Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 14.02.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично ….…….
заседание
на двадесет и четвърти януари .......................………..…….………………..…….……….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………..…..
М. Кадиева ….…………..……….….........
като
разгледа докладваното от .....……………… съдията Виктор Атанасов ............................
административно
дело №537 по описа за .......................
2022 година
...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано по жалба от „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му С. Р. Х.,
подадена чрез адвокат М.Б. от АК-***,
съдебен адрес ***, против Решение №2153-08-502 от 10.11.2022 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството против Задължително предписание №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022
год., издадено от инспектор по осигуряването - контролен орган в ТП на НОИ –
Кърджали, като неоснователна.
Жалбоподателят заявява
в жалбата, че счита оспорения
административен акт за неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. В жалбата се излагат доводи,
че за работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по
трудово правоотношение и че трудовият договор, сключен между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на
изискванията за форма и съдържание, съгласно КТ, както и че по смисъла на КСО,
наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не било
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение, тъй като не било налице идентичност между трудовото и
осигурителното правоотношение. Сочи, че
в настоящия случай бил налице трудов договор в писмена форма, съдържащ
подписите на страните и уредба на елементите на трудово правоотношение, както и
че сключеният трудов договор е задължителен за страните и работодателят не може
да променя условията му едностранно. Позовава се на разпоредбата на чл.118,
ал.1 от КТ, като счита, че по императивен начин законът регламентира стабилност
на трудовото правоотношение, гарантира сигурност на страните при
осъществяването на трудовите им права и задължения, гарантира спазването на
принципа на закрила на труда, формулиран в чл.1, ал.3 от КТ, както и че едностранната
неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означавало
недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото
правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока
на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, уговорени в
трудовия договор. На следващо място жалбоподателят излага съображения, че при
извършената проверка безспорно било установено, че между посоченото в
задължителните предписания лице и „Флаш Текстил” ООД
бил сключен валиден писмен трудов договор, съдържащ подписите на страните и
притежаващ всички необходими реквизити по чл.66 от КТ и че в трудовото досие на
лицето, освен трудовия договор, се съдържали и длъжностна характеристика,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, служебна
бележка за проведен встъпителен инструктаж, молба за назначаване, медицинско
удостоверение, заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Според
жалбоподателя, от снетите при проверката обяснения на страните по трудовото правоотношение,
следвал единственият извод, че трудовите отношения са възникнали и съществували
в предхождащ проверката период, поради което изводът на административния орган,
че „... сключеното трудово правоотношение
между Ф. Ш. М. и „Флаш Текстил” ООД е фиктивно,
привидно трудово правоотношение, целящо имитиране на качеството „осигурено лице”
по отношение на работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите
от него осигурителни права”, бил в пълен разрез с тези доказателства. Пак в
тази връзка жалбоподателят сочи, че Кодексът на труда предвижда специален ред
за обявяване на трудовия договор за недействителен и забрана за позоваване на
недействителността на трудовия договор, преди тя да бъде обявена по съответния
ред от компетентния съд, като в тази връзка излага довод, че в случая
контролните органи на ТП на НОИ - Кърджали не са изпълнили задължението си,
произтичащо от разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ, съгласно която, в случаите,
когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, като твърди,
че в настоящия казус липсват доказателства, че контролните органи на ТП на НОИ
- Кърджали, са инициирали и провели подобно съдебно производство. Сочи, че
контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали преждевременно и без наличието на
съдебен акт е оспорил действителността на сключеният трудов договор между него
и Ф. Ш. М., като посочва, че страните, съответно контролен или друг компетентен
орган, не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на
отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й
не бъде връчено на страните/чл.74, ал.2 от КТ/, като в тази връзка в жалбата се
цитират съдебни решения, като практика на ВАС по сходни случаи. Във връзка с гореизложеното,
жалбоподателят счита, че подадените от него данни за лицето Ф. Ш. М. са
коректни и че лицето се явява задължително осигурено по чл.4, ал.1, т.1 от КСО,
т.е. отразено е действителното положение, съгласно сключения между страните
трудов договор, разплащателните ведомости, заверени уведомления, служебна
бележка за проведен встъпителен инструктаж по правилата на безопасността,
хигиената на труда и противопожарната охрана, молба за назначаване, медицинско
удостоверение, заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
По тези съображения, жалбоподателят моли съда, след
като докаже твърденията си, да постанови решение, с което да отмени атакуваното
Решение №2153-08-502 от 10.11.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата му и са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-08-01203468
от 03.10.2022 год., издадени от *** в ТП на НОИ – Кърджали, като
незаконосъобразно. С жалбата се претендира и присъждане направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, не се представлява. От
упълномощения му процесуален представител - адв.М.Б. от
АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага аргументи в подкрепа на доводите си за
незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
идентични с тези изложени в жалбата, като отново моли съда да отмени
обжалваното решение като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени в полза
на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – ст.юрк.З. Б., който в съдебно заседание оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да
остави в сила обжалвания административен акт на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с който са потвърдени задължителните предписания на контролен орган
при ТП на НОИ – Кърджали, с които, на жалбоподателя е вменено задължение за
заличаване на данни по чл.5 от КСО, подадени за лицето Ф. А. А. Намира, че при
съвкупната преценка на наличните писмени доказателства, в т.ч. и обясненията,
дадени от работника и работодателя, в хода на административното производство по
издаване на задължителните предписания, както и от събраните по делото гласни
доказателства, по никакъв начин не се установява Ф. А. А. да е упражнявал
трудова дейност при жалбоподателя и че това означава, че работникът не отговаря
на дефиницията за осигурено лице по смисъла на КСО, дадена в §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО и по тази причина, подадените от осигурителя данни, за преведеното
осигуряване на работника, се явяват неверни и следва да бъдат заличени. С оглед
на изложеното и като се вземат предвид посочените съображения в обжалваното
решение, моли за решение в този смисъл.
В предоставен от съда срок депозира и писмена защита,
в която излага доводи и съображения в подкрепа на оспорения административен акт,
като предвид всичко изложено в нея счита, че не са представени доказателства за
изпълнение на конкретни трудови функции от страна на Ф. М. по сключения трудов
договор с „Флаш Текстил” ООД *** с оглед на което
намира, че твърденията в обратен смисъл са останали недоказани. Твърди, че са налице
доказателства, че са представени документи с невярно съдържание, изготвени с
цел заобикаляне на закона по повод преследвана цел и че извършената проверка от
контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали е достатъчно пълна и подкрепена с
необходимите доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че в
действителност не е съществувало осигурително правоотношение, както и че всички
изложени факти и обстоятелства водят до извода, че трудовият договор е сключен
фиктивно, целящ имитиране на качеството „осигурено лице” по отношение на
работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите от него
осигурителни права. В писмената защита моли
съда, като има предвид изложеното и съображенията, съдържащи се в обжалвания
административен акт, да отхвърли жалбата на „Флаш
Текстил” ООД *** представлявано от С. Р. Х. - управител, подадена чрез адв.М.Б., срещу Решение №2153-08-502 от 10.11.2022 год. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО, решението на ръководителя на териториалното
поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от
получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-779#2/10.11.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.8/,
като е получено лично от управителя на дружеството - жалбоподател, на датата 15.12.2022
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.11/.
Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен съд –
Кърджали, по пощата, на 25.11.2022 год., видно от препоръчана пощенска пратка
на „Български пощи” ЕАД с баркод ***/л.7/, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх. №2153-08-502#1 от 29.11.2022 год.,
видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че
същата е подадена чрез административния орган, на 9-ия/деветия/ ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ.
в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения
срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по
предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните
предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-699#1/20.01.2020 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/,
като е получено от лично от управителя на дружеството - жалбодател,
на 03.02.2019 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод
***/л.10/. Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен
съд – Кърджали, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”,
на 07.02.2019 год., видно от разписката с баркод ***/л.5/,
като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх. №2153-08-21#1 от 19.02.2020 год., видно от положения върху същата
щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез
административния орган, на 4-я/четвъртия/ ден след получаването на решението,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така
подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения
срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по
предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните
предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По административната преписка е приложена сигнална
записка, изготвена от началник сектор „КП” при ТП на НОИ - Кърджали, адресирана
до началника на сектор „КРДОО” при ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1043-08-228 от 22.08.2022
год./л.82/, с която е поискано да се извърши проверка на
осигурителя „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК ***,
за да се установи дали действително лицето Ф. Ш. М., с ЕГН **********, е
извършвало трудова дейност, което да е основание за възникване на
осигуряването, съгласно чл.10, ал.1 от КСО, за да има право на парично
обезщетение за безработица, като в сигналната записка е отразено, че за това
лице има подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица,
с последна трудова заетост при осигурителя „Флаш
Текстил” ООД, за периода от 16.05.2022 год. до 31.07.2022 год. и че сключването
на трудов договор за толкова кратък период поражда съмнения, че това е
единствено с цел получаване на осигурителни плащания от бюджета на ДОО. Във връзка с това, от ръководителя на ТП на НОИ –
Кърджали е издадена Заповед №ЗР-5-08-01183930 от 22.08.2022 год., представена
по преписката и приета като доказателство по делото/л.80/, с която, на основание чл.107
от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложено да се
извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Флаш Текстил” ООД,
с ЕИК ***, от контролен орган
при ТП на НОИ – Д. Р. М.-У. – *** при ТП на НОИ – Кърджали, като е определен
срок за извършване на проверката от 20 работни дни. Тази заповед, видно от
извършеното отбелязване върху нея, е връчена на С. Р. Х. - управител на
дружество-жалбоподател, на датата 26.08.2022 год., за което е положен и подпис
от получилото я лице.
В хода на проверката, най-напред, с писмо Изх.№1056-08-228#1 от 22.08.2022 год.
на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали/л.75/, от управителя на осигурителя „Флаш Текстил” ООД *** – С. Р. Х., е
поискано да се яви лично в тридневен срок от получаване на писмото в ТП на НОИ
– Кърджали, като със същото е изискано да представи трудовото досие на Ф. Ш. М.
и ведомости за заплати за същото лице.
По преписката са приложени и пет броя писмени
обяснения, които всъщност представляват готови формуляри – въпросници, с
предварително формулирани в тях въпроси към лицата, като в същите е посочено,
че на основание чл.107 и чл.108 от КСО, лицата са длъжни да предоставят на
контролните органи обяснения по тези въпроси. Такива писмени обяснения, т.е.
отговори на въпросите, са дадени от лицето С. Р. Х. - управител на дружеството „Флаш Текстил” ООД
*** на датата 26.08.2022 год./л.72-л.74/,
от лицето Ф. Ш. М., назначена и работеща на
длъжност „***” в дружеството „Флаш Текстил” ООД ***
на датата 08.09.2022 год./л.67-л.68/ и от три лица, работещи в дружеството-жалбоподател: Б.
Н. И., Ш. Х. Ю. и С. Д. Ю., на датата 09.09.2022 год./л.64-л.66/,
като и в петте случая обясненията са поискани и приети от Д. М.-У. - *** в ТП
на НОИ – Кърджали, която се е подписала за „приел” обясненията.
Видно е от приложените към административната преписка
документи, че управителят на дружеството е представил и изисканите му с
цитираното по-горе писмо документи/трудовото досие на Ф. Ш. М. и разплащателни
ведомости/, а именно: Карта за предварителен медицински преглед на Ф. Ш. М. от
05.05.2022 год./л.62-л.63/; Молба от Ф. Ш. М. от 16.05.2022 год., с която същата
е поискала да бъде назначена на работа в дружеството-жалбоподател/л.61/;
Трудов договор №**/*** год., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка
с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, между „Флаш Текстил” ООД *** с ЕИК
***, като работодател и Ф. Ш. М., с ЕГН **********, като работник, за
длъжността „***”, при месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева, на
пълно работно време/л.59/; Длъжностна характеристика за длъжността „***”, с
код по НКП ***/л.60/; Служебна бележка от 16.05.2022 год., за извършен
на Ф. Ш. М. встъпителен инструктаж по правилата безопасност, хигиената на труда
и противопожарната охрана/л.58/; Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.2 от КТ/л.57/; Заповед №128
от 01.08.2022 год., на основание чл.71, ал.1, т.1 от КТ, за прекратяване на
трудов договор, считано от 01.08.2022 год./л.26/; Платежни фишове за месец
юни, месец юли и месец август на 2022 год. на Ф. Ш. М./л.27-л.29/. Освен описаните документи
от трудовото досие на Ф. Ш. М. и фишовете за заплати, във връзка с дадените от
управителя на дружеството обяснения, касаещи трудовата дейност на
лицето в дружеството-жалбоподател, същият е представил и стокови разписки/л.30-л.52/, както и извадка от Книга
за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана/л.53/ и извадка от Дневника за изключване на ел.
захранването след работно време, относими за периода
от месец април до месец август на 2022
год./л.54-л.56/.
По преписката е представен и е приет като
доказателство и Констативен протокол №КП-5-08-01203465 от 03.10.2022 год.,
съставен и подписан от същия *** в ТП на НОИ – Кърджали/л.20-л.21/,
в който е описано, въз основа на какви документи, предоставени от
осигурителя „Флаш Текстил” ООД *** с ЕИК ***, е извършена проверката,
възпроизведени са и са интерпретирани дадените обяснения от посочените по-горе
лица, на датите 26.08.2022 год., на 08.09.2022 год. и на 09.09.2022 год., като
въз основа на това, от инспектора по осигуряването при ТП на НОИ - Кърджали в
констативния протокол е посочено, че въз основа на представените документи и
попълнени въпросници се установява, че лицето /Ф. Ш. М./ е назначено единствено
по документи, с цел ползване на осигурителни плащания, без реално да упражнява
трудова дейност, като в тази връзка е направен извод, че не е изпълнен съставът
на разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и че в тази връзка, на осигурителя „Флаш Текстил” ООД
*** ще бъде връчено задължително предписание на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на данните за Ф. Ш. М., с ЕГН **********, за периода от
16.05.2022 год. до 31.07.2022 год., подадени на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с код вид осигурен „01” – за работници и служители, осигурени по чл.4,
ал.1, т.1 от КСО при един работодател, а освен това се препоръчва на
осигурителя да предприеме мерки по заличаване на регистрирания в ТД на НАП - Пловдив
офис – Кърджали трудов договор. Видно от извършените отбелязвания върху този
Констативен протокол №КП-5-08-01203465 от 03.10.2022 год., на първата му
страница горе вляво е вписано, че е „Връчен
на 04.10.2022 год.”, а на четвърта страница, под текста на същия, е положен
подпис на представляващия осигурителя - вписано е „С. Х.” и е положен печатът
на дружеството „Флаш
Текстил” ООД ***.
На същата дата, на която е издаден посочения по-горе
Констативен протокол №КП-5-08-01203465 от 03.10.2022 год., съставен и подписан
от *** в ТП на НОИ – Кърджали, връчен на 04.10.2022 год., са издадени от същия инспектор
по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022 год./л.19/, в които е посочено, че по
повод постъпил сигнал с Вх.№1043-08-228 от 22.08.2022 год. и на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, се
дава задължително предписание по отношение на осигурителя „Флаш Текстил” ООД
*** с ЕИК ***, че следва да се
заличат данните, подадени на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за Ф. Ш. М., с
ЕГН **********, за периода от 16.05.2022 год. до 31.07.2022 год., с код за
осигурен 01, с декларация обр.№1. Посочен е срок за
изпълнение на задължителното предписание – 14 работни дни от получаването му, а
като мотиви към задължителните предписания е посочено, че е извършена проверка
приключила с Констативен протокол № КП-5-08-01203465 от 03.10.2022 год., в
която са изложени факти и обстоятелства, подкрепящи тезата, че лицето Ф. Ш. М.,
с ЕГН **********, не е упражнявала трудова дейност при осигурителя „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК *** и че следователно, за лицето
не е изпълнен съставът на чл.10, ал.1 от КСО. Видно от извършеното отбелязване
върху задължителните предписания, същите са връчени на представляващия
дружеството-осигурител – управителя му С. Х., също на датата 04.10.2022 год.,
за което получателят се е подписал лично и е вписал името и фамилията си.
Против тези Задължителни предписания №ЗД-1-08-01203468
от 03.10.2022 год., издадени от инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
Кърджали, е подадена в законоустановения срок жалба
от „Флаш Тексти” ООД град Джебел, с ЕИК ***, представлявано от управителя му С. Р. Х., до директора
на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-779 от 11.10.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.17/, в която са развити доводи, почти идентични с тези,
развити в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство.
Така, по повод тази жалба е издадено и оспореното
Решение №2153-08-502 от 10.11.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.8-л.10/,
с което е отхвърлена жалбата на „Флаш Текстил” ООД *** против Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022 год. на контролен орган в ТП на НОИ
– Кърджали, като неоснователна.
В мотивите към това
решение, административният орган е възпроизвел установените, според контролния
орган, в хода на производството факти и обстоятелства, като е изложил подробни
мотиви от фактическа страна. В мотивите е посочено най-напред, че във връзка
със сигнална записка от началника на сектор „Краткосрочни плащания” в ТП на НОИ
– Кърджали, е извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на осигурителя „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК ***,
за която проверка е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01203465 от
03.10.2022 год. и че проверката е имала за цел да установи, дали лицето Ф. Ш.
М. реално е упражнявало трудова дейност по сключен трудов договор с посочения
осигурител, за периода от 16.05.2022 год. до 31.07.2022 год. вкл. и дали за същото
лице е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО, с оглед преценката за
право на парично обезщетение. Описано е, че проверката е установила, че с
трудов договор №** от *** год., на основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, Ф. Ш. М. е била назначена на
работа във „Флаш Текстил” ООД, на длъжност „***”, на
пълно работно време – осем часа дневно, с месечно трудово възнаграждение в
размер на *** лева. По-нататък, в мотивите е описано, че управителят на
дружеството е представил писмени обяснения, в които е посочил, че същото се
занимава с шивачество и че познава Ф. Ш. М., както и че същата е постъпила на
работа на 16.05.2022 год., като работата й се състояла в това да „попълва
инструктажни книги, начална книга за изключване на електрическото табло, да приема
и изпраща стока”. Описано е също, че управителят е посочил себе си като пряк
ръководител и че назначаването на Ф. М. е било поради необходимост да облекчи
работата му, тъй като преди нея той е изпълнявал тази длъжност, но тъй като Ф.
М. не можела да се справя със задълженията, прекратил трудовия й договор. В
мотивите е описано, че в представените обяснения от Ф. Ш. М., същата е посочила,
че договорът й е сключен на 16.05.2022 год., като „***” и че работата, която
извършвала, била да поеме задължения на управителя, когато отсъствал, като
приемане и изпращане на продукция, проверявала за липсващи пристигнали
материали, следяла за реда в предприятието, както и че работила с Р., Ф., Ш., Б.
и С. В мотивите е описано, на следващо място, че обяснения са изискани и дадени
от Б. Н. И., Ш. Х. Ю. и С. Д. Ю. - работници във „Флаш
Текстил” ООД и че от разпитаните служители единствено Ш. Ю. е посочила, че
познава и е работила с Ф. М., но не можела да посочи, нито през кой период,
нито на каква длъжност било наето лицето. Така, в мотивите е посочено, че при
проверката от контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали било констатирано, въз основа
на представените писмени доказателства и попълнените въпросници от управителя
на „Флаш Текстил” ООД и от Ф. Ш. М., че лицето не е
упражнявало трудова дейност, която да е основание за възникване на осигуряване
по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, поради което контролният орган в ТП на НОИ -
Кърджали е предписал на осигурителя да се заличат основните данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, подавани с декларация Обр.№1 „Данни
за осигуреното лице” , за периода от
16.05.2022 год. до 31.07.2022 год., с код вид осигурен „01” (за работници и
служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от КСО при един работодател).
На следващо място, в
решението са изложени доводи, че при проверка в информационната система на НОИ,
регистър „Трудови договори”, се установило, че в същото дружество е имало
назначено лице, на длъжност „***”, за периода от 03.01.2012 год. до 07.02.2012
год., след което същото лице е ползвало парично обезщетение за безработица от
средствата на ДОО и че след него е нямало друго наето лице, изпълняващо тази
длъжност. В решението е посочено, че това обстоятелство навежда на мисълта, че
реално управителят няма нужда от наемането на лице, изпълняващо такава длъжност
и че ако дружеството е имало нужда от ***, би следвало да осигури такъв за
целия период, през който работи, а не само при нужда от получаване на парично
обезщетение за безработица на определеното лице, като е отразено, че това пораждало
съмнение за провеждане на такава практика с наемането на лица за кратък период
от време, след което в конкретните случаи лицата ползват обезщетения.
В мотивите към оспореното
решение са приети са неотносими съображенията на
жалбоподателя, че когато контролен или друг компетентен орган сметне трудовия
договор за недействителен, той незабавно трябва да сезира съда, като е изложен
довод, че в настоящото производство не е предмет на разглеждане трудовия
договор и че контролният орган в дадените задължителни предписания не се е
позовал на основание за недействителност на трудовия договор, а е посочил
обстоятелства за липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи полагането
на труд от лицето, назначено в дружеството и липсата на осигурително отношение,
а не трудово. Изложен е и довод, че трудовият договор е частен документ и се
изготвя от осигурителя, както и че същият се сключва между двете страни - от
една страна работодател, от друга страна работник, със задължение за извършване
на определена дейност и че в настоящия случай, констатациите на контролния
орган, обективирани в Констативен протокол
№КП-5-08-01203465 от 03.10.2022 год. се явяват правилни, тъй като нямало
доказателства, че лицето е упражнявало реално трудова дейност и следователно,
нямало възникнало осигурително правоотношение.
По-нататък, в мотивите
към решението са развити правни изводи, като е цитирана най-напред легалната
дефиниция за понятието „осигурено лице”, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и
е посочено, че изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице” по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е.
не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение. На следващо място, в решението е отразено, че по аргумент
от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност, а упражняването на трудова
дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено и че лице,
за което не е установено и доказано, че е извършвало трудова дейност - в настоящия
случай трудова дейност като „***” по трудов договор, не може да има качеството
осигурено лице.
Най-накрая, в решението
са изложени мотиви, че не е достатъчно само сключването на трудов договор, по
силата на които да възникнат и осигурителните права и че необходимо условие е и
упражняването на трудова дейност по него, за което по преписката липсвали
всякакви данни, а доказателствата сочели на еднозначен извод, че такава дейност
не е била извършвана. Според административния орган, обясненията на управителя
на дружеството и назначеното лице по никакъв начин не установявали реалното
изпълнение на трудова дейност по посочената длъжност „***”, предвид очевидното
им противоречие при попълването на въпросниците, поради което от органа е
прието, че сключеното трудово правоотношение между Ф. Ш. М. и „Флаш Текстил” ООД *** е било фиктивно, привидно трудово
правоотношение, целящо имитиране на качеството „осигурено лице” по отношение на
работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите се от него
осигурителни права.При тези изводи, в мотивите е прието, че след като не е
установено упражняване на трудова дейност от страна на Ф. Ш. М., това
обстоятелство дефинитивно изключва възникването на осигурително провоотношение по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, от което
следва, че Ф. Ш. М. няма качество на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1,
т.3 от ДР на КСО, поради което подадените от осигурителя „Флаш
Текстил” ООД основни данни с декларация - Обр.1,
„Данни за осигуреното лице” за същото лице, за времето от 16.05.2022 год. до
31.07.2022 год., се явяват неправилно подадени и подлежат на заличаване, за да
се приведат последните в съответствие с действителното положение. Предвид тези мотиви, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че Задължително предписание №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022
год. на контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и при съобразяване с
наличните писмени доказателства и съответно е отхвърлил жалбата против тези
задължителни предписания, като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства
и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен
институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния
осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения
на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО,
е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022 год. са издадени именно от такъв
инспектор по осигуряването при ТН на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите
са издадени от материално и териториално компетентен орган. Задължителните предписания, ведно с Констативен
протокол №КП-5-08-01203465 от 03.10.2022 год., съставен от инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, са своевременно връчени на адресата им,
което е надлежно удостоверено върху самите тях.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът
приема, че оспореното Решение №2153-08-502 от 10.11.2022 год., също е издадено
от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Издаденото от директора на ТП на
НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по
съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства.
Предвид горното съдът намира, че в случая
административните актове са издадени от материално и териториално компетентни
административни органи, обективирани са в изискуемата
се писмена форма, с изискуемото се съдържание и са подписани от издателите им,
поради което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната им на
основанията по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Така, основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа задължителни предписания, потвърдени
с оспореното решение, са материално законосъобразни, т.е. дали са издадени при
правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби.
Така, спорният въпрос по делото, всъщност, се свежда
до това, дали посоченото лице в задължителните предписания лице Ф. Ш. М. реално
е упражнявало трудова дейност, на длъжността „***”, в дружеството - жалбоподател
„Флаш Текстил” ООД *** с когото М. е имала сключен
трудов договор, за периода от 16.05.2022 год. до 31.07.2022 година, респ. за
така посочения период от време, налице ли е било основание дружеството - жалбоподател
да подава пред съответната ТД на НАП данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, чрез
декларация - Обр.№1, за лицето Ф. Ш. М.
Съдът в настоящия състав намира за правилен и
обоснован изводът на контролния орган/инспектор по осигуряването/ при ТП на НОИ
– Кърджали, респ. възпроизведен и от директора на ТП на НОИ – Кърджали в
издаденото от него решение, в смисъл, че лицето Ф. Ш. М. не е упражнявало реално
такава трудова дейност, която да е основание за възникване на осигуряване по
смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, както и намира, че този извод е направен въз
основа на правилна и точна преценка на документите, предоставени от осигурителя
и на установените факти и обстоятелства в хода на проведеното производство.
Неоснователни са, най-напред, доводите на
жалбоподателя, че подадените от него, в качеството му на осигурител, данни за
лицето Ф. Ш. М. са коректни и че лицето се явява задължително осигурено по
чл.4, ал.1, т.1 от КСО, т.е. отразено е действителното положение, съгласно
сключения трудов договор, разплащателни ведомости, заверени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ, служебна бележка за проведен встъпителен инструктаж по
правилата на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, молба
за назначаване, медицинско удостоверение, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение. Всички тези изброени документи, разгледани и анализирани
поотделно и в съвкупност, сочат за възникнало трудово правоотношение, което в
случая е безспорен факт, който не се оспорва от страните. Същите обаче по
никакъв начин не установява, че през процесния период
от време, лицето Ф. Ш. М. реално е упражнявало трудова дейност, т.е. полагало е
труд на длъжността „***”, на която е било назначено с посочения по-горе трудов
договор.
По смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено
лице” е физическо, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а по силата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започната да упражняват трудова дейност по
чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски
и продължава до прекратяването й. Анализът на цитираните разпоредби ясно сочи,
както правилно е прието и в мотивите към оспореното решение, че за качеството
„осигурено лице” не е достатъчно да е налице сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да налице осъществяване на трудова
дейност по това правоотношение, както и че лице, за което не е установено и
доказано, че е извършвало трудова дейност – в настоящия случай трудова дейност
като „***”, не може да има качество на
осигурено лице.
От дадените от управителя на дружеството писмени
обяснения се установява, че в действителност работата, за която е била наета Ф.
М. при осигурителя „Флаш Текстил” ООД *** за периода
от 16.05.2022 год. до 31.07.2022 год., не съответства на вписаната в трудовия
договор длъжност, като по делото от фактическа страна е установено, а не се и
спори между страните, че видно от трудов договор №** от *** год., лицето Ф. Ш.
М. е била назначена, по силата на този договор, на длъжността „***”, която
длъжност включва изброени в длъжностна характеристика отговорности, както
следва: получава постъпващата кореспонденция за управителя на дружеството,
систематизира я в съответствие с установения ред и я предава за разглеждане от
управителя или конкретни изпълнители; контролира сроковете на изпълнение на
материалите, определени от управителя за вземане на отчет; осъществява
организацията по подготовка на заседания и съвещания на съвета на директорите,
като осигурява необходимите материали и уведомява участниците за времето,
мястото и дневния ред; предава и получава информация по приемно предавателните
устройства, организира телефонните разговори на управителя, приема и изпраща
телефонограми, телекси и факсове, обработва и систематизира получената информация
и я докладва на управителя; приема и предава документи за подпис от управителя
и лични заявления от работниците и служителите; осигурява повикването на
работници и служители при управителя и прием на външни посетители в
съответствие с установения ред; стенографира, пише на машина или компютър или
организира отпечатването и размножаването на материалите; води картотека по
установената номенклатура на документите и осигурява тяхното съхраняване или
предаването им в деловодството; осигурява снабдяването на кабинета с
канцеларски и други материали, организира подреждането и поддържането на
кабинета в съответствие с изискванията; изпълнява и други конкретно възложени
задачи, свързани с длъжността. В дадените писмени обяснения, управителя на
дружеството е заявил, че по време на служебните си задължения, Ф. М. е водела
книга за начален инструктаж и „тетрадка за изключване на ел. табло”/в случая
Дневник за изключване на ел. захранването след работно време/, а в негово
отсъствие изготвяла и подписвала стокови разписки. Тези обстоятелства се
потвърждават и от дадените от наетото лице Ф. М. обяснения в хода на
извършената проверка, като от нейните показания става ясно също така, че
нейната работа се е състояла в това, когато управителят на дружеството
отсъства, тя да изпълнява негови
задължения, свързани с приемането и предаването на продукция, проверка за
липсващи материали и следене на реда в предприятието. Така, в писмените
обяснения на управителя на дружеството и в тези на наетото лице, всъщност не се
съдържат никакви твърдения за трудови функции, които да съответстват на
задълженията, посочени в длъжностната характеристика. От дадените пред
контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали, меко казани кратки и лаконични
писмени обяснения, става ясно, че работата на Ф. Ш. М., за времето през което е
била назначена на работа като „***”, се е свеждала до това тя да подписва
дневник, в който се отразяват данни за работник от дружеството, отговорно за
изключване на електрическото захранване след работно време, като с това нейната
работа очевидно се изчерпва. Твърдението в обясненията, че при отсъствие на
управителя на дружеството, неговите дейности по проверка, приемане и предаване
на стоки били упражнявани от лицето Ф. М., за което същата подписвала стокови
разписки. Според приложените към административната преписка стокови разписки/л.30-л.52/,
дружеството „Флаш Текстил” ООД *** като изпълнител, е
предавало на други дружества, като получател, определени количество стоки, за
което са били изготвени тези стокови разписки, като видно от същите, в графа
„Предал” на всяка една стокова разписка, приложена към административната
преписка, се съдържа единствено положен подпис, но не и конкретни имена или
длъжност, на лицето което ги е подписало от страна на дружеството-жалбоподател,
т.е. от така представените документи не става ясно, кои стокови разписки е
подписала лицето Ф. М. и дали въобще е подписало някои от тях, още повече, че
положените подписи са различни при отделните стокови разписки, т.е. очевидно
различни лица са полагали подпис в графа „Предал” за дружеството-жалбоподател. В
попълнения от лицето въпросник на 08.09.2022 год./л.67-л.68/, на въпроса - Какви
документи е изготвяла във връзка с изпълнение на служебните си задължения?, Ф.
М. е отговорила, че не е изготвяла документи, като на друг от въпросите е
отговорила, че не е подписвала и разплащателни ведомости. В хода на извършената
проверка са били връчени въпросници на лицата С. Д. Ю., Ш. Х. Ю. и Б. Н. И.,
тъй като Ф. М. е декларирала, че е работила с тях. Във въпросника/л.66/ С.
Ю. е отговорила, че работи при осигурителя „Флаш Текстил”
ООД от 4 месеца, не е посочила на каква длъжност, помага в пакетирането, но е декларирала,
че не познава лицето Ф. Ш. М. и не може да посочи имена на колеги, с които е
работило това лице, както и не знае, през кой период и на каква длъжност е
работила при осигурителя. По същия начин, лицето Б. Н. И. е отговорила във
попълнения въпросник/л.64/, че работи от 14.03.2022 год. при осигурителя „Флаш Текстил” ООД, на длъжност „***”, но декларира, че не
познава лицето Ф. Ш. М., не може да назове имена на колеги, с които е работило
лицето, не знае през кой период лицето е работило при осигурителя и на каква
длъжност. От трите работнички, попълнили въпросници, единствено Ш. Х. Ю. е декларирала/л.65/,
че познава лицето Ф. Ш. М. и е работила с нея, но не може да посочи нито през
кой период, нито на каква длъжност е било наето лицето, нито какви са били
основните й задължения. Освен това, в попълнения въпросник е посочила, че Ф. М. е работила с ***
на име Н., но при попълване на въпросника, самата Ф. М. изобщо не е посочила такова
име.
Така, въз основа на обсъдените и анализирани по-горе
писмени доказателства, представени по преписката, съответно приобщени и по
делото, не може да се установи, че Ф. Ш. М. действително е упражнявала трудова
дейност, т.е. че реално е полагала труд, в изпълнение на подписания от нея
трудов договор с „Флаш
Текстил” ООД *** а вследствие на това не може да се приеме, че същата е имала
качеството „Осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на КСО, до който извод правилно е стигнал контролния орган –
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, издал оспореното
задължително предписание, както и горестоящият му
орган – директорът на ТП на НОИ - Кърджали, пред който това задължително
предписание е било оспорено.
Във връзка с горното следва да бъде посочено, че по
делото не са ангажирани абсолютно никакви доказателства, нито пък са направени
някакви доказателствени искания, в насока, че е
лицето Ф. Ш. М. действително е упражнявало трудова дейност, по подписания от
нея трудов договор с „Флаш Текстил” ООД *** за която
следва да са внесени дължими осигурителни вноски, т.е. че е изпълнена
разпоредбата на чл.10 от КСО.
Основният мотив, изложен от жалбоподателя в подадената
до съда жалба, е свързан с твърдението, че Кодексът на труда/КТ/ предвиждал
специален ред за обявяване на трудовия договор за недействителен и забрана за
позоваване на недействителността на трудовия договор, преди тя да бъде обявена
по съответния ред от компетентния съд и че в случая, контролните органи на ТП
на НОИ - Кърджали не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата
на чл.74, ал.3 от КТ, която според жалбоподателя, била приложима по настоящия
казус. Този довод не се споделя от съда, като е ясно, че става дума за различни
производства, провеждани по различен ред и условия, регламентирани от различна
нормативна база, едната от които е част от трудовото законодателство, а другата
– от осигурителното. Трудовото право
урежда отношенията по предоставяне на работна сила, процеса на труда и
създаването на блага в този процес, регламентира закрилата на лицата, полагащи
зависим (наемен) труд, докато осигурителното право от своя страна е насочено
към закрила на всички трудещи се, независимо от това като работници и служители
по трудово правоотношение или като лица, осъществяващи свободен (независим)
труд, които се самоосигуряват. Трудовото право урежда
закрилата на човека при работа по трудово правоотношение - неговия труд,
доходи, достойнство, а осигурителното право закриля съществуването му, когато
настъпят обстоятелства, които променят неговия живот - болест, инвалидност,
старост, безработица - поставящи го в затруднено материално положение.
Така, указанията на контролния орган на ТП на НОИ -
Кърджали, дадени в оспореното Задължително предписания №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022
год. на *** в ТП на НОИ - Кърджали, касаят данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО -
данни за доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване,
Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”,
дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В чл.5,
ал.6 от КСО е регламентирано, че съдържанието, сроковете, начинът и редът за
подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена
от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен
институт, като данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на
пенсиите, паричните обезщетения и помощите. В изпълнение на цитирания законов
текст е приета Наредба №Н-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица, съгласно която, подадените данни се отразяват в регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, който също
се администрира от Националната агенция за приходите. С чл.37, ал.1 и ал.2 от
наредбата е дадено правомощие на контролните органи на НОИ да издават
задължителни предписания за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за констатирани допуснати нарушения. Ясно е и по този въпрос
няма спор, че по смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено трудово правоотношение
не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от
него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и
осигурителното правоотношение. Както бе посочено и по-горе, легалната дефиниция
за понятието „осигурено лице”, дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО, предвижда, че
това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а според чл.10, ал.1 от КСО пък осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й, като безспорният извод от тези норми е, че лицето
реално следва да осъществява трудова дейност въз основа на трудовото си
правоотношение. Съответно, неизвършването на реална трудова дейност от своя
страна е относимо към изпълнението на трудовия
договор, а не към неговата действителност и по тази причина КТ предвижда като
последици от непрестирането на труд - неизплащане на
договореното трудово възнаграждение, реализиране на дисциплинарна отговорност,
прекратяване на трудовия договор и др. Действително, контролните органите на
НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по
спазване на трудовото законодателство, но според съда, предвидените в чл.108 от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност, им дават
право при извършване на проверките относно спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване, последните детайлно да изследват дадено
трудово правоотношение, за да извършат
преценка, възникнали ли са осигурителни права за конкретното лице.
Както бе упоменато и по-горе, спорът в настоящото
производство се отнася до реалното полагане на труд от Ф. Ш. М. по трудовото й
правоотношение с „Флаш Текстил” ООД *** като относно съществуването
на това трудово правоотношение не се спори, но това реално полагане на труд е
релевантно за възникване на осигурително правоотношение, респ. за възникването
на осигурителни правна за същото това лице. Поради това не могат да бъдат
възприети твърденията, развити в жалбата и поддържани и в подадената
впоследствие писмена молба, т.е. че процесните
задължителни предписания на практика вменяват задължение на работодателя да
признае недействителност на трудовото правоотношение по сключения между него и
определен работник трудов договор, нито че липсата на данни за проведено
производство за обявяване на недействителност на трудовия договор по чл.74,
ал.3 от КТ, с влязъл в сила съдебен акт, води до незаконосъобразност на тези
задължителни предписания.
Предвид всичко изложено, съдът в настоящия състав
намира, че не са представени никакви доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции, т.е. реално полагане на труд, от страна на Ф. М. по сключения от
нея трудов договор с „Флаш Текстил” ООД *** предвид
което твърденията в обратен смисъл остават недоказани. Според съда, извършената
проверка от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали е достатъчно пълна и
подкрепена с необходимите доказателства, от които може да се направи обоснован
извод, че в действителност, от това лице Ф. М. не е упражнявана реално трудова
дейност и съответно, не е възникнало осигурително правоотношение. Всички
изложени факти и обстоятелства водят до извода, че трудовият договор е сключен
фиктивно, целящ имитиране на качеството „осигурено лице” по отношение на това
лице, въз основа на което да бъдат ползвани произтичащите от него осигурителни
права.
От изложеното по-горе следва, че като е отхвърлил жалбата на осигурителя на „Флаш Текстил” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Задължително предписание №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022 год.,
издадено от инспектор по осигуряването - контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна,
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт и
при правилно приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото не е
налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като при това положение, същото се явява изддено
и в съответствие с целта на закона.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, се явява неоснователна и недоказана, като при съобразяване
на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона
форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона, т.е.
по отношение на него не са налице отменителните
основания по чл.146 от АПК, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
жалбоподателят „Флаш
Текстил” ООД *** с ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати на
Национален осигурителен институт - град София, сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща
минималния размер на юрисконсултското възнаграждение,
определен от съда на основание чл.24, предл.I /първо/
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Флаш Текстил” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
му С. Р. Х., против Решение №2153-08-502 от 10.11.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството
против Задължително предписание №ЗД-1-08-01203468 от 03.10.2022 год., издадено
от инспектор по осигуряването - контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Флаш Текстил” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя му С. Р. Х., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Национален осигурителен институт /НОИ/, с адрес - ***, ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.138, ал.3 от АПК, препис от решението да се изпрати или връчи на страните по делото, по реда
на чл.137, ал.1 от АПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му.
С Ъ Д И Я: