Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
гр. Русе, 20.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1597 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от С.Н.С. против
„Електроразпределение Север“ АД, в която се твърди, че ищецът е в облигационни отношения
с ответното дружество относно електрозахранването на недвижим имот, находящ се в
гр. Русе, ул. „***“ № ***, с клиентски № ***и абонатен № ***. В края на м.март
2020г. ищецът получил писмено уведомление от ответника, че е извършена проверка
точността на обслужващата го измервателна система и свързващите ги електрически
инсталации, въз основа на която проверка му е издадена фактура за корекция на
сметката за потребена енергия от 31.03.2020г. на стойност 11 269,46лв., със
срок на плащане 21.04.2020г. Към уведомлението била приложена издадена фактура
за сумата, както и становище за начисление на електрическа енергия, издадено на
основание чл. 55 ПИКЕЕ. Също така бил приложен и констативен протокол за
извършената проверка и протокол от Български институт по метрология за
извършена метрологична експертиза.
Ищецът оспорва
съдържанието на фактическите констатации в посочените документи. Оспорва да е
налице както фактическо, така и правно основание ответникът да му начисли за
плащане допълнително количество електрическа енергия в размерите и стойността,
посочена в документите. Оспорва да е потребил електрическата енергия претендирана
за заплащане в горепосочената фактура. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че С.Н.С.
не дължи на "Електроразпределение Север" АД сумата от 11269,46лв.,
претендирана за заплащане по коригираща сметка за начислена електрическа
енергия за периода от 15.05.2016 г. до 13.02.2020 г., по партида с клиентски №****,
абонатен № ***, за обект на потребление гр. Русе, ул. „***“ №* и фактура № ***
от 31.03.2020г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че след извършената проверка на електромера, измерващ
доставената енергия за посочения в исковата молба имот и след изследването му
от БИМ, е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и
обстоятелството, че през същият е преминала енергия на тарифа 1.8.3 в размер на
038844,950 кВтч и на тарифа 1.8.4 – 023815,076 кВтч. Тези количества
електрическа енергия не се визуализирали на дисплея. В резултат на тази
констатация за потребена енергия била издадена процесната фактура на стойност 11269,46лв.,
основание за което се съдържало в Правилата за измерване на количество
електрическа енергия, приети през 2019г. от Комисията за енергийно и водно
регулиране, в Общите условия на ответното дружество, както и в чл. 183 ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител
на електрическа енергия (клиент на ответното дружество) за имот в гр. Русе, ул.
„***“ №*, с клиентски № ***и аб. №***.
На 13.02.2020г. е
извършена проверка от служители на "Електроразпределение Север" АД на
СТИ (електромера), измерващ електрическата енергия за имота на ищеца с фабр. №***,
за която е съставен констативен протокол №***. В последния е отбелязано какви
са показанията на смененото СТИ на всички негови тарифи. Не са констатирани нарушения по пломбите на
уреда или на заключващия механизъм на таблото в което е бил монтиран.
Електромерът е поставен в индивидуална опаковка, запечатана в присъствието на
двама свидетели, а на негово място е монтиран друг измервателен уред с нулеви
показания на дневна и нощна тарифи.
Смененият
електромер е бил монтиран на 14.05.2016г., за което е съставен протокол №*** от
същата дата, в който са отбелязани единствено, че са нулеви показанията на
уреда на дневна и нощна тарифа.
Смененият електромер
е предаден в БИМ, регионален отдел – Русе, където му е извършена метрологична
експертиза, резултатите от която са отразени в констативен протокол №***/24.03.2020г. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038844,950 кWh и на 1.8.4 -023815,076 кWh, които не са визуализирани на дисплея на уреда. При
изпитателните измервания е установено, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването
на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз
основа на констативния протокол от метрологичната експертиза, за клиентския
номер на ищеца е изготвено становище от "Електроразпределение Север"
АД за начисляване на осн. чл. 55 ПИКЕЕ на допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 62659 кWh за периода 15.05.2016г. – 13.02.2020г.
За това количество електроенергия "Електроразпределение Север" АД е
издало фактура №*** от 31.03.2020г. на обща стойност 11 269,46лв., която е
претендирана за плащане от ищеца чрез изпращането й с писмо.
Свидетелят Д.И.Ю.
установява, че работи като „специалист енергиен контрол“ в "Електроразпределение
Север" АД, в което си качество е участвал при извършената проверка на процесното
СТИ за имота на ищеца, като констатациите отбелязал в съставен протокол,
подписан от двама свидетели. Със специализиран софтуер било установено, че СТИ има
натрупани показания на тарифи 1.8.3 и
1.8.4, които не била визуализирани на дисплея на уреда, тъй като не следвало да
бъдат използвани и да отчитат потребление на електроенергия. По тази причина уредът
бил подменен и изпратен за изследване в БИМ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условие за надлежното му упражняване е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните
суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудително
събиране. В настоящия случай интересът на ищеца произтича от качеството му на
потребител, обвързан с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност
за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и
съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За успешното
провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че се е намирал в договорни отношения
с ответника за доставка на електроенергия, т.е., че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума, по който въпрос по
делото няма спор. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже факта, от
който произтича вземането му, а именно законосъобразно извършване на отчитане,
начисляване и коригиране на сметката на ищеца. Ответникът следва да установи
също така, че действително е доставено на ищеца претендираното за заплащане
количество електроенергия, предпоставка за което е същата да е била измерена и
отчетена с годни за това технически средства.
В конкретния
случай, ответното дружество претендира сумата по процесната фактура като цена за
допълнително начислена електроенергия за минал период от време, която е реално
потребена и отчетена от СТИ, но по начин, несъответстващ на техническите
настройки на същия и непозволяващ при отчитане на електроенергията ежемесечно,
чрез наблюдаване дисплея на уреда, това допълнително количество да бъде видяно,
отчетено и фактурирано за заплащане. Ищецът оспорва да е потребил това „допълнително“ количество електроенергия,
както и наличието на основание за допълнително начисляване на енергия от страна
на ответното дружество.
В изготвените от
ответното дружество документи във връзка с процесната сума и становището за
начисление на ел. енергия от "Електроразпределение Север" АД е
посочено правно основание за извършване на „корекцията“ чл. 55 ПИКЕЕ.
Действително към момента на проверката и извършването на корекция на сметката
на ищеца са налице нормативно уредени правила за извършване на корекции, като
посочения от ответника като основание текст предвижда, че в случаите, в които
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри, а в ал. 2 е предвидено преизчисляването
да се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49.
В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена
поради софтуерна намеса електроенергия.
За да бъде
приложима обаче разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ и да е налице основание ответното
дружество да претендира за заплащане от ищеца на процесната сума, е необходимо
да бъде установено не просто, че допълнително начислената електроенергия е
преминала през електромера, а че това е
станало по време, когато е измервал потребената от имота на ищеца
електроенергия, т.е към датата на която е бил монтиран уреда (и начална дата на
периода по корекцията) - 14.05.2016г.показанията на тарифи 1.8.3. и 1.8.4. са
били нулеви. В случая тази предпоставка не е доказана по делото.
Приложеният по делото протокол за монтаж от 14.03.2016г. съдържа данни само за
показанията на дневна и нощна тарифа, а не и на тарифи 1.8.3. и 1.8.4. (по
същия начин не са отбелязани показанията на тези тарифи и на новия монтиран
електромер!). Липсват каквито и да е други доказателства, които да установяват,
че отчетеното последствие количество електроенергия на тези две тарифи е
потребено след датата на монтажа. Това обстоятелство не би могло да бъде
установено и с помощта на вещо лице, поради което съдът е отказал да уважи
искането на ответното дружество за назначаване на такова. Липсата на
доказателство, че при монтажа на СТИ показанията на всичките му тарифи са били „0“ е достатъчно основание да се приеме,
че не е доказано основанието за извършване на корекция на сметката на ищеца по
реда на чл. 55 ПИКЕЕ. По същата причина
не би могло да бъде намерено и основание за такава корекция нито в ОУ на
дружеството, нито в общите разпоредби на ЗЗД касаещи договорите за продажба,
след като не може да бъде установено по категоричен начин, че отчетената
електроенергия по невизуализираните тарифи е потребена от имота на ищеца.
По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло
уважен.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че подобни казуси като процесния са често
разглеждани от съдилищата през последните няколко години. Буди недоумение
обстоятелството, защо при наличието на две използваеми тарифи за битови абонати
(дневна и нощна), монтираните от ответника и негова собственост СТИ имат
възможност да отчитат електроенергия на още тарифи и същите са невизуализирани.
Ако тези допълнителни тарифи не могат да бъдат изключени, то поне следва да
бъдат визуализирани. По този начин всеки един отчетник на уредите, а и всеки
един клиент(потребител) би имал възможност да следи показанията на СТИ и да
сигнализира при съмнение за неправилно отчитане, преди „натрупване“ на суми
като процесната, които са непосилни за заплащане от голяма част от
потребителите на ответното дружество. Ответното дружество е собственик на СТИ и
следва да отговаря за неговата техническа неизправност, както и да носи
отговорност при неправилно или неточно отчитане показанията на монтираните
уреди и не следва тази отговорност да бъде „прехвърлена“ на потребителя, без да
бъде установено негово виновно поведение, което да е причинило неизмерването
или неточното измерване на потребена от него електроенергия. Правилото на чл.
55 ПИКЕЕ не следва да се приема, че противоречи на този принцип и въвежда
обективна отговорност на потребителя за установени липси на електроенергия при
ответника.
С оглед изхода на
спора в тежест на ответното дружество следва да се възложат направените от ищеца
разноски за настоящото производство в размер на 450,78лв. заплатена държавна
такса. На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца адв. В.В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 868,08лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електроразпределение Север” АД
с ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.
Варненчик” №258, представлявано от Николай Йорданов Н., Илиана Георгиева
Георгиева и Румен Георгиев Лалев, че С.Н.С.
ЕГН********** със съдебен адрес *** не
дължи сумата от 11269,46лв. претендирана
по
корекция на сметката му за минал период - 15.05.2016г. до 13.02.2020г., за
която сума е издадена фактура №*** от 31.03.2020г. за клиентски № ***и обект на
потребление гр. Русе, ул. „***“ №***.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД с ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258 да заплати на С.Н.С. ЕГН********** със съдебен адрес *** сумата от 450,78лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД с ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258 да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат
В.В. *** сумата от 868,08лв.
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: