РЕШЕНИЕ
№ 7991
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета год. в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110126493 по описа за 2024 год.
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Д. М. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С.............,
срещу ..........., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С........., с която е
предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 8 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания, вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2023 г. в гр. София, по в. на водача на лек
автомобил „Д.“, модел „Д.“, с рег. № ..............., чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 08.02.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 30.11.2023 г., около 13:35
ч., в гр. С.........., с посока на движение от ул. „Св. ........“ към бул. „Р.“ се е движел лек
автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., управляван от Т. Б. Б., който в района на кръстовището
с ул. „Ген. Н. Ж.“ е извършил маневра „ляв завой“, при която не е пропуснал правомерно
пресичащата на пешеходна пътека от ляво на дясно по посока на движението пешеходка Д.
М. Г. в резултат на което е реализирал ПТП. Местопроизшествието е било посетено от
дежурен ПТП – ..........., който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
........... от 30.11.2023 г. По случая е образувано и водено ДП № ...........2023 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 52394/2023 г. по описа на СРП. Ищцата поддържа, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил
„Д. Д.“, с peг. № ..............., който е нарушил разпоредбите на чл. 5, чл. 116 и чл. 119 ЗДвП.
Непосредствено след инцидента пострадалата е била откарана по спешност във „..............,
където е била приета с оплаквания от болки в областта на таза и главата. След извършени
прегледи и консултации със съответните специалисти при нея били установени следните
травматични увреждания: контузия на долната част на гърба и таза, травма на гръдния кош,
контузия на клепача и околоочната област. С оглед на състоянието на ищцата същата е била
1
освободена за продължаващо домашно лечение с дадени съвети за спазване на щадящ режим
без натоварване и ХДР. Ищцата излага твърдения, че в резултат на получените травматични
увреждания е търпяла болки и страдания, които са били със значителен интензитет през
първите две седмици от възстановителния период. Предвид характера на нараняванията, тя е
следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност и натоварване, което е
попречило на самообслужването й, като за задоволяването на обикновените й битови
потребности е трябвало да разчита на помощ от своите близки и роднини. Силните болки и
стреса от ПТП са довели до изостряне на неврологичния й статус. В резултат на болката,
ищцата не е могла да заспи, да се отпусне, да почине и да се храни нормално, което довело
до общо влошаване на здравословното й състояние. Поддържа, че процесният инцидент е
променил живота й в негативна насока и от ведър и спокоен човек, е станала сприхава и
изнервена, потисната от чувството, че е в тежест на близките си. Твърди, че продължава да
изпитва страх и уплаха от случилото се, като уврежданията в резултат на инцидента са й
причинили продължително разстройство на здравето, което продължава и понастоящем.
Излага твърдения, че по отношение на лекия автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., е налице
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ответника ЗАД ............ със
застрахователна полица № ..............., със срок на действие от 30.01.2023 г. до 29.01.2024 г.
Ето защо, ищцата сезирала ответника с писмена претенция с вх. № ................., съобразно
изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно
представените доказателства, но в предвидения по закон 3-месечен срок ответникът не се е
бил произнесъл по претенцията. С оглед на последното за нея възникнал правен интерес от
съдебно разглеждане на претенцията. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което
искът й да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило единствено по в. на водача на лек автомобил „Д. Д.“, с рег. №
..............., и излага доводи, че по делото не са представени доказателства за това по чия в.
действително е настъпило то – в тази насока поддържа, че ищцата не е ангажирала надлежен
акт, доказващ в. на някой от участниците в инцидента. Поради това, поддържа, че не следва
да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП, за ищцата са възникнали
описаните в исковата молба вреди, вкл. оспорва твърденията за тяхната продължителност.
Твърди, че в настоящия случай е налице висока степен на съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като тя е навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се е
движила неправилно по него – на необозначено за целта място и по начин, когато
пресичането не е било безопасно. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и излага доводи,
че Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, но на основание
чл.179, ал. 1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта. Поддържа, че претендираното от ищцата обезщетение е
изключително завишено по размер с оглед на характера и степента на получените телесни
увреждания и не съответства на тях. Оспорва началната дата, от която се претендира
законна лихва, доколкото съгласно чл. 380 КЗ, застрахователят изпада в забава след
представяне на банкова сметка от лицето, което има право да получи обезщетение, и твърди,
че такава сметка не му е била представена нито с уведомлението за щета, нито към момента
на подаване на отговора на исковата молба. Претендира разноски
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
2
Видно от приетия по делото като писмено доказателство Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 702/30.11.2023 г., съставен от дежурен служител на ...................."
/л. 9/, на 30.11.2023 г., около 13:35 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Ген. Н. Ж.“ и ул.
„Хр. С.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., управляван от
водача Т. Б. Б., и пешеходките Д. М. Г. и Н. Тр. К., при което последните две са пострадали,
получавайки следните телесни увреждания: 1./ за Д. М. Г. – контузия на долна част на гърба
и таза; 2./ за Н. Тр. К. – фрактура на таза, фрактура на лява предмишница, хематом в мозъка,
множество кръвоизливи, с опасност за живота. Като обстоятелства и причини за
настъпилото ПТП в протокола е удостоверено, че в гр. София МПС с peг. № ............... се
движи по ул. „........“, с посока на движение от ул. „Св. ........“ към бул. „Р.“, като в района на
кръстовището с ул. „Ген. Н. Ж.“ извършва маневра „ляв завой“ и при неизяснени причини и
обстоятелства реализира ПТП с пресичащите от ляво на дясно по посока на движението
пешеходки. В протокола е удостоверено, че за МПС с peг. № ............... е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със Застрахователно акционерно дружество ............
АД, валидна за периода 30.01.2023 г. – 29.01.2024 г.
Във връзка с така реализираното ПТП е образувано досъдебно производство /ДП/
№...........2023 г. по описа на ......... пр. пр. № ........../2023 г. по описа на СРП, материалите
по което са изискани и прил.и в заверен препис по настоящото производство.
В изпълнение на служебните му задължения да следи за допустимостта на воденото
исково производство и наличието на предпоставки за неговото спиране до приключване на
образуваното наказателно производство, настоящият съдебен състав е изискал справка за
неговото развитие. Видно от последната, по повод на внесен на 21.11.2024 г. обвинителен
акт срещу Т. Б. Б., е било образувано НОХД № 16301/2024 г. по описа на СРС, НО, 19
състав. С обвинителния акт е било повдигнато обвинение на Т. Б. Б. за това, че на 30.11.2023
г., около 13:35 ч., в гр. София, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Д.“,
модел „Д.“ с peг. № ..............., по ул. „........“, с посока на движение от ул. „Св. ........“ към ул.
„Хр. С.“ и в района на кръстовището с „Ген. Н. Ж.“, при извършване на маневра завой на
ляво по ул. „Ген. Н. Ж.“ с посока към бул. „Р.“, на пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка „........ (пешеходна пътека) съгласно чл. 64, т. 3, б. „б“ от ППЗДвП, е нарушила
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или прем.ващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като Т. Б. Б. не спряла управлявания от нея
автомобил и не пропуснала, прем.ващата по пешеходната пътека от дясно на ляво по
посоката на движение на автомобила пешеходка Н. Тр. К. и реализирала ПТП с нея, като
Т. Б. Б. ударила пешеходката К. с предната част на управлявания от нея автомобил и по
непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма с
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и под твърдата мозъчна обвивка, реализирала
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване
на двата клона на срамната кост вляво, реализирало медикобиологичния признак трайно
затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на
лявата маса латералия на кръстцовата кост, реализирало медикобиологичния признак трайно
затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на
лакътната кост и лявата предмишница, реализирало медикобиологичния признак трайно
затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”,
предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. От така прил.ия по делото
обвинителен акт се установява, че по отношение на осъщественото при процесното ПТП
спрямо Д. М. Г. поведение на водача на автомобил марка „Д.“, модел „Д.“ с peг. № ...............,
не е било повдигнато обвинение пред наказателния съд, поради което и гражданският
3
съд намери, че не са налице основания за спиране на висящото пред него производство по
реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По делото са представени и приети като писмени доказателства 3 броя амбулаторни
листа от 30.11.2023 г., в които се съдържат данни за извършени при различни специалисти
първични прегледи на Д. М. Г. както следва:
От Амбулаторен лист № 265225/30.11.2023 г., съставен от д-р ........ /л. 10/, се
установява, че на пациента Д. М. Г. е била поставена основна диагноза „Контузия на долната
част на гърба и таза“, при констатирано обективно състояние: „Болка в лумбалната област и
таза“. По снети от пациентката данни получените увреждания са резултат на ПТП, при което
тя е била пешеходец. Видно от отбелязванията в листа, пациентът е насочен към
консултация при специалист хирург и неврохирург, както и към рентгенографии на
лумбалните прешлени и таз.
От Амбулаторен лист № ............. г., съставен от д-р .............. /л. 11/, се установява, че
на пациента Д. М. Г. е била поставена основна диагноза „Контузия на клепача и околоочната
област“, при констатирано обективно състояние: „подк. хематом орбитално вляво, зеници
реактивни, без лицева асиметрия, без латентни парези, без гърчова симптоматика, без
патологични рефлексии, без данни за МРД, без рентгенови данни за фрактури по главата“.
По снети от пациентката данни получените увреждания са резултат на ПТП, при което тя е
била пешеходец. Видно от отбелязванията в листа, пациентът е насочен към консултация
при специалист.
От Амбулаторен лист № ........... г., съставен от д-р .......... /л. 12/, се установява, че на
пациента Д. М. Г. е била поставена основна диагноза „Травма на гръдния кош, неуточнена“,
при констатирано обективно състояние: „Леко увредено общо състояние. Ало,
автоориентирана. Афебрилна. Кожа и видими лигавици – б. о. Глава и шия – нормално
конфигурирани. ПЛВ и щитовидна жлеза – не се палпират, увеличени. Гръден кош – двете
гръдни половини участват еднакво в дихателната дейност, без видими травматични увреди,
без данни за подк. емфизем. ЧВД двустранно. Корем – на нивото на гръдния кош, без
видими травматични увреди, меко-еластични стени, позволява дълбока палпация,
неболезнен. Физиологична перисталтика. ЧД и слезка – не се палпират увеличени, без
оттоци по двете подберици“. По снети от пациентката данни получените увреждания са
резултат на ПТП, при което тя е била пешеходец. Видно от отбелязванията в листа,
пациентът е насочен към ултразвуково изследване на коремни органи в условията на
спешност.
С претенция вх. № 21-624/08.02.2024 г. /съобразно пол. щемпел на печат на
ответното дружество/ Д. М. Г. е отправила искане до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
настъпилото на 30.11.2023 г. ПТП. Противно на възраженията на ответната страна по делото,
в поканата до нея се съдържа изрично посочване на банкова сметка, по която да бъде
изплатено определеното застрахователно обезщетение.
По делото е представена и приета извадка от информационната система на
Гаранционен фонд /л. 16/, видно от която към 30.11.2023 г. МПС с ДКН ............... има
активна застраховка „Гражданска отговорност“ по договор, сключен със ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ и период на покритие 30.01.2023 г. – 29.01.2024 г.
От заключението на вещото лице инж. Й. Й. по изслушаната и приета без възражения
на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК автотехническа експертиза /АТЕ/, което
преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: на 30.11.2023 г.,
около 13:35 часа, водачът на лек автомобил „Д. Д.“ с рег. № ............... предприема маневра за
потегляне и завой наляво от ул. „........“ към ул. „Н. Ж.“, като по същото време и посока от
дясно на ляво пешеходката Д. Г. предприема пресичане на пътното платно на ул. Н. Ж.“ по
4
обособено за целта място – пешеходна пътека. Лекият автомобил ускорява скоростта, като
достига 21,68 км/ч. В момента, в който водачът възприема пешеходките, задейства
спирачната уредба на превозното средство и към момента на удара намалява скоростта до
16,08 км/ч. Последва удар между предната част на лекия автомобил и пешеходката Д. Г..
Според заключеното на АТЕ, от техническа гледна точка може да се направи извод, че
прич.та за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Д. Д.“,
който при извършване на маневра за завой наляво, реализира ПТП с движещата се по
обособена пешеходна пътека пешеходка Д. Г.. Според отговора на задача № 4, пешеходката е
имала възможност, ако се огледа, да възприеме движещия се от ляво на дясно спрямо
нейната посока лек автомобил „Д. Д.“. Според отговора на задача № 5, пешеходката е имала
възможност да избегне настъпването на произшествието, ако е била изчакала прем.ването на
лекия автомобил и след това е продължила движението си по пешеходната пътека.
В проведеното на 27.11.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на
основание чл. 153 ГПК, като безспорно между страните обстоятелството, че на процесното
кръстовище е имало светофарна уредба – посоченото обстоятелство се установява по
категоричен начин и от материалите по прил.ото ДП на л. 170 и сл. от настоящото дело. От
последните се установява, че към датата на ПТП процесното кръстовище е било регулирано
със светофарна уредба както за МПС, така и за пешеходци. От показанията на свидетелката
Т. Б. Б., които в тази им част районният съд кредитира, като дадени от лице с
непосредствени впечатления от процесното ПТП, бидейки участник в него, се установява
също, че на мястото на ПТП е имало пешеходна пътека, която е била специално обозначена
с маркировка.
От заключението на вещото лице д-р Ц. Н. Г. по изслушаната и приета без
възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че според прил.ата по делото
медицинска документация в резултат на ПТП на 30.11.2023 г. Д. М. Г. е била
транспортирана, прегледана и изследвана в ................ където са констатирани контузионни
мекотъканни увреждания, водещи до болки и страдания, както и временни функционални
нарушения, които в своята съвкупност причиняват и се отнасят към критериите на медико-
биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК. При получаването на травми от посочения вид е препоръчително
спазване на режим с ограничени движения, както и прием на болкоуспокояващи и
общоукрепващи медикаменти. В медицинската документация, представена по делото,
липсва детайлно описание на получените телесни увреждания, както и липсва представена
проследяваща състоянието на пострадалата документация. С оглед на наличната такава,
вещото лице посочва, че може да се заключи единствено за получени ограничени по площ
мекотъканни травми, като последиците от тях, с оглед на възрастта на пострадалата, би
следвало да отшумят за не повече от 2 до 3 седмици. Според отговора на задача № 5,
регистрираните при пострадалата травми са с характеристики на контактни увреждания от
механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети. Такива
увреждания могат да се причинят при ПТП, при удар на пешеходец от автомобил, движещ се
с ниска скорост, и последващо падане на пешеходеца, поради което експертът е заключил, че
констатираните телесни увреждания при Д. М. Г. са в причинна връзка с процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Т. Б. Б. и Крум Петров Темелков-Гаврилов.
От разпита на свидетелката Т. Б. Б. – участник в процесното ПТП, като водач на
автомобил „Д. Д.“ с рег. № ..............., се установява, че същата има спомен за участието си в
ПТП през м. ноември 2023 г. Разказва, че е управлявала лек автомобил „Д.“, модел „Д.“, в кв.
„Свобода“, със скорост от около 20 км/ч. Намирала се на светофара на ул. „........“ и при зелен
5
сигнал на светофарната уредба предприела маневра за завой в посока към ул. „Н. Ж.“.
Описаната случка се развивала към 14:00 часа и времето било слънчево. Тръгвайки от
светофара, свидетелката била заслепена от слънцето и следващото, което видяла, била жена,
която била паднала пред колата й. Веднага й се притекла на помощ, като падналата жена й
казала, че всичко е наред с нея, но да погледне назад другата жена. Тогава свидетелката Б.
забелязала, че има и друга жена на земята. Спомня си, че на мястото на ПТП имало
светофар, регулиращ движението на пешеходците, но няма спомен към момента на
потеглянето на МПС за извършване на маневра за завой наляво какъв е бил сигналът на
светофара за пешеходците. На мястото на ПТП имало пешеходна пътека, която била
обозначена с маркировка
При разпита на свидетеля Кр. П. Т.-Г., съпруг на ищцата Д. М. Гр. същият разказва,
че на 30.11.2023 г. той си бил вкъщи, когато съпругата му излязла с тяхна съседка и се
насочили към близкия магазин на „...... За да стигнат до магаз., те трябвало да пресекат една
широка улица, чието име свидетелят не се спомня. Стигайки до светофарната уредба и
навлизайки в пешеходната пътека на кръстовището в близост до „.......“, съпругата му
получила удар от автомобил. Вследствие на това тя била откарана в „П.“, където била м.ла
доста прегледи и скенера. За това събитие свидетелят разбрал, след като тя му позвънила от
болничното заведение, за да го уведоми за случилото се. Тя му споделила, че от болницата
са я попитали дали желае да остане там, но тя е пожелала да се прибере у дома. В същия ден
съпругата му била откарана до дома им с линейка, придружена от двама санитари. Тя била
поставена в специална количка, тъй като не можела да се движи самостоятелно, а предвид
възрастта си свидетелят Т. също нямал възможност да я вземе. От този момент свидетелят
разказва, че за него започнал тежкия момент на цялостно обслужване на съпругата му, който
продължил около 4 месеца, тъй като тя била неподвижна. Наложила се у дома да разместят
мебелите, за да се улесни придвижването на ищцата, като свидетелят преместил дивана в
близост до банята и тоалетната, тъй като трябвало да придружава съпругата си до там, което
не било лесно предвид неговата напреднала възраст. Разказва, че съпругата му изпитвала
срам, че свидетелят трябва да я обслужва, за да посещава банята и тоалетната. Допълнително
сложили подвижен стол, с който от дивана я отвеждал до банята. Свидетелят споделя, че за
него е бил доста мъчителен периодът, докато натрупа опит. Ситуацията била доста
стресираща и за двамата. Спомня си, че Д. изпитвала най-силни болки в тазовата част.
Левият й крак бил почернял от удара, лявото око също било ударено. Другото, което я
притеснявало, били болките, защото тя изживявала събитията като „голямо чудо“.
Постепенно започнали да правят опити Д. да става и сяда и така докато тя започнала да ходи
сама в тоалетната. Освен предписаните от „П.“ обезболяващи, свидетелят прилагал и гелове
на местата, които я болели много. Свидетелят Т. посочва, че болките на съпругата му
продължават и до ден днешен, но не и в същата степен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 8 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания, вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2023 г. в гр. София, по в. на водача на лек
автомобил „Д.“, модел „Д.“, с рег. № ..............., чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 08.02.2024 г., до окончателното плащане.
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
6
застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които
представляват пряка и непосредствена последица от деликта, срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ включва позитивното
кумулативно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1.)
настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2.) наличието на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валиден към
датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3.) отговорност на застрахования при
ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите
елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди – неимуществени,
изразяващи се в болки и страдания от получени травми и преживян стрес, причинна връзка
между деянието и вредите и в. на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1 КЗ е установено, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
По делото не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП /30.11.2023 г./
за лек автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., е била налице валидно сключена при ответното
дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – което обстоятелство се
потвърждава и от прил.ата на л. 16 от делото справка от електронната страница на
Гаранционен фонд, и от официалното удостоверително изявление на компетентния
контролен орган по движението по пътищата, обективирано в Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 702/30.11.2023 г.
От представена и приета като писмено доказателство претенция вх. ............. г.
/съобразно пол. щемпел на печат на ответното дружество/ се установява, че Д. М. Г. е
отправила искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 30.11.2023 г. ПТП.
Противно на възраженията на ответната страна по делото, в поканата до нея се съдържа
изрично посочване на банкова сметка, по която да бъде изплатено определеното
застрахователно обезщетение. Следователно, към дата на подаване на сезиращата СРС
искова молба /13.05.2024 г./ тримесечният срок, регламентиран в разпоредбата на 496, ал. 1
КЗ, вр. чл. 380 КЗ, е изтекъл, като по делото не се твърди и не се установява
застрахователното дружество да е отговорило на претенцията на пострадалото лице. Ето
защо, съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл. 498, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ,
която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от
увреденото лице.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че в срока на
7
застрахователното покритие по сключената с ответното дружество задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е настъпило процесното ПТП – на 30.11.2023 г.,
около 13:35 ч., в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Ген. Н. Ж.“ и ул. „........“.
Спорни в настоящото производство са въпросите, касаещи механизма на настъпване
на процесното ПТП, в.та за неговото настъпване, в т.ч. налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, наличието на причинно-следствена връзка между
деянието и твърдените в исковата молба увреждания, както и размера на причинените
неимуществени вреди.
Настоящият състав намира за установен механизмът на реализиране на процесното
ПТП въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал,
изцяло корепосндиращ помежду си – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
702/30.11.2023 г, показанията на свидетеля Т. Б. Б., дадени в качеството й на пряк участник в
процесното ПТП, прил.ите в заверен препис материали по ДП № ...........2023 г. по описа на
.........., пр. пр. № ...../2023 г. по описа на СРП, както и изслушаното и прието без възражения
на страните заключение на вещото лице по АТЕ. Съдът намира, че от последните несъмнено
се установява, че на 30.11.2023 г., около 13:35 часа свидетелката Т. Б. Б. е управлявала лек
автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., като същият се е намирал в спряло състояние на ул.
“........” в района на кръстовището с ул. „Ген. Н. Ж.“, регулирано със светофарна уредба, в
изчакване на зелен сигнал за движещите се в посока на ляво. След светване на зеления
сигнал на светофарната уредба, водачът на лекия автомобил „Д. Д.“, с peг. № ...............,
предприема маневра за потегляне и завой наляво от ул. “........” към ул. “Ген. Н. Ж.”,
движейки се със скорост от около 21,68 км/ч. По същото време пешеходката Д. М. Г.
предприема пресичане на пътното платно на ул. ул. “Ген. Н. Ж.” в посока от дясно на ляво
по обособено за целта място – пешеходна пътека, обозначена със специална маркировка, при
светнал за нея зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението
на пешеходците в посочения район. В момента, в който водачът на лекия автомобил „Д. Д.“,
с peг. № ..............., възприема намиращата се на пешеходната пътека Д. М. Г. задейства
спирачната уредба на МПС, но с оглед на близкото разстояние до местопол.ието на
намиращата се на пешеходната пътека пешеходка, не може да спре движението на
автомобила и при движение със скорост от 16,08 км/ч. настъпва удар между предната част на
автомобила и пешеходката. Според заключението на неоспорената АТЕ, от техническа
гледна точка може да се направи извод, че прич.та за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Д. Д.“, който при извършване на маневра за завой
наляво, реализира ПТП с движещата се по обособена пешеходна пътека пешеходка Д. Г..
В аспекта на изл.ото и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява деликтът – противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., който е извършил нарушение на правилата за
движение по чл. 5, ал. 2, чл. 116 и чл. 119 ЗДвП. Общата норма на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП,
както и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 116, изр. последно от ЗДвП задължават водачите
на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, и да избират такава скорост на движение, за да могат в случай на
необходимост да спрат при възникнала опасност. Нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП съдържа
законов принцип, прогласяващ спазването на пътните правила като гаранция за предпазливо
поведение и повишено внимание от страна на водачите на превозни средства към уязвимите
участници в движението. В разглеждания случай процесното ПТП е станало на пешеходна
пътека, която е била специално обозначена, което означава за водачите на превозни средства,
че има голяма вероятност пред тях да пресичат пещеходци. Ето защо, тяхното внимание
следва да бъде повишено. Те имат задължението да бъдат внимателни и предпазливи към
пешеходците – чл.116 ЗДвП. Не се спори, че Д. М. Г. е бил пешеходец по смисъла на чл. 107
от ЗДвП и като такъв тя е по-уязвим участник в движението. Съгласно чл. 119, ал.1 ЗДвП
при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне
8
стъпилите на пешеходната пътека или прем.ващи по нея пешеходци като намали скоростта
или спре. Законът ясно определя поведението на водачите на превозни средства като
цитираната разпоредба е императивна и установена в обществен интерес. От друга страна
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите, когато след подаване на сигнал,
който му разрешава прем.ването, да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека. С оглед на констатираната от АТЕ траектория на движение на
пешеходката и мястото на същата при ПТП, ниската скорост на движението й предвид
напредналата й възраст, и скоростта на движение и траекторията на движение на лекия
автомобил „Д. Д.“, с peг. № ..............., съдът намира за доказано по делото, че в нарушение на
императивните норми на чл.119 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на МПС не е пропуснал
намиращата се на пешеходна пътека Д. М. Г. и в резултат на това негово виновно и
противоправно поведение е последвало съприкосновение между автомобила и пешеходката,
при което последната е получила увреждания по вид и размер, съответен на посочените в
прил.ата по делото медицинска документация, подкрепена от констатациите на вещото лице
по СМЕ.
Съдът намира за неоснователно и неподкрепено от събрания доказателствен материал
релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент
„в.”. В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума
на ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия
по необходимост трябва да е противоправно – този въпрос е изяснен със задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСГТК, в които е прието, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и в.. Приносът на увредения обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай, от една страна, по делото не се установи ищецът да е
допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Недоказани останаха наведените
възражения, че пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се
е движила неправилно по него – на необозначено за целта място и по начин, когато
пресичането не е било безопасно.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. На основание посочената
специална норма, изключваща съпричиняване от страна на увредената ищца, намаляването
на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява недопустимо – в този смисъл
Решение № 50136 от 06.03.2023 г. по т. д. № 1706/2021 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 50080
от 01.02.2024 г. по т. д. № 1675/2022 г. на II т. о. на ВКС и др.
При горните мотиви съдът намира искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
9
доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя в.ги преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения /т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Същите следва да се преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност /Решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
др./
Изхождайки от гореизл.ото и съобразявайки следните обстоятелства: момента на
настъпване на увреждането – през м. ноември 2023 г.; социално-икономическата обстановка
в страната към този период, обуславяща обществения критерий за справедливост на този
етап от нейното развитие; възрастта на пострадалото лице към посочения момент – 81
години, която води до извод за завишен интензитет на отрицателните емоционални и
психически сътресения, както и за намалена възможност за предприемане на адекватна
защитна реакция, която да органични получените увреждания; броя, вида и тежестта на
получените увреждания – контузионни мекотъканни увреждания, изразяващи се в контузия
на долната част на гърба и таза, контузия на клепача и околоочната област, травма на
гръдния кош, водещи до болки и страдания, както и временни функционални нарушения;
механизма на ПТП, мястото и обстановката, при която то е реализирано – на пешеходна
пътека в светлата част на денонощието, при предприето пресичане от страна на пешеходеца
на пешеходна пътека при спазване на всички правила за движение, настъпилият удар с
автомобила, при който тялото на пострадалата отскача и пада на пътното платно, в района на
оживено кръстовище; интензитета и продължителността на болките – интензивни според
заключението на СМЕ през първите дни след увреждането, при прогноза за пълното им
отшумяване в срок до 2 – 3 седмици от датата на ПТП, но при събрани данни от показанията
на свидетеля Кр. Т., преценени по реда на чл. 172 ГПК, като житейски правдиви и
непосредствено формирани от лице, което бидейки съпруг на пострадала, е логично да има
най-преки впечатления относно възстановителния процес и нач. на неговото протичане,
който споделя, че болките са продължили и в по-продължителен от този период предвид
напредналата възраст на пострадалата /81 г. към датата на ПТП/, при по-ограничена
възможност на организма да се възстанови в пълна степен; характера на проведеното
лечение – необходимост от оказване на спешна медицинска помощ непосредствено след
ПТП, при което са извършени консултации при специалист хирург, неврохирург,
рентгенографии на лумбалните прешлени и таз, ултразвуково изследване на коремни органи
в условията на спешност и пр., и впоследствие лечение в домашни условия, включващо
медикаментозно лечение. Преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът намира
за логични и последователни показанията на свидетеля Крум Темелков и в частта им, в която
същият детайлно описва съпровождащите оздравителния процес неудобства – ищцата е била
в невъзможност самостоятелно да се обслужва, наложило се свидетелят в продължителен
период след инцидента да й съдейства за поддържането на личната й хигиена. Процесният
инцидент се отразил негативно и на психическото и емоционално състояние на
пострадалата. Наред с изл.ото, съдът намира за несъмнено и житейски обосновано
наличието на твърдените в исковата молба съществен физически дискомфорт и неудобства
при осъществяване на ежедневните физически дейности, които човек на възрастта на ищцата
обичайно извършва. Предвид всичко изл.ото, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, конкретната икономическа
обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., настоящият съдебен състав счита, че
10
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 7 000,00 лева, което ще
възмезди ищцата в най – пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка
с настъпилото при конкретното ПТП увреждане (в този смисъл Определение №
352/22.04.2016 г. по т. д. № 3141/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО).
До посочения размер предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се
явява основателен, а над този размер – до размера на сумата от 8 000,00 лева, искът се явява
неоснователен.
Относно претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквато е именно
разглежданата, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и
за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение,
съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в
съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ
разрешение – от по-ранната от двете възможни дати уведомяването на застрахователя
за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на
увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от своя страна, дължи на
увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което
обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да
изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва – в този смисъл Решение
№ 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 50086 от 07.11.2023
г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., Решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на I
т. о., Решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I т. о., Решение № 50043 от
06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о., Решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. №
790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят
покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие. Доколкото отговорността в случая е за чуждо действие, то по
аргумент от чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ е достатъчно простото уведомяване, че е настъпило
ПТП. В настоящия случай застрахователят е уведомен на 08.02.2024 г., от която дата ищецът
претендира присъждане на законна лихва. Ето защо, съобразявайки горецитираната
практика на ВКС и предвид основателността на главната претенция, съдът намира, че следва
да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди именно от
08.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е била освободена от заплащането на такси и разноски за производството.
Същата претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Я.
Д., на основание чл.38, ал.1 ЗА, въз основа на договор за правна помощ от 13.09.2024 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Я. Д. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
11
представителство в полза на ищеца в размер на 1 000,00 лева.
Ответното дружество претендира присъждане на сторените от него разноски за
платен депозит за АТЕ и СМЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска в негова полза следва да се присъди сумата в общ
размер на 66,25 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
СРС сумата в размер на 280,00 лева – държавна такса за разглеждане на производството.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С........., да
заплати на Д. М. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С............., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата в размер на 7 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, вследствие на
настъпило ПТП на ..... г. в гр. София, по в. на водача на лек автомобил „Д.“, модел „Д.“, с
рег. № ..............., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при
..........., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя – 08.02.2024 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 7 000,00 лева до пълния предявен размер от 8 000,00 лева.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С........., да
заплати в полза на адвокат Я. Д., САК, със служебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № .., ет...., на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 1 000,00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Д. М. Г. ЕГН **********, в
производството по гр. д. № 26493/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА Д. М. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С............., да заплати на ...........,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 66,25 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
26493/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С........., да
заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата в размер на 280,00 лева – държавна такса за разглеждане на производството по гр. д.
№ 26493/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12