Определение по дело №314/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е образувано по жалба на „Ч* П*“ ЕАД – гр. С* против Заповед № 1619 от 12.08.2024 година на Кмета на Община [област].

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на атакуваната заповед на основание чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, мотивирано с това, че дружеството отказва свободен достъп до посочена сграда, тъй като административният орган цели пререшаване на производство, завършило с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 1898/2024 година на ВАС, според което не е налице незаконен строеж; приложимост на чл. 272, ал. 2 от АПК, поради което принудителен достъп не може да бъде осъществен; липса на фактически и правни основания в оспорената заповед; актът е издаден без провеждане на административно производство и изпълнението му е в нарушение на чл. 90, ал. 1 от АПК.

Предварителното изпълнение на процесната заповед, в частта, с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е наредено на оспорващото дружество, както и на всяко трето лице /собственици и обитатели/ да осигурят свободен достъп на членовете на комисията, назначена със същата заповед, за изпълнение на правомощията им – извършване на оглед в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], подробно идентифицирана в заповедта, следва по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т.е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е сторено. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове, поради което условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за разрешаване на достъп до имотите е наличието на такова засягане на частен интерес, който е равен и противопоставим на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като в тежест на оспорващия/молителя е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда за него. В конкретния случай дружеството-молител не сочи нито едно релевантно основание за искането си - нито евентуална имуществена вреда, която би настъпила за него от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. В тази връзка следва да се има предвид, че изложените доводи в жалбата касаят оспорването на заповедта по същество и нейната законосъобразност, които не са в приложното поле на горецитираните разпоредби. Нито един от доводите, наведени от жалбоподателя, не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК, за наличието на възможна труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както и в тази насока не се представят каквито и да било доказателства. В случая самата правна норма на чл. 194 от ЗУТ в частта на ал. 4 предвижда ред и основания за репариране на вредата, която евентуално би могла да настъпи. Освен това, в АПК изрично е разписан отделен процесуален ред за възмездяване на вредите, след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед.

Заповед № 1619 от 12.08.2024 година на Кмета на Община [област] в частта, в която е назначена комисия, която в посочен ден и час да извърши оглед на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], подробно идентифицирана в заповедта, не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, което от своя страна обуславя недопустимост на искането с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на изпълнението на заповедта в тази ѝ част. В тази част заповедта е вътрешноведомствен акт, с който не се засягат права и интереси на граждани или организации.

По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед в частта, с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е наредено на оспорващото дружество, както и на всяко трето лице /собственици и обитатели/ да осигурят свободен достъп на членовете на комисията, назначена със същата заповед, за изпълнение на правомощията им – извършване на оглед в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], подробно идентифицирана в заповедта, е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт в посочената част да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта в посочената част. По отношение на останалата част от заповедта искането е недопустимо предвид развитите по-горе съображения, свързани с характера на акта, което налага оставяне на искането без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ч* П*“ ЕАД – [населено място] за спиране изпълнението на Заповед № 1619 от 12.08.2024 година на Кмета на Община [област] в частта, с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е наредено на оспорващото дружество, както и на всяко трето лице /собственици и обитатели/ да осигурят свободен достъп на членовете на комисията, назначена със същата заповед, за изпълнение на правомощията им – извършване на оглед в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], подробно идентифицирана в заповедта.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Ч* П*“ ЕАД – гр. С* за спиране изпълнението на Заповед № 1619 от 12.08.2024 година на Кмета на Община [област] в останалата ѝ част и ПРЕКРАТЯВА производството по искането в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващото дружество и на Кмета на Община [област].