№ 87
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500071 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И. К. Г., ЕГН**********, срещу
постановление от 16.12.2022г. по изп. д. №20227110400996 на ЧСИ при ВОС
Даниела Петрова – Янкова, с което е оставена без уважение молбата на И. К.
Г. от 16.12.2022г. за намаляване на претендирания от взискателя по същото
изп. дело адвокатски хонорар от 400лв. на 200лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт. Моли се за неговата отмяна и намаляване на претендирания
от взискателя по същото изп. дело адвокатски хонорар до 200лв.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, с който се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата,
която се счита неоснователна. Сочи се, че обжалваният акт на ЧСИ е
законосъобразен и правилен, за което се излагат съображения. Моли се за
потвърждаването на обжалваното постановление на ЧСИ.
Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия
съгласно чл.436, ал. 3, изр.2 от ГПК.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна
и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната
редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което
следва да бъде разгледана.
1
За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:
На 17.11.2022 г. по молба на М. И. Ч., ЕГН**********, е образувано
изп. дело №20227110400996, въз основа на изпълнителен лист издаден на
09.11.2022г. от ВРС по гр.д. №18439/2021г. на ВРС срещу длъжника И. К. Г.,
ЕГН**********, майка и законен представител на детето Карина Михайлова
Ч.а, ЕГН**********, за сумите: 288.89лв., представляващи съдебни разноски
на ответната страна по цитираното дело на ВРС, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция.
Към молбата за образуване на изп. дело е представено пълномощно за
адвоката на взискателя, както и договор за правна защита и съдействие, който
включва и уговорен адвокатски хонорар от 400лв. и признание на адвоката за
получаване на последния. Видно от съдържанието на договора предметът на
същия е „подаване на жалба срещу решение №1449/15.05.2022г. по гр. дело
№18439/2021г. на ВРС и процесуално представителство по въззивното дело“.
С образуване на изпълнителното дело е извършено е наложен е запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника И. К. Г., получавано от „Плам
инжинеринг“ ООД.
Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена
лично на дата 05.12.2022г.
На дата 18.11.2022г. е постъпила молба от взискателя М. И. Ч. с искане
да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит
булбанк“ АД. С постановление на ЧСИ от 23.11.2022 г. е наложен запор върху
посочената банкова сметка.
С молба от 16.12.2022г. от И. К. Г. с вх. №34481 е представено
доказателство за платена сума в размер на 634.06лв, както и е направено
възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, в т.ч. и за недължимост на сумата
чл.10, т.2 от НМРАВ. Искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение по делото е оставено без уважение, за което длъжникът е
уведомен на 16.12.2022г. на посочен по делото електронен адрес на
пълномощника адв. М. Ц..
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и
оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за
случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена
със специалните разпоредби на чл.79 от ГПК. При липса на изрична уредба в
различен смисъл, общото правило на чл.78, ал.5 от ГПК намира приложение и
в тези случаи. А съгласно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС на
обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на изпълнителя
по разноските.
Първият спорен въпрос в производството е за това дали при образуване
на изпълнителното дело по молба на взискателя, на адвоката на последния се
2
дължи възнаграждение само по чл.10, т.1 от НМРАВ или и такова по чл.10,
т.2 вр. чл.7, ал.2 от НМРАВ, като по него настоящият състав намира
следното: В чл.10, т.1 от НМРАВ е предвидено, че за процесуално
представителство за/при образуване на изпълнително дело, минималният
хонорар е 200лв., а в т.2 от чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, минималният хонорар е в размер на още ½ част от
съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. От съдържанието на
тези разпоредби ясно се извежда, че възнаграждението по т.2 се следва при
извършване на допълнителни (спрямо образуването) и същински действия,
насочени към опосредяване на принудителното събиране на паричните
вземания, извън общите служебно дължими от съдебния изпълнител. Поради
това подаването на молба за образуване на изпълнително дело с прилагане на
изпълнителния титул по правило обосновава възнаграждение само по чл.10,
т.1 от НМРАВ, както в настоящия случай.
Вторият спорен въпрос в случая е дали последваща молба на взискател,
след образуване на изпълнителното дело, с която единствено е посочен
начина (способа) за принудително изпълнение, обосновава хонорар и по
чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2 от НМРАВ. Настоящият съдебен състав приема
отрицателен отговор на този въпрос, освен ако конкретният случай не
разкрива важни специфики. В настоящия случай молбата на взискателя от
18.11.2022г. е подадена само ден след молбата за образуване на изп. дело от
17.11.2022г., като с нея единствено е поискано „да наложите запор на банкова
сметка на длъжника“ в банка, запор на трудовото възнаграждение на
длъжника (наложен служебно на 17.11.2022г.) и да изпратите ПДИ
(извършено също служебно при образуване на делото). От друга страна
съгласно чл.426, ал.2 от ГПК в молбата си за образуване на изп. дело
взискателят следва да посочи начина на изпълнението, като може да сочи и
няколко такива, ако това е нужно. В случая в молбата от 17.11.2022г. изобщо
не е посочен конкретен начин на изпълнение, а е замолено предприемането от
ЧСИ на всички позволени законови действия за удовлетворяване на
вземането. При това положение с молбата от от 18.11.2022г. взискателят само
прецизира искането си относно начина на изпълнение, което не е направил с
началната си молба съобразно чл.426, ал.2 от ГПК. Последното не може да се
тълкува като допълнително и същинско действие, извън принципно
дължимите за започване на изпълнително производство, насочено към
опосредяване на принудителното удовлетворяване на вземанията. В
допълнение ПДИ е връчена на длъжника на 05.12.2022г. и в срока по чл.428,
ал.1 от ГПК е постъпило пълно и доброволно плащане на задълженията. Така
изобщо не се е достигнало до принудително изпълнение и съответно
посоченият от взискателя изпълнителен способ не е бил реализиран. Поради
което в случая съдът приема, че възнаграждение и по чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2
от НМРАВ не се следва.
На трето място следва да се отбележи, че към молбата за образуване на
изп. дело е представено пълномощно за адвоката на взискателя и договор за
3
правна защита и съдействие, който включва и уговорен адвокатски хонорар
от 400лв. и признание за получаване на последния. Видно от съдържанието на
договора обаче, същият е от дата 21.07.2022г., т.е. почти половин година
преди молбата за образуване на изп. дело от 17.11.2022г., а предметът на
договора е „подаване на жалба срещу решение №1449/15.05.2022г. по гр. д.
№18439/2021г. на ВРС и процесуално представителство по въззивното дело“.
От което следва, че изобщо разглежданият хонорар не е заплатен за и по
повод образуването и воденето на изпълнителното дело, поради което по
общите правила на чл.78 от ГПК и ТР на ВКС по приложението им
възнаграждението не би следвало да се възлага на длъжника. Доколкото в
случая възнаграждението на пълномощника на взискателя не се оспорва в
частта му по чл.10, т.1 от НМРАВ до размера от 200лв., промяна в тази част
не се следва. Но в оспорената част хонорарът се явява недължим и
респективно постановлението на ЧСИ по разноските следва да бъде
коригирано на още едно основание.
По изложените съображения оспореният акт на ЧСИ, в обжалваната
част, следва да бъде отменен, като вместо него размерът на присъденото в
полза на взискателя по изп. дело адвокатско възнаграждение бъде намален до
200лв., дължимостта до която сума не е предмет на разглеждане от съда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на И. К. Г., ЕГН**********, постановление от
16.12.2022г. по изп. д. №20227110400996 на ЧСИ при ВОС Даниела Петрова –
Янкова, с което е оставена без уважение молбата на И. К. Г. от 16.12.2022г. за
намаляване на претендирания от взискателя по същото изп. дело адвокатски
хонорар, в частта от 400лв. на 200лв., като вместо него:
НАМАЛЯВА размера на дължимото от длъжника И. К. Г.,
ЕГН**********, в полза на взискателя М. И. Ч., ЕГН**********, адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. дело
№20227110400996 на ЧСИ при ВОС Даниела Петрова – Янкова, от 400лв. на
200лв.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4