№ 103
гр. Велико Търново , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500167 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 26/10.02.2021 година по гр. д. № 344/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново е развален договор между СТ. В. В. и Н. Й. Б., сключен на 24.11.2017
година, обективиран в нотариален акт № 1406, том 8, нотариално дело № 1068/2017 година
на нотариус, вписан под № 296, действащ в района на Районен съд Горна Оряховица, по
силата на който първият прехвърлил на втората правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.1353.1.20 в жилищна сграда с
идентификатор 16359.514.1353.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 година на Изпълнителния директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.1353, с предназначение:
жилище (апартамент) № 8, на едно ниво, етаж трети, с площ 86.84 кв. м, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, заедно с прилежащите му избено помещение № 3
с площ 27.01 кв. м, таванско помещение № 5 с площ 28.92 кв. м и 5.1954/100 идеални части
от общите части на сградата, съответните на застроената площ идеални части от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 16359.514.1353.1.19,
над обекта – 16359.514.1353.1.24, под обекта – 16359.514.1353.1.16, находящ се на адрес: гр.
Горна Оряховица, ул. *********** 10, вх. А, срещу задължението да му дава издръжка и
1
да го гледа докато е жив, като му осигурява всичко необходимо за един спокоен и нормален
живот – храна, облекло, отопление, лекарства и грижи, на основание чл. 87, ал. 3, във връзка
с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите по предявения от ОГН. СТ. В., заместил на
основание чл. 227 от ГПК починалия на 1.03.2020 година СТ. В. В. в качеството му на негов
наследник по закон, срещу Н. Й. Б. иск.
С посоченото решение Н. Й. Б. е осъдена да заплати на ОГН. СТ. В. сумата 926.94
лева – направени по производството разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Л.И. – пълномощник на
Н. Й. Б., против Решение № 26/10.02.2021 година по гр. д. № 344/2020 година на Окръжен
съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е
неправилно. Първостепенният съд не е установил изцяло фактическата обстановка. Не са
събрани доказателства за поведението на Н. Й. Б. след напускането на жилището в гр.
Златарица от страна на СТ. В. В., които са безспорно относими. От показанията на
свидетелите, сочени от Н. Й. Б., е видно добросъвестното поведение на последната, отказът
от страна на праводателя да приеме предложеното му изпълнение. Н. Й. Б. продължила да
изпълнява задълженията си по договора, като при срещите си със СТ. В. В. му предоставяла
средства за издръжка, но той бил във влошено здравословно състояние. Съставът на
Окръжен съд Велико Търново правилно е приел, че Н. Й. Б. добросъвестно е изпълнявала
задълженията си по договора, като е осигурявала лична грижа на СТ. В. В., обезпечавала е
нормалния и спокоен живот, който той желаел. Първоначално той приемал даваната грижа,
бил в добро здравословно и общо състояние. Без конкретна причина и повод СТ. В. В.
напуснал жилището на Н. Й. Б. в гр. Златарица. Всички негови следващи действия могат да
се тълкуват единствено като такива, с които той умишлено препятства жалбоподателката да
изпълнява задълженията си по договора. СТ. В. В. неоправдано отказал да съдейства на Н.
Й. Б. и да приема изпълнението на договорното задължение, с което изпаднал в забава.
Задължението за полагане на лични грижи може да се изпълнява само в натура и се погасява
при забава на кредитора. От друга страна възможностите на Н. Й. Б. реално да заплаща
средства за издръжката на СТ. В. В. не са безкрайни.
Направено е искане да се отмени Решение № 26/10.02.2021 година по гр. д. №
344/2020 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
се отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат К.С. – процесуален представител на ОГН. СТ. В., в който са изложени доводи за
нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат К.С. –
пълномощник на ОГН. СТ. В., оспорва въззивната жалба.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 344/2020 година по описа на Окръжен съд
Велико Търново (първоначално гр. д. № 1714/2019 година на Районен съд Горна Оряховица)
е образувано въз основа на предявен от адвокат К.С. – пълномощник на СТ. В. В., против Н.
Й. Б. иск с посочено правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 1406, том 8,
нотариално дело № 1068/2017 година на нотариус, вписан под № 296, действащ в района на
Районен съд Горна Оряховица. В исковата молба се излага, че към момента на сключване на
договора – 24.11.2017 година, СТ. В. В. не е имал нужда от гледане и издръжка от страна на
приобретателката. Негова съседка Е. А. Я. му оказвала помощ в домакинството и при
необходимост от такава. Тя се разболяла през пролетта на 2018 година и починала на
30.10.2018 година. През есента на 2018 година СТ. В. В. се съгласил да живее в гр.
Златарица в дома на Н. Й. Б.. Отношенията им постепенно се обтегнали – ответницата по
иска не му осигурявала договорената спокойна среда на живот, не удовлетворявала исканите
от него лични грижи и социално обкръжение. В края на месец юни 2019 година СТ. В. В. се
завърнал в дома си в гр. Горна Оряховица и реално не е имало никакво изпълнение от
страна на Н. Й. Б..
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да развали договора за
издръжка и гледане, сключен между СТ. В. В. и Н. Й. Б., удостоверен с нотариален акт №
1406, том 8, нотариално дело № 1068/2017 година на нотариус, вписан под № 296, действащ
в района на Районен съд Горна Оряховица.
С Молба с вх. № 10759/27.09.2019 година адвокат К.С. – процесуален
представител на СТ. В. В., уточнил, че Н. Й. Б. реално не е започнала да изпълнява
задълженията си от сключването на договора – до есента на 2018 година ищецът живеел в
дома си в гр. Горна Оряховица без да получава грижи и издръжка от приобретателката по
сделката, а помощ му е оказвана от неговота съседка Е. А. Я..
След срока, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на
исковата молба от адвокат Л.И. – пълномощник на Н. Й. Б., в който се излага, че след
сключване на договора по общо съгласие на страните СТ. В. В. останал да живее в
апартамента, предмет на сделката, а приобретателката го посещавала и му носела храна,
почиствала жилището. С оглед изпълнение на задълженията по договора преминала на
четиричасов работен ден. В края на месец декември 2018 година ищецът се пренесъл в
нейното жилище в гр. Златарица, където разполагал със собствена стая. Н. Й. Б. изпълнявала
отговорно задълженията си по договора. СТ. В. В. получавал пенсия, която била по-голяма
от възнаграждението на приобретателката по сделката, и я харчел за собствени нужди. В
3
края на месец юли 2018 година СТ. В. В. напуснал жилището на Н. Й. Б. и се завърнал в
апартамента в гр. Горна Оряховица, заявил на ответницата, че няма повече нужда от
нейните грижи, с което обективно я възпрепятствал да изпълнява задълженията си по
договора.
СТ. В. В. е починал на 1.03.2020 година и като страна по делото е конституиран
неговият син ОГН. СТ. В..
Пред първостепенния съд процесуалният представител на Н. Й. Б. оспорва иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 26/10.02.2021 година по гр. д. № 344/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, направеното
искане, съдът приема, че предявеният от адвокат К.С. – пълномощник на ОГН. СТ. В.,
наследил в хода на процеса СТ. В. В., починал на 1.03.2020 година, против Н. Й. Б. иск е с
правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
С договор от 24.11.2017 година, обективиран в нотариален акт № 1406, том 8,
нотариално дело № 1068/2017 година на нотариус К. Б., вписана под № 296, с район на
действие – Районен съд Горна Оряховица, СТ. В. В. прехвърлил на Н. Й. Б. правото на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.1353.1.20 в жилищна
сграда с идентификатор 16359.514.1353.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 година на Изпълнителния директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.1353, с предназначение:
жилище (апартамент) № 8, на едно ниво, етаж трети, с площ 86.84 кв. м, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, заедно с прилежащите му избено помещение № 3
с площ 27.01 кв. м, таванско помещение № 5 с площ 28.92 кв. м и 5.1954/100 идеални части
от общите части на сградата, съответните на застроената площ идеални части от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 16359.514.1353.1.19,
над обекта – 16359.514.1353.1.24, под обекта – 16359.514.1353.1.16, находящ се на адрес: гр.
Горна Оряховица, ул. *********** 10, вх. А, срещу задължението да му дава издръжка и
да го гледа докато е жив, като му осигурява всичко необходимо за един спокоен и нормален
живот – храна, облекло, отопление, лекарства и грижи.
Договорът за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане не е регламентиран в действащите нормативни актове. Съдържанието на
насрещните права и задължения по този вид договори се определя по съгласие на страните
4
съобразно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. При алеаторните договори за
прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане каузата
(основанието) не се изчерпва само с придобиване правото на собственост, а включва и
задължение на приобретателя вместо плащане на цената на придобития имот да престира
ежедневно и пожизнено грижи в полза на праводателя или праводателите. При тълкуване
волята на страните по договора за издръжка и гледане съгласно изискванията на чл. 20 от
Закона за задълженията и договорите се изхожда от правилото, че при липса на уговорени
ограничения за обема на издръжката и грижите се дължи цялата необходима издръжка,
която включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на
прехвърлителя, без оглед на неговите възможности да се издържа от своите имущество и
доходи; полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
нуждите и възможностите му да се справя сам. Поемането на задължение за осигуряване на
емоционална близост, топлина и уют не може да се предполага.
Страните по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 24.11.2017 година, не са уговорили ограничения на
дължимите издръжка и гледане от Н. Й. Б., поради което следва да се приеме, че
приобретателката се е задължила да осигурява цялата необходима издръжка на
прехвърлителя и да полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство.
Не е спорно, че непосредствено след сключване на договора за издръжка и
гледане – 24.11.2017 година, СТ. В. В. останал да живее в апартамента, предмет на сделката,
а Н. Й. Б. обитавала жилището си в гр. Златарица. До месец април 2018 година Е. А. Я. се
грижела за СТ. В. В. (показания на свидетелите Б. Т. Я., М. С. М.). Н. Й. Б. го посещавала
три-четири пъти седмично, носела му храна, при нужда почиствала, изпирала (показания на
свидетелите В. А. Б., Р. И. П. – дъщеря на жалбоподателката). През месец декември 2018
година СТ. В. В. се преместил в дома на Н. Й. Б. в гр. Златарица. Първоначално СТ. В. В.
обитавал хола на жилището, но по негово искане била оборудвана друга стая, в която имало
легло, телевизор, барче, климатик. Н. Й. Б. полагала грижи за него (показания на
свидетелите М. С. М., Р. И. П. – дъщеря на жалбоподателката, В. А. Б.). СТ. В. В. напуснал
жилището на Н. Й. Б. в края на месец юни 2019 година, установил се в имота в гр. Горна
Оряховица, отказвал да контактува с Н. Й. Б. и да отиде отново да живее в гр. Златарица
(показания на свидетелите М. С. М., Р. И. П., В. А. Б.).
Задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо, трябва да се
изпълнява точно по вид, обем и качество през цялото време на действие на договора. С
оглед естеството на договора грижите следва да се полагат непосредствено, ежедневно и
непрекъснато. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения (чл. 154, ал. 1 от ГПК). В случая в тежест на Н. Й. Б. е да докаже
какво е изпълнявала по договора за издръжка и гледане. Праводателят по сделката не е
длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението – СТ. В. В. е изпълнил своето задължение
да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, което обосновава
5
задължението на Н. Й. Б. да предоставя уговорените издръжка и грижи.
С оглед спецификата на престациите по договора за издръжка и гледане не е
необходимо длъжникът да е поканен да изпълни своето задължение, за да изпадне в забава.
В сключения между страните договор не е уговорено грижите да се дължат след възникване
на нужда или при поискване от страна на праводателя. Задължението на длъжника по
договора трябва да се изпълнява всеки ден, постоянно и непрекъснато – нуждата на
кредитора от грижи и издръжка е ежедневна. Приобретателят по договора трябва да
престира грижи и издръжка, които съответстват адекватно на очакванията на кредитора.
Ирелевантно е обстоятелството дали праводателят по сделката има собствени средства за
издръжка.
Настоящият състав намира, че Н. Й. Б. не е установила при условията на главно и
пълно доказване да е престирала ежедневно, непрекъснато и в пълен обем издръжка и
гледане лично или чрез друго лице на СТ. В. В. след края на месец юни 2019 година до
неговата кончина.
При алеаторния договор задължението за гледане и издръжка трябва да се
изпълнява точно по вид, обем и качество. Необходимо е изпълнението на същото да е
ежедневно, постоянно и непрекъснато. С оглед естеството на алеаторния договор при
неговото сключване за лицето, което поема задължение за издръжка и гледане, не
съществува определеност за тяхната продължителност и естество за в бъдеще –
приобретателят поема риска да изпълнява своите задължения за продължителен период от
време, при неяснота за вида и интензитета на грижите, които ще се наложи да полага.
Спорадичното изпълнение от страна на Н. Й. Б. на част от задълженията по договора от
24.11.2017 година, не е основание да се приеме, че тя е изправна страна по същия.
Задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо; трябва да се изпълнява чрез
престиране на такива ежедневно, редовно и в пълен обем, поради което не може да се дели
на периоди. Всяка форма на неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане се
приравнява на пълно неизпълнение. Задължението по договор за издръжка и гледане следва
да се изпълнява точно по вид, обем и качество през цялото време на действие на същия. Н.
Й. Б. не е установила по несъмнен начин да е полагала дължимите грижи и да е осигурявала
издръжка на СТ. В. В. – да е реализирала в пълен обем задълженията си по договора, след
месец юни 2019 година до неговата кончина на 1.03.2020 година. Не са налице хипотезите
на чл. 81, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във
вина; и чл. 95 от Закона за задълженията и договорите – кредиторът е в забава, когато
неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението.
Няма доказателства, които да обосновават заключение за изпълнение на задълженията на Н.
Й. Б. по договора в необходимия обем, респ. за изправност на последната. При условие, че
кредиторът отказва да даде съдействие за изпълнение на задължението в натура, за да е
6
изправна страна по сделката, длъжникът следва да трансформира задължението си в
парично като заплаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да
определи нейния размер. Неприемането или неоказването на съдействие от страна на
кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка – същата според
обстоятелствата може да се осигурява в натура или в пари. Отказът на кредитора да приема
издръжка и грижи в натура не е основание да се направи извод, че той има виновно
поведение за неизпълнението на договора. Длъжникът не се освобождава от задължението за
издръжка и в хипотезите, при които кредиторът неоправдано не е оказал съдействие или не е
приел изпълнението – издръжката може да се осигурява според обстоятелствата в натура
или в пари. Не се твърди и няма данни след месец юни 2019 година до датата на депозиране
на исковата молба Н. Й. Б. да е трансформирала задължението си в парично, като е
заплащала на СТ. В. В. съответната сума, евентуално да е поискала от съда да определи
нейния размер, както и да е престирала парични суми в хода на производството.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на договора за
издръжка и гледане, удостоверен с нотариален акт нотариален акт № 1406, том 8,
нотариално дело № 1068/2017 година на нотариус К. Б., вписана под № 296, с район на
действие – Районен съд Горна Оряховица, е основателен и доказан. Доводите на
процесуалния представител на Н. Й. Б. за допуснати от първостепенния съд процесуални
нарушения са неоснователни. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е
направил обосновани изводи. Не се установява по несъмнен начин Н. Й. Б. да е изправна
страна по договора.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 26/10.02.2021 година по гр. д. № 344/2020 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
разпоредби от първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци,
които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
следва да се потвърди.
Липсват данни за направени разноски от ОГН. СТ. В. пред въззивната инстанция,
поради което такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/10.02.2021 година по гр. д. № 344/2020 година
на Окръжен съд Велико Търново.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8