Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 08.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА….…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 534 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 389 от
28.02.2019година., постановено по гр.д. № 8056/2018г. Плевенския районен съд е осъдил, на основание чл.31 ал.2 от ЗС, А.М.А. от гр. Плевен, М.А.А., от с.гр. и Д.А.Б., от с.гр.
да заплатят на В.С.Л. ***, сумата от
общо 178,98лв., съставляваща обезщетение за ползване на притежаваната от В.С.Л.
3/18 ид.ч. от съсобствения между страните недвижим имот - СГРАДА, с
идентификатор 56722.661.545.2, на адрес гр. Плевен, ул. ***, №66, със ЗП от
31 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.545, с
предназначение- постройка за допълващо застрояване, за периода
28.07.2017-28.10.2018г., по 59,66лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 06.11.2018г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до 250,05лв. или до
83,35лв. за всеки, исковете са отхвърлени като неоснователни. Със същото
решение е уважил и субективно съединения иск на И.З.Л., със същото правно основание,
като е осъдил ответниците да и заплатят сумата от общо 715,92лв., съставляваща
обезщетение за ползване, на притежаваната от И.З.Л. 12/18 ид.ч. от
съсобствения между страните недвижим имот – описаната по-горе сграда, за
периода 28.07.2017-28.10.2018г., по 238.64лв. всеки, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба- 06.11.2018г., до окончателното й
изплащане, като до пълният предявен размер общо 1000,20лв. или за разликата до 333,40лв.
за всеки от ответниците, иска е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и
разноски в полза на ищците в размер по 124.07лв. за всеки, които ответниците да
им заплатят общо. Присъдени са и разноски в полза на ответниците в размер на общо
102,22лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.Ответниците са осъдени да заплатят в полза на Плевенски
РС сумата от 200лв. за държавна такса и сумата от 5 лв., в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му
част, е подадена въззивна жалба от ответниците А.М.А.,
М.А.А. и Д.А.Б., чрез пълномощникът им адв. Л.П. ***. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение в посочената му част е незаконосъобразно и
неправилно по съображенията, които са изложени подробно в жалбата. Въззивниците
молят окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС в обжалваната му част и
да постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени
предявените срещу тях искове изцяло.Ответниците по жалбата В.Л. и И.Л., чрез
пълномощникът си адв.З.М.,*** са взели становище, че въззивната жалба е
неоснователна по изложените в писмената защита на пълномощника съображения. Молят
окръжния съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със
субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ал.
3 от ЗС, за заплащане от всеки от
ответниците: на В.Л. по 83.35лв. и на И.Л. по 333.40лв., представляваща обезщетение
за ползване на съсобствен имот/описаната по-горе сграда за допълващо
застояване/ за периода 28.07.2017-28.10.2018г., в който имота е бил ползван само от итветниците, а
ищците са били лишени от ползването му.Искът се основава на твърдението, че
сумите се дължат от тримата съсобственици съобразно частите им в
съсобствеността, като наследници на Р. С. ***.12.2017г., с равни права по
1/18ид.ч., на ищците, които притежават общо 15/18ид.ч. от вещта, а именно В.Л.
12/18ид.ч. и И.Л. 3/18ид.ч.. Ответниците, чрез пълномощника си адв.Л.П., са взели
становище, че предявените срещу тях искове са неоснователни.Не оспорват частите в
съсобствеността.Признават, че наследодателката им е получила нотариална покана
за заплащане на обезщетение за ползване на съответните части, но възразяват че
то не е произвело действие. Оспорват твърдението, че след нейната смърт, те са
ползвали имота изцяло и поради това не дължат заплащане на обезщетение на лично
основание, нито като наследници.
В хипотезата на чл.31 ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично
само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. В случая няма спор, че е
направено писмено поискване. В случая е безспорно, че съществува съсобственост
между страните по отношение на въпросната сграда, с идентификатор
56722.661.545.2, намираща се в гр. Плевен, на ул. ***, № 66, със ЗП от 31 кв.м.,
при частите описани в исковата молба, по силата на наследство и завещание. Въззивния
съд изцяло възприема като свои, при условията на чл.272 ГПК направените в
мотивите на Плевенски РС фактическите констатации и правни доводи по отношение на правата на страните в
състобствеността. Безспорно е, че наследодателката на ответниците Р. С.А., е била
поканена с нотариална покана, да предостави в 7-во дневен срок от получаването
й, достъп до сградата и ключовете за нея или да заплаща месечно обезщетение на
двете ищци, съобразно правата им, в размер на 100лв. общо. Няма спор, че
нотариалната покана е получена от Р. А. на 21.07.2017г. и след тази дата не е
заплащала обезщетение. Ответниците не противопоставят твърдение и те да са
заплащали някакво обезщетение на ищците – нито като наследници на Р. А., нито
лично като съсобстевници.
За да уважи исковете в посочените размери,
районният съд е приел, че редовното връчване на поканата за заплащане на
обезщетение по реда на чл. 31 ал.2 от ЗС спрямо наследодателката, има действие
и по отношение на нейните наследници и не е необходимо изпращането на нова
покана до ответниците, за които се твърди, че ползват имота след смъртата
ѝ. Законосъобразен и подкрепен със съдебна
практика е извода, че веднъж отправено, писменото поискване има действие докато
трае ползването на съсобствения имот, като с приемането на наследството,
наследниците поемат и вече възникналото задължение за наследодателя им за
плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Няма спор, че през периода 28.07.2017-
31.12.2017г. - датата на смъртта на наследодателката, тя е ползвала
самостоятелно имота.Спорно е дължи ли се обезщетение за периода след това – от
01.01.2018г. до 28.10.2018г.
Ответниците не възразяват, че са приели
наследството на Р. А., а че не ползват имота лично след смъртта на
наследодателката им. Не са ангажирали никакви доказателства за установяване на
относимия факт кой ползва имота след смъртта на Р. А., още по-малко за
твърдението им, че са осигурили на ищците безпрепятствено ползване на имота. От
своя страна ищците са ангажирали гласни доказателства и чрез разпита на
свидетеля З.Л. са установили твърдението си, че сградата съставляваща
допълнителна постройка от години е заключена и в нея не може да се влезе, тъй
като ответниците държат ключа от нея. Свидетеля е дал показание, че постройката
се намира се в дъното на двора и е била използвана за живеене, като е
водоснабдена и електрифицирана, има две стаи и антре, а също и таван. Посочил е
също, че между страните е имало много спорове за ключа на постройката, като ответника
А.А. е заявявал, че няма да остави ключ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска по чл.31, ал.2 от ЗС е
доказан по основание. Ответниците, които са наследници на Р. С.А., притежавала
3/18ид.ч. от имота дължат заплащане на съсобствениците, които са били лишени от
ползване на имота до смъртта й, считано от датата на писменото поискване.
Плащане след покана наследодателката им не е предприела и то е останало като
пасив на наследството-задължение което е приминало в техния патримониум с
приемането на наследството и съобразно придобитите права. След смъртта на Р. А.,
въпреки поканата, ищците са останали лишени от лично ползване на съсобствения
имот, върху който ответниците са установили фактическа власт заключвайки го.
Законосъобразен съобразен с ТР №7/2012г. на ВКС на РБ е доводът на РС че, лично
ползване по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, е всяко
поведение на съсобственика, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им. Ето защо те дължат
обезщетение за ползване, по реда на чл.
31, ал.2 от ЗС, и за периода от 01.01.2018г. до 28.10.2018г. като съсобственици,
съобразно правата си - всеки върху 1/18 ид.ч. Неоснователен е доводът в
жалбата, че в исковата молба нямало твърдение, че те ползват имота. Макар и
лаконична исковата молба съдържа твърдението, че след смъртта на
наследодателката им и до момента сградата е затворена от ответниците.
По
отношение размера на претенцията, РС е съобразил установеното от СИЕ, като в
полза на ищцата В. С.Л., за притежаваната от нея 3/18 ид.ч. от сградата е
определил обезщетение в размер общо на 178,98лв. за целия период от 28.07.2017г.
до 28.10.2018г. или по 59.66лв. от всеки от тримата ответници. Съответно - за
ищцата И.З.Л., притежаваща 12/18 ид.ч. обезщетението за същия период е в размер
на 715,92лв. общо, или по 238,64лв. от всеки от тримата ответници. За разликата
до предявените размери по 333.40лв. за И.Л. и по 83.35лв. за И.Л. исковете са
неоснователни и правилно са били отхвърлени.
Съдът намира за неоснователен довода на въззивниците, че извода на РС е
неправилен относно действието на нотариалната покана. Тя, според въззивниците, не
е произвела действие за защита правата на И.Л., тъй като е подадена чрез баща ѝ
З.Л., въз основа на пълномощно, издадено му преди придобиване на правото на
собственост върху сградата. По делото е представено пълномощното, с нотариална
заверка на подписа на упълномощителката от 17.02.2003г., с което ищцата И. Л. е упълномощила своя баща З.Л. да защитава
нейните имущестени права, с изключително широк кръг от правомощия, в т.ч. да
придобива на нейно име имущество и да се разпорежда с нейно имущество, което
няма данни да е оттеглено, поради което не буди никакво съмнение, че по силата
на дадените му пълномощия той е могъл да отправи и въпросната нотариална поканата
до Р. А.. Ето защо доводът, че нотариалната покана не е произвела правно
действие, тъй като е подписана от лице без представителна власт, както се
твърди в жалбата, е неоснователен.
Поради
изложеното, исковете по чл.31, ал.2 ЗС се явяват основателни и доказани до
уважения от Плевенски РС размер, поради което решението, в обжалваната му част,
е правилно и законосъобразно.Ето защо то следва да бъде потвърдено, като бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна в
размер на 300лева за адвокатско възнаграждение, съобразно договора за правна
помощ сключен с адв.З.М. за заплатена сума в брой за възнаграждението му.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271 ал.1 ГПК в обжалваната му част решение № 389 на Плевенския районен съд от 28.02.2019г.
по гр.д. № 8056/2018г. по описа на съда-в частта му, с която са уважени
исковете по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1, вр. с чл.273 ГПК А.М.А.,
с ЕГН **********,***. В., № 66, ет.2, М.А.А., с ЕГН **********, от гр. Плевен, със
същия адрес и Д.А.Б., с ЕГН **********, от с.гр. и адрес да заплатят общо на В.С.Л., с ЕГН ********** и И.З.Л., с ЕГН **********,
сумата от 300лв. за разноски по
делото пред окръжния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: