РЕШЕНИЕ
№……………../25.05.2021г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1362 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „К.“ ООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, с която срещу „М.и.г.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, са предявени кумулативно обективно
съединение искове, както следва:
- на основание чл. 57, ал.
1, т. 1 ЗПД да се признае за установен фактът на нарушението, извършено от
ответника на правото на ищеца върху дизайн, обективиран в сертификати, както
следва: № *********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; №
*********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и №
*********-0005 от 12.02.2018 г., издадени от Службата на ЕС за интелектуална
собственост чрез производство и разпространение на продукт, който изцяло
съвпада с регистрирания дизайн на чаша, нейния външен облик и визия, с
изричното отбелязване, че се касае за печено, тестено изделие;
- на основание чл. 57, ал.
1, т. 2 ЗПД да се осъди ответника да преустанови нарушението;
- на
основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД да се постанови изземване и унищожаване на
всички налични продукти предмет на нарушението, както и изземване и унищожаване
на средствата за производството им намиращи се - предадени за пазене у ищеца и
- на основание чл. 57, ал.
2, т. З ЗПД да се осъди ответника да разгласи диспозитива на съдебното решение
в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие, определени от съда.
В исковата молба ищецът „К.“ ООД твърди, че притежава права върху промишлен
дизайн, регистриран в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за което са
издадени сертификати, както следва: № *********-0001 от 12.02.2018 г.; №
*********-0002 от 12.02.2018 г.; № *********-0003 от 12.02.2018 г.; №
*********-0004 от 12.02.2018 г. и № *********-0005 от 12.02.2018 г. Всички те
се отнасят до защита дизайн на чаша, нейния външен облик и визия с изрично
отбелязване, че се касае до алтернативна на традиционната чаша от пластмаса,
картон, порцелан или друго, изработка на слабо хигроскопична, ядлива, вафлена
чаша, в която да се сервират кафе, капучино, топло и студено мляко. Наред със
защитените права върху промишления дизайн, ищцовото дружество разполага и с
права върху полезен модел за производството на ядливи, биоразградими съдове за
топли и студени напитки, с първоначален изобретател на модела М.А.З.. За
регистрацията на полезния модел е издадено свидетелство с peг. № ***** от
20.03.2018 г. от Патентното ведомство на Република България, с дата на издаване
18.12.2017 г. В края на 2017 г. ищецът установява, че ответникът разпространява
в интернет пространството публикации относно продукт наречен "Vafe
Cup", описан като вафлена чаша, направена изцяло от възобновяеми зърнени
продукти, която цели да е алтернатива на традиционните чаши за еднократна
употреба или порцелан, предназначена за консумация на кафе, мляко, чай и други
топли напитки, която е с аналогичен дизайн като защитения с посочените по-горе
сертификати. Продуктът е пуснат в продажба, за което свидетелства извършената
контролна покупка с фактура № 52/23.04.2018г. След допълнителна проверка е
установено, че ответникът произвежда вафлените чаши в базата на ответното
дружество, находяща се в град Пловдив, бул. „*******. С оглед изложеното ищецът
счита, че ответникът нарушава правото му върху регистрирания промишлен дизайн,
тъй като за производство и разпространение не е давано съгласие. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „М.и.г.“ ЕООД оспорва исковете
с възражения, че: регистрираните от ищеца дизайни не са нови и оригинални по
смисъла на Регламент (ЕО) №6/2002, тъй като чаша с посочените дизайни е
рекламирана, произвеждана и продава в Република България, а и в други страни,
преди датата 12.02.2018 г., на която е подадена заявката за регистрация от
ищеца; че е налице преждеползване на дизайна по смисъла на чл. 23 ЗДП, тъй като
повече от два месеца преди подаване на заявката за регистрация от ищеца,
ответникът е разработвал и рекламирал вафлена чаша с аналогичен дизайн, за
който ищецът твърди, че е аналогичен на неговия; че дизайнът на произведената
от ищеца чаша се различава съществено от произвежданата от ответника по
вътрешно оребрение, по етикет, дръжка, цветово оформление, имената на използваните
търговски марки, използваните слогани, формата е стандартна и не се полза със
закрила; фактурата описана в исковата молба не носи подпис за получател и не
доказва сключване на договор за продажба на описаната в нея родово определена
вещ. Искът по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД като обусловен от основателността на иска
по чл.57, ал. 1, т. 1 ЗПД се счита също за неоснователен, евентуално и защото в
изпълнение на обезпечителните мерки от ответното дружество са иззети машинни
преси, матриците и поансоните към тях, с което е
препятствана възможността му да извършва производствена дейност. По същите
съображения се счита за неоснователен и искът по чл. 57, ал.1, т. 4 ЗПД, тъй
като с допуснатите обезпечителни мерки на практика е постигат ефекта на
съдебното решение. Претендира разноски.
В уточняваща молба ищецът по първоначалните искове „К.“
ООД посочва, че нарушението от страна на ответника е извършено по отношение на
всички пет регистрирани промишлен дизайна. Нарушението е извършено от 12.02.2018г.
- дата на подаване на заявлението за регистрация на дизайните. По отношение на
иска по чл. 57, ал. 1 т. 4 ЗПД посочва, че продуктите и средствата за
производство са иззети въз основа на издадената обезпечителна заповед (34
кашона с готова продукция и 2 броя машини, описани в съответните
протоколи).
Приети за съвместно разглеждане са насрещни искове предявени от „М.и.г.“
ЕООД срещу „К.“ ООД, за обявяване на основание
чл. 25, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) №6/2002 недействителността на регистрирани
промишлени дизайни на Общността, за който са издадени сертификати №
*********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; №
*********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и №
*********-0005 от 12.02.2018 г.
Ищецът по насрещните искове „М.и.г.“ ЕООД твърди, че дизайн със сертификат
№ *********-0001 (дизайн № 1) е недействителен поради липса на новост, тъй като
е бил оповестен преди датата на подаване на заявка за регистрация, което е в
нарушение на чл. 5, б. „б“, вр. чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) №6/2002. Дизайн
№ 1 и 5 са публикувани от „К."
ООД повече от дванадесет месеца преди регистрацията, което също опорочава
изискването за новост на основание чл. 7, пар. 2 от Регламент (ЕО) №6/2002. Дизайни № 2 и 3 са
тривиална форма, която не подлежи на защита. Дизайни № 2, 3, 4, и 5 са свързани
с изпълнявана от продукта техническа функция, което също е в нарушение на чл. 8
от Регламент (ЕО) №6/2002. Моли съдът да обяви за недействителни процесните
дизайни. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът по
насрещните искове „К.“ ООД оспорва същите със следните възражения: че исковете
за недействителност на процесните дизайни следва да се предявят пред Службата
на ЕС за интелектуална собственост; оповестяването е направено от „К.“ ООД,
поради което не е нарушено изискването за новост и оригиналност; срокът от
дванадесет месеца освен това има указателен характер; намира, че дизайните не
са тривиални и обусловени от техническата функция на продукта.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
По насрещните искове – С Определение от 19.05.2020 г. по ч.т.д. № 119/2020
г., I т.о., ВКС, е отменен акта за спиране на производството по насрещните
искове на основание чл. 86, ал. 3 от Регламент (ЕО) №6/2002 и делото е върнато
на настоящия състав за продължаване на производството, поради което
възражението на ответника за недопустимо на производството по насрещните искове
е неоснователно.
Освен това, предявените насрещни искове за обявяване на недействителност на
процесните промишлени дизайни следва да се разгледат преди първоначално
предявените искове, свързани с нарушаване на правата върху тези дизайни, тъй
като изходът на спора по насрещния иск се явява обуславящ за производството по
предявените с първоначалната искова молба искове.
По отношение на приложимото право следва да се отбележи, че тъй като с
насрещните искове се оспорва промишлен дизайн на Общността, то приложение
намират предвидените в Регламент (ЕО) №6/2002 разпоредби, а за всички въпроси
извън приложното поле на регламента и доколкото няма други изрични разпоредби, предвидени
в него, приложение намират съответните норми, които се прилагат в държавата -
членка, т. е. националното материално и процесуално право (в този смисъл
Определение № 606 от 20.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 333/2011 г., ІІ т. о.,
ТК).
По отношение на първото релевирано основание за недействителност – липса на
новост – съгласно чл. 25, б. „б“ вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) №6/2002
регистриран промишлен дизайн е недействителен, когато не е спазено изискването
за новост, тъй като дизайнът е идентичен (различава се само в несъществени
детайли) с промишлен дизайн, който е станал общодостъпен (публикуван, изложен,
използван в търговията или обявен по друг начин) преди датата на подаване на
заявка за регистрация.
Следователно за основателността на претенцията по насрещните искове първата
предпоставка е „К.“ да е притежател на регистриран промишлен дизайн. Това
обстоятелство е безспорно между страните, а същото се установява и от
представените по делото пет сертификата от Службата
на ЕС за интелектуална собственост. Според представените сертификати въз основа
на заявление за регистрация от 12.02.2018 г. „К.“ ООД е притежател на пет
промишлени дизайна на продукти от категорията „печени тестени изделия“.
На следващо място, преди да се отговори дали регистрираният от „К.“ ООД
промишлен дизайн е идентичен с друг дизайн, който се твърди да е оповестен
преди датата на регистрация, следва да се определи какво включва, притежаваните
от „К.“ ООД промишлен дизайн. Съгласно чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) №6/2002
промишлен дизайн е видимият външен вид на целия продукт или на част от него,
определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете,
формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му.
Регистрираните от „К.“ ООД пет промишлени дизайна са онагледени чрез
приложените към заявленията за регистрация чертежи на съответните продукти.
Видно от чертежите на дизайните на продуктите (л. 14, 20, 28, 35, 41) всеки
един от тях е съставен от една част с формата на обърнат пресечен конус, който
е с относително по-малък диаметър на основата отколкото на отвора, кух, но с
плътно дъно и тънки стени, отворен от горната част. От вътрешната част по
стените и дъното има пресичащи се хоризонтални и вертикални линии, без
орнаменти и надписи (така данни от втора колона от таблицата на л. 304 от
съдебно-техническата експертиза (СТЕ)). На дизайните № 2, 3, 4 и 5 в долния
край почти до основата се намира прекъсната линия. На дизайни № 2, 3 и 4 по
средата на външната страна на стената се намира хоризонтална непрекъсната
линия, а на дизайн № 5 вълнообразна – с два издигнати и два равни участъка,
последните успоредни на основата. Видно от приложените чертежи на дизайни № 2,
3 и 4 от хоризонталната линия, перпендикулярни на основата и спускащи се към
нея са начертани няколко, разположени непосредствено една до друга линии. На
дизайн № 2 напречните линии са две – пунктирана и непрекъсната, като на
последната се опира пунктирана крива, под формата на „С“. На дизайн № 3 линиите
отново са две непрекъсната и пунктирана, а на дизайн № 4 са три, като средната
линия е с пречупване в средата. На дизайн № 5 също са разположени две
перпендикулярни линии – непрекъсната и пунктирана, но те не са разположени една
до друга, а симетрично на стената на продукта, започват от двата върха на
вълнообразността линия и стигат до основата на продукта. На дизайн № 5 до
вертикалната пунктираната линия се намира своеобразна дръжка на продукта,
изобразена чрез крива, която започва от върха на вълнообразната линия и стига
до основата на продукта.
Следователно всички регистрирани от „К.“ ООД промишлени
дизайни са на печено тестено изделие с формата на чаша, от вътрешна страна с
пресичащи се вертикални и хоризонтални линии. Дизайните са без посочен цвят,
орнаменти или надписи, както и особеност в текстурата. Различните регистрирани
дизайни на тестената чаша се различават по присъствието или липсата на
описаната хоризонтална линия, респективно вълнообразна крива, наличието на
вертикални непрекъснати или пунктирани линия, като дизайн № 5 има своеобразна
дръжка.
Следва да се отбележи, че както посочва вещото лице, разпитано в съдебно
заседание (л. 343), регистрираните дизайни са без поставен етикет (обложка). Тези
чертежи не позволят да се направи изводът, че е налице отделно чаша и отделно
етикет (обвивка), като комбинацията от двата елемента да изграждат външния
облик на продукта. Поради тази причина пресечната линия на стената на чашката
не следва да се тълкува като начало на етикет (обвивката), а визуално
разделение на стената на чашата с описаните права или съответно крива линия.
При така установения обхват на регистрираните от „К.“
дизайни следва да се пристъпи към сравнението им с дизайните на продуктите, за
които са твърди да се станали общодостъпни преди подаване на заявката за
регистрация на „К.“.
По отношение на дизайн № 1 – Видно от представения от ответникa по
насрещния иск констативен протокол от нотариус (л. 46 и следващите) от
01.12.2017 г. в интернет страница на „М.и.г.“ ЕООД – vafecup.com са публикувани
снимки, изобразяващи относително малка чашка, от вътрешната страна с видими
хоризонтални линии, в бежово-кафяв цвят. На една от снимките (л. 49) чашата е
отхапана. В текста под снимките е посочено, че чашката е вафлена.
Същевременно на приложените от „М.И.Г.“ доказателства на 21.11.2016 г. в
интернет страниците на trud.bg (л. 262) и dunavmost.com (л. 263) е представена
една и съща снимка на относително малка чашка, от
вътрешна страна с пресичащи се вертикални и хоризонтални линии, в
бежово-кафяв цвят. На снимката чашата е отхапана, заобиколена от зърна с кафе.
В статиите под двете снимки е посочено, че чашката е вафлена.
От изложеното се установяват прилики между: 1) дизайн № 1, регистриран въз
основа на заявление от 12.02.2018 г. (л. 14);
външният изглед на продуктите, публикувани в интернет страницата на „М.И.Г.“
през 12.2017 г. (л. 47) и 3) в интернет страниците на trud.bg (л. 262) и
dunavmost.com (л. 263) на 21.11.2016 г., както следва: по отношение на
продукта: печено изделие, което включва вафла (съгласно заключението на вещото
лице, л. 304 – таблица трета колона, л. 311, първи и втори абзац); строежа – от
една част; на формата – малка чашка без дръжка - пресечен
конус, с относително по-малък диаметър на основата, отколкото на отвора, кух,
но с плътно дъно и тънки стени, отворен от горната част; на линиите – вътрешната част по стените хоризонтални линии; липсата на
надписи и орнаменти. Разликите са както следва: на чашата от страницата на „М.И.Г.“
(л. 47) не се налице вертикални линии за разлика от регистрирания модел (л. 14)
и снимката от електронните издания (л. 262, л. 263); по отношение на цвета – за
регистрирания модел не е посочен цвят, а продуктите на обект на сравнение са в бежово-кафяв цвят.
Следователно е налице идентичност между регистрирания дизайн № 1 и дизайните на
чаша от страниците на „М.И.Г.“, trud.bg, dunavmost.com. (както се посочва и е
СТЕ на л. 310, първи абзац, л. 311, трети абзац и л. 314 втори). С
публикуването на дизайна на чашата преди датата на заявката същият е станал
общодостъпен по смисъла на чл. 7, пар. 1 от Регламента. Такова оповестяване е в
нарушение на изискването за новост на чл. 5 от Регламента, поради което дизайн
№ 1 следва да се обяви за недействителен на основание чл. 25, б. „б“ от Регламент
(ЕО) №6/2002.
По отношение на дизайн № 5 – Към уточняваща молба от „К.“
е приложена разпечатка от интернет страницата plovdiv24.bg (л. 236) от
11.11.2016 г., на която на преден план е показано изображение на чаша, от вътрешна страна с пресичащи се
вертикални и хоризонтални линии, в бежаво-кафяв цвят, но в долната част на чашката е разположена плътна бяла
обвивка, стигаща до средата на чашата и завършваща с вълнообразна линия, като в
дясно на чашката е видима и част от дръжка в цвета на обвивката. На обвивката
са различава надписът „cupffee“, знакът на „facebook“ – бяла буква „F“ в тъмен кръг и графично изображение, наподобяващо пара над чаша.
На заден план се виждат пет легнали чаши, поставени една в друга, като от
последната излизат зърна от кафе. В текста под снимката е указано, че чашата е
направена от зърнени продукти. За тази публикация „К.“ посочва, че е първата от
няколко публикации, целящи разпространение в публичното пространство на
продукта. Снимка с чашите от plovdiv24.bg е поместена и над статията във
вестник „Марица“ от 21.11.2016 г. (л. 126). Изображение с две подобно
изглеждащи пълни с течност чаши – цяла и с отхапана стена, бежова-кафяво, с
бяла обвивка, която във видимата част е равна, с надпис на обвивките „cupffee“,
„F“, с дръжка в дясно и пунктирана линия на мястото, където се свързва с
обвивката, са поместени и във вестник „Монитор“ от 23.11.2016 г. (л. 127).
Продукт с описания дизайн е видим и на снимката от интернет страницата на
btvnovinite.bg от 22.11.2016 г. (л. 128), както и на интернет страницата на
dnevnik.bg от 06.01.2017 г. (л. 265).
От изложеното се установява, че още през м.ноември 2016
г. чрез нарочните публикации ответникът по насрещните искове е направил
общодостъпен дизайн на чаша, от вътрешна страна с
пресичащи се вертикални и хоризонтални линии, в бежово-кафяв цвят, с бяла обвивка с надписи и други графични изображения,
стигаща до средата на чашата и завършваща с вълнообразна линия с равни и
надигнати участъци, и странична дръжка в цвета на обвивката. Между описания
дизайн и дизайн № 5 са налице следните прилики: в продукта: печено
изделие, което включва зърнена основа (съгласно заключението на вещото лице, л.
304 – таблица трета колона, л. 311, първи и втори абзац); във формата – малка
чашка - пресечен конус, с относително по-малък диаметър на основата, отколкото
на отвора, кух, но с плътно дъно и тънки стени, отворен от горната част; в
линиите – вътрешната част по стените хоризонтални и вертикални линии и
вълнообразна крива, разположена хоризонтално, по средата на външната на стената
на чашата; в дръжката и пунктираната линия до нея. Разликите са: в състава –
регистрираният модел е съставен от един елемент (няма регистрирана отделна
обвивка или етикет), оповестеният от два – чаша и етикет (обвивка); цвят – за
регистрираният модел не е посочен цвят, продуктите от обектите за сравнение са
в неутрален, бежово-кафяв цвят (на корпуса), бял (на обвивка) тъмен (черен, на
надписи и изображения); при регистрирания модел липсват надписи, при
оповестения има на обвивката има надписи и изображение. Въпреки посочените
различия цялостното впечатление, което създават двата обекта при сравнение е
едно и също. То се формира от еднаквата форма, вътрешните пресечени линии,
материал, вълнообразната линия, пресичаща по дължина стената на продукта и
дръжката (в този смисъл е заключението на вещото лице – л. 305 четвърти и пети
абзац, л. 310, първи абзац, л. 311, трети абзац и л.
314 втори). Оповестеният дизайн съдържа външните белези на
регистрирания. Действително оповестеният дизайн има допълнителни белези, който
го правят отличим от регистрирания. Същевременно обаче регистрираният дизайн не
се отличава като нов, оригинален по отношение на оповестения. Поради тази
причини дизайн № 5 не отговаря на изискването за новост на чл. 5, б. „б“ от
Регламент (ЕО) №6/2002 и следва да се обяви за недействителен на основание чл.
25, б. „б“ от Регламент (ЕО) №6/2002.
Във връзка с повдигнатото от „К.“ възражение следва да се
отбележи, че съгласно чл. 7, пар. 2 от Регламент (ЕО) №6/2002 не е налице оповестяване, което да се отрази на
изискването за новост и оригиналност, ако то е направено от автора на дизайна в
дванадесет месечен срок преди датата на подаване на заявка за регистрация.
Така се дава възможност на автора да представи дизайн на пазара и то за период
от дванадесет месеца, така че преди да пристъпи към подаване на заявката за
регистрация и направата на разходи за това той да има увереност в търговския успех
на продукта без да се опасява, че направеното във връзка с това оповестяване
може да се използва успешно в производство по обявяване на недействителност,
образувано след евентуалната регистрация на съответния дизайн. (така, Решение
на Общия съд (четвърти състав) от 14 юни 2011 г. по Дело T-68/10). Публикуване,
направено от автора, повече от дванадесет месеца преди подаване на заявление за
регистрация обаче се счита за оповестяване по смисъла
на чл. 7, пар. 1 Регламент (ЕО) №6/2002. Това
е така, тъй като чл. 7 пар. 2 е изключение от общото правило за оповестяване,
поради което следва да се тълкува стриктно, а не разширително. Предпоставките
за прилагане на изключението са кумулативни, видно от употребата на съюза „и“
между двете букви на разпоредбата. В тази връзка неправилно е становището на „К.“,
че срокът е указателен и публикуването на дизайна повече от дванадесет месеца
преди заявлението за регистрация не влече за последица нарушаването на
изискването за новост и оригиналност. В настоящия случай регистрираният дизайн
№ 5 е разпространен от „К.“ първоначално чрез публикация в plovdiv24.bg още на
11.11.2016 г. (л. 236), т.е. преди повече от дванадесет месеца преди подаване
на заявлението за регистрация на 12.02.2018 г., поради което е налице оповестяване
на регистрирания дизайн № 5 по смисъла на чл. 7, пар. 1 от Регламент
(ЕО) №6/2002, което нарушава изискването за новост и
води до недействителност съгласно чл. 25, б. „б“.
Съдът установява идентичност и между регистрираните
дизайни № 2, 3, и 4 (л. 20, 28, 35) и външния
изглед на продуктите, публикувани в инициираните от „К.“ статии в периода
11.11.2016 г. - 06.01.2017 г. (л. 236, 126, 127, 128, 265). На първо място и
трите регистрирани дизайни са идентични един спрямо друг – представляват
описаната форма на чашка от дизайн № 1, с хоризонтална линия по средата на
външната стена, като разликата им е несъществена и се състой в броя и
структурата (пунктирана или непресечена) на вертикалните линии. Както бе
посочено вертикалните линии не следва да се интерпретират като указание за
различен вид заключване, затваряне на етикета (обвивката), тъй като такава не е
включена в регистрираните дизайни. От друга страна, оповестеният дизайн също
включва описаната форма на чашка от дизайн № 1, но в допълнение с вълнообразна
крива с надигнати и прави участъци и дръжка. На снимките външния вид на чашата
не може да се възпроизведе едновременно от всички страни и съответно не може да
се възприема вълнообразна крива в цялост. Затова на някои снимки (л.236,л. 128,
л.265) оповестеният дизайн на чашата изглежда с хоризонтална линия, както и
регистрираните дизайни № 2, 3 и 4. Визуалното разделение на стените на чашата
от външна страна по средата с хоризонтална линия или крива с прави участници не
може да се приеме, че е съществено различие между дизайните, което да обоснове отделната им
защита. При това положение съдът намира, че регистрираните дизайни № 2, 3 и 4
са идентични с оповестените през ноември 2016 г. по гореизложените съображения
по отношение на дизайн № 1 и 5, дизайни № 2, 3, и 4 също не отговарят на
изискването на новост и следва да се
обявят за недействителни.
Поради уважаването на претенцията по насрещните искове за
обявяване на недействителност на процесните пет дизайна на основание липса на
новост, обсъждане на останалите наведени основания за недействително не е
необходимо.
Неоснователно е възражението, направено в съдебно
заседание (л. 275), че разпечатките от електронни сайтове са лесно
манипулируеми, поради което чрез тях не може да се установи дали действително
на изображенията е регистрираният дизайн, а и от снимките не може да си извърши
съпоставка с регистрираните дизайни. От една страна „К.“ сам заявява, че
публикацията в plovdiv24.bg от 11.11.2016 г. (л. 236) е първата от поредица от
такива, направена от него с цел рекламиране на дизайна на чашата. Снимката от
публикацията в plovdiv24.bg с дизайна е поместена и в представените от ищеца по
насрещните искове извлечение от печатни материали, по конкретно вестник
„Марица“ от 21.11.2016 г. (л. 126), подобно изображение е представено и в
страницата на btvnovinite.bg от
22.11.2016 г. (л. 128), във вестник „Монитор“ от 23.11.2016 г. (л. 127),
dnevnik.bg от 06.01.2017 г. (л. 265). При това положение съдът намира, че не са
налице основания да приеме, че изображенията от представените от ищеца по
насрещните искове доказателства са манипулирани (и като такива негодни
доказателства по делото), доколкото са сходни с представеното от „К.“,
изображение на дизайна в plovdiv24.bg и публикуването им след статията в plovdiv24.bg
съответства на твърдението на „К.“, че тази статия е само първата от поредица
такива представящи процесните дизайни.
По отношение на снимките с дизайн на чаша от 21.11.2016
г. в trud.bg (л. 262) и dunavmost.com (л. 263) следва да се отбележи, че
последните са идентични с дизайна на чаша, публикуван на страницата vafecup.com
(л. 49), за които ответникът по насрещните искове счита, че е изцяло
„аналогичен“ на регистрирания от него дизайн, поради което възражението по
отношение на тях също е неоснователно.
Освен това, доколкото дизайните на "К." са
регистрирани въз основа на статични изображения, то за бъдат съпоставени
регистрираните промишлени дизайн на продукти за целите на настоящото
производство не е необходимо оглед на произведените продукти "К.", а
сравнение между оповестените дизайни на продукти и представените чертежи на
регистрираните дизайни.
По първоначално
предявените искове.
Предпоставка за уважаване на предявените исковете по реда
на 57 ЗПД - е кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно: принадлежност на
правото върху дизайна, респективно отстъпено от такъв носител на изключителна
лицензия; нарушаване на правото върху дизайна, чрез производство и предлагане
на стоките в периода на нарушението; наличието на идентичност между процесния
дизайн притежаван от ищеца и стоките, предлагани от ответника, периода на нарушението. В настоящия случай с оглед изхода на производството по насрещния
иск не се установява „К.“ да е притежател на правата върху процесните дизайни.
Липсата на един от посочения елементите от фактическия състав е достатъчно
основание за отхвърляне на иска, заявен по реда на
чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като при това положение съдът не дължи произнасяне
по останалите твърдения, респективно - възражения на страните.
Предвид изхода на делото по главния иск по чл. 57, ал. 1,
т. 1 от ЗПД, следва да се отхвърлят и останалите обективно кумулативно
съединените с него акцесорни искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл.
57, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. от ЗПД.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски
има „М.и.г.“ ЕООД. Той претендира такива, съгласно представения списък по чл.
80 ГПК (л. 320), и доказва тяхната направа в размер на 5 130,00 лева, от които
държавна такса. – 30,00 лева (л. 116), депозит за вещо лице – 1000,00 лева (л.
281), адвокатско възнаграждение – 4100,00 лева без ДДС (л.
321-341).
От ищеца по насрещните искове в заплатена държавна такса
само за един иск, но са предявени пет обективно кумулативно съединени иска,
всеки с цена от 30,00 лева, което налага последния да се осъди да заплати по
сметка на СГС на основание чл.77 ГПК сумата от 120,00 лева (5х30 – 30).
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по предявените от „М.и.г.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „К.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правно основание чл. 25, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) №6/2002, регистрираните
промишлени дизайни на Общността, за който са издадени сертификати №
*********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; №
*********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и №
*********-0005 от 12.02.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „К.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „М.и.г.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно съединение искове с правно основание:
- чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД
за признаване на установен фактът на нарушението, извършено от ответника на
правото на ищеца върху дизайн, обективиран в сертификати, както следва: №
*********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; №
*********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и №
*********-0005 от 12.02.2018 г., издадени от Службата на ЕС за интелектуална
собственост чрез производство и разпространение на продукти, който изцяло
съвпада с регистрирания дизайн на чаша, нейния външен облик и визия, с
изричното отбелязване, че се касае за печено, тестено изделие;
- чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД
за осъждане на ответника да преустанови нарушението;
- чл.
57, ал. 1, т. 4 ЗПД за изземване и унищожаване на всички налични продукти
предмет на нарушението, както и изземване и унищожаване на средствата за
производството им намиращи се - предадени за пазене у ищеца и
- чл.
57, ал. 2, т. З ЗПД за осъждане на ответника да разгласи диспозитива на
съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие, определени от съда.
ОСЪЖДА „М.и.г.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 5 130,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „М.и.г.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 120,00 лева –
държавната такса за производството по насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: