Решение по дело №79/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 315
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20205530200079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                                      06.07.2020 година                     град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                     Шести наказателен състав

На десети юни                                                               Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                               Председател: Златко Мазников

                                                                  Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 79 по описа за 2020 година

 

 

          и за да се произнесе, съобрази:

          Обжалвано е НП (наказателно постановление) № ...от 23.12.2019 год., издадено от ...на длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, упълномощена за това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.

          Жалбоподателят Р.К.Р. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

          Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

          С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 19-3220 (серия „Д”, бланков № 770166) от 04.12.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно) за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП („За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци), изразяващо се в това, че на 12.06.2019 год. около 11:30 часа в гр.Стара Загора на бул.„Митрополит Методи Кусев“ до № 31 в посока север-юг е паркирал лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ ..., собственост на ..., като автомобилът не е бил паркиран най-вдясно по посока на движението.

          В случая на 12.06.2019 г. за извършеното нарушение е бил съставен фиш по чл.186 от ЗДвП на Община Стара Загора (л.8 от делото), оспорен на 13.06.2019 г. от собственичката на автомобила (л.13 от делото), която впоследствие със заявление от 10.07.2019 г. уведомила Община Стара Загора, че на 12.06.2019 г. автомобилът й бил управляван от жалбоподателя (л.12 от делото), който пък със заявление от 15.07.2019 г. потвърдил това обстоятелство, но е оспорил факта, че е извършил нарушението, заявил, че не може да се яви на отправена му по телефона покана за съставяне на АУАН, и поискал АУАН да бъде съставен в негово отсъствие (л.11 от делото), а на 17.10.2019 г. подал второ заявление със сходно съдържание (л.10 от делото). На 25.10.2019 г. собственичката на автомобила подала декларация по чл.188 от ЗДвП (л.9 от делото), че на 12.06.2019 г. автомобилът й бил управляван от жалбоподателя, след което на 01.11.2019 г. на последния бил съставен АУАН от Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.Стара Загора (л.49 от делото), в който обаче бил посочен лек автомобил с регистрационен номер, идентичен с посочения в обжалваното НП, но с различни марка и модел. Допуснатата грешка в АУАН от 01.11.2019 г. относно марката и модела на автомобила била констатирана по-късно според справка от 16.11.2019 г. (л.56 от делото), върху която с резолюция от 08.11.2019 г. на основание чл.54 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) било постановено прекратяване на производството по АУАН от 01.11.2019 г. и съставянето на нов акт, в резултат на което на 04.12.2019 г. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

          При тези данни първата възможна дата, на която би могло да се приеме, че административнонаказващият орган е разполагал с цялата необходима му информация за нарушението и самоличността на нарушителя е 25.10.2019 г., когато собственичката на автомобила е подала декларацията по чл.188 от ЗДвП, тъй като предходната кореспонденция (с изключение на оспорването на фиша по чл.186 от ЗДвП) е била адресирана до Община Стара Загора, чийто органи обаче не са били компетентни да съставят АУАН и НП по ЗДвП, а оспорването на фиша по чл.186 от ЗДвП, ако и да е било адресирано до ОД на МВР гр.Стара Загора – л.13 от делото, не води до различен извод, тъй като фишът е бил издаден от името на Община Стара Загора и последвалата оспорването кореспонденция също е била адресирана до Община Стара Загора, което означава, че преписката по случая все още не е била придвижена до компетентния административнонаказващ орган. При това в оспорването на фиша по чл.186 от ЗДвП (л.13 от делото) не се съдържат данни за нарушителя, в частност – за това, че жалбоподателят е управлявал автомобила по времето, когато е констатирано нарушението.  Следователно АУАН от 04.12.2019 г., въз основа на който било издадено обжалваното НП, е бил съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От друга страна не е имало пречка за съставянето на АУАН от 04.12.2019 г., понеже производството по предходния АУАН е било прекратено, ако и това да е станало на основание чл.54 от ЗАНН („Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция…“), тъй като по аргумент от чл.17 от ЗАНН („Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда“) от правно значение е фактът на прекратяването му, а не основанието, на което е било прекратено, доколкото в ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на чл.24, ал.1, т.6 от НПК – Наказателно-процесуалния кодекс („Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: спрямо същото лице за същото престъпление има постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото“), а препращането в чл.84 от ЗАНН към НПК за административната фаза на производството е само за изрично посочените случаи – доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове.

          По съществото на спора: жалбоподателят, както вече беше отбелязано, е санкциониран за това, че е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП, като не паркирал процесния лек автомобил най-вдясно на платното за движение по посока на движението. Свидетелите, констатирали нарушението на мястото на извършването му – К.К.К. и И.И.Д., сочат, че процесният автомобил е бил спрян (паркиран) на пътното платно, ориентиран  в посока юг, но движението в конкретния пътен участък е било еднопосочно – в посока север, т.е. жалбоподателят не е паркирал автомобила на платното за движение по посока на движението. Ето защо и тъй като показанията им не бяха оборени, имайки предвид вече изложеното по-горе относно авторството на деянието, съдът намира за доказани описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя.   

          При тези данни и доколкото при изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаване на НП, а наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение – глоба от 20 лева, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          С оглед на изхода от делото и тъй като въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор

          Водим от горните мотиви, съдът  

         

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ...от 23.12.2019 год., издадено от ...на длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, упълномощена за това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.

 

          ОСЪЖДА Р.К.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защитавалия ги юрисконсулт по а.н.дело № 79/2020 год. на Старозагорския районен съд.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: