Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 5370 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение №
9648 от 12.01.2019г., постановено по гр.д. № 6190/2007г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 74-ти състав, е поставена в изключителна собственост по претенция
за възлагане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в полза на С.И.Б. с ЕГН: **********,
собствеността върху следните недвижими имоти: 1) апартамент № 2 на първи етаж в жилищна сграда, вход
„А”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*********, състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 52,92 кв.м., при съседи: на
изток – тревна площ; запад – апартамент № 1, север – тревна площ, юг –
апартамент № 3 на Х.Ц., отдолу – абонатна станция, ведно с избено помещение № 2
с площ от 3,31 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север –
мазе № 1, юг- шахта, ведно с 0,453 % ид. части от
общите части на сградата и 39 % идеални части от правото на строеж върху
мястото; както и 2) дворно място с площ от 612,00 кв.м. по скица, а по
нотариален акт – 600 кв.м., съставляващо имот с пл. № 22 по действащия план на
с. Радуй, местността „Шамала”, община Перник, при
граници: изток –Ц.П., юг – Т. А. и Н.В., запад – М. и К.С.и север – път, заедно
с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда в режим на търпимост с
площ от 32 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски блок, склад и тоалетна в
двора. С решението освен това С.И.Б. е осъден да заплати поотделно на Й.Л.П., Т.Л.П.,
С.Л.П., З.Л.П. и Д.Л.П. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК парични уравнения за
сумите от по 6484,93 лв. за всеки от тях и представляващи стойността на
дяловете им от делбените имоти в размерите на
идеалните им части, съгласно решение № II -74-228/17.12.2012г., постановено по
настоящото гр. дело № 6190/2007г. на СРС, 74 състав, влязло в сила на
27.11.2015г. при които е допусната делбата и които имоти с настоящото решение
са поставени в изключителна собственост в полза на С.И.Б..
С обжалваното решение освен това С.И.Б.
е осъден да заплати на Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П., З.Л.П. и Д.Л.П. сумата от 261,39
лв., представляващи сторените в производството разноски за депозит за
експертиза, както и всеки от последните е осъден да заплати по сметка на СРС
сумите от по 259,40 лв. за държавна такса или общо 1297 лв. за дължимата в
производството държавна такса в размер на 4 % от стойността на дела им в делбените имоти. С.И.Б.
е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 2593,97 лв. за дължимата в производството
държавна такса в размер на 4 % от стойността на дела му в делбените
имоти.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от съделителя
С.И. Б., чрез пълномощника му – адв.
И.Ц.- САК, в която твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй
като искането за възлагане на неподеляемия втори
описан имот в с. Радуй е оттеглено от
жалбоподателя своевременно с молба от
08.10.2018г, поради което се иска решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което имотът да бъде изнесен на публична
продан. Жалбоподателят претендира уравняването на дяловете по отношение на
първия възложен имот /апартамента в гр.София/ да е съобразено с квотите в
съсобствеността, които са 310.67/12070 ид.части за
всеки от останалите съделители, както е присъдил и
СГС във въвзивното си решение, с което е отменил
първоинстанционното решение на СРС в първата фаза на делбата. Сочи се, че в
отмененото решение е постановено делбата да се извърши при квоти при 1/15 за
всеки от останалите петима съделители и 10/15 за
жалбоподателя.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК съделителите
Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П., З.Л.П., Д.Л.П., чрез пълномощника им адв. Т.К., излагат съображения, че намират жалбата за
основателна и молят разноските по делото да останат за сметка на жалбоподателя.
Решението е влязло в сила, в
частта, в която е останало необжалвано по отношение на поставяне в изключителна
собственост в полза на С.И.Б. собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № 2 на първи етаж на жилищна
сграда, вх. А, находящ се в: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*********,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 52,92 кв.м., при
съседи: на
изток – тревна площ; запад – апартамент № 1, север – тревна площ, юг –
апартамент № 3 на Х.Ц., отдолу – абонатна станция, ведно с избено помещение № 2
с площ от 3,31 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север –
мазе № 1, юг- шахта, ведно с 0,453 % ид. части от
общите части на сградата и 39 % идеални части от правото на строеж върху
мястото.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата на С.И.Б. е подадена в срока по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./ и е допустима, а разгледана по
същество съгласно чл. 188 ГПК /отм./ е основателна.
Разгледано по същество решението в обжалваната част
е неправилно.
Предявен е иск за делба на наследствени имоти по
реда на чл. 278 и сл. ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК обн. в ДВ бр. 59/20.06.2007г., в сила от 01.03.2008г.
В предмета
на делото е включен иск за делба, от конституираните
като ищци Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П., З.Л.П. и Д.Л.П., от една страна, като
наследници на предявилата иска П.А.П. /майка на починалата Е. Л.П./, срещу С.И.Б.
/като преживял съпруг на починалата Е. Л.П.,
без родени деца от брака/, от друга страна, относно следните недвижими имоти:
1) апартамент № 2 на първи етаж в жилищна сграда, вход „А”, находящ се в: гр.
София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*********, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 52,92 кв.м., при съседи: на изток – тревна площ;
запад – апартамент № 1, север – тревна площ, юг – апартамент № 3 на Х.Ц.,
отдолу – абонатна станция, ведно с избено помещение № 2 с площ от 3,31 кв.м.,
при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север – мазе № 1, юг- шахта,
ведно с 0,453 % ид. части от общите части на сградата
и 39 % идеални части от правото на строеж върху мястото; 2) както и дворно място с площ от 612,00 кв.м. по скица,
а по нотариален акт – 600 кв.м., съставляващо имот с пл. № 22 по действащия
план на с. Радуй, местността „Шамала”, община Перник,
при граници: изток –Ц.П., юг – Т. А. и Н.В., запад – М. и К.С.и север – път,
заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда в режим на
търпимост с площ от 32 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски блок, склад и
тоалетна в двора, като съсобствеността на двата недвижими имота е възникнала в
резултат на наследяване на
общата наследодателка Е. Л.П. и прекратяване на съпружеска имуществена общност
между
С.И.Б. и Е. Л.П..
С решение
№ ІІ-74-228/17.12.2012г., постановено по гр. д. № 6190/2007г. по описа на СРС, ІІ ГО, 74-ти състав, е допусната делба на процесния недвижим имот
при следните квоти: за С.И.Б. – 10/15 ид.
части; за всеки от съделителите Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П.,
З.Л.П. и Д.Л.П. – по 1/15 ид. части.
С решение
№ 8163/27.11.2015г., постановено по гр. д. № 1420/2012г. по описа на СГС, ІV В с-в, е отменено решение № ІІ-74-228/17.12.2012г., постановено по гр. д. № 6190/2007г. по описа на СРС, ІІ ГО, 74-ти състав, в частта му относно
това при какви квоти се допуска делба на процесния апартамент, като вместо това
е допусната съдебна делба на процесните имоти, която да се извърши при следните
квоти: за С.И.Б. – 10516,65/12070 ид. части; за Й.Л.П.
– 310,67/12070 ид. части; за Т.Л.П. – 310,67/12070 ид. части, за С.Л.П. – 310,67/12070 ид.
части, за З.Л.П. - 310,67/12070 ид. части и за Д.Л.П.–
310,67/12070 ид. части. Решението на СГС е влязло в
сила на 26.01.2016г.
Ответникът С.И.Б. е направил в първото по делото
съдебно заседание във втората фаза на делбата по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК,
искане за възлагане на двата делбени имота- 1) дворно място, находящо
се в с. Радуй, местност „Шамака”, община Перник,
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и 2) апартамент № 2 в гр.
София, ж.к. „Дървеница”, бул. „*-*********, като неподеляеми,
като в нарочна молба депозирана в откритото съдебно заседание от 27.03.2018г.
са изложени съображения, че е безспорно установено по делото , че апартаментът
представлява жилище – съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
Е. Булакиева, както и че Б. е преживял съпруг, няма
собствено жилище и се нуждае от такова. Направено е искане в случай, че не се
приеме искането по чл. 288, ал. 2 ГПК, да се поставят в дял делбените
имоти на основание чл. 288, ал. 3 ГПК.
В същото по делото открито съдебно заседание
първоинстанционният съд е допуснал за съвместно разглеждане по гр. д. № 6190 от
2007г. по описа на СРС претенцията по чл. 288 от ГПК на ответника С.И.Б. срещу
останалите съделители за възлагане на горепосочените
два недвижими имота, предмет на съдебната делба.
От заключението на вещото лице инж. Б.И.Т., по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа и оценителна експертиза, се
установява, че и двата процесни недвижими имота,
предмет на делбата, са неподеляеми, съобразно квотите
на страните, определени от съда в първата фаза по делбата, както и че от
допуснатите до делба имоти не могат да се обособят сравнително равностойни дялове
за всеки от съделителите, съобразно броя на колената и съобразно правото им на собственост. От същото се установява още, че пазарната
стойност на апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „Дървеница”, бул. „*-********* е 88 014,00
лв., а на дворното място, находящо се в с. Радуй,
местност „Шамака”, община Перник, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда, е 5696,00 лв. Вещото лице е
пояснило, че е направило оглед на
процесния апартамент, който се намира на много комуникативно място в кв.
„Дървеница”, на бул. „Св. Климент Охридски”, срещу Технически университет - гр.
София и Лесотехнически университет, като в близост е супермаркет „Фантастико”, спирки на градски транспорт, спирката на
метрото е на 10 минути пеша, сградата е с асансьорна
уредба и вход с монтирана нова входна врата с електронна брава. Извършен е и
оглед на имота в с. Радуй, местност „Шамака”, община
Перник, при който се е установило, че имотът се намира във вилната зона „Шамака” и до него се
стига до асфалтов път и малък участък от черен път, дворното място е с ограда
от метална мрежа и циментови колове. Пояснено е още, че вътре е направена
постройка, която е изградена от „сандвич” панели върху бетонова основа и покрив
от вълнообразни, правоъгълни плочи от азбестови влакна и цимент, а дограмата е
стара дървена с обикновени стъкла, постройката е без санитарен възел и
канализация и е от типа временни постройки , но с издадено удостоверение за
търпимост. Посочено е, че постройката е построена през 1984г. и не се ползва
повече от 14 години, като видимо и дворното място не се ползва. При
определянето на справедливата пазарна стойност на имотите вещото лице е приложило метод на пазарните аналози
/сравнителен метод/ и метод на приходите и за двата имота.
В откритото съдебно заседание от 27.03.2018г.
ответникът е оспорил горепосочената експертиза и е поискал допускането на
тройна съдебно – техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса за
действителната пазарна стойност относно допуснатите до делба два недвижими
имота, при което първоинстанционният съд е допуснал изслушването на такава по
делото.
По делото е изготвено и заключение по допуснатата
тройна съдебно – техническа /оценителна/ експертиза, от която се установява, че
действителната стойност на процесния апартамент е 88 014 лв., а на
недвижимия имот – дворно място и масивна едноетажна сграда в с. Радуй е 9260
лв. В съдебно заседание от 19.06.2018г. Б. заявява, че е депозирал нарочна
молба от 21.05.2018г. със становище, че приема оценката, дадена от вещото лице
по единичната експертиза по отношение на имота в с. Радуй, но по отношение на
апартамента не приема и оспорва изготвените заключения и по двете експертизи,
като съдът е допуснал ответната страна в тридневен срок, във връзка с твърдението
си за наличието на извършени и реализирани сделки на пазара на недвижими имоти,
да представи конкретна сделка, за имот, аналогичен на този, за който вещите
лица е следвало да изготвят заключението по експертизата, което не е изпълнено
в срок от ответника.
Настоящият съдебен състав кредитира и двете
изготвени заключения по експертизите в частта, в която се установява, че и
двата делбени имота са неподеляеми,
както и в частта, в която е посочено, че пазарната стойност на апартамента е в
размер на 88 014 лв., тъй като намира същите за компетентно, мотивирано и
обективно изготвени, допуснати поради необходимост от специални знания в съответните области на науката.
В частта относно пазарната стойност на имота, ноходящ
се в с. Радуй, настоящият въззивен състав кредитира заключението по изготвената
тройна съдебно – техническа (оценителна) експертиза, тъй като при посочването
на пазарната цена на имота вещите лица са направили оценка на недвижимия имот в
неговата цялост – както на дворното място, така и на намиращата се в него
масивна едноетажна сграда, като са приложили сравнителния метод за да посочат
цена и двата обекта поотделно – двора и сградата.
По делото е депозирана молба от 05.10.2018г., от
която се установява, че ищците- съделители не възразяват процесните имоти да бъдат
възложени на ответника С. Б.. Освен това са представили нотариално заверени
пълномощни от Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П. и Д.Л.П.,
с които упълномощават сънаследника си З.Л.П. да получи от тяхно име и вместо
тях от ответника С. Б. сумите за уравняване на дяловете им от процесните имоти.
По делото е постъпила и молба от 08.10.2018г., с която С.И.Б., с която моли да се приеме
заключението по тройната съдебно – техническа експертиза само по отношение на
апартамента, а по отношение на имота в с. Радуй да се приеме оценката на имота
по изготвеното заключение по единичната съдебно – техническа експертиза. Направено е искане за поставяне в дял на С.И.Б.
единствено на процесния апартамент, предмет на
делбата.
Във втората фаза на делбата следва да се определи
способа за ликвидиране на имуществената общност. Делбата се извършва в рамките
и обхвата на постановеното съдебно решение по допускането й. С последното се
установява със силата на пресъдено нещо между кои
лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител.
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.)
(чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от действащия ГПК), чрез теглене на
жребий по чл. 291 ГПК (отм.) (чл. 352 от действащия ГПК), чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 292 ГПК (отм.) (чл. 353 от действащия ГПК) или чрез
изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване
на делбата, всеки от съделителите следва да получи
реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се
изнесе на публична продан и съделителите да получат
паричната равностойност на дела си от продажната цена.
В нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.)
(чл. 349, ал. 1 от действащия ГПК) е регламентирано, че
ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, и
преживелият няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в
дял, като уравнява дяловете на останалите съделители
с други имоти или с пари. Според, ал. 3 на чл. 288, ГПК (отм.),
ако неподелаемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов
дял, като дяловете на съделителите се уравняват с
друг имот или с пари.
В конкретния случай, тъй като решението на
първоинстанционния съд не е обжалвано в частта, в която е поставена в изключителна собственост в полза на С.И.Б.
собствеността върху следния недвижим имот:
апартамент № 2 на първи етаж на жилищна сграда, вх. А, находящ се в: гр.
София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*********, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 52,92 кв.м., при съседи: на изток – тревна
площ; запад – апартамент № 1, север – тревна площ, юг – апартамент № 3 на Х.Ц.,
отдолу – абонатна станция, ведно с избено помещение № 2 с площ от 3,31 кв.м.,
при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север – мазе № 1, юг- шахта,
ведно с 0,453 % ид. части от общите части на сградата
и 39 % идеални части от правото на строеж върху мястото, то същото е влязло в сила и не може да бъде преразглеждано от
настоящия въззивен състав, с
оглед извършване на преценка относно реда, по който следва да бъде възложен делбения имот посочен по – горе на С.Б..
Направеното от въззивника
– ответник възражение, че същият е оттеглил възлагателната
си претенция по отношение на имота в с. Радуй, настоящият въззивен състав
намира за основателно. Това е така, тъй като с молба от 08.10.2018г. С.Б. е
поддържал искането си за възлагателна претенция само
и единствено по отношение на процесния апартамент, предмет на делбата, но не и по отношение на имота, находящ се в
с. Радуй.
С оглед гореизложеното решението на
първоинстанционният съд се явява неправилно в частта, в която същият е поставил
в изключителна собственост по претенция за възлагане на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.)
(чл. 349, ал. 2 от действащия ГПК) в полза на С.И.Б.
собствеността върху следния недвижим имот:
дворно място с площ от 612,00 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 600
кв.м., съставляващо имот с пл. № 22 по действащия план на с. Радуй, местността
„Шамала”, община Перник, при граници: изток –Ц.П., юг
– Т. А. и Н.В., запад – М. и К.С.и север – път, заедно с построената в него
масивна едноетажна жилищна сграда в режим на търпимост с площ от 32 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухненски блок, склад и тоалетна в двора. В тази част
решението на СРС следва да бъде отменено, тъй като спрямо описания по – горе
имот имаме оттегляна на възлагателната претенция от
ответника с молбата, депозирана от ответника от 08.10.2018г..
Видно от заключението на кредитираните по делото съдебно
– технически експертизи делбеният имот в с. Радуй е неподеляем.
Същият следва да бъде изнесен на публична продан съгласно разпоредбата на чл.
288 ГПК (отм.) (чл. 348 от действащия ГПК), която гласи, че когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,
съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, какъвто е и
конкретния случай по отношение на делбения имот в с.
Радуй, местността „Шамала”, община Перник. За
допълнение следва да се отбележи, че и ответникът и останалите съделители са направили искане в тази насока за изнасянето
на имота в с. Радуй на публична продан.
По отношение на второто наведено възражение от въззивника, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че уравняването на дяловете на съделителите в
апартамента, находящ се в гр. София, следва да се извърши, при квоти от по 1/15
за всеки от ищците, е също основателно. Видно от влязлото в сила на
16.01.2016г. решение №
8163/27.11.2015г., постановено по гр. д. № 1420/2012г. по описа на СГС, ІV В с-в, е отменено решение № ІІ-74-228/17.12.2012г., постановено по гр. д. № 6190/2007г. по описа на СРС, ІІ ГО, 74-ти състав, в частта му относно
това при какви квоти се допуска делба на процесния апартамент, като вместо това
е допусната съдебна делба на същия, която да се извърши при следните квоти: за С.И.Б.
– 10516,65/12070 ид. части; за Й.Л.П. – 310,67/12070 ид. части; за Т.Л.П. – 310,67/12070 ид.
части, за С.Л.П. – 310,67/12070 ид. части, за З.Л.П.
- 310,67/12070 ид. части и за Д.Л.П.– 310,67/12070 ид. части.
Видно от заключенията и на
двете съдебно – технически експертизи, кредитирани в тази им част от настоящия
съдебен състав, пазарната стойност на делбения имот -
апартамента е в размер на 88 014,00 лв. Следователно, за уравнение на дяловете С.Б.
следва да бъде осъден да заплати на останалите съделители
както следва: на Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П., З.Л.П. и Д.Л.П.
сума от по 2265,39 лв. на всеки един от тях поотделно. Сумите за уравняване на
дяловете, ведно със законна лихва следва да бъдат заплатени в срок от 6 месеца,
считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите
за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за
заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се
извършва отново по реда и условията на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) (чл. 349, ал. 6 от действащ ГПК).
С оглед на гореизложеното решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, в която С.И.Б. е
осъден да заплати поотделно на Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П., З.Л.П. и Д.Л.П. на
основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) (чл. 349, ал. 2 от действащ ГПК) парични
уравнения за сумите над 2265,39 лв. до пълния присъден размер от 6484,93 лв. за
всеки един от тях и представляващи стойността на дяловете им от делбените имоти в размерите на идеалните им части, съгласно
решение № 8163/27.11.2015г., постановено по гр. д. № 1420/2012г. по описа на СГС, ІV В с-в, влязло в сила на
27.11.2015г. при които е допусната делбата и които имоти са поставени в изключителна
собственост в полза на С.И.Б..
По разноските:
В практиката на ВКС последователно се
приема, че по смисъла на чл. 293а ГПК (отм.) (чл. 355 от
действащ ГПК) съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство, но се имат
предвид онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица (вкл.
възнаграждение за последните), извършване на оглед и други съдопроизводствени
действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване
на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по
правата на съделителите, както и по присъединените
искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (чл.
64 ГПК отм.), в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния
закон, дадени в т. 9 на ППВС № 7/1973 г.
По дължимите
държавни такси за производството пред първата съдебна инстанция следва да се
има предвид, че същите са в размера определен от СРС, в тази част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
В конкретния
случай, с оглед липсата на оспорване на правата на съделителите
и липсата на спор относно способа за извършване на делбата, всеки съделител следва сам да понесе направените от него разноски
в производството пред въззивната инстанция.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
9648 от 12.01.2019г., постановено по гр.д. № 6190/2007г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 74-ти състав, в частта,
в която е поставена в изключителна собственост по претенция за възлагане с
правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в полза на С.И.Б. с ЕГН: **********,
собствеността върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 612,00 кв.м.
по скица, а по нотариален акт – 600 кв.м., съставляващо имот с пл. № 22 по
действащия план на с. Радуй, местността „Шамала”,
община Перник, при граници: изток –Ц.П., юг – Т. А. и Н.В., запад – М. и К.С.и
север – път, заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда в
режим на търпимост с площ от 32 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски блок,
склад и тоалетна в двора, както и в
частта, в която С.И.Б. е осъден да заплати поотделно на Й.Л.П., Т.Л.П., С.Л.П.,
З.Л.П. и Д.Л.П. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК парични уравнения за сумите над
2265,39 лв. до пълния присъден размер от 6484,93 лв. за всеки един от тях и
представляващи стойността на дяловете им от делбените
имоти в размерите на идеалните им части, съгласно решение № 8163/27.11.2015г., постановено по гр. д. № 1420/2012г. по описа на СГС, ІV В с-в, влязло в сила на
27.11.2015г., при които е допусната делбата и които имоти са поставени в
изключителна собственост в полза на С.И.Б., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 612,00 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 600 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 22 по действащия план на с. Радуй, местността „Шамала”, община Перник, при граници: изток –Ц.П., юг – Т. А.
и Н.В., запад – М. и К.С.и север – път, заедно с построената в него масивна
едноетажна жилищна сграда в режим на търпимост с площ от 32 кв.м., състояща се
от две стаи, кухненски блок, склад и тоалетна в двора.
Решението е влязло в сила, в
частта, в която е поставена в изключителна собственост на основание чл. 288,
ал. 3 ГПК (отм.) (чл. 349, ал.
2 от действащ ГПК) в полза на С.И.Б. собствеността върху следния
недвижим имот: апартамент № 2 на първи
етаж на жилищна сграда, вх. А, находящ се в: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*********,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 52,92 кв.м., при
съседи: на
изток – тревна площ; запад – апартамент № 1, север – тревна площ, юг –
апартамент № 3 на Х.Ц., отдолу – абонатна станция, ведно с избено помещение № 2
с площ от 3,31 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север –
мазе № 1, юг- шахта, ведно с 0,453 % ид. части от
общите части на сградата и 39 % идеални части от правото на строеж върху
мястото, като
ПОСТАНОВЯВА,
че съделителят
С.И.Б.,
ЕГН: **********, в чийто
дял е поставен по реда на чл. 288, ал. 2ГПК /отм./ следния недвижим
имот: апартамент № 2 на първи етаж на
жилищна сграда, вх. А, находящ се в: гр. София, ж.к.
„Дървеница”, ул. „*********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения
с площ от 52,92 кв.м., при съседи: на изток – тревна площ;
запад – апартамент № 1, север – тревна площ, юг – апартамент № 3 на Х.Ц.,
отдолу – абонатна станция, ведно с избено помещение № 2 с площ от 3,31 кв.м.,
при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север – мазе № 1, юг- шахта,
ведно с 0,453 % ид. части от общите части на сградата
и 39 % идеални части от правото на строеж върху мястото, става негов собственик, при условие, че в 6- месечен срок от влизане в сила на
съдебното решение за възлагане, същият заплати на
съделителите Й.Л.П., ЕГН: ********** ,Т.Л.П., ЕГН: **********,
С.Л.П., ЕГН: **********, З.Л.П., ЕГН: ********** и Д.Л.П., ЕГН: **********,
сумата от 2265,39 лв. за всеки един от тях, заедно със законната лихва, считано
от влизането в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА,
че ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът ще
бъде изнесен на публична продан.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.