Р Е Ш Е Н И Е
№………… 18.06.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД І
възз. наказателен състав на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
Велислава Трифонова, Прокурор: Пламен Райнов, като разгледа докладваното от
съдията Григоров ВНОХД №306 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №15/07.02.2019г. ПРС по НОХД№2429/2018г.
е постановил:
ПРИЗНАВА подсъдимия
Б.Х.М. ЗА ВИНОВЕН в това, че на
23.05.2017г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у П.С.Ц. от с.гр. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в
размер на 290лв - престъпление по чл.209 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.55 ал.1 т.1 ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ месеца лишаване
от свобода. На
основание чл. 66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяване на така наложеното наказание с
ТРИ годишен изпитателен срок. ОСЪЖДА
на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Б.Х.М. да заплати
направените разноски в размер на
52,35 по сметка на ОД МВР Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Б.Х.М.
да заплати направените разноски в размер на
30,00 по сметка на РС-Плевен.
Недоволен от постановената присъда е останал адвокат С.Н., като излага
съображения за неправилност на съдебния акт и иска да бъде отменен и се
постанови оправдателен такъв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на подсъдимия.
Представителят на ПОП изразява становище, че присъдата е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и
правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си ПРС е приел следното от фактическа страна: През
месец Май 2017г. подсъдимият публикувал
обява за продажба на лек автомобил „Ауди
А3“ в специализиран интернет сайт „MOBILE.BG“. В обявата било обявено, че автомобила
се намира в гр.Добрич, имало подробно описание на техническото му
състояние и телефон за връзка.
На
23.05.2017г. св.П.С.Ц. от с.***** обл.Плевен видял обявата. Ц. търсел такъв тип
автомобил и след като прочел, че автомобилът е нов внос и е перфектен, решил да
осъществи връзка с продавача. Обадил се на посочения в обявата телефонен номер
и провел разговор с подс.М.. При проведения разговор, подс.М. потвърдил
изложеното в обявата, но също така заявил, че автомобилът е със спукано предно
стъкло и не може да се управлява в това състояние. Подсъдимият обяснил на св.Ц.,
че е намерил втора употреба стъкло и същото, заедно с поставянето му, щяло да
струва 90лв. Св.Ц. попитал М. дали може да отиде в гр.Добрич, за да вземе
автомобила, като М. отговорил положително.
По-късно
същия ден св.Ц. провел нов разговор с подс.М., при който станало ясно, че
автомобилът е без транзитни номера и М. предложил на св.Ц. последният да му
изпрати сума от 290лв., от която сума 200лв. са за транзитни номера и 90 лв. за
смяна на предното обзорно стъкло на автомобила. Тази сума била необходима, за
да може св.Ц. да вземе и да транспортира автомобила до гр.Плевен същия ден.
Подсъдимият М. представил личните си данни и поискал парите да бъдат изпратени
по „ИЗИ ПЕЙ“ на негово име. На 23.05.2017г. св.Ц. от офис на „ИЗИ ПЕЙ“ в
магазин „БИЛЛА“-гр.Плевен, изпратил на подсъдимият Б.Х.М. сумата от 290лв. След като изпратил
парите св.Ц. отново се свързал с М.. Заявил му, че е изпратил сумата, а той го
уверил, че веднага след като получи парите, отива в КАТ да вземе транзитни
номера и да смени предното стъкло на автомобила. След този разговор св.Ц.,
заедно със съпругата си, потеглили към гр.Добрич, за да извършат необходимите
действия по закупуването на автомобила.
По време
на пътуването св.Ц. отново провел разговор с М., като го уведомил, че пътуват
за гр.Добрич и го попитал дали е получил парите. Подсъдимият потвърдил. Заявил,
че е получил изпратените на негово име пари и че се намира в КАТ-Добрич, за да
извади транзитни номера на автомобила. Наближавайки до гр.Добрич св.Ц. отново
потърсил по телефона М., но никой не отговарял, като телефонът давал свободен
сигнал. Малко след това отново опитал да се свърже с под.М., но телефонът му
вече бил изключен.
Пристигайки
в гр.Добрич св.Ц. многократно се опитвал да се свърже с М., но така и не
успял. В този момент св.Ц. осъзнал, че е
бил измамен. Веднага отишъл в РУ-Добрич, където подал сигнал за случилото се.
За да приеме горната фактическа обстановка ПРС е
обсъдил събраните доказателства, както следва:
Свидетелят П. Ц. потвърди пред съда
показанията си дадени в хода на
досъдебното производство, че през месец май 2017г. попаднал случайно на
обява за л.а „Ауди”. Обадил се на телефона даден под обявата и се свързал с
под.М., който го уверил че автомобилът е изряден и че има проблем само с
предното обзорно стъкло което било спукано. Тогава подсъдимият М. му предложил
да му изпрати пари да смени стъклото и да извади транзитни номера тъй като
колата била нов внос. Свидетелят Ц. се съгласил и му изпратил сумата от 290лв
по „Изипей“ като се договорили щом изпрати сумата веднага да тръгне към
гр.Добрич. По време на пътя свидетелят Ц. продължил да разговоря с М. до
средата на пътя, като стигнал до Добрич той пак му звъннал но вече под.М. не си
вдигал телефона. Като свидетелят Ц. твърди че първоначално разговорите са
водени с М. на един телефонен номер, а след това подсъдимият изпратил ЕГН и
имената си от друг телефонен номер. Свидетелят
звънял и на двата телефонни номера, но подс. М. не вдигал телефона и същият
давал свободно, свидетелят имал надежда, че му е паднала батерията, но след
като се уверил че подсъдимият няма да вдигне телефона си той си дал сметка, че
е измамен и отишъл в полицията в гр.Добрич от където го накарали да пусне
жалба. Не след дълго време самият подсъдим се свързал с свидетелят Ц. и му се
извинил като казал че съжалява и ще му върне парите но след това пак изчезнал. Пострадалият
Ц. твърди пред съда, че е предоставил на органите на полицията в оригинал
бележка от „Изипей“ с която е превел сумата от 290лв на под М.. От показанията
на св. Ц. се установява начина по който е бил въведен в заблуждение и начина по
който у него са били формирани неверни представи за осъществяване на правна
сделка в гр.Добрич. Установява се също така предприетите действия от него за
осъществяване на имущественото
разпореждане и размера на причинената му
имотна вреда.
По делото
е приложена справка от „Изипей“ АД, видно от която е, че изплащането на паричен
превод с наредител П. Ц. С. и посочен от него получател Б.Х.М. е извършено на
каса на „Изипей“ АД, находяща се в гр.Варна, ул.“*********“ № 90 от служителя Т.Г.Г..
Превода е изплатен касово на лице, легитимирало се като Б.Х.М. /факт потвърден
и от св.Т.Г.Г. при проведен на 15.12.2017г. разпит./
Приложена
е и разписка № 07000584248053, видно от която е, че в 13:48:24 ч. на 23.05.2018
г. е била изплатена сумата от 290 лв. на подс.М., като сумата е била изплатена
в брой на превод направен от П.С.Ц. с посочено основание за превода – предплата
за автомобилно стъкло и транзитни номера.
По
досъдебното производство е назначена
графическа експертиза със задача да бъде изследван почерка, отразен в
ръкописния текст в оригинала на разписка № 07000584248053 и подписа положен
върху разписката. От изготвеното експертно заключение и докладвано в хода на
съдебното следствие се установява, че ръкописния текст след „Клиент“ в разписка
№07000584248053 на „Изипей“ АД за сумата от 290 лв. е изписан от подс.Б.Х.М..
Подписът в графа „Подпис“ в разписка №07000584248053 на „Изипей“ АД за сумата
от 290 лв. е положен от подс.Б.Х.М.. Заключението на графическата експертиза
като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните съдът е възприел
изцяло. В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите Т.Г., служителка
в „Изипей“ гр.Варна, която разказва за начина на попълване разписката и
изпращане на пари по „Изипей“, но
нейните показания не допринасят с нищо конкретно за изясняване на
фактическата обстановка по делото. С нищо не допринасят и показанията на свидетелят И.А..
ПРС
посочва още, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че св.Ц. е бил въведен от подс.М. в заблуждение, вследствие на което у него били формирани и затвърдени
неверни представи за гражданско-правно релевантни обстоятелства и въз основа на
тези неверни представи, Ц. предприел имуществено разпореждане довело до имотна
вреда за него. Безспорно е установено също така, че подс.М. не е имал намерение
да изпълни своята насрещна част от договореното със св.Ц., като е целял
единствено и само неправомерно получаване на имотна облага, ясно съзнавайки, че
по този начин за св.Ц. ще нестъпи имотна
вреда.
При така обсъдените доказателства ПРС е направил
изводи относно деянието както следва: Поведението на подсъдимия
е типично за случаите на измама.
Възползвайки се от факта, че със
свидетеля П. Ц. е имал само телефонна
комуникация, М. е създал невярна представа у пострадалия, че той е автор на
обявата за продажба на автомобила и негов собственик. Поддържането на заблудата
у свид. Ц. за реално осъществяване на сделката станало чрез обещанието на подсъдимия да
се срещнат и предаде превозното
средство в деня, когато уговорената сума от 290 лева бъде изпратена от свид.Ц., за
предно стъкло и регистрация. Обстоятелството, че след получаване на парите,
удостоверено с подписа на подсъдимия върху
разписка на куриерската компания, той не изпълнил своето задължение към
свид. Ц., а след това спрял да отговаря на позвъняванията му и изключил
телефона си, формира единствения възможен извод, че целта на въвеждането и
поддържането на заблуждение е била да се
получи имуществена облага за предмет, който подсъдимия не притежава. Безспорно
по експертен път се установява, че получател на инкриминираната сума бил
подсъдимия М..
След
преценка на всички доказателства по делото съдът е приел, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. Участието му в
изпълнителното деяние е безспорен факт. Подсъдимият е посочен от свидетеля Ц.,
като човекът представил се с тези имена още при първия разговор по телефона.
След като първоначално е въвел пострадалия в заблуждение, че той продава
автомобила посочен в обявата и реално ще
му го продаде, след като получи определената сума, той е поддържал тази заблуда до получаване на исканата сума.
Веднага след това подсъдимият изключил телефона си и е прекъснал възможността пострадалия да може да се свърже
с него. Графическата експертиза безспорно е установила принадлежността на
подписа върху разписката за получаване на сумата от 290 лева чрез офис на „Изи Пей“ - на подс. Б.М.. Целта
на противоправното въвеждане и поддържане на заблуждение от страна на
подсъдимия М. е била да набави за себе си имотна облага и реално е осъществена.
Оплакването в жалбата на защитника на подсъдимия
се свежда до това, че присъдата е постановена при наличие само на косвени
доказателства. Във връзка с това оплакване, освен изложеното от ПРС може да се
посочи, че събраните доказателства не са само косвени. На първо място
получаването на сумата от подсъдимия е доказано пряко, не само от експертното
заключение, но и от обясненията на подсъдимия. На второ място от показанията на
св.И.А. се установява, че на негово име е имало регистрирана фирма и на нейно
име са регистрирани 6000 карти на мобилни оператори. Това, че номера/картата/,
който ползва подсъдимия не е на негово име, а на неизвестно на него лице, също
сочи за намерението да скрие самоличността си в максимална степен. Действително
подсъдимия лично е приел сумата и се е легитимирал и подписал, но не е имал
друг избор, за да получи парите. Освен това прекъсването на контакта и
изключването на телефона веднага след получаване на парите сочи несъмнено за
измама от страна на подсъдимия. На следващо място направеното възражение от
страна на защитата на подсъдимия се свежда до това, че лице с име Мариян, за
което не се посочва нищо друго, го е помолило да получи парите от негово име.
Такова възражение няма как да се приеме защото няма нужната конкретика, за да
бъде проверено. Действително подсъдимият има право на защита и може да прави
всякакви възражения, но следва тези възражения да са достатъчно конкретни, за
да могат да бъдат проверени. В този смисъл защитната версия на подсъдимия не
може да се приеме и като се има предвид, че той е получил сумата от
пострадалия, деянието е доказано несъмнено.
На фона
на горното атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.338 от НПК присъда №15/07.02.2019г. на ПРС постановена по
НОХД№2429/2018г. по описа на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.