О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ 10.05. 2017 година
гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
10.05. 2017 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 316
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявена е
искова молба от С.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** Загора, чрез адв.
М.Г. *** със съдебен адрес:***, * против
СНЦ ЛРС “П.”, със седалище и адрес на управление гр.***, Булстат ***,
представлявано от председателя на УС М.С.Н..
Съдът констатира, че
между страните е извършена редовна размяна на съдебните книжа.
В исковата молба се сочи, че ищецът С.С.С.
е член на ловна дружина в с.*, Община **, която обединява физическите лица,
придобили право на лов по предвидения в закона ред и в съответствие на чл.29 от
ЗЛОД. Наред с това ищецът е един от учредителите, които на 08.06.2001г. са
създали Ловно-рибарско сдружение “П.”, гр.**, обединяващо ловно-стопанските
райони на ловно-рибарските дружини в гр.**, гр.Николаево, с. *, с. Конаре, с. Нова
махала и с.Едрево, като същото е регистрирано като ЮЛНЦ по реда на чл.30 от
ЗОЛД и в съответствие с ЗЮЛНЦ.
Сочи, че
като член на сдружението, ищецът винаги е споделял целите на сдружението, както
и средствата за тяхното постигане, изпълнявайки устава на ЛРС “П.”, като
заплащал редовно членския си внос, като никога не е бил санкциониран, нито му е
било налагано наказание с оглед регламентираните в Устава задължения. Дори
напротив - ищецът е избран за член в първият управителен съвет на сдружението,
вписано в регистъра на СтОС като сдружение с нестопанска цел по Ф.Д.
№953/2001г. по описа на съда.
В исковата
молба се посочва, че до 2013г. включително на ищеца е била заверявана ежегодно
членската карта след внасяне на съответната в срок определена такса по сметка
на сдружението. През следващите три години, а именно 2014г., 2015г. и 2016г.
същият е представял изискуемите документи за презаверка на ловния си билет, но
такава му е била отказвана по независещи и непонятни за него причини. Ищецът
твърди, че е редовен платец на членския внос, видно от приложените към
настоящата копия от банкови бордера за платени суми по сметка на сдружението за
календарните 2014г., 2015г. и 2016г. Сочи, че при опит да узнае мотивите,
поради които компетентните служители на сдружението са отказвали да заверят
членството му в същото, ищецът не е получавал обяснения, а е бил мълчаливо
лишен от правото да бъде носител и да се ползва от правата като пълноправен
член на ответното сдружение.
Посочва, че
по повод подадена от ищеца жалба до РП - Казанлък е било издадено Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 19.09.2016г. по пр.преписка №
2975/2016г. по описа същата прокуратура. От него ищецът е разбрал евентуалните
мотиви за отказа да бъде продължено членството му в сдружението, които според
извършената проверка се свеждали до неизпълнение на задълженията му във връзка
с устава на сдружението. Заявява, че тези твърдения не съответстват на
обективната истина, тъй като в нито един момент не е било вземано решение от
управителните органи на ЛРС „П." за налагане на наказания по повод
неизпълнение на задълженията на ищеца, съдържащи се в Устава на ответника.
Ищецът сочи, че няма налагани глоби за нарушения, тъй като такива не са били
извършвани от него, като спрямо същият не са били прилагани административни или
наказателни мерки за неправомерно поведение. Сочи и обстоятелството, че дори и
да е бил участник в производство по налагане на санкции за неизпълнение на
задълженията си, ищецът не е узнал за тях, тъй като не е бил информиран от
съответните длъжностни лица и служители за евентуални санкции, респективно
наложени наказания.
В исковата
молба ищецът посочва, че през м.ноември 2016г. същият отново е сезирал РП -
Казанлък по повод отказа да му бъде заверен ловния билет. Последвало е
Постановление от 23.11.2016г. на РП - Казанлък, с което е било отказано
образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер и препращане към предходна извършена от
разследващите органи, проверка.
С оглед на
това, счита, че в случая е налице правен спор, който смущава нормалното
упражняване на правата на ищеца да членува безпрепятствено в ловната дружина
към сдружението, чрез отказ да му бъде заверено членството за горепосочените 3
години. За да може да реализира в пълна степен признатите му от закона
субективни права като пълноправен член в ответното сдружение, е необходимо да
бъде заверено членственото правоотношение на ищеца, след което да се пристъпи
към заверка на ловния му билет, което не е сторено от съответните служители,
без да са налице основания за това.
Предвид
това, счита, че в случая е налице правен интерес от предявяване на настоящият
установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като ответното ЛРС “П.” гр.**,
чрез неговите представители са му отказали да заверят членската му книжка за
периода - 2014г., 2015г. и 2016г. вкл., т.е. да съдействат за реализация на
субективните му права като ловец и член на сдружението.
Сочи, че с
молба от 25.11.2016г., ищецът е отправил писмено искане до ответното дружество
за заверка на членската му книжка за изминалите 3 години, през които
неоснователно му е отказвана такава заверка. Въпреки даденият с молбата срок да
бъдат предприети действия по заверката от ответника, същият отново е проявил бездействие,
вследствие на което са отказали съответната заверка на ищеца.
Посочва, че
съгласно чл.23, ал.1 от ЗЛОД правото на ловуване се упражнява от лица, които
притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна
година, както и разрешително за лов.
Сочи, че в
случая липсва решение на УС на ЛРС „П." гр.** за изключване на ищеца от
сдружението, респ. за отпадане на членството му, както и е налице бездействие
от управителните органи при ответника, изразяващо се в отказ за заверка на
членственото правоотношение, респ. на ловния билет, като с това си поведение
сдружението оспорва принадлежността на членственото правоотношение на ищеца и
последиците от това, а именно заверка на ловния му билет от държавно-горско
стопанство.
С оглед на
изложеното, моли съда да приеме за установено, на основание чл. 124 ад. 1 от ГПК, по отношение на Ловно-Рибарско сдружение
„П." гр.**, със седалище и адрес на управление гр.**,
ул."П." №1, представлявано от председателя на УС М.С.Н., Булстат ***,
че членственото правоотношение на С.С.С. ЕГН **********, с постоянен адрес ***
Загора с Ловно-Рибарско сдружение „П." гр.**, съществува към настоящия
момент и не е прекратено, с произтичащите от това правни последици.
Претендира
направените по делото разноски.
С исковата
молба, ищецът представя писмени доказателства и моли същите да бъдат
приети. Моли да бъде изискано и приложено към настоящото Ф.Д. № 953/2001г. по
описа на Окръжен съд Ст.Загора. Моли да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели за установяване на отказа от страна на ответното дружество за заверка
на членството на ищеца и обстоятелствата около тези твърдения.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, от ответника,
наименован становище, с който не прави доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът заявява,
че лицето С.С.С. не е предоставил за заверка на председателя на дружината
членската си карта и билет, а се е опитал да ги завери самостоятелно в
нарушение на устава на ЛРС “П.”. Сочи, че С., в качеството си на служител на
ДГС гр. **, се е опитал неколкократно да не спазва Устава на ЛРС и решенията на
управителния съвет, като от 2009г. не е участвал в нито едно ловно стопанско
мероприятие по подхранване на дивеча, създаване на хранилки, калища и убежища,
въпреки задължаването му от устава на сдружението посочен в чл.7, ал.2, където
са изброени мероприятията, в които ловецът задължително трябва да участва.
Посочва, че в чл.7, ал.3 е цитирано какви санкции се налагат за неучастие в
мероприятията, или неизпълнение на ал.2. Сочи, че С., с цел да не бъде санкциониран,
се опитал сам да си завери билета и членската карта. С решение на УС на ЛРС “П.”
в протокол № 64 е прието заверката на ловните документи да се извършва само от
председателя или секретаря на ловната дружина. Ловецът С. е писал молба с вх. №
59 /02.12.2016г. до председателя на УС на ЛРС “П.” за заверка на ловните
документи, като резолюцията на председателя на УС съгласно чл.23, т.4 от ППЗЛОД
е “ловецът да представи документите на председателя на дружината за заверка”,
но въпреки това документите не са предоставени. Същият е подал и друга молба от
29.10.2015г. на която е поставена същата резолюция, но тази молба е взета от
него от канцеларията на сдружението.
Сочи, че становището
на ловците от ловна дружина с. * е, че ищецът, поради неучастие в мероприятия,
спъване дейността на дружината и незаверката на документите, на следващото
събрание да бъде изключен като член на дружината.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба,
с която заявява, че не съответства на истината възражението в становището на
ответника, че ищецът е нарушил устава на ЛРС „П." гр.**, като не е
представял членската си карта и билет за заверка на председателя на дружинката.
В този смисъл липсва разпоредба в Устава на ЛРС, изискваща заверката да бъде
осъществявана от председателите на дружинки в състава на сдружението. Такова
задължение е вменено на председателя на всяко юридическо лице с нестопанска
цел, а именно Ловно-Рибарско сдружение, който в случая нарушава законовите
разпоредби.
Оспорва възраженията
на ответника, че ищецът не е участвал в организираните от сдружението
мероприятия, което е дало основание за отказ за заверка на членството му като
неоснователни. В този смисъл, заявява, че през последните 3 години ищецът не е
бил уведомяван за мероприятията, които са били организирани от сдружението и в
които е бил длъжен да участва предвид задълженията му по Устава. Съобразно
практиката на сдружението, информирането на членовете за участието им в
организирани от сдружението мероприятия е било извършвано чрез SMS-и
по телефон, изпращани до всеки един член от председателя на съответната
дружинка. Ищецът съзнателно не е бил информиран за тези мероприятия, като
игнорирането му от тях, счита, че не би могло да обуслови отговорност за
неучастие. В този връзка отбелязва, че ищецът никога не е отказвал да участва в
предвидените дейности на сдружението, за което има право да бъде уведомяван
съгласно устава на сдружението. Липсата на уведомяване, което е достигнало до
него не може да доведе до ангажиране на отговорността му, тъй като не се дължи
на неговото виновно поведение.
Посочва, че
в подадените от ищеца молби до председателя на сдружението с искане да му бъде
заверена книжката и ловния билет, председателят е поставил нечетлива резолюция,
според която са изисквани суми за плащане от ищеца, за които не са били
приемани решения от управителните органи на сдружението.
Заявява, че
независимо от подадените устни и писмени молби на ищеца за заверка на
членството му и ловния билет, такава не е била извършвана поради бездействие на
ответника, изразяващо се в отказ за заверка на членственото правоотношение,
респ. на ловния билет, като с това си поведение сдружението оспорва
принадлежността на членственото правоотношение на ищеца и последиците от това.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който
чрез упълномощен представител
заявява становище, че настоящото производство е недопустимо поради липса на
правен интерес, поради което моли съда да прекрати същото, като излага
съображения.
Заявява, че
не е налице решение на УС на сдружението, с което решение да е прекратено
членството на ищеца в сдружението. Пояснява, че за да бъде член на сдружението
на ищеца не е необходимо да има заверен ловен билет. В чл. 5, ал. 2 и 3 от
Устава изрично е посочено кое лице може да е член на сдружението и на какви
условия следва да отговаря затова.
Моли съда
да прекрати производството като недопустимо, заведено поради липса на правен интерес,
респективно да остави исковата молба без движение, като даде указания на ищеца
да поясни същата и посочи в какво се състои оплакването и искането - да се
завери членската му карта от председателя на Ловна дружинка с. * или да се
признае за установено, че ищецът е член на „Ловно- рибарско сдружение П." гр.** - обстоятелство, което
никога не е било спорно между страните по делото, което от своя страна
обезсмисля воденето на настоящото производство. В случай, че съдът остави
исковата молба без движение и ищецът не отстрани констатираните от съда
нередовност, моли съда да прекрати производството.
Претендира
направените по делото съдебни и деловодни разноски и представя списък по чл. 80
от ГПК.
В срока за допълнителен
отговор с отделна молба представя писмено доказателство.
Съдът като взе предвид
изложеното от страните и представените доказателства намира за установено
следното:
Предявен е иск по чл.
124 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на членственото правоотношение
на ищеца в ответното сдружение и че същото не е прекратено.
Съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право когато има интерес от това.
Правният спор и правният
интерес са положителни предпоставки за съществуването на правото на иск, за
които съдът следи служебно.
В случая е безспорно
установено, че ищецът е член на ответното сдружение. От една страна сам той
излага в обстоятелствената част на исковата молба, че липсва решение на УС на
ЛРС „П." гр.** за изключването му от сдружението, респ. за отпадане на
членството му. От друга – ответникът изрично заявява, че ищецът е член на
сдружението, не оспорва обстоятелството, че членската му карта не е заверена,
като сочи причините за това и излага обстоятелства за неспазване на решенията
на общото събрание на сдружението и неговия устав, които евентуално биха били
предпоставка за неговото изключване. В допълнителната искова молба изложените
обстоятелства за неспазване на решенията на общото събрание на сдружението и
неговия устав се оспорват от ищеца и се излагат твърдения в обратния смисъл,
които биха подлежали на доказване, ако ищецът вече не е член на сдружението,
какъвто факт в случая не е налице. Ето защо съдът намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявения иск, поради което производството по делото
следа да бъде прекратено поради недопустимост на иска.
На основание чл. 78 ал.
4 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.
№ 316/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, поради недопустимост на
иска.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** Загора, със съдебен адрес:***, офис 13 чрез адв. М.Г. ***
ДА ЗАПЛАТИ на СНЦ ЛРС “П.”, със седалище и адрес на управление гр.***, Булстат ***
направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: