Р Е Ш
Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 07.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седми
октомври през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №4655 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадена
е искова молба от С.А.И., с ЕГН **********,***
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр.С. …, район „Л.", бул."Ч. в." № .. „…", представлявано заедно от М.С.М.-Г. и Л. Г. Г., в която ищецът твърди, че със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД има сключен
застрахователен договор, под формата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА „КАСКО" НА
МПС №…, сключена на 12.04.2012 год. с обект на
застраховане лек автомобил марка „…",
модел-…, с Рег.№РА…….,
рама №…., двг. №.. за
застрахователна сума от 7000 лева и срещу застрахователна премия в размер на
434.11 лева, както и застраховка „Злополука" на
местата в МПС на всички места срещу застрахователна сума в размер на 10000 лева
и срещу застраховатална премия в размер на 20.40 лева срещу ОБЩА дължима застрахователна премия в размер на 454.51 лева, платима разсрочено на четири вноски, както следва:
I-ва вноска в размер на 172.99 лева, дължима до 16.04.2012 год.; ІІ-ра вноска в размер на 108.12 лева, дължима до
16.07.2012 год.;
ІІІ-та вноска в размер на 86.70, дължима до 16.10.2012 год; ІV-та вноска в
размер на 86.70 лева, дължима до 16.01.2013 год. Твърди, че първите три вноски са платени на 12.04.2012 год., на
13.07.2012 год. и на 16.10.2012 год. Твърди, че на 30.11.2012 год. около 01.00 часа след полунощ, движейки от гр.П. за с.Й. Г. по път III-…, км. .. / „П. ш." в района на ЗБН
„Парти клуб"/, лекият
автомобил … с Рег.№РА … …, управляван от Д.Е. Т.
претърпял ПТП,
удряйки се отзад в лек автомобил „Р."
с Рег.№РВ …., който движейки се по път без предимство в
този пътен участък, означен със знак стоп, навлиза в пътя с предимство, в който се движи лекият автомобил … с
рег.№РА …, управляван от Т., от което на лекия автомобил …. с рег.№РА … са
причинени тотални /пълни/ материални щети, в размер на 7000 лева. Твърди, че на 03.12.2012 год. подал уведомление за настъпилото застрахователно събитие в
ЗК „Лев Инс" АД, където била образувана преписка по
щета №1201-1201-12-409134, но с
писмо изх.№ 5733/05.1 1.2013 год. му се отказвало заплащането на застрахователно обезщетение по
цитираната преписка. В случая застрахователната компания се е позовала на
т.27.3 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства, тъй като водачът на лекия
автомобил Д. Т. не бил изпълнил указанията, дадени от компетентните органи, за медицински
изследвания за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Твърди, че отказът на
застрахователната компания да му изплати застрахователно
обезщетение е необоснован и незаконосъобразен. Действително в т.27.3 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, е предвидено, че застрахователят не обезщетява щети, когато водача на МПС не е
изпълнил указанията на компетентните органи за медицински изследвания за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Визираната в т.27.3 от
Общите условия хипотеза съвпада с втората хипотеза, визирана в чл.174 ал.3
от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява МПС са срок
от 2 години и глоба от 2000 лева водач на МПС, който не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Следователно
законодателят е въздигнал неизпълнението на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, като административно нарушение, което се установява
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателно постановление, които се съставят и издават от определените за
това органи, предвидени в ЗДвП. За такова нарушение на Д. Т., като водач на лек автомобил …, с рег.№РА …
извършено на 30.11.2012 год. не е съставян акт, нито пък е издавано наказателно
постановление. Само при наличието на такива съставени и издадени на посоченото
основание, застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение, тъй като в т.27.3 от Общите условия е предвидено изрично, тези
обстоятелства да са констатирани с документ,
издаден от компетентните органи, но както вече посочил по- горе, компетентните за
това органи по ЗДвП, не са издавали такива. Твърди, че в конкретния случай, застрахователната
компания се е позовала на мотивите към решението на Пловдивския районен съд
№2218 от 06.08.2013 год., постановено по НАХД
№7/2013 год., от които било видно, че водачът на
лекия автомобил БМВ не бил изпълнил указанията на компетентните органи за
медицински изследвания за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Безспорно е, че съдебното решение е документ, който е задължителен за всички
органи в страната. Но той е документ и като такъв е задължителен само за онези
въпроси, които са разрешени с неговия диспозитив.
Видно от диспозитива на това решение е, че
такъв въпрос, като повдигнатият от застрахователя не е
разрешаван с това решение. С решението е отменено
Наказателно постановление №1288 от 13.12.2012 год. на Началника на РУ
„Полиция" - гр.С., с което по т.2 на Д. Т. е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, наложени на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, заради това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта.
Твърди, че отказът на застрахователната компания да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени от
мен имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие обуславя
и правния му интерес от завеждане на настоящето дело.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление: гр. С. …, район „Л."
, бул."Ч." №… „..", представлявано заедно от М.С.М.-Г. и Л. Г. Г. да му заплати сумата
от 7000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинена тотална /пълна/ щета на лек автомобил
марка „…", модел-.., с Рег.№РА …, рама
№…, двг. №0, обект на застраховане по
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА „КАСКО" НА МПС №…,
сключена на 12.04.2012 год. в следствие на ПТП станало на 30.11.2012 год. около
01.00 часа след полунощ на път III -…, км…
/„П. ш. в
района на ЗБН „Парти клуб", ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска пред Пазарджишкия районен съд, до окончателното изплащане на
сумата, както и сторените по делото разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът е приел, че в срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответника по така подадената искова молба. Взето е становище, че предявените искове са допустими с оглед
твърденията, изложени в исковата, молба, но изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът спорва всички
твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването па вземането,
предмет на претенцията. Оспорва
настъпването на вреди в сочения размер, както и наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и деянието. Оспорва наличието на валиден застрахователен договор,
сключен от застрахователното
дружество, към момента на
твърдяното ПТП, за лек автомобил марка „…",
модел „…" с peг.
№PA …. Оспорва
твърдението, че на 30.11.2012г. е настъпило ПТП по
посочения в исковата молба начин и между посочените водачи и автомобили. Ако съдът приеме, че на 30.11.2012г. е
настъпило ПТП по посочения в исковата молба начин и между посочените водачи и
автомобили, оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на
пътно-транспортно произшествие за ищеца са настъпили описаните в исковата молба
имуществени вреди, като оспорва всички твърдения за вида и размера им. Оспорва твърденията за възникнали
имуществени вреди, обосноваващи исковата сума, като твърди, че имуществени вреди не са възникнали или ако са
възникнали не обосновават размера на исковите претенции. Твърдението, че Д.Е.Т. е виновен за
настъпилото ПТП, не се подкрепят от влязъл в сила съдебен акт /присьда или споразумение/, обвързващ гражданския съд,
поради което ищецът следва да докаже наличието на всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди следния отрицателен
факт, а именно: водачът Д.Е.Т. не е изпълнил предписание на органите на МВР за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Твърди, че е
налице изключен риск, съобразно ОУ на
застрахователя, поради което не е настъпило застрахователно събитие и
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, по следните съображения: Отговорността на застрахователя е договорена със
застрахования при сключване на договора, съгласно
Общи условия. Счита, че е налице изключението,
предвидено в Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства, Раздел IX, ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ: 27.ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ не обезщетява щети, възникнали по
причина или вследствие на: 27.3. управление на МПС след употреба на
алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС, употреба
на алкохол от негова страна преди идването на контролните органи, отказ за
извършване на проба за алкохол, самоволно напускане на ПТП, както осуетяване или неспазване указанията на
компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ от
съответните органи.
Твърди, че при наличието на
ясни клаузи на договора, недопустимо е съдът да
тълкува същите. Страните са имали свобода да уговорят отношенията си. Като не е
изпълнил предписание на органите на МВР за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, водачът Д.Е.Т. сам е създал предпоставки
за изключване на риска.
Ответникът
оспорва размера на предявения
иск за присъждане на парична сума за обезвреда на имуществени вреди, като твърди, че предявеният размер
е прекомерен. При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане със следното
вземане, което има към ищеца: Със
сключването на застрахователния договор,
страните са се съгласили да бъде разсрочена застрахователната премия на 4
вноски, както следва: първа
вноска в размер на 172,99 лева, платена на 12.04.2012 г., втора вноска в размер на
108,12 лева, платена на 18.07
Ето защо, в случай, че съдът приеме, че в полза на ищеца съществува право на
обезщетение, прави възражение за прихващане на вземането на дружеството за четвъртата вноска, която е в размер на
86,70 лева с вземането на ищеца до размера на по-малкото
от тях. Оспорва основателността на акцесорния иск
за лихва за забава, предвид аргументите изложени относно главния иск. Оспорва началния момент, от който се твърди
да е изпаднало в забава ответното дружество, като твърди, че не са възникнали предпоставките, регламентирани в
чл.224, ал.1 от Кодекса за застраховането. Ето защо, счита, че предявеният иск е изцяло
неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли,
като присъди на ответника всички, направени по делото разноски, вкл.
и юрисконсултско възнаграждение. Прави искане по чл.219 от ГПК, като моли съда да конституира в
процеса, като трето лице помагач на страната на ответното дружество ЗК„ЛЕВ
ИНС"АД, водачът Д.Е.Т., с ЕГН **********. Твърди, че в настоящия случай, ако съдът приеме, че е
налице валидно застрахователно правоотношение, е налице основание за ангажиране
на регресната отговорност на водача Д.Е.Т.. В случай, че претенцията бъде доказана по основание,
за застрахователя е налице вземане за лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване
на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по
чл.224 ал.1 КЗ от застрахованото лице, респ. до датата на предявяване на прекия
иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането. Твърди, че в настоящия случай не са налице данни
водачът Д.Е.Т. да е подал до застрахователя
изискуемото по закон уведомление за настъпване на произшествие. Счита, че е налице основание за ангажиране
на регресната отговорност на водача, поради
възникването за застрахователя на право на регресно
вземане при условията на чл.274 ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането - наличие на употреба на алкохол, респ. употреба на
наркотично вещество и/или негов аналог. Твърди, че по делото не са приобщени писмени доказателства, от които да се направи
извод по отношение на употребата на алкохол от водача на превозно средство или
по отношение употребата на наркотични вещества. С оглед липсата на релевантни данни по отношение на
тези обстоятелства, твърди, че
към момента на възникване на произшествието Д.Е.Т., се е намирал под
въздействие на употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. За
застрахователя възниква регресно притезание и в случаите
по смисъла на чл.274 от Кодекса за застраховането - при наличие на техническа
неизправност, възникнала по време на движение или неизправност на МПС, която
застрашава безопасността на движението, както и в случаите, при които водачът управлява МПС без свидетелство за управление за
съответната категория превозно средство. С оглед липсата на релевантни данни по отношение на
посочените обстоятелства твърди, че към момента на
възникване на произшествието, Д.Е.Т. не е
притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство от
съответната категория.
Предвид гореизложеното са налице достатъчно
данни, обосноваващи регресната отговорност на посоченото лице, спрямо застрахователя, поради което
за дружеството е налице основание за ангажиране
отговорността на водача и правен интерес от конституирането му като трето лице
- помагач на ответното дружество. Ето
защо, счита, че за ЗК „ЛЕВ ИНС" АД е налице правен интерес от
конституирането на водача Д.Е.Т. като трето лице - помагач на дружеството,
поради което моли сьда да допусне привличането му и да го
конституира, като трето лице-помагач в процеса, на
страната на ответника.
Прави и
друго искане по чл.219 от ГПК, като моли съда да конституира в процеса, като трето лице
помагач на страната на ответното дружество, застрахователна компания
„Олимпик" АД, регистрирана в К., чрез
клона му в Б. с ЕИК …, с адрес: гр.С., бул.
"Г. Д."
№…, като застраховател по гражданската
отговорност на лек автомобил марка „Р.",
с per. №РВ ….. Твърди, че правният интерес на ответника от
конституирането на застрахователна компания „Олимпик" е обусловен от
наличието на застрахователно правоотношение по силата, на което дружеството е
поело задължение да застрахова гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка „Р.", с peг.
№РВ ….. В случай, че ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение, след плащането му, ще встъпи в правата на
ищеца като увредено лице срещу делинквента и застрователя на гражданската му отговорност. Ето защо, счита, че за ЗК „ЛЕВ ИНС" АД е налице правен интерес от
конституирането на застрахователна компания „Олимпик", като трето лице-помагач на дружеството, с оглед възможността да бъде
предявен иск по чл.213 от КЗ срещу него, поради което моли съда да допусне привличането му и да го конституира
като трето лице-помагач в процеса, на страната на ответника. Прави доказателствено искане.
С
Определение №1051 от 03.04.2014 год., съдът на основание чл.219 от ГПК е допуснал привличането на трето лице помагач по делото на
страната на ответника - Д.Е.Т., с ЕГН **********. Конституирал е Д.Е.Т.,
с ЕГН **********, като трето лице помагач по делото на страната на ответника. Със същото определение, съдът на основание чл.219 от ГПК е допуснал привличането на трето лице помагач на
страната на ответника Застрахователна компания ,,Олимпик" АД, регистрирана
в К., чрез клона му в Б. с ЕИК …, с
адрес: гр.С., бул. "Г. Д." №… и е конституирал застрахователната компания, като трето лице помагач на страната на
ответника.
От
третото лице помагач Д.Е.Т., по делото е постъпило писмено становище, с което
оспорва твърденията по отношение на него в писмения отговор на ответното
дружество. Твърди, че те не отговарят на истината. Твърди, че ПТП-то е станало
на 30.11.2012 год. и на 03.12.2012 год., собственикът на лекия автомобил „…“ с
рег. №РА … С.А.И. е подал уведомление за настъпилото застрахователно събитие в
ЗК“Лев Инс“ АД, където е образувана преписка по щета №….. Твърди, че не
отговарят на истината твърденията, че към момента на възникване на ПТП се е
намирал под въздействие на употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или техен
аналог. Тези обвинения са голословни, тъй като няма влязло в сила наказателно постановление,
нито решение на съд, които да подкрепят тези твърдения. Не отговоря на истината
и твърдението, че към момента на възникване на ПТП не е притежавал
правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Твърди, че
винаги е притежавал и притежава свидетелство за управление на МПС, категории:
„АМ“, „В1“, „В“, „С1“, „С“ и „Ткт“.
По
делото не е постъпило становище от третото лице помагач ЗК„Олимпик“ АД.
Така предявеният иск се поддържа изцяло от пълномощника
на ищеца в проведените по делото съдебни заседания. Подробни съображения по
същество излага в представените и приети писмени бележки.
Ответникът, чрез пълномощника си,
оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен.
Третото лице помагач Д.Е.Т. взема
становище, че искът е основателен и следва да се уважи. Представя
доказателства.
Третото лице помагач ЗК„Олимпик“
АД, не изпраща свои представител в проведените по делото съдебни заседания и не
изразява становище по основателността на иска. Не ангажира доказателства.
Съдът,
след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищеца и становището
на ответника и третото лице помагач, като обсъди и анализира събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
От
приетите по делото и неоспорени писмени доказателства безспорно се установява,
че ищецът С.А.И. има сключен с ответната застрахователна
компания застрахователен
договор, под формата на Застрахователна полица
„Каско" на МПС №…, сключена на 12.04.2012 год., с обект на застраховката
лек автомобил марка „…", модел-.., с Рег.№РА .., рама
№…, двг. №0, цвят – черен за застрахователна сума от 7000 лева и срещу
застрахователна премия в размер на 434.11 лева,
както и застраховка „Злополука" на местата в МПС, за всички места срещу застрахователна сума в
размер на 10000 лева и при застраховатална премия
в размер на 20.40 лева
срещу обща дължима застрахователна премия в размер на 454.51 лева, платима разсрочено на четири вноски, както следва:
I-ва вноска в размер на 172.99 лева, дължима до 16.04.2012 год.; ІІ-ра вноска в размер на 108.12 лева, дължима до
16.07.2012 год.;
ІІІ-та вноска в размер на 86.70, дължима до 16.10.2012 год; ІV-та вноска
в размер на 86.70 лева, дължима до 16.01.2013 год. Застрахователната полица е за срок от 00.00 часа
на 16.04.2012 год. до 24.00 часа на 15.04.2013 год.
Не е
спорно между страните по делото, а и видно от приложените към исковата молба
три броя сметки е, че първите
три вноски са платени от ищеца, съответно на датите 12.04.2012 год., 13.07.2012 год. и 16.10.2012 год.
Установява
се също, от приетото и приложено НАХД №7/2013 год. по описа на Пловдивския
районен съд, а и от показанията на разпитаните по настоящето дело две
свидетелки, че на 30.11.2012
год. /в срока на
действие на застрахователната полица/ около 01.00 часа след полунощ,
движейки се от гр.П. за с.Й. Г. по път III-…, км…. / „Пещерско шосе" в
района на ЗБН „Парти клуб"/, лекият автомобил „… …“ с рег.№РА …, собственост на ищеца, но управляван от третото лице помагач Д.Е.Т. претърпял ПТП, удряйки се отзад в лек
автомобил „Р." с рег.№РВ
.. …, който движейки се по
път без предимство в този пътен участък,
означен със знак стоп, е навлязъл в пътя с предимство, по
който се движил лекият
автомобил … с рег.№РА … .., управляван от Т., от което на лекия автомобил .. с рег.№РА … са
причинени материални щети.
На 03.12.2012 год., ищецът и собственик на
пострадалия автомобил е подал Уведомление за настъпилото застрахователно
събитие в ЗК „Лев Инс" АД, където била
образувана преписка по щета №1201-1201-12-409134. С Писмо изх.№5733/05.11.2013 год. ответната застрахователна
компания отказала на ищеца да му заплати
застрахователно обезщетение по посочената преписка. В писмото е посочено, че в
мотивите на приложеното Решение №2218/06.08.2013 год. по НАХД №7/2013 год. по
описа на Пловдивския районен съд е установено по безспорен начин, че не са
изпълнили указанията, дадени им от компетентните органи за медицински
изследвания, като са направили опит да се възползват по неправомерен начин от
дадената им възможност за представяне на кръв за изследване на наличие на
алкохол в кръвта. Застрахователната
компания се е позовала също и на т.27.3 от Общите
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, неразделна
част от сключения застрахователен договор, съгласно която осуетяването или
неспазването указанията на компетентните органи за медицински изследвания
представлявана изрично изключен риск.
От
приетите и неоспорени заключения на съдебно-автооценъчната експертиза се
установява, че след извършения от вещото лице първичен външен визуален оглед на
процесния лек автомобил и проведената калкулация на щетата, дефинира стойността
й равна и не по-ниска от 6721 лева. Проведените изчисления за фактическата
остатъчна стойност на автомобила към датата на сключване на застраховката е равна
и не по-ниска от 5325 лева. Застрахователният договор е за сумата от 7000 лева.
Затова, вещото лице е посочил, че от фактическа гледна точка в конкретния
случай е извършено „надзастраховане“.
Вещото
лице е определил, че процентът на авточастите втора употреба от катастрофиралия
автомобил на 35-40% от остатъчната стойност на автомобила. Посочил е, че
стойността им при този процент на свободния пазар на покупко-продажба на
авточасти втора употреба, определя от порядъка на 1997 лева. Разликите за двете
стойности са съответно: Действителната /остатъчна стойност/ до датата на
застраховката – 5325 лева минус 1997 лева /стойност на годните авточасти втора
употреба от катастрофиралия автомобил е
= на 3328 лева; Действителната /остатъчна стойност/ до датата на настъпилото
автопроизшествие е = на 4615 лева минус 1997 лева /стойност на годните
авточасти втора употрреба от катастрофиралия автомобил/ е = на 2618 лева.
От
показанията на разпитаните по делото свидетелки на ищцовата страна Е.Е.И. и Ц.А.С.,
които са отишли на мястото на автопроизшествието, около половин част след
настъпването му, се установява, че полицаите на няколко пъти са се опитали да
вземат алкохолна проба с „Дрегер“ на водача на лекия автомоли и трето лице помагач
по делото Д.Т., но поради болката в гърдите, която той имал след пътния
инцидент, не можел силно да издуха нужното количество въздух и пробите се
оказвали несполучливи. Затова му бил
издаден талон за медицинско изследване на кръвта. Талонът бил издаден в 02.20
часа и водачът следвало да се яви в посоченото им медицинско заведение до 04.20
часа. В болницата в гр.Пловдив отишли към четири без нещо. След като видяла
талона, медицинската сестра им казала, че той е за час и двадесет минути /а не
за 120 минути/, които вече били изтекли и затова отказала да му вземе кръвна
проба, както и да повика лекаря.
Въз основа на така приетата
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.208 ал.1 от Кодекса за застраховането и е
процесуално допустим, като заявен от надлежна страна, собственик на лек
автомобил, обект на застраховка „Каско“ на МПС, който е бил увреден при
настъпило пътно-транспортно произшествие. Искът е основателен и частично доказан
по размер по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.208 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, но не по-дълъг от 15 дни от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл.206 ал.1 или 2 и чл.207 ал.3 от КЗ.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че между ищеца и
ответната застрахователна компания е бил налице валидно сключен застрахователен
договор по застраховка „Каско“ на МПС, с посочената застрахователна полица №…
от 12.04.2012 год., със срок на действие от 00.00 часа на 16.04.2012 год. до
24.00 часа на 15.04.2013 год. Приема също, че в срока на действие на този
договор, лекия автомобил, обект на застраховката, е бил увреден при настъпилото
на 30.11.2012 год. пътно-транспортно произшествие. Доказано е по делото, че към
датата на пътно-транспортното произшествие са били изплатени на застрахователя
и то в срок първите 3 вноски от договорената застрахователна премия. Не е бил
настъпил падежът за плащане на четвъртата вноска в размер на 86,70 лева,
дължима на 16.01.2013 год.
Съдът
счита, че в конкретния случай, ищецът е изпълнил задължението си по чл.206 ал.1
от КЗ, като е уведомил застрахователя по надлежния ред – с Уведомление за настъпилото
застрахователно събитие и то в предвидения в закона срок – на датата
03.12.2012год., т.е. три дни след настъпване на застрахователното събитие. Застрахованият,
в случая ищецът е изпълнил и задълженията си по чл.207 ал.3 от КЗ и това е
видно от приетата по делото преписка по образуваната при ответника-застраховател
щета.
При
тези данни, съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.208
ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е настъпило
застрахователното събитие. Затова и искът се явява доказан по своето основание.
За да
откаже да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в Писмото си с
изх.№5733/05.11.2013 год., застрахователят ответник се е позовал на
разпоредбата на чл.27.3 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, неразделна част от застрахователния
договор. По делото не са представени и приети посочените Общи условия. В
писмения отговор на ответника е цитиран посочения текст от тези общи условия, а
именно: 27.ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ не
обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на: 27.3.
управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от
водача на застрахованото МПС, употреба на алкохол от негова страна преди
идването на контролните органи, отказ за извършване на проба за алкохол,
самоволно напускане на ПТП, както осуетяване или
неспазване указанията на компетентните органи за медицински изследвания,
констатирано с документ от съответните органи.
Така
цитираният текст не е оспорен от пълномощника на ищеца. Нещо повече в исковата
молба, както и в писмените бележки, е направен анализ и тълкуване на тази
разпоредба. Затова, съдът приема, че нейното съдържание е точно цитирано от
ответника в писмения му отговор.
С оглед приетата по делото фактическа обстановка, съдът счита,
че в конкретния случай, т.27.3 от посочените Общи условия, неразделна част от
процесния застрахователен договор, е неприложима, тъй като не са установени
предпоставките на същата. В случая не е доказано управлението на застрахования
лек автомобил от водача – третото лице помагач Д.Т. да е било след употреба на
алкохол и/или други упойващи вещества. Не е установено също водачът Д.Т. да е употребил алкохол преди
идването на контролните органи. Употребата на алкохол се установавя с
техническо средство „Дрегер“ или с кръвна проба, а на други упойващи вещества –
с тест или кръвно изследване. За такива и то положителни изследвания няма данни
по делото. В случая не е налице и отказ на водача да му бъде извършена проба за
алкохол. От показанията на разпитаните по делото две свидетелки безспорно се
установи, че на мястото на пътно-транспортното произшествие са били направени
няколко опита за изследване с техническо средство „Дрегер“ на водача Д.Т., но поради
болката в гърдите, която той е имал след катастрофата, същият не е успявал да
издуха необходимито количество въздух за това изследване. Затова се е наложило
да му се издаден талон за медицинско издследване на кръвта. Няма данни по
делото, а и твърдения водачът Д.Т. самоволно да е напуснал ПТП-то. Напротив
установи се, че той е бил там и е
съдействал на полицейските органи.
Съдът приема за недоказани твърденията на ответника, водачът
на моторното превозно средство Д.Т. да е осуетили или да не е спазил указанията
на компетентните органи за медицински изследвания, което да е констатирано с
документ от съответните органи. Такъв документ няма представен и приет по
делото. От показанията на разпитаните по делото свидетелки се установи, че Д.Т.
се е явил във времето от два часа, посочено му в талона за медицинско
изследване в указаната му от полицаите болница в гр.Пловдив, за да даде кръвна
проба, но такава не му е била взета от дежурната медицинска сестра, поради
просрочване, според нея, на времето, което тя възприела, като един час и
двадесет минути, а не като било сто и двадесет минути. Текстът на чл.27.3 от
Общите условия, на който застрахователят се позовава изисква документ от
съответните органи, какъвто в случая не е налице. Издаденото срещу Д.Т. Наказателно
постановление №1288 от 13.12.2012 год. на Началника на РУ “Полиция“-гр.С. е
било отменено с влязлото в сила Решение №2218 от 06.08.2013 год. по НАХД
№7/2013 год. по описа на Пловдивския районен съд. Осуетяване или неспазване на
указания на компетентни органи за медицински изследвания дори не е било предмет
на това наказателно постановление.
Неоснователни са и твърденията на застрахователя
ответник, че третото лице помагач Д.Т. не е притежавал правоспособност за
управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това, че Д.Т.
е и е бил правоспособен водач на МПС, включително и към момента на процесното ПТП
е видно от приетата по делото справка от КАТ-гр.Пловдив.
При тези данни,
съдът приема, че застрахователят ответник дължи на ищеца застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Относно размера на
обезщетението, съдът приема, че следва да се цени заключението на
съдебно-автооценъчната експертиза в частта, в която вещото лице, след
извършения от него първичен външен визуален оглед на лекия автомобил и
проведената калкулация на щетата, е дефинирал стойността й равна и не по-ниска
от 6721 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.208 ал.3 от КЗ, обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Затова и размерът на застрахователното обезщетение, което ответникът дължи на
ищеца се равнява на посочената сума от 6721 лева. Последната е и в обхвата на
договорената от страните застрахователна сума по процесния застрахователен
договор. В писмения си отговор, ответникът не се е позовал на надзастраховане в
конкретния случай, за да се коментират дадените в този смисъл отговори в
заключението на вещото лице. Няма и данни останалите годни авточасти от
процесния лек автомобил да са били продадени от ищеца и по този начин
собственикът да е обезщетил част от щетата си, за да се обсъждат изводите на
вещото лице по задачите, поставени му от ответното дружество.
Обезщетението в случая се дължи ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба в съда – 16.12.2013 год. до
окончателното й изплащане, в каквато насока е и искането на ищеца в исковата
молба.
За основателно, в случая, съдът намира направеното от
ответника, в писмения му отговор, възражение за прихващане на присъдената сума,
като обезщетение с размера на четвъртата вноска по процесния застрахователен
договор, която е в размер на 86,70 лева. По делото не се събраха доказателства
тази вноска да е била заплатена от ищеца на застрахователя. Няма и наведени
твърдения и доводи в този смисъл, включително и в писмените бележки на
пълномощника на ищеца.
Затова от дължимото се обезщетение в размер на 6721 лева
ще следва да се прихване /приспадне/ сумата от 86,70 лева. При това положение,
искът ще следва да се уважи до размера от 6634,30 лева. Над този размер и до
претендирания с исковата молба размер от 7000 лева, искът, като неоснователен,
ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца и
част от направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част от иска и по компенсация, в размер на 1074,95 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК …., със седалище и адрес
на управление: гр.С. …, район „Л.", бул."Ч."
№.. „..", представлявано заедно
от М.С.М.-Г. и Л. Г. Г. да заплати на С.А.И., с
ЕГН **********,*** сумата
от 6634,30лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинена щета на лек автомобил марка „…", модел …, с рег.№РА …., рама
№…., двг. №0, обект на застраховката по ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА „КАСКО" НА МПС №…, сключена на 12.04.2012 год., в следствие на ПТП,
станало на 30.11.2012 год. около 01.00 часа след полунощ на път III -.., км…. /„П. ш. в района на ЗБН „Парти
клуб"/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 16.12.2013г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 1074,95 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над посочения размер от 6634,30 лева до претендирания с исковата
молба размер от 7000 лева, както и претенцията на ищеца за разноски над сумата
от 1074,95 лева и до претендираните със списъка по чл.80 от ГПК разноски в
размер на 1140 лева, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: