Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С., ……..2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ХІV
въззивен състав, в открито заседание на дванадесети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл. съдия ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря Б.Г. и в присъствието на прокурора Сн.Копчева, като разгледа
докладваното от съдия Дечев ВНОХД № 4023/2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 18.03.2016 година постановена
по н.о.х.д. №11629/2014 година, Софийски районен съд, НО, 2 състав, признава
подсъдимия К.Д.Н. за виновен в това, че на 27.05.2012г., около 14.30 часа, в
гр.С., ул.“** ****“ №**, направил опит да отнеме противозаконно чужди движими
вещи - 3 брой гуми „Фулда“ с размери 206/60, R16, комплектовани с алуминиеви джанти на обща стойност 600.00
лева и 1 брой гума марка „Сава" с размери 185/60 R14 без джанта на
стойност 35 лева, всичко на обща стойност 635 лева, от владението на А.С.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - същият
бил задържан от А.С. и служители на „СОТ 161“ - Л.М. и И.З., като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, както
следва: 1) по НОХД № 6397/2010г. по описа на СРС - НО - 105 състав, с присъда в
сила от 29.02.2012г. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и
т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг
режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК, поради което
и на осн.чл.55, ал.1, т.1 от НК районният съд е наложил на
подсъдимия наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор на осн.чл.61,
т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. е било отложено на осн.чл. 66, ал. 1 от НК с три години изпитателен срок. Със
същата присъда на частично е оправдал подсъдимия относно обвинението да е направил
опит да отнеме чужди движими вещи - два броя гуми марка „Сава", с размери
185/60 R14 без джанти на обща стойност 70 лева, както и за това деянието да е
извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."Б" от НК
и на осн.чл.189, ал.3 от НПК е бил осъден да заплати
направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
защитника на подсъдимия, в която се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена
въз основа на неправилно тълкуване на доказателствата и в нарушение на
материалния и процесуален закон. Твърди се, че обвинението не е недоказано по
безспорен и несъмнен начин, а наложеното наказание е явно несправедливо. Предлага
се присъдата да бъде отменена и с нова присъда подсъдимия да бъде оправдан.
Няма постъпило по реда на чл. 322 НПК възражение.
С определение по реда на чл. 328 НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е
приела, че за правилното му решаване не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, поради което и такова не е проведено.
В съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав адв. С. - защитник на подсъдимия, поддържа жалбата и моли
въззивният съд да отмени присъдата на СРС и оправдае подзащитния му.
Представителя на СГП моли
въззивния съд да потвърди първоинстнационата присъда като правилна и
законосъобразна, постановена въз основана на правилен и задълбочен анализ на
събрания по делото доказателствен материал.
Частният обвинител А.С., редовно
призован не се явява във въззивното производство и не
изразява становище по жалбата.
Подсъдимият К.Н. поддържа становището
на защитата пред въззивния съд.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и становищата изложени от страните в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите
на закона, и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в предходна
процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият К.Д.Н. е роден на ***
***, постоянен адрес:***, българин, български гражданин, основно образование,
не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н. е осъждан
многократно за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, като,
според наблюдаващия делото прокурор, релевантни по отношение на възприетата наказателноправна квалификация за наличието на „опасен
рецидив“ са следните влезли в законна сила съдебни актове:
1. присъда по НОХД № 6397/2010г.
по описа на СРС - НО - 105 състав, влязла в сила от 29.02.2012г., за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28,
ал.1 от НК, с която е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от
една година при първоначален „строг" режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от закрит тип;
2. присъда по НОХД 8953/2010г. по
описа на СРС, НО, 112 състав, влязла в сила от 06.03.2012г., за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.28,
ал.1 от НК, с която е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от
пет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от закрит тип.
На 27.05.2012г., около 14.30 часа
подсъдимият Н. се намирал в кв. Лозенец, гр. С.. Докато се придвижвал по
продължението на ул."********", воден от нуждата за бързо придобиване
на парични средства, у него било мотивирано решението да отнеме чужди движими
вещи от избените помещения на някой от блоковете, разположени наоколо. В
изпълнение на своето намерение той влязъл във входа на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С., ул."********" №
53Б. Установил, че вратата, водеща към мазетата не е заключена, отворил я и
влязъл. Пристъпвайки в тъмнината, той достигнал до помещение, ползвано от
частния обвинител - свид. А.С.С..
Забелязал, че към вътрешността на същото не е поставена преграда, което не
възпрепятствало и неговия достъп. Установил, че върху пода в мазето са оставени
на съхранение три броя гуми марка „Фулда“, всяка от
които с размери 206/60 R16, комплектовани с
алуминиеви джанти. Намерил и една гума марка „Сава“ с размери 185/60 R14, която
била без джанта. Предвид размера и тежестта на всяка от тези вещи, което
затруднявало едновременното им изнасяне, подсъдимият решил да ги взима
последователно. Взел една от гумите - марка „Фулда"
и се отправил към изхода на общото избено помещение.
По същото време свид. А.С. се намирал в дома си. Когато излизал във връзка
със свой ангажимент, той с учудване установил, че вратата на общото мазе в кооперацията
е отворена. Надникнал вътре и видял, че е тъмно. Неочакван шум привлякъл
вниманието му и го провокирал да навлезе във вътрешността. При това свое
движение свидетелят успял да различи човешки силует в близост до един малък
прозорец, разположен срещу избеното му помещение, през който прониквала лека
дневна светлина. Частният обвинител веднага запалил осветлението и възприел
пряко подс. Н., който държал автомобилната гума,
взета от мазето на С.. Свидетелят разпознал вещта си и попитал подсъдимия какво
прави в помещението. Последният отвърнал, че е слязъл да уринира, след което
оставил вещта в ръцете си на земята. Частният обвинител предупредил непознатия
да не прави опити да бяга, след което натиснал паник
- бутона, свързан с алармената инсталация на апартамента си, обслужвана от
охранително дружество „СОТ 161"ЕООД, който носел в джоба на връхната си
дреха.
Няколко минути по- късно на
адреса пристигнал автопатрул в състав частните
охранители - свид. И. С.З. и свид.
Л.И.М.. Двамата задържали подсъдимия, като помолили свид.
С. да огледа за други липси в своето мазе. Частният обвинител установил, че
гумите в мазето му са разместени, като от тях липсвали общо три броя - две с
марка „Сава“, без джанти с размери 185/60 R14 и една марка „Фулда"
с размери 206/60 R16. Междувременно двамата охранители проследили подовата
настилка в общото избено помещение, както и в това на пострадалия, като не
открили следи от течност, включително в ъглите, които подсъдимият посочил като
място, на което е уринирал. Възприели разположението на гумите в индивидуално
обособеното мазе на свид. С. и тази, оставена на пода
в общото помещение до подсъдимия. Успели да запаметят и външния вид на Н.,
чиито дрехи били прашни.
Частните охранители подали сигнал
до органите на МВР. След няколко минути на адреса били изпратени свидетелите Г.В.М.
и В.М.К. - полицаи при 04 РУ - СДВР. Те установили самоличността на задържаното
лице. Пристигнала и група към дежурната оперативна част на районното управление
на СДВР, които пристъпили към извършването на неотложни действия по
разследването, в частност оглед на местопроизшествието. В протокола за същия
било последователно възпроизведено състоянието на избеното помещение и
разположението на вещите в него. Бил намерен, описан и иззет като веществено
доказателство и отрязък от хартия, залепен на шпионката от външната врата на
апартамента на пострадалия. При обход на района около жилищната сграда, на
около 15-20 метра, скрити в храсти били намерени още две гуми, разпознати от
пострадалия като негова собственост, с марка „Сава", без джанти с размери
185/60 R14. Те били положени една върху друга, като били обвити с найлонов
плик. Не се установило, обаче, кой и кога е изнесъл тези предмети от мазето на С..
Описанието на вещите и обстановката, заварена във входа, избените помещения на
блока и тревната площ около него били фиксирани и посредством изготвен за
нуждите на огледа снимков материал, приобщен като веществено доказателство по
делото.
След приключване на неотложните
действия подсъдимият бил транспортиран до сградата на 04 РУ - СДВР.
В хода на образуваното
производство била изготвена съдебно - оценителна експертиза, посредством която
била изведена единичната и общата стойност на инкриминираните по делото вещи,
както следва: три броя гуми марка „Фулда“, всяка от
които с размери 206/60 R16, на единична стойност от 100,00 лева, на обща
стойност от 300,00 лева, комплектовани с алуминиеви
джанти на единична стойност от 100,00 лева, на обща стойност от 300,00 лева; 3
броя автомобилни гуми марка „Сава“ с размери 185/60 R14, на единична стойност
35,00 лева, на обща стойност от 105,00 лева.
Обстоятелствата, свързани с
предходната съдимост на поде. Н. се извеждат от приложените по делото съответни
справки. От приобщената в хода на съдебното производство справка за съдимост се
установяват и данни за последващи осъждания (след
датата на инкриминираното по делото деяние).
Видно от приложените по делото
справки от ГД"ИН" - МП, подсъдимият е изтърпявал ефективни наказания,
както следва: Постъпил е в Затвора - С. на 02.02.2011г.
за изтърпяване на наказание, след което от 08.05.2011г. до 06.06.2011г. търпял мярка за неотклонение „Задържане под
стража“; Постъпил в Затвора - С. на 18.06.2012г. и е освободен на 28.11.2012г.
по изтърпяване на наказание; постъпил в Затвора - С. на 21.08.2013г. и
освободен на 24.03.2015г. по изтърпяване на наказание. Считано от 07.07.2015г. същият търпи мярка за неотклонение „Задържане под
стража" по пр.пр.№ 29947/2015г. по описа на СРП.
В хода на досъдебната фаза е
възложена и изготвена и дактилоскопна експертиза на
иззетото като веществено доказателство парче хартия, намерено залепено върху
шпионката на входната врата на апартамента на свид. С..
Видно от нейното заключение, в резултат на проведените изпитвания върху
повърхността на хартията не са проявени дактилоскопни
следи.
Изложената фактическа обстановка се установява от
доказателствената съвкупност
по делото: гласните доказателства съдържащи
се частично в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели С., З. (вкл. и частично прочетените му показания от
досъдебното производство
(л.12-14 от ДП), приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК), М. (вкл. и частично прочетените му показания от досъдебното производство
(л.15-16 от ДП), както и тези, дадени пред
друг състав на съда по
същото дело - протокол от съдебно
заседание от 20.09.2012г.),
К. (вкл. и в цялост прочетените му показания от досъдебното
производство (л.20 от ДП) и
показанията на свидетеля М. (вкл. и в цялост прочетените му показания от
досъдебното производство
(л.19 от ДП), както и тези, дадени пред
друг състав на съда по
делото в протокол от дата 11.02.2013г.; от събраните и приобщени по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и
доказатествени средства: протокол за оглед на местопроизшествието (л.8-9 от ДП), справка за съдимост
ведно с бюлетини (л.13-34 и
л.108-119 от СП), справки от ГДИН - МП, НОИ, НСлС, ОПП -
СДВР, веществени доказателствени
средства - фотоалбум със снимков материал,
изготвен в рамките на извършен оглед
на местопроизшествието, както и експертизата по делото: заключението
на в.л. Д. по Съдебно- оценителна
експертиза (л.43 от ДП), приобщени на осн.
чл. 283 от НПК и подложени на анализ
по реда на
чл. 107, ал. 5 от НПК.
Настоящият
съдебен състав, споделя доказателствените изводи, до които е достигнал
районният съд. Атакуваната присъда е постановена след анализ на събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, като в този смисъл възражението
на защитата за необоснованост се явява неоснователно. Районният съд е изложил
ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и
защо, съответно - кои оценява като недостоверни, като изчерпателно е посочил
констатираните в тях противоречия.
Въззивната
инстанция, подобно на първостепенния съд, кредитира показанията на свидетелите С.,
З., М., К. и М. като непротиворечиви, подробни и логични.
Правилно
районният съд е акцентирал върху ключоно значение на
показанията на св.С. като единствен очевидец на случилото се. Същият е основен
източник на информация за включените в предмета на доказване обстоятелства. Въззивният съд също кредитира показанията на този свидетел
поради тяхната логичност, подробност, последователност и непротиворечивост. Св.С.
е описал действията на подсъдимия към момента на извършения от последния опит
да отнеме инкриминираните по делото вещи, като именно от неговия разказ за
събитията се извличат значими за процеса факти, свързани с осъществяването на
деянието, време, място, пострадало лице, родови характеристики и стойностен
размер на имуществото му, върху което е реализирано престъпното посегателство. Св.С.
е категоричен, че е заварил подсъдимия в общото избено помещение, в близост до
ползваното индивидуално от частния обвинител, с една от гумите - предмет на
кражбата в ръцете му. Свидетелят акцентира и върху обстоятелството, че
пространството не е било осветено, като единствено шумът произведен вероятно от
самия подсъдим, е изиграл решаваща роля за откриването на Н.. Непротиворечив е свид. С. и в спомените си досежно
споделения пред него от самия подсъдим повод за пребиваването му в избеното
помещение, а именно в търсене на място за облекчаване на физическа нужда, което
с оглед цялостната обстановка е възбудило основателно съмнение за своята
достоверност у пострадалия и го е провокирало да потърси съдействие от органите
на „СОТ 161" ЕООД и МВР. Правилно контролираният съд е обърнал внимание,
че обстоятелството, че именно С. понася вредите от неправомерното поведение на
подсъдимия и в най- голяма степен има интерес да бъде призната вината на
последния, не би могло да доведе до компрометиране на изявленията му, тъй като
не се констатират противоречия и с показанията на свидетелите М., З., М. и К..
Показанията на частния обвинител намират опора и в протокола за извършен оглед
на местопроизшествието, чрез който се установява разположението на предметите в
избеното помещение, респ. се онагледяват фиксираните в огледния
протокол отправни точки и следи.
Въззивният съд също счита, че показанията на частния обвинител
намират пълна подкрепа и в изложеното последователно от полицейските служители М.
и К. и служителите на „СОТ 161"ЕООД- З. и М.. Макар те да са косвено доказателствено средство, същите не стоят изолирано на фона
на формиращата се доказателствена съвкупност, а
допринасят за нейния логичен завършек. Идентични са възприятията на четиримата
по заварената в избените помещения на жилищния блок обстановка, поведението на
подсъдимия, съществените характеристики на предметите на престъплението, пряко
възприети от всеки от тях, включително и като разположение в пространството към
момента на пристигането им в сградата. В унисон с твърденията на частния
обвинител, те сочат, че пред тях Н. е настоявал да е търсел място да се
„облекчи по малка нужда", като логични звучат техните мотиви досежно отказа на всеки от тях да възприеме това твърдение
като отговарящо на обективната действителност, убедително всеки от свидетелите
заявява личните си наблюдения за липсващи следи от течности върху пода на
помещението, респ. вида на облеклото на подсъдимия и видимо запрашените
участъци върху него, които по косвен път дават основание да се достигне до
убеждението, че той е бил в досег именно с вещи, оставени на съхранение в
мазето. Служителите на частното охранително дружество и полицейските органи са
категорични и в твърденията си за мястото извън сградата, на което са открили
друга част от гумите, собственост на свид. С., за
тяхното разположение и начина, по който са били опаковани. Техните показания са
непротиворечиви, логични и
последователни и се подкрепят и от протокола за оглед на местопрестъплението и
надлежно предявените на страните снимки, изготвени към момента на реализация на
процесуалното действие, които предоставят нагледно обзор върху заварената
обстановка в избените помещения на жилищната сграда, респ. потвърждават
заявеното от свидетелите досежно разположението на
вещи в тях и състоянието на подовата настилка, върху която не се различават
мокри петна. Същите онагледяват и мястото извън постройката, на което са
намерени част от инкриминираните по делото вещи.
Правилно
е кредитирана и приетата по делото оценителна експертиза, като изготвена
обективно и професионално. От нея се извежда стойността на вещите - предмет на
престъплението, изчислението на която напълно съответства на данните в тази
насока, предоставени от свид. С..
Въз
основа на справките за съдимост и справките от ГД,,И." - МП се установява,
че Н. е бил осъждан към датата на деянието, неколкократно
е пребивавал в местата за лишаване от свобода, като установява и наличието на
други осъждания, постановени след инкриминираната дата, включително и за
деяния, извършени след това, явяващо се предмет на делото.
Правилно
районният съд е отчел двойнствената природа на обяснения
подсъдимия от една страна като средство за защита и източник на доказателства и
задълбочено се е обосновал защо намира, че в по-голямата си част те не са
обективни, достоверни и съответсващи на останалите
гласни и писмени доказателства по делото, поради което не следва да бъдат
поставени в основата на изводите по съществото на настоящия казус. Подсъдимият
споделя различна фактология, предшестваща неговото
задържане от тази, приета за разкриваща се по делото. Заявява, че силен валеж е
мотивирал действията му да потърси подслон във входа на кооперацията, а
физиологична нужда го е подтикнала да навлезе в избените помещения. Тези
твърдения, обаче, противостоят на заявеното от свидетелите по делото, че макар
навън да е било дъждовно към момента на задържане на Н., последният не е бил с
влажни обувки и дрехи, нито мокри следи са се отличавали върху пода на мазето.
Нелогично звучи и споделеното от подсъдимия, че при наличие на разположен в
близост апартамент на неговата баба, е търсел именно в мазето на кооперацията
на пострадалия място, за да се облекчи, тъй като не е можел да издържи. Още
повече, когато не предоставя отговор защо при наличието на такива неотложни
нужди е търсел в мазето около „две - три минути" ключа за електричеството,
респ. е държал в ръцете си, очевидно предварително изнесена от вътрешността на
избеното помещение на свид. С. автомобилна гума. В
тази насока прави впечатление и обстоятелството, че свидетелите не са
установили следи от течност в избеното помещение, дори при предприет нарочен
оглед на същото. Ето защо правилно и обосновано не са кредитирани обясненията
на подс. Н. в по-голямата им част.
С оглед
на изложеното въззивният съдебен състав не намира основания да възприеме
фактическа обстановка, различна от установената от пъвоинстанционния съд.
При така установената и от
въззивната инстанция фактическа обстановка, обоснован се явява от правна страна извода на районния
съд, че подсъдимият К.Д.Н. от обективна и субективна страна с действията си е
осъществил състава на престъпление по чл.чл.196,
ал.1, т.1, вр.194, ал.1, вр.
с чл. 18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ от НК.
От обективна страна - на
27.05.2012г., около 14,30 часа, в гр.С., ул."********"№ ***, направил
опит да отнеме чужди движими вещи - три броя гуми марка „Фулда“
и един брой гума марка „Сава“, чиято обща стойност възлиза на 635, 00 лв., като
деянието останало недовършено поради намесата на свид.
С. и служители при „СОТ 161"ЕООД, реализирали задържането на извършителя.
Престъпното посегателство от страна на подсъдимия е било предприето, след като
същият бил осъждан на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК - по НОХД № 6397/2010г. на СРС - НО, 105
състав, с присъда влязла в сила на 29.02.2012г., с която е осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28,
ал.1 от НК, като му е наложено „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Правилно е отчетено, че в инкриминирания
случай е налице реализация на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б."А", вр.чл.18, ал.1 от НК, доколкото
отнемането на вещи от владението на пострадалия е било осъществено до стадия на
опита за прекъсване на фактическата власт върху тях на досегашния техен
владелец и установяването на такава на подсъдимия деец, с намерението вещите да
бъдат присвоени. Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило
в отнемането на процесиите вещи от владението на свидетеля С.. То се реализира
чрез действие, като деецът цели прекратяване на фактическата власт върху вещта,
осъществявана до момента от владелеца, т. е. лицето което разполага с
възможността за фактическо разпореждане с вещта и установяване на своя
фактическа власт върху нея. В разглежданата хипотеза, подс.
Н. е предприел необходимите действия по начеване изпълнителното деяние от
състава на престъплението кражба. Прекъснал е владението на пострадалия върху
автомобилните гуми, вземайки ги от мястото, на което обичайно са били
съхранявани, без съгласието на С., като е пристъпил към тяхното изнасяне извън
пределите на избените помещения. Неговото деяние, обаче, е останало
недовършено, тъй като отнемането на вещите е прекъснато от намесата на частния
обвинител и присъединилите се по- късно частни охранители, задържали Н..
Установената от подсъдимия фактическа власт, не е била трайна, доколкото същият
не е разполагал с пълната възможност за разпореждане с предмета на
престъплението. Обективно не е бил в състояние необезпокоявано да осъществява правнозначими действия с него, като го усвои и изразходи за
собствени нужди, с което окончателно да осъществи намерението си да разглежда
вещите като свои, изключвайки упражняването на права и въздействието от
собственика върху тези вещи.
Предмет на престъплението е чужда
движима вещ с определена стойност към момента, в който деецът е осъществил
своето посегателство върху нея и която се отнема от владението на другиго. В
случая това са три броя гуми „Фулда" с размери
206/60 R16, на единична стойност 100.00 лева, на обща стойност 300.00 лева, комплектовани с алуминиеви джанти, на единична стойност
100.00 лева, на обща стойност 300,00 лева и 1 брой гума марка „Сава" с
размери 185/60 R14 без джанта на стойност 35.00 лева, всички на обща стойност
635,00 лева.
Въззивният съдебен състав напълно споделя
правните изводи на контролирания съд, че частично оправдаване следва да бъде
постановено за отнемането на част от посочените в обвинителния акт
инкриминирани чужди движими вещи, а именно „два броя гуми марка „Сава“, с
размери 185/60 R14, без джанта“. По делото не се събраха категорични и
безспорни доказателства за авторството на подсъдимия и досежно
деяние с предмет така конкретизираните вещи. От показанията на всички разпитани
по делото свидетели, респ. от приобщения огледен
протокол се налага извод, че двете автомобилни гуми са били намерени от
разследващите органи в тревна площ, разположена в близост до входа на жилищния
блок, в който е задържан подсъдимият. Същите са били увити в полиетиленов плик и е положено усилие за тяхното укриване в
храстите.
Макар свид.
С. да заявява, че до този момент вещите му са били съхранявани наред с
останалите от своя вид в ползваното от него избено помещение, той не се ангажира
с твърдения досежно последния момент, в който е
проверил наличността на същите преди датата на деянието. Не се откриват
сведения за лица, непосредствено наблюдавали действия на Н., насочени към
изнасяне на така описаните вещи извън сградата и тяхното укриване, с цел
подготовка на последващото разпореждане с тях. Не се
изяснява и моментът, в който накърняването на владението на собственика върху
тези вещи е реализирано.
Ето защо правилен е извода на районният
съд, че доказателствената съвкупност по делото не е
достатъчна, за да преодолее съмнението относно извършителя на кражбата на тези
две автомобилни гуми, респ. да изключи вероятността деянието да е обективирано посредством действията на трето лице, различно
от подсъдимия.
Първоинстанционният състав е приел на следващо
място, че от обективна страна е налице единствено хипотезата на опасен рецидив
по чл.29, ал.1, б."А" НК, тъй като деянията по посочени в ОА присъди,
които според прокурора обуславят наличието на „опасен рецидив“ се намират в
условията на реална съвкупност, т.е. осъждането следва да се третира като едно.
Този правен извод на първоинстанционния съд е в
съответствие с материалния закон и съдебната практика /в този смисъл раздел II,
т. 2 от Постановление № 2 от 27-29.04.1970 г. на Пленума на ВС „По някои
въпроси на рецидивната престъпност", изм. и доп.
с Постановление № 6 от 12.04.1983 г. и Постановление № 7 от 26.06.1987 г. на
Пленума на ВС, публикувано в Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС
на РБ по наказателни дела 1953- 1990, стр. 47, пор. № 12/.
Ето защо парвилно
на осн.чл.304 от НПК СРС е оправдал подсъдими яв частта от обвинението отнасяща се до това той да е
извършил престъплението при квалифициращия признак „опасен рецидив" по
смисъла на 29, ал. 1, б. „б" НК.
По отношение на субективната
страна на престъплението, и настоящият съдебен състав приема, че деянието е
извършено с пряк умисъл. Налице са изискуемите от закона интелектуални и волеви
параметри на вината. Подсъдимият Н. е предвиждал извършването на престъпното деяние,
съзнавал е неговият общественоопасен характер, както
и че същото е реализирано в условията на опасен рецидив, като във волеви аспект
е искал и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от своята неправомерна деятелност. Действията му представляват
обективен израз на формираните ясни представи в съзнанието му, че като
извършител прекъсва фактическото владение на пострадалия С. върху предмета на
престъплението и установява собствена неправомерна фактическа власт върху чужди
движими вещи. Във волево отношение подсъдимият е целял настъпването на
посочения вредоносен резултат, като единствено пречки от обективно естество,
дадени извън него, са препятствали неговата реализация. Налице е и предвиденото
в закона за този вид престъпни посегателства намерение за противозаконно
присвояване.
За престъплението по чл. 196, ал.
1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б."А" НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода“ в относително определен размер от 2 до 10 години.
Правилно районният съд е отчел като
отегчаващи отговорността обстоятелства множеството предходни осъждания на
подсъдимия за тежки умишлени престъпления от общ характер, насочени
преимуществено срещу собствеността на гражданите. Видно от приложената по
делото актуална справка за съдимост по отношение на Н., наред с обуславящите
квалифициращия признак на деянието „опасен рецидив" по чл.29, ал.1,
б."А" от НК осъждания, са постановени преди датата на деянието и
други влезли в законна сила съдебни акта. Правилно наличните досега осъждания,
които влияят на правната квалификация на извършеното престъпление не са били
взети под внимание (арг. от чл.56 от НК), но
останалите осъждания на лицето извън тях са били отчетени като отегчаващо
обстоятелство с оглед личността на подсъдимата.
Макар първоинстанционният
съд да се е позовал в мотивите си на чл.58А от НК видно от самото съдебно
производство същото е преминало не по реда на глава 27, а глава 20 от НПК.
Крайният извод на контролираният съд, че трябвна да
се приложи чл.55 от НК обаче е правилен, доколкото престъплението е спряло в
стадия на опита, като се съобразят и обстоятелствата по чл.18, а.2 от НК. За
поправително-превъзпитателното въздействие върху подсъдимия Н. не е необходимо
да бъде засилена индивидуалната превенция. Смекчаващи отговорността
обстоятелства са това, че подсъдимият не е положил допълнителни усилия да
осигури условия за пълното реализиране на своето намерение за своене, не е оказвал съпротива и не е предприемал опити за
бягство. Следва да се отчете и фактът на сравнително ниската стойност на вещите
спрямо минималната работна заплата към датата на деянието. В този смисъл,
степента на осъществяване на намерението на дееца по мнението на настоящия съд
не е пречка за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Поради това въззивният
съд не счита, че не следва да се промени размера на определеното от районния
съд наказание от 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“. Доколкото подс. Н. е осъждан към датата на деянието, то това изключва
прилагането на института на условното осъждане, затова и правилно е определен
на осн. чл.61, т.2, вр.
чл.60, ал.1, вр. чл.57, ал.1 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС
първоначален „строг режим" на изтърпяване на наложеното наказание, което
да се изтърпява в „затвор“.
По изложените съображения, както
и при липсата на допуснати при разглеждането на делото от районния съд
съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на основание
чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, СГС, ХІV въззивен
състав
Р Е
Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА присъда от 18.03.2016 година
постановена по н.о.х.д. №11629/2014 година по описа на Софийски районен съд,
НО, 2 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….. ЧЛЕНОВЕ:1……………… 2…………………..