гр.
Сливен, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и с
участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД № 28 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 146/31.12.2019 г.,
постановено по АНД № 381/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, е изменено
Наказателно постановление № 6318 от 15.08.2019 г., издадено от Началник на
отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ
на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура"
гр. София, с което на Т.Б.Т., на основание чл. 53, ал. 1 от Закона
за пътищата, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2 500 лева, за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
Закона за пътищата, като е намален размера на глобата на 1 500 лева.
Горното решение е обжалвано в законният
срок от Т.Т.. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно и необосновано. Счита, че
при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
санкционната норма, посочена от наказващия орган била твърде обща, не било
конкретизирано вида на разрешението, което водачът е следвало да представи.
Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова
Загора и отмени наказателното постановление.
В с. з. касатора
не изпраща представител.
Ответникът по касацията - Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София не изпраща представител в открито
съдебно заседание. В писмено становище счита касационната жалба за неоснователна
и моли съда да остави в сила решението на РС Нова Загора. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен счита жалбата за неоснователна. Налице били условия решението на съда да
бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.07.2019г. в 15.30 часа на
път III-554, км.
10, вход с. Богданово в посока гр. Н. Загора-гр. Раднево, при извършена
проверка от инспектори при АПИ гр. София било установено, че Т. управлява и осъществява
движение на съчленено ППС с пет оси-МПС с две оси
марка „МАН", модел „ТГА 18.430" с рег.№ *******и полуремарке
с три оси с рег.№ *******, за което са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г.на
МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС,
както следва: при измереното разстояние между осите 1.34 м. сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била
34.730т., при максимално допустимо натоварване не тройната ос 24 тона, съгл.
чл.7, ал.1, т. 3, б. "Б" от Наредбата. Измерването било осъществено
посредством ролетка 1301/18/5м./, която е преминала през лабораторията по
метрология и е включена в списъка на техническите средства подлежащи на последващи проверки, видно от сертификат за съответствие DFW-KR №118829.
За гореописаното административно нарушение бил съставен АУАН №
0007024/29.07.2019г, в който Т. не е вписал писмени възражения. Същият подписал
и разписка на същия ден и веднага след съставянето на акта, с която е
декларирал, че е получил препис от същия за описаното административно нарушение
и че към момента на проверката управляваното от него ППС не притежава
разрешение, което да съответства на констатираните при проверката параметри на
ППС, издадено по реда на раздел IV-Ред за издаване на разрешителни от горецитираната Наредба. Вписано е в разписката, че водачът
не е изпълнил условията на чл.37 ал.3 от Наредбата. На основание съставения
АУАН е било издадено от АНО обжалваното НП, с което на Т.Т.
като водач е наложено административно наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1 ,б"а" от ЗП, във вр. с чл. 37, ал.
1,т. 1 на Наредбата, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - „глоба" в
размер на 2 500лв. Горното НП е обжалвано пред съда.
Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички направени от нарушителя възражения, представените по делото
доказателства, направил е подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми и като е приел,
че определената глоба не съответства на степента и характера на нарушението,
изменил размера на наложената глоба от 2 500 лева на 1 500 лева.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил валиден и законосъобразен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя
и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са
определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните
категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват
опасност за участниците в движението. За да е съставомерно
нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП, е необходимо ППС да е
"извънгабаритно" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или "тежко" по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един от
размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от
стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му
максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата
на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е
по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба. В случая е безспорно установено, че ППС, което е
управлявал касационният жалбоподател в деня на проверката, е било
"тежко" с оглед констатираните след измерване стойности на
допустимата му максимална маса и натоварването на осите. Настоящият съдебен
състав следва да отбележи, че съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби
на наредбата "извънгабаритни ППС" се
наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките
ППС по чл. 3. Следователно в случая ППС е и извънгабаритно
по определение, без да е необходимо да се надвишават определените в чл. 5 от
наредбата стойности.
Съгласно § 1, т. 8 пр. първо от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни
товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на извънгабаритно ППС представлява специално ползване на пътя
и за това е необходимо издаването на разрешение. Описанието на нарушението
както в АУАН така и в НП е достатъчно, за да прецени наказаното лице, за какво
точно му е наложено административното наказание. Водачът на ППС е бил длъжен да
знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на "извънгабаритно" или "тежко" такова и в
случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя. В свидетелството
за регистрация на МПС е отразена маса на ППС и от кантарната
бележка е видно, че водачът е нямало как да не знае, че общата маса на
управляваното от него ППС е над допустимата такава. В настоящият случай жалбоподателят
е бил длъжен и е могъл да се осведоми за общата маса на управлявания от него
състав и за натоварването на осите и в случай, че данните се окажат над
допустимите, да се въздържа от управлението на ППС преди да се снабди с
изискуемото по закон разрешение.
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, се наказват физическите лица, които извършат или
наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Нарушението е на просто извършване и за
неговата съставомерност не се изисква настъпването на
вреди, като изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Субект на
нарушението в случая е водачът на ППС, който чрез своето бездействие е допуснал
движение на извънгабаритно ППС без разрешение. Несъстоятелен
се преценява доводът на жалбоподателя, че вида на разрешителното не е бил
конкретизиран. Определената от РС Нова Загора санкция е в предвидения в закона
среден размер и в пълна степен отговаря на тежестта на извършеното нарушение.
Законодателят е определил тези нарушения като такива с висока степен на
обществена опасност и в случая не са налице основания за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения,
Административният съд направи извода, че решението на НЗРС не страда от
пороците, сочени като отменителни основани и следва
да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането
на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи
на основание в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касационния
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/31.12.2019
г., постановено по АНД № 381/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Т.Б.Т.
*** с ЕГН ********** да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“
разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: