№ 1476
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100900020 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.О.“ АД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София 1303, район Възраждане ул.“****, представлявано
от Д.И.Р. – Изпълнителен член на съвета на директорите чрез адв.Б. Е. от САК срещу
„Н.С.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****,
представлявано от Д.И.Ч. – Изпълнителен директор и А.Б.А. прокурист, с която е предявен
осъдителен иск за заплащане на сумата 368 344лева с ДДС, на основание Борсов Договор
№583/15.08.2013г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Борсов Договор №583/15.08.2013г. за
доставка на горива през Софийска стокова борса, с краен срок 15.08.2014г. В последствие се
договорили като „Б.О.“ АД е приел да изпълнява доставка на горива съгласно договора и
след тази дата, считано от 16.08.2021г., а „Н.С.“ ЕАД да заплаща доставените горива при
условията на договора. Доставката се осъществявала чрез използване на карти за безналично
плащане за покупко-продажба на горива, които се използват за зареждане на служебни
МПС. Картите били издадени от „Б.О.“ АД като доставчик. Ищецът твърди, че ответника е в
забава и просрочие в плащанията по издадени фактури за извършваната услуга по доставка
на горива. На 02.09.2021г. между двете дружества било подписано Споразумение за
разсрочено плащане на задължения с изх.№АД-53-528-4/02.09.2021г., с което ответникът
признавал съществуването на изискуемо, просрочено и незаплатено задължение към „Б.О.“
АД за минал период 31.07.2018г. – 30.06.2021г. в размер на 583 660,96лв.
Ищецът твърди, че съгласно счетоводния баланс на „Б.О.“ АД извън обхвата на
споразумението за периода 01-31 юли 2021г. задължението за продадени горива, формирано
от издадени, приети от ответника, но незаплатени фактури е в размер на 150 706,20лв., за
периода 01-31 август 2021г. задължението на ответника по издадени и неплатени фактури е
в размер на 45065,25лв., за периода 01-30 септември 2021г. задължението е в размер на
54019,53лв., за периода 01-31 октомври 2021г. задължението е в размер на 74007.96лвтвърди
се, че в срок до 30.11.2021г. ответникът е следвало да заплати първа вноска от разсрочените
задължения за минал период в размер на 44 545,13лв., която сума към 30.11.2021г. е
изискуема и незаплатена.
Твърди се, че на 01.12.2021г. ищецът е връчил Покана за доброволно изпълнение на
1
сумата в размер на 368 344лв. чрез ЧСИ Г.Д. рег.№781, в която е определил подходящ срок
за изпълнение на задължението. С липсата на погасяване на сумата обосновава правният си
интерес от предявяване на иска.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор.
Оспорва иска като недопустим като заведен преждевременно. Оспорва го и като
неоснователен. Твърди, че съгласно подписаното Споразумение за разсрочено плащане с
№АД – 53-528-4/02.09.2021г. „Н.С.“ ЕАД е заплатило сумата в размер на 44 545,13лв. за
месец ноември 2021г., след което му бил наложен запор поради забава на една вноска.
Прави оплакване, че не бил спазен договорения гратисен период от два месеца. Навежда
доводи, че поради постигнато съгласие за отлагане на изпълнението с предоставяне на нов
срок от страна на кредитора „Б.О.“ АД, то уговореният нов срок не бил настъпил. Твърди
липса на изискуемост. Твърди, че от приложените по делото фактури не ставало ясно, че
консумираното гориво е заредено в МПС на ответника.
Моли предявения осъдителен иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
В законов срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Оспорва твърдението на ответника, че била заплатена вноска за месец ноември 2021г.
в размер на 44 545,13лв., тъй като такава сума по сметка на ищеца на била постъпвала.
Сочи, че съгласно т.2 от Споразумението след двумесечния гратисен период е дължима
първата вноска в срок до 30.11.2021г.. Твърди, че в самото споразумение ответникът се е
съгласил, че дължи сумата от 583 660,96лв., като претендираните суми за плащане с ИМ са
извън обхвата на споразумението.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа изложеното в
първоначалния писмен отговор.
Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
Установи се от представения по делото Борсов договор №583 от 15.08.2013г. за
покупко-продажба на стоки чрез посредничеството на членове на „Софийска Стокова борса“
АД, че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел
задължението да предаде на ответника, което е поел задължението да приеме и заплати
стоката, описана в приложената към договора спесификация. Налице е обвързаност между
страните, но възникването в полза на ищеца на вземане за цена е обусловено от факта на
реално извършена продажба, по която заявените от ответника стоки са му реално предадени
при конкретно уговорена цена.
Представени са от ищеца и са приети като доказателства – заверени копия на
фактури, издавани за периода юли 2018г. – юни 2021г.
В хода на процеса ответникът не е представил доказателства за извършено плащане
на дължимите суми по издадените фактури, не е оспорил същите, не е навел
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
От заключението на ССЕ се установи, че към датата на завеждане на исковата молба
„Н.С.“ ЕАД имат просрочено задължение по издадени фактури за периода 31.07.2018г. –
30.06.2021г. в размер на 583 660,96лв. с ДДС, за които е подписано Споразумение за
разсрочено плащане на задължения с изх.№АД-53-528-04/02.09.2021г. Съгласно счетоводни
баланси на „Б.О.“ АД извън обхвата на споразумението са осъществени следните вземания
за продадени горива – за периода 01-31 юли 2021г. – 150 706,20лв., за периода 01-31 август
2021г. – 45 065,25лв., за периода 01-30 септември 2021г. – 54 019,53лв., за периода 01 – 30
октомври 2021г. – 74 007,96лв-, за периода 01 – 30 ноември 2021г. – 44 545,13лв. Вещото
лице е посочило, че при изследване на счетоводните книги на доставчика „Б.О.“ АД
съществува отразено счетоводно вземане от клиент „Н.С.“ ЕАД в размер на 933 023,73лв. и
2
в изследваните счетоводни книги на „Н.С.“ ЕАД съществува неплатено задължение към
доставчик на горива „Б.О.“ АД в общ размер на 933 014,26лв. От допълнителната ССчЕ се
установява, че с платежно нареждане от 09.06.2022г. е била преведена сумата от
246 010,13лв. от сметка на наредителя „Н.С.“ ЕАД по сметка на получател „Б.О.“ АД и с
платежно нареждане от 14.09.2022г. е била преведена сума в размер на 8 167,20лв. от сметка
на „Н.С.“ по сметка на получател „Б.О.“ АД. Към 13.10.2022г. по сметка 401 с контрагент
„Б.О.“ АД има налично кредитно салдо 933 014,26лв., натрупан дебитен оборот
254 413,39лв., кредитен оборот 236,06лв. и наличен остатък крайно кредитно салдо
678 836,93лв., което представлява задължения към доставчик.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
От събраните писмени доказателства и ССчЕ, която съдът кредитира като обективно
изготвена и неоспорена от страните се установява, че между страните е действал валиден
договор за покупко-продажба на стоки, по силата на който ищецът е продавал чрез
посредник на ответника, описаната в договора стока по вид, стандарт, асортимент и др.,
като ответникът е дължал тяхната цена. Установи се че, ищецът е изпълнил своите
задължения по договора, докато ответника не е изпълнил своите задължения да заплаща
дължимата цена на доставената стока. Ответникът не оспорва представените по делото
фактури, които удостоверяват задълженията за заплащане на цената по продадените по тях
стоки. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната сума,
поради което съдът намира, че същата е дължима.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените в производството
разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, а именно 26 234,00лв. от които 14
734лв. държавна такса, 700лв. депозит за вещо лице и 10 800лв. адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в производството.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“****, представлявано от Д.И.Ч. – Изпълнителен директор и А.Б.А. прокурист, да
заплати на „Б.О.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София 1303, район
Възраждане ул.“****, представлявано от Д.И.Р. – Изпълнителен член на съвета на
директорите сума в общ размер на 368 344лв. с ДДС /триста шестдесет и осем хиляди
триста четиридесет и четири/ за неизпълнение на договорни задължения по Борсов Договор
№583/15.08.2013г., от която сума за периода 01-31 юли 2021г. дължима в размер на
150 706,20лв. за доставени на и използвани от ответника горива, за периода 01-31 август
2021г. сума по незаплатени фактури в размер на 45 065,25лв. за доставени на и използвани
от ответника горива, за периода 01-30 септември 2021г. сума в размер на 54 019,53лв. за
доставени на и използвани от ответника горива, за периода 01-31 октомври 2021г. сума в
размер на 74 007,96лв. за доставени на и използвани от ответника горива и сума съгласно
т.2 от Споразумението за разсрочено плащане на задължения №АД – 53-528-4/02.09.2021г. с
краен срок на плащане до 30.11.2021г. в размер на 44 545,13лв. за доставени на и
използвани от ответника горива за минал период 31.07.2018г. – 30.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Н.С.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“****, представлявано от Д.И.Ч. – Изпълнителен
3
директор и А.Б.А. прокурист, да заплати на „Б.О.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София 1303, район Възраждане ул.“****, представлявано от Д.И.Р. –
Изпълнителен член на съвета на директорите, сторените в производството разноски
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, а именно 26 234,00лв. от които 14 734лв.
държавна такса, 700лв. депозит за вещо лице и 10 800лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4