тях без да има правно основание за това, но непосредствено след подаване на
заявлението отново придобива правно основание за ползване на имота;
-
Твърдението, че поддържането на имота е във
връзка със задължението по чл. 115а от Закона за защита на растенията също
потвърждава извода на административния орган, че насажденията са обработвани и
стопанисвани от ползвателя, макар и без правно основание, без прекъсвания в
периода 2014 – 2020 г., т.е. са налице изкуствено създадени условия;
-
Липсата на правно основание за ползване на имота
за стопанската 2018 – 2019 година е именно с цел получаване на предимство, тъй
като в противен случай заявлението би било недопустимо за финансиране;
-
Доводите, че всички заложени цели са постигнати не кореспондира с
установеното наличие на изкуствено създадени условия, поради което на основание
т. 32 във вр. с т. 37 от Условията за изпълнение се дължи възстановяване на
получената сума по административния договор.
По делото се представи заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ (стр. 5 от приложението), с която в Раздел III, т. 9 във вр. Раздел I, на директорите на
ОДЗДФЗ са делегирани правомощия по отношение на бенефициентите по подмярка 6.3
от ПРСР 2014 -2020 – да издават АУПДВ при установени неспазвания на нормативни
и договорни задължения по сключените договори за финансова помощ, като в
зависимост от момента на установяване на неспазването да постановяват отказ от
изплащане на договорена и/или заявена за плащане финансова помощ. Съгласно
раздел IV, т. 1 на цитираната заповед, правомощията по раздел III по отношение на
бенефициенти, чиито заявления са били подадени и одобрени за финансиране по
реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., пред областните дирекции на ДФЗ
– София, Софйиска и Перник, се упражняват от директора на ОДЗДФЗ – София.
При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и
възраженията на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал акта:
Съгласно чл. 20а, ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ
– РА издава АУПДВ по реда на АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 6,
предл. първо от ЗПЗП, може да делегира правомощията си по ал. 5 на директорите
на областните дирекции на фонда.
Оспорваният АУПДВ е издаден от директора на ОДЗДФЗ – София, на основание
заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която
в Раздел III, т. 9, във вр. Раздел IV, т. 1, именно на директора на ОДЗДФЗ – София, са делегирани правомощия по отношение
на бенефициентите по подмярка 6.3 от ПРСР 2014 -2020, подали заявления в
съответната ОДЗДФЗ – София, Софийска или Перник, по местонахождение на
стопанството, в случая ОДЗДФЗ – Перник.
Следователно актът е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените
му правомощия, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно
формата на акта:
Оспорваният АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма (арг. от
чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП), формално мотивиран е с фактически и правни основания за
постановяването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и
съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3 и т. 5 – 7, във
вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП).
Предвид изложеното не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
спазване на административнопроизводствените правила:
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения
административнопроизводствените правила в хода на проведеното производство.
Производството по издаването на оспорвания АУПДВ е започнало по инициатива
на компетентния орган в хипотезата на чл. 24, предл. 1 от АПК. Жалбоподателят е
уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК с писма изх. № 07-225-6500/105
от 03.11.2022 г. и изх. № 07-225-6500/150 от 19.07.2023 г., за откриването,
съответно продължаването на производството по издаване на АУПДВ, като му е
предоставяна възможност да представя забележки, възражения и доказателства.
Установява се от доказателствата, съставляващи преписката по издаване на
оспорвания АУПДВ, че административният орган е изпълнил формално и задълженията
си по чл. 35 и чл. 36 от АПК.
С оглед изложеното не е налице основание за отмяна на акта в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.
Приложението
на материалния закон:
Страните по делото не спорят по фактите.
Спорът по делото е правен и се свежда до това, дали невключването на имот с
идентификатор 10478.340.16 към стопанството на кандидата към момента на
подаване на проектното предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.3, за който имот А.А. е полагал грижи през стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020 г., независимо без наличие на правно основание за ползването
му, предвид последващото използване на
именно този имот за увеличаване икономическия размер на стопанството на А.А.,
заложено като цел в бизнес плана, представлява създаване на изкуствени условия
за получаване на безвъзмездна финансова помощ по смисъла на чл. 60 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от
18.03.2021 г., Фондът изисква от бенефициента връщане на полученото първо
плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, като бенефициентът няма право да
получи второто плащане по този договор, когато е създал изкуствени условия с
оглед получаването на предимство за получаване на помощта в противоречие с
целите на европейското и националното законодателство в областта на селското
стопанство и с целите на подмярка 6.3.
Според клаузата на чл. 17, ал. 4 от административния договор, бенефициентът
дължи връщане на всички получени по договора суми заедно със законната лихва
върху тях, дължима за периода от изплащането им, когато се установи създаването
на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за предоставяне на
финансова помощ в противоречие с европейското и националното законодателство в
областта на селското стопанство.
В същия смисъл са и т. 32 във вр. с т. 32.7 от Раздел 2 от Условията за
изпълнение на одобрените проекти по подмярка 6.3, част от правното основание за
издаване на процесния АУПДВ (неприложени по делото, публично достъпни на адрес:
https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/a2861283-4aa2-4a14-894a-1259d78a49bd.
АУПДВ не е основан правно в разпоредби на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020
г. (Наредба № 10 от 10.06.2016 г.), съдържаща
условията и редът за прилагане на подмярка 6.3, респективно в разпоредби на
ЗПЗП, отнасящи се до вмененото на жалбоподателя „изкуствено създаване на
условия“. Въпреки това в мотивната част на акта се съдържат доводи, основани в разпоредбата
на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
Съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., без да се засягат
специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското
стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които
е установено, че условията необходими за получаване на такива предимства са
създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В разпоредбите на Регламента липсва определение
на понятието „изкуствено създадени условия”.
Разпоредбата е възпроизведена на национално ниво в чл. 37, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която ползвателят на помощта няма право
да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл.
10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато е
създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на
помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство
в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. Нормативно
определение за изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на
предимство, се съдържа в т. 12 на § Единствен от Допълнителните разпоредби (ДР)
на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. - всяко установено условие по смисъла на чл.
60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Клаузи, свързани с изкуственото създаване
на условия с оглед получаването на предимство за предоставяне на финансова
помощ в противоречие с европейското и национално законодателство в областта на
селското стопанство, респективно с целите на подмярка 6.3 се съдържат и в
клаузите на чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4 от сключения в процесния случай
административен договор, основали правно спорния АУПДВ.
Въпреки изричното предвиждане на разпоредбата на чл. 9а, т. 4 от ЗПЗП (още
в ред. ДВ, бр. 2 от 2018 г.), към настоящия момент не е издадена наредба за
условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия. Липсват установени и от административния
орган обективни правила в тази насока.
В този смисъл нито националната правна уредба, нито европейското
законодателство съдържат конкретно определение на понятието изкуствено
създадени условия, съответно липсва създаден и механизъм, чрез който да се
извършва проверка за наличието на такава хипотеза, т.е. не са предвидени
критерии, които да могат да бъдат обективно проверявани при извършването на
съдебен контрол.
Административният орган основава акта си в решение по дело С-432/2012 на
Съда на Европейския съюз (СЕС). В същото се дава тълкуване на нормата на чл. 4,
§ 8 от Регламент 65/2011, свързана с плащания на бенефициери по съфинансираните
мерки за подпомагане на развитието на селските райони в случай на изкуствено
създаване на условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да
получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Поради това и предвид посочената по-горе
нормативна непълнота, същото следва да се приеме за относимо и към настоящия
правен спор, тъй като с него е разрешен принципен въпрос, когато се касае за
„изкуствено създадени условия“.
В цитираното решение на СЕС се приема, че чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) №
65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да
имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да
се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа, на които
може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) няма да
може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че
с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз
основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е
смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема.
В смисъла на мотивите на цитираното решение на СЕС, в случай че
инвестиционният проект отговаря формално на всички условия за кандидатстване за
помощ по силата на относимото европейско и национално законодателство (т. 28),
за да се докаже наличието на злоупотреба от страна на бенефициер на такава
помощ, от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от
които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната
правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба не е постигната,
и от друга – е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се
получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават
условията, необходими за неговото получаване (т. 29). В тази връзка Съдът сочи в
т. 30, че наличието на тези два елемента следва се установи от националната
юрисдикция, като доказването трябва да е съгласно правилата на националното
право, стига да не се накърнява действието на правото на Съюза.
В конкретния случай изложените от органа в оспорвания АУПДВ съображения за
„изкуствено създадени условия“ по смисъла на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и
приложените в тази връзка доказателства, не обосновават извод за наличието на УСТАНОВЕНИ
такива. Административният орган включително изрично приема, че са налице
СЪМНЕНИЯ за изкуствено създадени условия. Съмнението е субективен елемент,
който предполага липса на достатъчно информация/доказателства за изкуствено
създадени условия, съответно се нуждае от наличието на допълнителни такива, които
да доведат до формирането на категоричен извод, че изкуствени условия са
създадени. В този смисъл са и разпоредбата на § Единствен, т. 12 от ДР на
Наредба № 10/10.06.2016 г., респективно чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 –
УСТАНОВЕНО изкуствено създаване на условията, т.е. вън от всякакво съмнение.
Такива категорични изводи в оспорения АУПДВ не са формирани.
На следващо място, в оспорвания АУПДВ не е извършен и анализ на
субективният и обективен елемент на посочената хипотеза, от който да следва
безспорен извод, че са налице изкуствено създадени условия. Единствено посочено
е в частта на акта, сочеща необходимост от изследване на тези два елемента, че
при подаване на заявката за второ плащане по подмярка 6.3 ползвателят е
представил извадка от ДПХО, включваща само годините след датата на сключване на
административния договор, от която информация не може да се установи дали в
периода преди сключване на договора А.А. е обработвал имот с идентификатор
10478.340.16; 2, поради което едва след извършена проверка на място от
бенефициента е изискано обяснение за наличната информация в дневника касателно
обработката и стопанисването на имота и през периода на кандидатстване и
одобрение (2018 г. и 2019 г.)
Не могат да се възприемат за мотивиращи наличието на „изкуствено създадени
условия“ и изложените в останалите части на АУПДВ съображения, от които също не
се установява наличието на обективния и субективни елементи на фактическия
състав на понятието в смисъла на цитираното решение на СЕС.
Обективните
обстоятелства:
Възприетият от административния орган за релевантен факт – данните в ДПХО
за извършвани еднократно през всяка от годините 2018 и 2019 химически обработки
и торене на насажденията в процесния имот, не водят непременно до извод, че
тези действия са извършвани във връзка с кандидатстването по процесната мярка.
Жалбоподателят излага доводи, че се е грижил за насажденията по причина, че
лицето, на което имотът е разпределен не се е грижило за имота, поради което,
независимо от липсата на правно основание за ползването му А. е полагал
минимални грижи за насажденията, за да не се прекъсне цикълът на растенията.
Безспорно е по делото, че този имот е съставлявал стопанството на жалбоподателя
в продължение на няколко поредни стопански години, поради което резонно е да не
изостави същия, макар и неразполагащ с правно основание за ползването му. Що се
отнася до прибирана реколта от круши през 2019 г., това обстоятелство не се
доказва от приложените по делото доказателства. В приложените по делото извадки
от ДПХО не се съдържат категорични данни в тази посока – вписването в графа „Дата
на прибиране на културата“ на период 05.09.2019 г. до 15.09.2019 г., не е
достатъчно да обоснове самостоятелно извод, че това отбелязване се отнася до
прибирането на реколта, а също е и негодно да докаже действително количество.
Освен това, видно е от съдържанието на образец
на ДПХО, утвърден от министъра на
земеделието и храните независимо след началото на водене на процесния дневник,
достъпен на страницата на Национална
служба за растителна защита към МЗХ, (https://www.stenli.net/nsrz/main.php?module=info&object=info&action=view&inf_id=68),
същият съдържа графа „Най-ранна дата за ръчно обработване или прибиране на
културата“, което очевидно е свързано с карантинния период на проведените
химични обработки и не сочи конкретен момент на прибиране на културата, което е
и резонно с оглед целите, за които Дневникът се попълва – химични обработки и употребени торове.
Не следва да се възприема в подкрепа на извод за изкуствено създадени
условия и безспорното по делото обстоятелство, че непосредствено след подаване
на 26.09.2019 г. на проектното предложение, на 01.10.2020 г., жалбоподателят
сключва договор за аренда на имот с идентификатор 10478.340.16. По отношение на
този имот са изисквани обяснения от А.А. още в хода проверката за допустимост
на проектното предложение. Същият изрично заявява пред одобряващата
администрация, че е сключил договор за имота именно за изпълнение на бизнес
плана по подмярка 6.3, за да не се наеме от друго лице. Което очевидно не е
възприето като нередност от органа, сключил договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.3, със заложена в одобрения проект специфична цел
– увеличаване на икономическия размер на стопанството на кандидата с минимум 2
000 евро, измерен в СПО, чрез наемане на трайно насаждение от 7.00 дка круши, с
посочена дейностите, необходима за увеличаване на икономическия му размер – наемане
на трайно насаждение от 7.00 дка круши.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че и останалите
обстоятелства, обосновали спорния АУПДВ са били известни на административния
орган още преди сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. При одобряващата проектното предложение администрация са били
налице данни още в хода на производството по сключване на административния
договор, че с процесният имот А. е участвал по мярка 141 от ПРСР 2007 – 2013,
заявяван е по Директни плащания без прекъсване от 2013 г. до 2017 г., че
съгласно приложен към проектното предложение доклад за изпълнени консултантски
пакети по подмярка 2.1.2 от 14.12.2017 г. е констатирано, че към тази дата А. е
отглеждал 65 броя пчелни семейства, 7.00 дка овощни насаждения от круши с
намерение да продължи дейността си като увеличи броя на пчелните семейства, но
същевременно с процесния бизнес план заявява, че отглежда 100 броя пчелни
семейства и има намерение да увеличи стопанството си със 7 дка круши (писмо на
л. 160 от делото). Въпреки това, тези данни не са предпоставили допълнително
проверки, съответно не са обосновали изводи за изкуствено създадени условия,
респективно за недопустимост на проектното предложение (бизнес плана), на
такова основание още на етап одобрение. Същите са обосновали едва процесния
АУПДВ и то във връзка с данните в представения при проверките на място във
връзка със заявката за второ плащане ДПХО. Както вече се посочи, данните от
Дневника не доказват извършването от жалбоподателя на селскостопанска дейност в
имота по смисъла на чл. 4, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 –
извършването еднократно през всяка от годините 2018 и 2019 на химична обработка
и наторяване на насажденията в имота, съчетано с липсата на данни за
реализирана продукция от насажденията, не е достатъчно да обоснове такъв извод.
Не на последно място, А.А. неколкократно заявява в хода на производството,
че не е посочил този имот като наличен в стопанството му единствено поради
липса на правно основание за ползването му, убеден, че именно това
удовлетворява изискванията, посочени в образеца на бизнес план, в който, в
Раздел IV, Таблица 1 „Налична за стопанството“ земя се изисква посочване на
основанието за ползване на наличната в стопанството земя. С такова съдържание е
и подт. 2.4 от т. 11.1 от Условията за кандидатстване (л. 93 от делото), съдържаща
като критерий за допустимост на кандидатите по подмярка 6.3 – да са собственици
и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя. В тази
връзка резонно се сочи в жалбата, че ако административният орган е считал, че в
бизнес плана следва да се включат и стопанисвани преди момента на
кандидатстване земи, то това е следвало да бъде изрично посочено като критерий
за допустимост на проектните предложения. Такова изискване не е установено и
нормативно. От друга страна разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 10
от 10.06.2016 г. е категорична – за подпомагане могат да кандидатстват лицата
по ал. 1, които към датата на подаване на заявлението за кандидатстване са
собственици, наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското
стопанство земя. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 4, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., в която се дефинира понятието „стопанство“ –
всички използвани за селскостопански дейности и УПРАВЛЯВАНИ от земеделския
стопанин единици. Т.е. дори да се приеме, че процесният имот е използван от
жалбоподателя за селскостопанска дейност по смисъла на цитираната разпоредба,
не е налице вторият обективен елемент от съдържанието на понятието – имотът не
е управляван от земеделския стопанин през посочения период поради липсата на
валидно правно основание за това. Именно това и жалбоподателят сочи като
причина да увеличи от 65 (установени при доклада по подмярка 2.1.2), на 100 броя
пчелните семейства, съставляващи стопанството му, с оглед изискването за
минимален първоначален икономически размер – липсата на правно основание за
ползване на процесния имот, съответно невъзможността същият да бъде включен при
изчисляването на този размер.
Предвид изложеното, невключването на процесния имот при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството не е обстоятелство, което
следва да се преценява като обективно създаващо изкуствени условия, въз основа
на което след съответен анализ да се направи извод, че целта, преследвана от
мярката няма да може да бъде постигната.
От
субективна страна, дори да се пренебрегне
горното и да се приеме, че А.А. обективно е създал изкуствено условия за
получаване на плащане по мярката, тъй като е следвало да включи процесния имот
при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството си (въпреки
липсата на правно основание за ползването му и без нормативно предвидена такава
възможност, и ако се абстрахираме от факта, че с това включване, при
декларирани сто броя пчелни семейства размерът на стопанството би бил
недопустим), не се доказва по делото тезата на административния орган, че
жалбоподателят умишлено не е сключил договор за аренда за стопанската 2018/2019
г. за процесния имот именно с цел покриване на изискванията за максималния допустим
праг на икономически размер от 7 999 евро, т.е. че с изкуственото създаване на
необходимите условия за получаване на плащане, кандидатът единствено е целял да
получи облага в противоречие с целите на подмярката.
А.А. изрично заявява пред оценителната комисия във връзка с извършена му проверка
на място на 11.08.2020 г., за което представя и съответното доказателство, че
наема този имот още на 01.10.2019 г., непосредствено след подаване на проектното
предложение и преди сключването на административния договор, т.е. още в хода на
проверките за допустимост, с цел същият да не бъде арендуван от друго лице, тъй
като счита, че по този начин ще бъде препятствано изпълнението на заложената в
бизнес плана цел по подмярка 6.3 – увеличаване на икономическия размер на
стопанството на кандидата с минимум 2 000 евро, измерен в СПО, чрез наемане на
трайно насаждение от 7.00 дка круши. Наличието на умисъл не кореспондира с
подобен тип действия и обяснения на жалбоподателя и то още в хода на проверката
за допустимост на проектното предложение. Съдът не открива обективен аргумент в
посока, че ако А. е имал намерение да извлече облага от това невключване на
имота, съответно да сключи договор и да получи плащания, същият ще предприеме
действия, свързано с този имот още на етап оценка на предложението и проверка
на допустимостта на същото, с риск проектът му да бъде отхвърлен.
Субективната убеденост на А.А., че при липса на правно основание за
ползване и включване на процесния имот при изчисляване на икономическия размер
на стопанството му, ще доведе до недопустимост на проекта, съчетано с липса на
дерогиращи правила, установени при административния орган, за определяне на
понятието „изкуствено създадени условия“ не доказа умисъл в действията на
жалбоподателя.
Предвид горното, от доказателствата по делото не се установява недобросъвестно
поведение от страна на бенефициента по административен договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 на мярка 6 от
ПРСР 2014 -2020 г., в чиито клаузи – чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4, е
предвидено, че бенефициентът няма право да получи второ плащане по договора и същевременно дължи
връщане на полученото първо плащане по административния договор, в случай на
създадени изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на
помощта в противоречие с целите на мярката, националното и европейско законодателство
в областта на селското стопанство. Поради това не е било налице основанието за
издаване на спорния АУПДВ и в двете негови части. Оспорваният АУПДВ като незаконосъобразен
следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне по искането на А.А. от 21.07.2022 г. за второ плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, изразяващи се в размера на
дължимата държавна такса за образуване на административното дело (разписка на
л. 25 от делото) и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие (л. 47 от делото), сключен в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона
за адвокатурата (ЗА), се явява основателна
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10.00 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, в полза на адвокат Б.М.
***, следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Делото е с материален
интерес, поради което възнаграждението на представляващия жалбоподателя адвокат
следва да се определи съобразно чл. 7, ал. 2. т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2997.00 лв. при материален интерес от 29 337.00
лв.
Разноските следва да бъдат възложени на ДФЗ – РА, юридическо лице на
бюджетна издръжка, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП, в чиято структура се намира административният орган, издал незаконосъобразния административен акт (чл.
143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК).
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл.
173, ал. 2 от АПК, чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3
от ЗА, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 14/06/3/004801/3/01/04/01 от 16.11.2023 г., издаден от директора на
Областна дирекция „Земеделие“ на Държавен фонд “Земеделие” – София, с който
на основание чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 3 от ЗПЗП, във вр. с чл. 9, ал. 1,
т. 6 и чл. 17, ал. 4 от Административен договор № BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.,
респ. т. 32 във вр. с т. 32.7 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по
процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007, на А.Е.А., с УРН ***, ЕГН: **********,
с адрес: ***:
I. e отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9
779.00 лв., представляваща второ плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
II. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 19 558.00 лв., представляващо първо плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция „Земеделие“ на Държавен
фонд „Земеделие“ – София за ново
произнасяне по искане на А.А. от 21.07.2022г. за второ плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с код по
БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на А.Е.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, съдебни разноски по делото в размер на 10.00 лв. (десет лева).
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на адвокат Б.М.
***, ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Перник, ул.
„Вардар“ № 4, сумата от 2 997.00 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и седем
лева) представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен
съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ:/п/