РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Кърджали, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500205 по описа за 2022 година
Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 283/11.08.2022 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за
2022 г. на РС - Кърджали, са наложени мeрки за защита от домашно насилие в
полза на М. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” № ** и Б. С. И., с
ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, срещу Т. Б. А., ЕГН
**********, роден на **.**.**** год. в гр..К, с адрес за призоваване и
съобщения гр. К, ул. "Д.” № **, както следва:
1.Задължава Т. Б. А., ЕГН **********, роден на **.**.**** год. в гр..К,
с адрес за призоваване и съобщения: гр. К., ул. "Д.” № **, да се въздаржа от
извършване на домашно насилие спрямо М. А. И., с ЕГН **********, с адрес
гр. К., ул. "Д.” № ** и Б. С. И., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” №
**;
2.Отстранява Т. Б. А., ЕГН **********, роден на **.**.**** год. в гр..К,
с адрес за призоваване и съобщения гр. К, ул. "Д.” № ** от съвместно
обитаваното с М. А. И., с ЕГН ********** и Б. С. И., с ЕГН **********
1
жилище (къща), находяща се на адрес: гр.К., ул. "Д.” № **, за срок от 18
(осемнадесет) месеца, на основание чл.5 ал.1 т.2 от ЗЗДН;
3.Забранява на Т. Б. А., ЕГН ********** роден на **.**.**** год. в
гр..К, с адрес за призоваване и съобщения гр. К, ул. "Д.” № **, общ. К,. обл.
К. да приближава М. А. И., с ЕГН ********** и Б. С. И., с ЕГН **********,
както и жилището (къща), което обитават, находящо се на адрес: гр.К., ул.
"Д.” № **, общ. К,. обл. К. на разстояние по-малко от 50 метра , за срок от 18
(осемнадесет) месеца;
4. Налага на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на Т. Б. А., роден на
**.**.**** год. в гр..К, глоба в размер на 200 лв.
Със същото решение Т. Б. А. е осъден да заплати по сметка на РС-
Кърджали сумата 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на М. А.
И. сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото и на Б. С. И. сумата
от 500 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Т. Б.
А., които го обжалва чрез процесуалния си представител - адв. И. Б., като
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В
жалбата се сочи, че изслушаните в хода на съдебното дирене свидетели,
водени от молителите, резонно потвърждавали оплакванията в молбата за
защита, като установявали на дата 15.06.2022 г. в недвижим наследствен
имот, находящ се в гр..К, ул. „Д.“ № **, ответникът Т. А. да е осъществил
домашно насилие спрямо молителите М. И. и Б. И., чрез някои от действията,
твърдяни в молбата. Показанията на свидетелите Б. И. С.е И. и М.И. били
безпротиворечиви, в частта, в която твърдели за противоправните действия на
въззивника, но също така били и безпротиворечиви в частта, с която
удостоверявали предходни конфликтни отношения с ответника. Свидетелите
Б. И. и С.е И. - родители на ответника, били в траен и дълбок конфликт от
години със своя син-ответника, поради несъгласието им, че същия е сключил
брак с жена от друга религия, а не мюсюлманка, така както повелявали
религиозните традиции и обичаи и какво всъщност е било тяхното
родителско желание, което правело техните показания необективни и като
такива следвало да бъдат ценени от съда изключително предпазливо. От
съвкупният анализ на доказателствата бил изключен фактът, че на адреса на
процесния имот в гр. К., ул. „Д.“ № ** имало адресно регистрирани 32 лица
2
4
според данни на служба „Миграция“при ОДМВР-К., което също довело до
конфликт между страните в процеса. Пренебрегнат бил също така и факта, че
молителят М. А. И. не обитава наследствения му имот, от който притежава 1/3
идеална част, а не както било описано в решението 1/2 идеална част, като
същият бил адресно регистриран и притежавал имот, в който отсяда при
пристигането си в гр. К, намиращ в кв. "В.", бл.**, ет.*, ап. **. Сочи се, че
въззиваемите М. А. И. и Б. С. И., в качеството й на наследник на починалия С.
А. И., и бащата на ответника - Б. А. И., били съсобственици по наследство на
недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д.“ № **. Въззиваемите били с т.
нар. двойно гражданство - на Република България и на Република Турция,
като постоянно живели в Турция, а в България идвали инцидентно, за
няколко дни в годината. Молителят М. И. бил адресно регистриран в гр. К.,
кв. "В.", бл.**, ет. *, ап. **, на който адрес притежавал недвижим имот и
където отсядал при идването си в Република България. Молителката Б. И.
била адресно регистрирана в наследствения й имот в гр..К, ул. „Д.“ № **,
където отсядал при пристигането си от Република Турция. Ответникът Т. А.
бил гражданин, както на Република България, така и на Украйна, където
живеел преимуществено от 20 години. При гостуването си в България същият
отсядал в процесния наследствен на неговия баща имот като бил адресно
регистриран на същия. На 27.12.2022 г. въззивникът и съпругата му Я. Л.
пристигнали в гр. К. и отседнали в къщата на ул. „Д.“ № **. Тази къща не
била пригодена за живеене като в същата липсвали елементарни битови
условия за това. Ответникът и съпругата му ползвали една стая от тази къща,
а именно тази, която според наследствените обичаи била определена за баща
му - свидетеля Б. И.. Ответникът не можел да гостува със семейството си в
къщата на своите родители, тъй като отношенията между тях били влошени -
родителите му не приемали факта, че съпругата му е християнска и не
одобрявали брака му с нея. Междувременно в Украйна се носели упорити
слухове за приближаваща война и бъдещи военни действия с Русия и
въззивникът решил да ремонтира стаята в имота, за да може в случай на
война, да настани семейството си там - съпругата Я. Л. и децата им М.Л., Т. А.
и А.М.. Въззиваемите пристигнали от Република Турция в гр. К. и предявили
собственическите си претенции пред въззевника, като по този начин целели
отстраняването на същия и семейството му от къщата на ул. „Д.“ № **.
Твърди се, че молителите са злоупотребили с права, завеждайки в PC-
3
Кърджали молба за защита по смисъла на ЗЗДН, целейки по този начин
разрешаване на спор по чл. 108 от ЗС (ревандикационен иск). С атакуваното
решение въззиваемите разрешавали свой вещен спор, а състав на PC-
Кърджали лишил от дом и закрила бежанци, чието право на закрила било
разрешено и дадено на държавно ниво. Счита, че от доказателствата по
делото не било доказано извършването на домашно насилие спрямо
въззиваемите. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - Кърджали,
като отхвърли молбата за домашно насилие. В съдебно заседание, лично и
чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски.
Въззиваемите М. А. И. и Б. С. И., представлявани от процесуалния си
представител - адв. Д. К., оспорват въззивната жалба в съдебно заседание.
Излагат се съображения, че домашното насилие е установено по безспорен
начин. Твърди се, че към настоящия момент били образувани няколко
досъдебни производства против въззивника, за нарушаване на заповедта за
защита. Моли съда да постанови решение, с което са остави в сила решението
на РС – Кърджали. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от
жалбодателя констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването
му като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба за
защита от домашно насилие, подадена от М. А. И. и Б. С. И.. В молбата се
твърди, че на 15.06.2022 г. ответникът Т. Б. А. упражнил спрямо тях домашно
насилие, изразяващо се в отправяне на обидни думи и заплахи.
Ответникът Т. Б. А. оспорва молбата като неоснователна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. А. И. и С.е Ш. И.
– родители на Т. Б. А., се установява, че на 15.06.2022 г. молителите М. А. И.
и Б. С. И. пристигнали в гр. К. в дома на свидетелите и останали там около
един час и половина. След това се отправили към къщата на ул.“Д.“ № **.
Около половин час след това свидетелят Б. И. получил обаждане от своя брат,
4
който му съобщил, че Т. чупи врати и прозорци. Свидетелите отишли в
къщата на ул.“Д.“ № **, където въззивникът обиждал въззиваемите и
свидетелите.
Свидетелят М.М.Е. посочва, че на 15.06.2022 г. въззиваемите се
прибрали в стаята си, след което чул шум и видял че, между тях и въззивника
възникнал скандал. Свидетелят сочи също, че Т. отправял повече заплахи към
М..
По делото са представени като доказателства докладна записка относно
възникнал скандал на 15.06.2022 г. – 2бр., обяснения от Т. Б. А., Б. С. И. и М.
А. И., както и 3 бр. протоколи за предупреждение.
Пред настоящата инстанция са представени като доказателства
удостоверение за сключен граждански брак № **********, изд. въз основа
на акт за граждански брак № ****/**.**.**** г. от Община К., свидетелство
за раждане с дата **.**.****г., в превод от украински език, свидетелство за
раждане с дата **.**.**** г., в превод от украински език, разрешение за
постоянно пребиваване с дата **.**.**** г. в превод от украински език,
регистрационна карта на чужденец, с предоставена закрила № ******** и
регистрационна карта на чужденец, с предоставена закрила № *********, от
които се установява, че съпругата на въззивника е чужденец с предоставена
временна закрила, като същата е регистрирана на адрес гр. К.,, ул."К.П.В." №
**, ет. *, ап. *
При така установените данни следва извода, че молбата на М. А. И. и Б.
С. И., за защита от домашно насилие е доказана и основателна и правилно е
била уважена, а наложените мерки за защита са адекватни и съобразени с
вида и тежестта на извършеното домашно насилие. В тази връзка съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от
ГПК.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че целта на
молителите е да разрешат свой вещен спор по чл.108 от ЗС - ревандикационен
иска. По делото не са представени доказателства, от които да се установява
въззивникът да притежава или да претендира права на собственост в
процесния имот. Освен това наложените със заповедта за защита мерки имат
временен характер и целта на същите е да се попречи на въззивника да
извървша домашно насилие по отношение на въззиваемите. В тази връзка
5
мерките за защита нямат отношение към спорове за собствентост, а и такива
данни по делото няма.
Неоснователни са и доводите, че с наложените мерки се лишават от дом
и закрила бежанци, чието право на закрила било разрешено и дадено на
държавно ниво. Видно от представените във въззивната инстанция
доказателства, съпругата на въззивника е регистрирана на адрес гр. К.,,
ул.“"К.П.В." № **, ет. *, ап. * където същата е получила дом и закрила.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС - Кърджали
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв. съгласно чл.18,
ал.1 от ТДТССГПК. Също така в полза на въззиваемите следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на по 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представени договори
за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/11.08.2022 г. по гр.д. № 742/2022 г.
по описа на РС - Кърджали.
ОСЪЖДА Т. Б. А., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 12.50 лв.
ОСЪЖДА Т. Б. А., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, да
заплати на М. А. И., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, разноски
за въззивна инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Б. А., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, да
заплати на Б. С. И., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, разноски
за въззивна инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7