№ /25.03.2022
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 1738 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №10286/27.07.2020г по
адм.д.№12864/2019г по описа на ВАС- София, II отд., е отменено решение
№1646/08.08.2019г по адм.д.№2250/2018г на АС – Варна, ХV с-в, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни
указания.
Производството е по реда на
чл.215 ал.1 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Д.В.А.,***,
против Решение №2405-10 по протокол от заседание на ОбС – Варна на 23, 24 и
30.06.2010г, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв.“Св.Н.“, в частта относно
предвидената с плана улица от о.т.499 до о.т.500, засягаща собствения на
жалбоподателката имот УПИ II-244 в кв.60, нанесен по КК като ПИ с идентификатор
10135.2563.299. Жалбоподателката твърди нищожност на решението в оспорената му
част на няколко основания – допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспорения акт, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта му, като се излагат подробни съображения в подкрепа на
всяко едно от тях. Първото е свързано с факта, че по силата на одобрения ПУР се
отнемат 32% от имота им при допустими 25% с чл.16 ал.1 от ЗУТ; сочи се, че в
отнеманата част е изградена къща, използвана за хоспис за възрастни хора, 5м
висока противосвлачищна подпорна стена под нея поради наличието на голяма
денивелация в имота и затихнало свлачище, засадени са 14 бр. дългогодишни
дървета, вкл. орех, който е защитен вид, като изсичането на дърветата,
разрушаването на подпорната стена и навлизането на тежка строителна техника ще
доведе до свличане на целия парцел, а ответникът не е предвидил компенсиращи
противосвлачищни мерки. На следващо място се твърди, че преди одобряването на
ПУР-ПРЗ не е изготвен ОВОС, нито са проведени хидрогеоложки проучвания, не е
картотекирана зелената растителност, не са спазени сроковете по чл.129 ал.1 от ЗУТ, не са обявени своевременно и публично както обществените обсъждания (ако е
имало такива), така и заседанията на Комисията по архитектура, не е публикуван
протокола на ЕСУТ за разглеждане на възраженията, и пр. Не на последно място се
сочи, че предвидената улица е ненужно широка с голям наклон, който ще
представлява опасност за настъпване на ПТП и т.н.
Поради изтеклия още на 03.09.2010
г. срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ (стара редакция от ДВ бр. 33/2008 г.) за
обжалването на плана, който на осн.чл. 129 ал. 1 от ЗУТ е бил съобщен чрез
обнародване в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., законосъобразността му в оспорената с
жалбата част подлежи на преценка и произнасяне по делото единствено от гледна
точка на критериите за нищожност на индивидуалните административни актове. В
този смисъл с влязло в сила определение № 485/18.02.2019 г. (л. 52 по адм.д.
№2250/18г на АС - Варна) съдът на осн.чл. 218 ал. 3 ЗУТ е определил предмета на
делото.
По отношение на жалб.М.В.А.
производството по делото е прекратено с определение № 11060/08.10.2018 г. (л.34
по адм.д. №2250/18г на АС - Варна), оставено в сила в тази част с определение №
15296/10.12.2018 г. по адм. дело № 13841/2018 г. на ВАС на РБ, II отд.
На осн.чл.218 ал.2 от ЗУТ
оспорването на плана е съобщено чрез обнародване в ДВ бр. 28/05.04.2019 г. (л.63
и л.64 по адм.д. №2250/18г на АС – Варна), като в срока по чл.218 ал.1 от ЗУТ
не са постъпили заявления по ал.5 на същия текст.
В съдебно заседание по същество
жалб.Д.А. се представлява от адв.З.С. ***, която поддържа жалбата на подробно
изложените в нея съображения, като претендира и присъждане на сторените в
производството разноски. С позоваване на заключението на СТЕ по делото твърди,
че оспореното решение е нищожно поради неправилно приложение на материалния
закон, конкретно – чл.16 ал.1 изр.2 от ЗУТ, издадено при превратно упражняване
на власт и в несъответствие с целта му, и настоява за обявяването му за такова.
Ответникът ОбС – Варна,
представляван от председателя чрез пълномощника му адв.Р.Н. ***, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че констатираните със СТЕ
несъответствия на оспорения акт касаят неговата законосъобразност, но след
влизането му в сила като необжалван относно имота на жалбоподателката, правото
й на такива възражения е преклудирано, в този смисъл – не е налице основание за
обявяването на решението на ОбС – Варна в оспорената част като нищожен.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложените по
административната преписка писмени доказателства, с решение № 2405-10 по
протокол № 24 от 23, 24 и 30.06.2010г. на осн.чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА
вр.чл.129 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр.Варна,
и по предложение вх.№ Д-2-9200/671/22.02.2010г. на кмета на община Варна,
Общински съвет – Варна е одобрил План за регулация и застрояване на кв. „Свети Н.“
- гр. Варна. Съгл.чл.129 ал.1 изр.2 от ЗУТ в приложимата към датата на
одобряване на плана редакция на разпоредбата (ред. ДВ бр.17/2009г.) решението е
изпратено за обнародване в Държавен вестник и е обнародвано в ДВ бр.
65/20.08.2010 г.
Проектирането на ПУП-ПРЗ на кв.
„Св. Н.“ е извършено в две фази: фаза предварителен и фаза окончателен
проект.
С решение по протокол №
49/12-13.12.2002г. ЕСУТ при община Варна е приел предварителния проект за
ПУП-ПРЗ на местност „Св. Н.“, с изискването окончателния проект да се изработи
след одобряване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.
С решение по протокол № 7/10.02.2009 г. ЕСУТ
при община Варна е приел окончателния проект за ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Н.“. На
осн.чл.128 ал.2 от ЗУТ (ред. ДВ бр. 17/2009г.) проектът е съобщен на
заинтересованите лица с обявление в ДВ бр. 27/10.04.2009г. и със съобщения във
вестник „Черно море“, бр.90/22.04.2009г. и във вестник „Труд“, бр.
75/17.04.2009г. Постъпилите в срока по чл.128 ал.5 от ЗУТ (ред. ДВ бр.
17/2009г.) писмени възражения от заинтересованите лица са разгледани и обсъдени
на заседание на ЕСУТ по протокол 48/17.09.2009 г.
След коригиране на окончателния
проект в съответствие с уважените от ЕСУТ възражения, кметът на община Варна е
отправил до председателя на ОбС – Варна предложение вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010г.
ОбС-Варна да вземе решение за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Н.“ на осн.чл.21
ал.1 т.11 от ЗМСМА вр.чл.129 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфичните правила и
норми на гр.Варна. Последвало е издаването на процесното решение № 2405-10 по
протокол № 24/23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна.
От изисканата от съда и приложена
на л.72 от адм.д. №2250/2018г извадка от графичната част на плана в частта за
ПИ 10135.2563.299 е видно, че с предвижданията му по отношение на уличната
регулация този имот се засяга с проектираната улица от о.т. 499 до о.т.
500.
Съобразно задължителните указания
на ВАС – София с отменителното решение, в настоящото производство е назначена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение с.д.№14501/20.11.2020г
(л.33-41) и допълнението към него с.д.№794/18.01.2021г (л.43-45) са приети като
доказателства по делото. Според отговорите на поставените към в.л. инж.Й.А.
въпроси, одобреният с оспореното решение ПУП-ПРЗ на кв.“Св.Н.“ по отношение на
процесния имот с идентификатор 10135.2563.299 се явява първа регулация. С
ПУП-ПРЗ се отчуждава част по северната и североизточната граници на имота за
улична отсечка – обект на техническата инфраструктура – публична собственост.
Процентното отнемане от ПИ с ПУП-ПРЗ от имота съобразно площта по документ за
собственост е в размер на 29%, а съобразно площта по кадастрална карта е в
размер на 32%.След извършване на оценка на имота на жалбоподателката като УПИ с
използването на остатъчния метод и този на пазарните аналози експерта дава
заключение, че пазарната стойност на УПИ II-244, кв.60, по действащия ПУП-ПРЗ
на кн.“Св.Н.“ е със стойност 76 760лв, по-ниска от пазарната стойност на
същия като неурегулиран поземлен имот – 80 598лв. Поради това вещото лице
счита, че целта на чл.16 ал.4 (изм.) от ЗУТ за получаване на равностоен
урегулиран имот, чиято стойност да не е по-малка от пазарната стойност преди
урегулирането му, е непостижима – налице е отнемане на повече от 25% от
процесния имот при урегулирането му с одобрения ПУП-ПРЗ с процесното решение на
ОбС. Разпитана в съдебно заседание инж.А. допълва, че когато отнемането на площ
е в рамките до 25%, урегулирането на имота, изграждането на техническа
инфраструктура, параметрите на бъдещото застрояване и т.н. увеличават
стойността на урегулирания имот спрямо неурегулирания и компенсират отнемането
от площта му; в случая обаче отнемането е повече от 25%, което води до разлика
в обратния вариант. Съдът преценява неоспорените от страните основно и допълнително
заключение на СТЕ като обективни и компетентно дадени и изцяло ги кредитира.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, тези, събрани в хода на
съдебното дирене, заключенията на основната и допълнителна СТЕ и показанията на
вещото лице в съдебно заседание, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
легитимиран субект – собственик на имот по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ при наличие
на правен интерес, против ИАА по чл.214 т.1 от ЗУТ с искане за обявяването му
за нищожен, което не е ограничено със срок съгл.чл.149 ал.5 от АПК вр.чл.219
ал.1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
и основателна.
Съдебният контрол по делото за
законосъобразността на ПУП-ПРЗ в оспорената му част е ограничен в случая
единствено до изследване на основанията за нищожност. Според разбирането,
наложено от контантната съдебна практика, нищожността е положение на абсолютна
недействителност на административния акт. Тя е състояние на пълна липса на
правно действие на един акт, привидно е издаден като административен акт, като
нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни
последици. Обявяването на нищожността на акт няма конститутивно значение, тъй
като нищо не изменя и не преустановява, а само констатира пълна
незаконосъобразност. Основание за обявяване на нищожност на административен акт
от съда е налице, когато е налице толкова тежко нарушение на изискванията за
законност, поради което актът, независимо че притежава външни белези на
административен акт, не поражда правни последици.
В АПК не са уредени изрично
основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и
правната теория са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК в случай, че нарушенията им са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, още от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога
един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. Порокът във формата
е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление (т.е. липса и
на акт); 3. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основание
за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса
на волеизявление (например – поради липса на кворум); 4. Принципно нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито
една правна норма, и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание; 5. Превратното упражняване на власт (несъответствието
с целта на закона) също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило, и само ако преследваната цел – различна от законоустановената – не
може да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг
орган, посоченият порок води нищожност.
Съобразявайки наведените в
жалбата твърдения за нищожност и с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът
намира, че следва да се произнесе по валидността на акта, като разгледа
поотделно всяко едно от петте основания за оспорване на административните
актове по чл.146 от АПК.
Чл.129 ал.1от ЗУТ в приложимата му редакция, действала към
момента на одобряване на оспорения с жалбата ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Н.“ (ред. ДВ
бр.17/2009г.), възлага одобряването на подробните устройствени планове в
компетентност на общинските съвети, което се извършва с тяхно решение.
Териториално компетентен да одобри плана е общинският съвет на общината, в
границите на която са ситуирани недвижимите имоти, предмет на плана – в случая
това е ОбС – Варна. Това следва от общо уреденото с чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА
правомощие на общинските съвети в областта на устройственото планиране.
Изключенията от уредената в чл.129 ал.1 от ЗУТ компетентност на общинските
съвети са предвидени в следващите три алинеи на чл.129 от ЗУТ (ред. ДВ бр.
17/2009г.), които предвид териториалния обхват на процесния ПУП-ПРЗ и обекта на
регулирането му са изцяло неприложими в случая.
Съгласно действащата към момента
на одобряване на плана редакция на чл.27 ал. 2 ЗМСМА (ред. ДВ бр. 69/2006г.)
заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината
от общия брой на съветниците. Същевременно приложимата при одобряването на
плана редакция на чл. 27 ал. 3 ЗМСМА (ред. ДВ бр.69/2006г.) разписва, че
решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от
половината от присъстващите съветници. Правомощието на общинския съвет по чл.21
ал.1 т.11 от ЗМСМА не е обхванато от разпоредбите на чл.27 ал.4 и 5 от ЗМСМА (ред.
от ДВ бр. 69/2006 г.), поради което те са напълно неприложими при вземането на
процесното решение.
От анализа на приложимата нормативна
уредба следва, че за да е законно процесното решение на ОбС-Варна за
одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Н.“, на заседанието, на което е взето,
трябва да са присъствали повече от половината от общия брой на съветниците, и
от присъстващите общински съветници повече от половината трябва да са гласували
за него, като не е необходимо гласуването им да е било поименно, т. е.
решението трябва да е взето с обикновено мнозинство на общинските съветници и
при наличието на кворум за провеждане на заседанието. От изисканите от съда и
приложени от л.73 до л.121 по адм.д.№ 2250/2018г писмени доказателства (поименни
списъци на присъствалите общински съветници на Двадесет и четвъртото заседание
на ОбС-Варна, проведено на 23.06., 24.06. и 30.06.2010 г., и протоколи от
заседанието) е видно, че и в трите дни е бил налице необходимият кворум за
провеждане на заседанието, тъй като според поименните списъци във всеки от
дните са присъствали повече от половината от общия брой на общинските
съветници, който е 51. Самото решение под № 2405-10 е взето на последния ден
30.06.2010г. от Двадесет и четвъртото заседание на ОбС-Варна, като за него са
гласували 32 общински съветници от общо присъстващите 35. Следователно
решението е прието с изискуемото от Закона обикновено мнозинство и при
наличието на необходимия кворум за провеждане на заседанието. Спазването на
нормативно въведените изисквания за кворум и за наличие на обикновено
мнозинство при гласуване на решението обуславят законосъобразното упражняване
на регламентираното в чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА правомощие но Общинския съвет, т.е.
валидността на взетото решение. От изложеното следва, че оспореният по делото
ПУП-ПРЗ е одобрен от компетентен административен орган, поради което не е
налице това основание за обявяване на нищожността му.
Съобразно гореизложеното планът е
одобрен с изискуемото решение на компетентния колективен административен орган.
Съгл.чл.69 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС-Варна,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (приет с
решение № 17-6(6)/03, 08.12.2003г.), решението е обективирано в изготвения
протокол от заседанието на ОбС – Варна и е подписано от председателя на Общинския
съвет, каквото е изискването на чл.69 ал. 2 от Правилника. Възражението, че
приемането на решението не е предшествано от проведено обсъждане от общинските
съветници, е свързано със спазването на процесуалните правила и изискването за
мотивираност на акта, поради което няма отношение към неговата валидност. По см.чл.146
т.2 от АПК липсата на мотиви би могла да доведе единствено до
незаконосъобразност на акта от гледна точка на критериите за унищожаемост, а не
и за нищожност. Същевременно решението е с ясно и разбираемо съдържание, като
одобреният с него ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Н.“ съдържа и необходимата графична част,
извадка от който, засягаща собствения на жабоподателката ПИ 10135.2563.299, е
приложена на л.72 по адм.д.№2250/2018г. Изложеното мотивира извод, че в
конкретния казус липсва основание да се приеме порок във формата на оспорения
ИАА в каквато и да е форма, още по-малко – липса на форма или липса на
волеизявление като основание за обявяване на нищожността му.
Съдът в настоящия си състав
намира, че в този случай не са допуснати и такива съществени процесуални
нарушения, резултиращи в нищожност на оспорения ИАА, а именно – приравняващи го
на липса на волеизявление. Съображения за наличието на кворум при вземането на
решението на колективния административен орган са изложени в предходния абзац.
От друга страна според настоящия съдебен състав никое от сочените с жалбата и с
пледоариите по същество пред двата първоинстанционни съдебни състава
процесуални нарушения не води до липса на волеизявление. В този смисъл съдът
преценява твърденията за липса на доказателства за обсъждане на проекта преди
приемане на решението за одобряване на плана, непубликуването на Протокола на
ЕСУТ за разглеждане на възраженията, неспазване на сроковете по чл.129 ал.1 от ЗУТ (които и принципно са инструктивни), и прочие, които при това са и
опровергани от доказателствата по административната преписка.
Количествено най-многобройни са
твърденията на жалбоподателката за неправилно приложение на материалния закон
като основание за претендираната нищожност на ИАА, а именно: че при одобряването на плана не е съобразено,
че теренът в рамките на имота е с голяма денивелация, и за укрепването му освен
изградената подпорна стена са засадени 14 бр. дългогодишни дървета, които в
нарушение на ЗУТ и ЗБР ще бъдат изсечени при прокарването на предвидената по
плана улица; че с плана е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 АПК; че
предвидената с плана улица, засягаща имота на жалбоподателката, е с по-голяма
ширина от нормално необходимата за квартална улица; че е нарушен чл.125 ал.7 от ЗУТ; че евентуално са нарушени чл.125 ал.3, чл.124а ал.7 и чл.108 ал.2 от ЗУТ,
както и Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на
устройствените планове. Всички тези възражения принципно са релевантни към
преценката за наличие на основания за унищожаемост, а не за нищожност на плана.
Евентуалното действително наличие на основания по смисъла на чл.146 от АПК,
обуславящи унищожаемостта на плана, би довело до отмяната му като
незаконосъобразен, но само в случай, че жалбата срещу него е предявена в
преклузивния срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ (в приложимата редакция на разпоредбата
от ДВ бр. 33/2008 г.). Тъй като жалбата, по която се е развива настоящото
съдебно производство, е предявена извън срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ,
възможността за преценка и произнасяне от страна на съда по основанията за
унищожаемост на плана е преклудирана. Що се отнася до цитираните от
пълномощника на жалбоподателката в пледоарията му по съществото в о.с.з. на
10.07.2019г. разпоредби на §6 и §8 от ПР на ЗУТ – те са изцяло неотносими към
обследвания по делото ПУП – ПРЗ, одобрен през 2010г. при приет предварителен
проект за него през месец декември 2002г., т. е. при развила се и приключила
процедура изцяло при действието на ЗУТ (обн. ДВ бр. 1/2001 г., в сила от
31.03.2001г.).
Идентично е становището на съда и
относно главното възражение на жалбоподателката – нищожност на ПУП-ПРЗ поради
отнемане с него на част от имота й, по-голяма от 25%. На първо място според
неоспореното от страните заключение на СТЕ, одобреният ПУП-ПРЗ се явява първа
регулация за ПИ 10135.2563.299, и с него част от имота – собственост на
жалбоподателката, се отчуждава за улична отсечка – обект на техническата
инфраструктура – публична собственост. Тези безспорни между страните факти
обуславят приложимостта на чл.16 ал.1 от ЗУТ към казуса, което пък означава, че
одобреният с процесното решение ПУП-ПРЗ има незабавно отчуждително действие,
т.е. с влизането в сила на плана още през 2010г. жалбоподателката е прехвърлила
в полза на Община Варна определената с плана част от своя имот. Съобразно
изричното предвиждане на приложимия чл.16 ал.1 изр.2 от ЗУТ тази част не може
да бъде повече от 25% от площта на имота – именно това изискване не е спазено в
случая, като според неоспореното заключение на СТЕ отчуждената площ е в размер
на 29% от имота по документи за собственост, и 32% от имота по кадастралната
карта. Доколкото проверявания ИАА в тази му част е издаден въз основа на
конкретна, съществуваща правна норма (макар в нарушение на въведените с нея
параметри) и от компетентен орган, и независимо, че засяга по отрицателен начин
адресата си, констатираното неправилното приложение на материалния закон в този
смисъл не резултира в нищожност на административния акт. Вярно е, че съгласно
подробното изложение в допълнителното заключение на СТЕ и показанията на вещото
лице в о.с.з. на 19.01.2021г, при използването на предвидените в Наредба № Н-9/14.08.2006г.
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени
методи за определяне пазарната оценка на имота на жалбоподателката преди и след
урегулирането му с одобрения ПУП-ПРЗ, категоричното заключение е, че пазарната
му стойност е по-ниска след урегулирането, и това се дължи именно на факта, че
отнетата от имота площ е в размер по-голям от законоустановения 25%, а именно:
29% – 32%. Установеното противоречие с
предвиждането на чл.16 ал.4 от ЗУТ обаче представлява типична проявна форма на
незаконосъобразност, която при своевременното обжалване на ИАА би довела до
унищожаемост, но не е основание за обявяването му за нищожен. Акт с подобно
съдържание е по принцип допустим от правния ред, тъй като е приет от
компетентен орган и въз основа на съществуващи правни норми, в преследване на
законоустановена цел – изграждане на обект на техническата инфраструктура –
публична собственост, което изключва както противоречието му с целта на закона,
така и превратното упражняване на власт при приемането му. Разпоредените с него
правни последици не са нетърпими като противоречащи на правопорядъка по начин,
изключващ въобще настъпването им – именно до тези хипотези е ограничена
нищожността на административните актове. Обратното разбиране на практика би
довело до саниране на пропуска на страната да упражни в законоустановения срок
правото си на жалба, до отричането на валидността на отменяеми актове, и
превръщане на производството по искане за обявяване на нищожност в редовен
способ за проверка на законосъобразността на актовете на администрацията,
какъвто той не е.
В обобщение на изложеното – никое
от поддържаните от жалбоподателката основания за нищожност на решението на ОбС
– Варна в оспорената му част не е налице в случая, а други такива не бяха
установени и в хода на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 от АПК.
Горното мотивира извод за неоснователност на жалбата и налага отхвърлянето й.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна. Тази
на пълномощника на ответната администрация, направена в о.с.з. на 10.07.2019г
по адм.д.№2250/2018г на АС – Варна за присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, е основателна в доказания им с приложения на л.122
от същото дело договор за правна защита и съдействие размер от 600лв., които
следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.А., ЕГН **********,***, за
обявяване нищожността на Решение №2405-10 по протокол от заседание на ОбС –
Варна на 23, 24 и 30.06.2010г, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв.“Св.Н.“, в
частта относно предвидената с плана улица от о.т.499 до о.т.500, засягаща
собствения й имот УПИ II-244 в кв.60, нанесен по КК като ПИ с идентификатор
10135.2563.299.
ОСЪЖДА Д.В.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община Варна адвокатско възнаграждение в
размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: