РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Девня, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. С.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100083 по описа за 2022 година
Предявени са следните искове от ВЛ. В. Т., ЕГН **********, против ЗЪРНЕН
ТЕРМИНАЛ ВАРНА ЗАПАД АД, ЕИК ********* :
1. с правно основание чл. 128, т.2 КТ вр. чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата
от 412,50 лв. след изменение размера на иска, представляваща допълнителна социална
финансова добавка в размер на 6 % от сбора на шест индивидуални брутни трудови
възнаграждения
2. с правно основание чл. 128, т.2 КТ вр. чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата
от 400 лева , представляваща еднократна коледна премия / добавка / за м.11.2021г.
Претендира и разноските по делото
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са :
Ищецът е работил от 18.06.2021г. на трудов договор с ответното дружество, на
длъжност „ оператор на естакада и силозно стопанство „, с основно трудово възнаграждение
1375 лв. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие
/ чл. 325, ал.1, т.1 КТ / считано от 06.01.2022г. Преди прекратяване на трудовия договор
работодателят със Заповед №178/23.11.2021г. разпорежда към трудовите възнаграждения на
всички работници за м. 11.2021г. да се начисли и изплати допълнителна социална финансова
добавка в размер на 6 % от сбора на шест индивидуални брутни трудови възнаграждения, а
със Заповед № 198/10.12.2021г. определя заплащането на еднократна коледна сума за всички
работници и служители в дружеството в нетен размер на 400 лв. Според заповедите тези
1
допълнителни възнаграждения се изплащат на основание чл.24 от Вътрешните правила за
работна заплата и имат характер на допълнителни възнаграждения за всички работници и
служители. Въпреки че ищецът отговаря на условията в посочените заповеди, работодателят
не му е заплатил горните суми.
С оглед изложеното се моли съдът за положително решение по така предявените
искове.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника, са :
В срок ответникът е представил отговор на исковата молба. Твърди, че съгласно текста
на посочените два броя заповеди изключение се прави по отношение на служителите, които
са в предизвестие. Твърди, че вложеният смисъл на думата „ предизвестие „ в текста на
заповедите е отправено изявление, от която и да е от страните по трудовото
правоотношение за прекратяването му, вкл. и изявления по чл.325 КТ. Излага, че посочените
допълнителни възнаграждения не са елемент от договореното трудово възнаграждение, имат
непостоянен характер, не са свързани с престацията на работна сила по трудово
правоотношение и предназначение да стимулират трудовото участие в стопанската дейност
на работодателя и поради това определянето на работниците и служителите, които имат
право на такова допълнително материално стимулиране, се прави само по индивидуална
преценка на работодателя, който при издаване на заповедите е възприел подход за
стимулиране на наетите лице тяхното желание и мотивация за участие в трудовия му
колектив. Оспорва се и размера на претендираните суми, тъй като лицето не е работило 6
пълни работни месеца. Представя списък на разноските.
От представения трудов договор №15/18.06.2021г. се установява, че страните са в
трудовоправно отношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността
“ оператор на естакада и силозно стопанство “, като на 26.11.2021г. ищецът е подал молба
за прекратяване трудовото правоотношение по вазимно съгласие, считано от 04.01.2021г.
На 20.12.2021г. е издадена Заповед №35, с която трудовото правоотношение между страните
е прекратено считано от 04.01.2021г. по взаимно съгласие. Няма данни и представени
доказателства тази Заповед да е била едностранно отменена от работодателя или чрез
предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ Законосъобразността на тази заповед не може да се
преценява инцидентно в настоящото производство , нито съдът има правомощие в
настоящето производство да замества отразеното основание в акта, с който е извършено
уволнението, с друго, на което работодателят е следвало да прекрати трудовото
правоотношение с оглед упоменатото в текста на съобщение на ДИТ Варна с изх. № от
24.01.2022г.,, където се казва, че ищецът е посочил в сигнала си пред ДИТ, че е подал
едноседмично предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение - в този смисъл -
Решение № 313 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 201/2009 г. на IV гр.отд. на ВКС , поради това
съдът приема, че в случая са настъпили правните последици от прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.325 ал.1 КТ
Съгласно Заповед №178/13.11.2021г. Изпълнителният директор на ответното
дружество към трудовите възнаграждание за м.11.2021г. на работниците и служителите
2
следва да се изплати допълнителна социална финансова добавка в размер на 6 % от сбора на
6 индивидуални брутни трудови възнаграждения, като условието е работниците и
служителите да не са в предизвестие или да са напуснали работа към датата на изплащане на
сумата, както и ако лицето няма 6 пълни работни месеца в трудово правоотношение, то
размерът се изчислява пропоционално на броя пълни работни месеци в трудово
правоотношение. Съгласно експертното заключение на вещото лице Я. Л. по назначената от
съда съдебно–счетоводна експертиза, тъй като ищецът има 5 пълни работни месеци в
трудово правоотношение към м.11. 2021г. допълнителната социална финансова помощ се
изчислява на база 1375 лв за 5 пълни месеца х 6 % или размера на същата е 412,50 лв.
Съгласно Заповед №196/10.12.2021г. Изпълнителният директор на ответното
дружество за м.11.2021г. на работниците и служителите следва да се изплати еднократна
коледна сума в нетен размер на 400 лв, като условието е работниците и служителите да не са
в предизвестие или да са напуснали работа към датата на изплащане на сумата.
Представени са и други писмени доказателства - отговор на ДИТ – Варна относно
сигнал на ищеца от 23.12.2021г., фишове за трудови възнаграждения на ищеца за месеци 06
– 12 2021г., Вътрешни правила за работа заплата в ответното дружество, Заповед
№125/12.07.2021г. на Изпълнителния директор на ответното дружество.
Спорът между страните по делото видно от твърденията и възраженията на страните е
концентриран върху въпроса : дали за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати на ищеца допълнителната социална финансова добавка в размер на 6 % от сбора на
5 индивидуални брутни трудови възнаграждения и еднократната коледна сума, и ако “ да “
в какъв размер следва да са тези суми.
Съдът счита, че така претендираните допълнителни възнаграждения от ищеца за
социална финансова добавка в размер на 6 % от сбора на 5 индивидуални брутни трудови
възнаграждения и еднократна коледна сума не представляват допълнителни възнаграждания
за постигнати резултати от труд. По принцип с колективен трудов договор, с вътрешни
правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и
други допълнителни възнаграждения по трудовото правоотношение, като условията за
получаване и размера на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договора
или с вътрешните правила – така разпоредбата на чл.13 от НСОРЗ, която не съдържа
задължение за плащане на допълнителни възнаграждения, а само правна възможност да се
определят такива Няма наведени твърдения и представени доказателства от страните в
дружеството да е приет колективен трудов договор, който да съдържа такава клауза, клауза
за плащане на други допълнителни възнаграждения извън това за придобит трудов стаж и
професионален опит,изобщо липсва в индивидуалния трудов договор, сключен между
страните, копие от който е представено с исковата молба. В чл.26 – чл.33 от Вътрешните
правила за работна заплата в ответното дружество са посочени всички допълнителни
възнаграждения, дължими на работниците и служителите за постигнати резултати от
труд и претендираното за допълнителна социална финансова добавка в размер на 6 % от
сбора на 5 индивидуални брутни трудови възнаграждения и еднократна коледна сума не е
3
сред тях. Така издадените от Изпълнителния директор на ответното дружество Заповеди с
№ 178/23.11.2021 г. и №198/10.12.2021г. е за заплащане на допълнителни възнаграждения -
коледна премия и социална финансова добавка, но на основание чл. 24 от Вътрешните
правила, съгласно които същото се извършва по инициатива и преценка на работодателя,
т.е. те се дължат само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще
се плащат. Или касае се за суми, които не са част от основното трудово възнаграждение,
като те се определят от работодателя по целесъобразност по преценка на същия. Тази
преценка не подлежи на съдебен контрол. Съдът има правомощие да контролира преценката
на работодателя, само ако плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото
възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на
вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от
работодателя – в този смисъл Решение № 100/08.07.2020г. по гр. д. № 4564/2019г. на IV
гр. отд. на ВКС , което препраща и към Решение № 176/10.01.2019 г. по гр.д. № 3658/2017
г. на III гр.отд. на ВКС.
Видно от съдържанието на Заповеди на Изпълнителния директор на ответното
дружество с №№ 178/23.11.2021 г. и №198/10.12.2021г. условието за получаване на сумите
е работниците и служителите да не са в предизвестие или да не са напуснали работа към
датата на изплащане на сумите. Използването на термина “ предизвестие “ е непрецизно в
текста на заповедите, за което както ответника е заявил в отговора на исковата молба и пред
ДИТ Варна видно от писмо на ДИТ Варна с изх. № от 23.12.2021г.. Терминът “ предизвестие
“ очевидно е използван в значението му в разговорния език на предварително изявление или
предупреждение съотнесен граматически към споменаването по – нататък в текста на
заповедите за работниците и служителите, напуснали работа към датата на изплащане на
сумите. Така и ищецът също е заявил пред ДИТ Варна, че е отправил едномесечно
предизвестие “ предизвестие “ за прекратяване на трудовото правоотношение видно от
съдържанието на писмо на ДИТ Варна с изх. № от 23.12.2021г. След като ищецът вече е
отправил такова изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с писмена молба
от 26.11.2021г., същият не попада в кръга на лицата за получаване на допълнителните
възнаграждения - коледна премия и социална финансова добавка. Това е така, тъй като не е
изпълнено условието същия да не е в “ предизвестие “ към датата на изплащане на сумата.
Молбата за прекратяване на трудовото правоотношение е от 26.11.2021г., а датата на
изплащане на трудовите възнаграждение за м.11.2021г. в нетен размер на 1294,42 лв /
размерът на възнаграждението на ищеца за месеци 6-12.2021г. е изчислен и посочен в
експертното заключение на вещото лице Я. Л. - стр. 3- а от същото/ съгласно разпоредбата
на чл. 15 от Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество е до 25 – о число
на месеца, следващ месеца, в който е предоставена работната сила. Видно от представените
извлечения от банкова сметка от проц. представител на ответника в о.с.з. на 22.06.2022г.
сума в размера на 1294,42 лв , на колкото се равнява нетния размер на възнаграждението на
ищеца за м.11.2021г. , е била преведена по сметка на ответника на 15.12.2021г., а на
15.11.2021г. по сметка на ответника е била преведена сума в размера на 1223, 20 лв, на
колкото съгласно експертното заключение на вещото лице Я. Л. се равнява нетното
4
възнаграждение на ищеца за предходния месец 10.2019г., т.е към датата 15.12.2021г. на
изплащане възнагражденията за м.11.2021г. ответникът вече е бил отправил с писмена
молба от 26.11.2021г. предупреждението за прекратяване на трудовото правоотношение.
Проц. представител на ищеца навежда в о.с.з. на 22.06.2022г. твърдения относно
дискриминационно поведение на работодателя при вземането на решение за изплащане на
допълнителните възнаграждения - коледна премия и социална финансова добавка. Съдът
намира, че ищецът е господар на исковия процес и ако е считал, че има проявена
дискриминация от работодателя, е следвало да посочи в какво се изразява тя още в исковата
си молба съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗД. Недопустимо е да се разширява предмета на
спора, като се въвеждат нови възражения и доводи след фактическите твърдения, изложени
в исковата молба. С оглед твърденията в последната се очертава очертава предмета на
делот, като е недопустимо съдът да излиза извън него. Единствено за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че доколкото забраната за дискриминация означава, че
лицата в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности /забрана на пряка дискриминация/, както и хората в коренно различно
положение, не трябва да получават еднакво отношение /забрана на непряка дискриминация/,
ищецът не установи да е бил третиран по – различно от останалите работници или
служители в предприятието, отправили предизвестие или напуснали ответното дружество
към датата на изплащане на сумите, или да са били изплатени на други лица, отговарящи на
горните условия, коледна премия и социална финансова добавка.
С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждание в размера на 100 лева съгласно фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ВЛ. В. Т., ЕГН **********, против ЗЪРНЕН ТЕРМИНАЛ
ВАРНА ЗАПАД АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ вр. чл.13,
ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата от 412,50 лева / четиристотин и дванадесет лева и 50
стотинки/, представляваща допълнителна социална финансова добавка съгласно Заповед
№178/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на ЗЪРНЕН ТЕРМИНАЛ ВАРНА ЗАПАД
АД и с правно основание чл. 128, т.2 КТ вр. чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата
от 400 лева / четиристотин лева /, представляваща еднократна коледна премия / добавка / за
м.11.2021г. съгласно Заповед №198/10.12.2021г. на Изпълнителния директор на ЗЪРНЕН
ТЕРМИНАЛ ВАРНА ЗАПАД АД
ОСЪЖДА ВЛ. В. Т., ЕГН **********, гр. В., ул. “ С. “ №*, вх. *, ет.*, ап.**, да
заплати на ЗЪРНЕН ТЕРМИНАЛ ВАРНА ЗАПАД АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. Девня, Промишлена зона, сграда “ Агрополихим “ , сумата от 100 лева / сто
5
лева / разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6