РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Търговище, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 286/2021
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за неистински
договор за заем от 02.04.2019 г., сключен между СТ. Д. СТ. ЕГН ********** и
Д. Н. Г. ЕГН **********, по силата на който СТ. Д. СТ. е дал в заем на Д. Н.
Г., сумата от 1 000 лв., на основание чл.193 от ГПК, като го е изключил от
доказателствата по делото. Съдът е отхвърлил предявения от СТ. Д. СТ.
против Д. Н. Г. иск за установяване на вземане в размер на 1 000 лв.,
представляващо задължение по договор за заем от 02.04.2019 година, ведно
със законната лихва от 22.12.2020 година, за което е издадено Заповед за
изпълнение на парично задължение № 813 от 23.12.2020 г., по ч.гр.д.№
1641/20 по описа на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. с чл.240 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в
производството.
1
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца със
съдебен адрес и адрес за призоваване Търговище, ул. „**********” ****,
ет.****, офис ****, действащ чрез своя процесуален представител ад в. Ц.И.
при АК - Търговище, с адрес: Търговище, ул. „*********” ****, ет.****, офис
****, тел.********, в която се излага следното:
От събраните по делото доказателства съдът е приел, че ответницата
успешно е провела оспорване на писмено доказателство, поради, което е и
отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Същевременно съдът е
пропуснал да се произнесе по повод факта, че има съдебно признаване на
факти. В съдебно заседание представителят на ответницата признава факта, че
сумата е получена от ответницата, като уточнява, че оспорва договора за
заем, но не и получаването на сумата. Според въззивника липсва каквото и да
е произнасяне по повод този факт, което е съществено нарушение, допуснато
от съда. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответницата чрез
адвокат Н., в който отговор се акцентира на следното:
В противоречие със събраните по делото доказателства е твърдението в
жалбата, че ответната страна е признала факта за получена от нея сума в заем
в размер на 1 000 лв. Същата е оспорила претенцията с възражение срещу
Заповед, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1641/2020 г.; с
отговора на исковата молба и в съдебно заседание, като категорично е
заявила, че не е получавала посочената сума и не е подписала, приложения по
делото писмен договор за заем от 02.09.2019 г. По делото е назначена
графологична експертиза, заключението на която е, че подписът на
„заемател” не е положен от ответницата, обстоятелство, квалифициращо
договора за заем като неистински, поради което правилно е изключен като
доказателство по делото.
С оглед изложеното ответницата моли съда да потвърди обжалваното
решение.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
не е взел участие чрез законен или упълномощен представител.
2
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Н.,
която моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на писмен договор за заем е предоставил на
ответницата сумата от 1 000 лева, която не била върната. Снабдил се със
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1641/2020 година по описа на ТРС, но
поради подадено възражение от ответницата, предявява иск за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение.
Ответницата оспорва иска с твърдение, че никога не е подписвала договор
за заем и получавала процесната сума по него от ищеца.
Договорът за заем, въз основа на който ищецът претендира вземането си, е
приложен по ч. гр. дело № 1641/2020 година по описа на Районен съд –
Търговище и съгласно този договор ищецът предоставя на ответницата в
присъствието на адвокат Ст. И. в заем сумата от 1000 лева, която ответницата
следва да върне до 01.02.2020 година. По отношение на този договор е
открито производство по чл. 193 от ГПК и е назначена графологична
експертиза, която дава категорично заключение, че подписът на „заемател“ не
е изпълнен от ответницата.
Във въззивната жалба се твърди, че ответницата чрез своя процесуален
представител е признала факта на даване на сумата, а единствено е оспорила
подписването на договора за заем. Съдът счита, че това твърдение е
неоснователно. Нито в отговора, нито в съдебно заседание адвокат Н. е
признала факта, че ответницата е получила сумата от 1000 лева от ищеца.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
3
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената
парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
В конкретния случай ищецът не е доказал, че е бил в заемни отношения с
ответницата за сумата от 1000 лева. Писменият договор, на който той базира
претенцията си, не е подписан от ответницата, поради което не доказва
наличие на заемни правоотношения между страните. Други доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца няма.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до същия правен извод, Търговищкият районен съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Ответницата има право на разноски във въззивното производство за
заплатения от нея адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 286/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ. ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес
гр.*********, ул.“*******“, № ****, ет.****, офис ****, адв. Ц.И. АК-
Търговище да заплати на Д. Н. Г. ЕГН ********** от гр.********, ул.
“*********“, № ****, действаща чрез процесуалния си представител адв.
АНТ. Н. гр.Търговище, ул. “*********“, № ****, вх.****,ет.****, кантора 6,
4
направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 300
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5