РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Велико Търново, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев адм. д. № 619 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба подадена от ЕТ „Крисбо
холидейс – Ж.Г.“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в с. Яковци, община Елена, област Велико
Търново, представлявано от Ж.Н.Г., чрез упълномощения *** И.З. от АК - Сливен,
адрес за връчване в град ***, срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 04/311/00814/3/01/04/01
от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София. С
обжалвания акт, на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с неизпълнение
на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. и т.4.4, буква „б“ и т.8.1 , вр. с т. 4.12 и т.4.18 от Договор №
04/311/00814 от 06.10.2014г. и на основание чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП, на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ са определени подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане общо в размер на 41 860, 35 лв. и
лихва от 01.10.2020 година Ідатата, която е изтекъл предоставения в АУПДВ 14 –
дневен срок за доброволно изпълнение на публичното задължениеІ.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспорвания акт, поради противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Намира,
че според изложените от органа факти относно неизпълнение на финансовите
показатели на бизнес плана, се касае за неизпълнение на одобрените индикатори
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, при което е следвало да бъде
издаден индивидуален административен акт за финансова корекция, с който
публичното вземане да е установено по основание и размер, а не АУПДВ. Изтъква
се, че установяването на публичното задължение е извършено след изтичане срока
на действие на договора от 06.10.2014 г. – 15.09.2015 г. и след петгодишния
срок на мониторинг по този договор – 06.10.2019 г., т.е. при липсата на
облигационна връзка, като договорът не е административен договор по смисъла на
чл. 19а от АПК. По същество се развиват доводи, че за бенефициера не е налице
нормативно задължение за изпълнение на прогнозираните приходи, такова
задължение не е предвидено и в сключения договор. В тази връзка се изтъква, че
ответникът незаконосъобразно е наложил финансова санкция с позоваване на
посочените по-горе правила, приети от изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като
същите не са били действащи през процесния период, а са обнародвани едва на
30.08.2019 година. Счита и че самото едностранно въвеждане на санкции за
неизпълнение на договора от 06.102014 г., както и извършените с Анекс № 1/
17.12.2014 г. и Анекс № 28/ 11.09.2015 г., намалявания задълженията на фонда
без съответни такива на бенефициера, представляват неравностойни каузи и са в
нарушение на Закона за защита на потребителите. Оспорващото лице счита за
неотговарящи на действителността и фактическите констатации относно
изпълнението на прогнозираните приходи, като не става ясно въз основа на какви
данни са извършени изчисленията на РА. На последно място се твърди и че в АУПДВ
не е извършено позоваване на нито една от разпоредбите на чл. 46 от Наредба №
30/ 11.08.2008 г. на МЗХ и не е посочено коя конкретно от целите за които е
получено финансиране, не е постигната. С тези съображения от съда се иска да
отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез
пълномощника си по делото *** И.З. от АК - Сливен и Д.П. ***, поддържа жалбата
с направените искания, по доводите изложени в нея, такива развити в хода на
устните състезания.
Ответникът - Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез
пълномощника си *** Ц.М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В
хода на устните състезания и в представена писмена защита развива подробни
доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт,
както и за съответствие на наложената финансова корекция с приложимите
материалноправни норми. Счита, че по безспорен начин се установява неизпълнение на заложените параметри в
одобрения бизнес план, представляващо нарушение на поети ангажименти и
задължения договора за финансова помощ. В представената писмена защита излага
подробни съображения за законосъобразно проведено производство по установяване
на публичното вземане по реда на ЗПЗП и издаден АУПДВ. Счита че ЗУСЕСИФ е
неприложим и не е изтекъл срокът за осъществяване на мониторинг. Намира за правилно
определен и размера на наложената санкция. С тези аргументи ответникът моли съда да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на разноски по
делото като представя списък с разноски, в писмената защита заявява възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съгласно
установената практика на ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по
отношение на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“,
като получател на средства от европейските фондове, възприетото в общностното
право понятие „бенефициер“, наместо използваното в националното законодателство
такова „бенефициент“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Между страните не
се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се
установява, че ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“
е земеделски производител и през 2013 г. е подал заявление за кандидатстване с
идентификационен № 04/140513/55686 от 14.05.2013 г. по Мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/. Заявлението за кандидатстване е за
инвестиция с предмет „Създаване и развитие на семеен хотел за селски туризъм –
КрисБо“, село Яковци, община Елена“. Към същото са били приложени бизнес план,
анкетна карта, съответните декларации и справки-декларации, справки за доходи и
т.н. След извършена проверка подаденото заявление от ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ е одобрено със съответната заповед и е последвало е
сключването на Договор № 04/311/00814 от 06.10.2014 г. между ДФЗ-РА,
представлявана от д-р Л.В. в качеството на изпълнителен директор на ДФЗ, и ЕТ
„Крисбо холидейс – Ж.Г.“ - ползвател, за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР. Съгласно договора фондът предоставя на
бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70
% от одобрените и реално извършени разходи от
ползвателя, за изпълнение на одобрен проект № 04/311/00814 от 14.05.2013
година. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 391 160,00 лв., от които
341 473,45 лв. е определена за междинно плащане на обособена част от проекта
съгласно Приложение 1 към договора. Срокът за извършване на инвестицията е до
15.09.2015 година. Впоследствие са сключени два анекса към договора като с
Анекс II от 11.09.2015
г., е изменен размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ
по т. 2.1 от договора, като същият е намален на 323 932,07 лв. и съответно
с анекс I от 17.12.2014 г., с който е изменена определената в
т. 2.2 от договора междинна сума за плащане, като е намалена на 201 567.57
лв. и съответната част от Таблица 1 от Приложение 1 към договора. На 14.10.2015
г. от ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ е
представена в ДФЗ заявка за окончателно плащане № 04/311/00814/3/01 от
14.10.2015 г. по процесната мярка, с приложени документи, като заявката е
одобрена съгласно писмо за оторизация на плащането № 04/311/00814/3/01N01 от 27.11.2015 г. и уведомително писмо за одобрение
№ 718/311 с изх. № 01-6000/1273 от 21.01.2016 година. По договора са изплатени
общо 279 068,98 лв. на 07.12.2015 година.
След
извършеното окончателно плащане по проект № 04/311/00814 със Заповед № 373822/ 19.066.2019 г. на kачалник отдел
„Регионален технически инспекторат“ е разпоредена проверка на място, която да
бъде извършена в периода 20.06.2019 г. - 28.06.2019 година. Въз основа на
извършената проверка на място и допълнителни административни проверки е
изготвен Контролен лист от 26.06.2019 г. с направените от контролния орган
констатации, подписан от бенефициера на
същата дата. По повод тези констатации, с писмо изх. № 01-6500/8442 от
23.10.2019 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /връчено на
30.10.2019 г./, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, ЕТ „Крисбо
холидейс – Ж.Г.“ е уведомен за откриване на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
В
писмото е посочено, че при проверка е установено неизпълнение на задълженията
съгласно одобрения бизнес план, а именно:
1.
Установено е изпълнение на одобрения бизнес план за три последователни пълни
финансови години от – 2016 г. до 2018 г., включително, средно аритметично в
размер на 25,65 % от заложените приходи. За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016
г. са установени приходи в размер на 13 415.44 лв. - изпълнение от 4,69% спрямо
заложените в производствената програма 286 000,00 лв. /преизчислена
стойност от ДФЗ/. За финансовата година 2017 г. са реализирани приходи от 92
638,99 лв. - изпълнение в размер на 32,39% от прогнозираните в бизнес плана
финансови параметри за втората година - 286 000,00 лв. /преизчислена стойност
от ДФЗ, при заложена преди преизчислението 396 481,25 лева/. За 2018г . са
установени приходи в размер на 114 019,87 лв., което е 39,87 % изпълнение
спрямо заложените в програмата за съответната година 286 000,00 лв.
/преизчислена стойност от ДФ „Земеделие“ при заложена преди преизчислението
396 481,25 лева/. За 2019 г. също е установено, че приходите са 27 937,38 лв., което съставлява 23,44 % изпълнение
спрямо преизчислените приходи за период от 5 месеца заложени в бизнес плана.
Тъй като към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата
финансова 2019 година, този резултат не е взет под внимание от органа при
оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана. Описаното е
определено като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 04/311/00814 от
06.10.2014 г. и на основание чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и
т. 30 от писмени указания с наименование „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г.,
утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обнародвани в ДВ бр. 69
на 30.08.2019 г. /за по-кратко Правилата/, е наложена санкция в размер на 15 %
от предоставената финансова помощ по договора. Определеният размер на
задължението е 41 860,35 лева.
2.
Констатирано е при проверката на място, че не са запазени и не са разкрити
заложените по бизнес план 5 /пет/ работни места /Таблица 5 - „Разходи за
заплати и социални осигуровки/, от които 1 брой работно място на позиция
„управленски персонал“ и 4 броя работни места на позиция „производствен
персонал“. От контролния орган е извършена справка в НАП за разкритите
работните места при ЕТ „Крисбо Холидейс - Ж.Г.“ и след направени изчисления е
установено, че средно годишно заети лица за 2016 г. са 2 броя, при заложени по
бизнес план 5 броя, за 2017 г. са 4 броя, при заложени по бизнес план 5 броя и
за 2018 г. са 4 броя при заложени по бизнес план 5 броя - изпълнение над 50%,
но под 100% спрямо параметрите, заложени в бизнес плана. Това е определено като
неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 04/311/00814 от 06.10.2014 г.
като на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от
Наредба № 30/ 11.08.2008 г. и т. 18 от Правилата е наложена санкция в размер на
10 % от предоставената финансова помощ по договора, с определен размер на
задължението 27 906,90 лева.
На
основание чл. 3, ал. 1 от Правилата общият размер на задължението е определен в
размер на 41 860,35лв., представляващи 15% от получената субсидия.
В
писмото е указано, че в
14-дневен срок от получаването му може да бъдат подадени възражения срещу
основателността и размера на посочените в писмото суми, включително представяне
на писмени доказателства относими към откритото производство. Писмото е връчено на адресата на 30.10.2019
година.
В указания срок с писмо с вх. № 01-6500/8442 от
08.11.2019 г. е постъпило възражение във връзка с откритото производството по
издаване на АУПДВ, с твърдения за изпълнение на бизнес плана. Изразено е
несъгласие с направените от административния орган констатации по повод
неподдържане показателите на постоянна трудова заетост. В подкрепа на тези
твърдения не са представени документи и доказателства. Възражението е прието за
неоснователно и от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - гр. София е
издаден АУПДВ № 04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020 г., с който на основание
чл. 46, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008 г., т.
4.4, буква „б“ и т. 8.1, вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 04/311/00814 от
06.10.2014 г., чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ са определени подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане общо в размер на 41 860,35 лв. и
лихва от датата, която е изтекъл предоставения в АУПДВ 14-дневен срок за
доброволно изпълнение на публичното задължение, в случая 01.10.2020 година.
Извън изброените норми и клаузи, като правно основание за издаване на АУПДВ са
посочени и чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Изготвен е и Доклад за нередност № 04/311/00814/3/01/17/01 от дата
09.09.2020 година.
Актът
за установяване на публично държавно вземане е връчен на Ж.Г. чрез
куриерска служба на дата 16.09.2020 г., видно от съдържащата се в делото
товарителница /л .44 от делото/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на дата 30.09.2020 г., съгласно
дадения от ответната администрация входящ номер.
В
съдебната фаза на производството като доказателства са приети представените от
ответника документи от административната преписка, изпратена с писмо вх. №
3794/ 09.10.2020 г., както и тези приложени към жалбата. Приобщени към
доказателствата по делото са и представените от ответника документи на хартиен
носител с писмо вх. № 268/ 22.01.2021 г. в деловодството на АСВТ, и
представения със същото писмо във вид на електронен документ на технически
носител – Контролен лист от оценка на бизнес план. Авторството на документите,
съдържащи се на електронния носител, не са оспорени от жалбоподателя въпреки
дадения от съда срок с определение от 26.01.2021 година.
По
искане на процесуалния представител на ответника е назначена ССчЕ, която да
отговори на посочените въпроси в молба от 19.01.2021 година. След запознаване с
материалите по делото и съдържащите се в счетоводството на жалбоподателя
относими документи ***е посочило, че за
всяка една от годините за изпълнение на бизнес плана /2016 г. – 2018 г./ са
заложени приходи от продаден брой нощувки за година на обща стойност 245 918,75
лв. и приходи от продадени брой менюта в ресторанта за година на обща стойност
150 562,50 лв., като одобрените приходи от продаден брой нощувки са в размер на
196 000,00 лева за всяка една от годините и одобрените приходи от продадени
брой менюта в ресторанта за всяка година са в размер на 90 000,00 лв., или
общият размер на одобрените приходи за година е 286 000,00 лева. При тези данни
експертът е изчислил, че при отчетените приходи през 2016 г. общо в размер на
13 415,44 лв., изпълнението е в размер на 4,69%, за 2017 г. при отчетените приходи общо в размер на 92 638,99
лв., изпълнението е в размер на 32,39% и
за 2018 г. при отчетените приходи в размер на 114 019,87 лв. изпълнението е в
размер на 39,87 %. По отношение на трудовата заетост при жалбоподателя в
заключението на ССчЕ е посочено, че за всяка една от процесните години в бизнес
плана е заложено разкриването на 5 работни места и наемането на 5 бройки
персонал /1 брой управленски персонал и 4 броя производствен персонал/. При
проверка за фактическото изпълнение е установено, че за 2016 г. е налице 1 брой
управленски и 1/0,92/ брой производствен персонал или изпълнението е 38,40%; за
2017 г. е 1 брой управленски и 3 /3,08/ броя производствен персонал, или
изпълнението е 81,60% и за 2018 г. е 1 брой управленски и 3/2,83/ броя
производствен персонал, или изпълнението е 76,60%. Общо за периода 2016 г. –
2018 г. изпълнението /3,28 броя/ на база разкрити работни места и назначен
персонал е в размер на 65,53%. Изчислено е, че окончателният размер на
публичното държавно задължение на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“, следва да е 41
860,35 лева.
При така
установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
В обжалвания акт като правно основание
за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и
чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно
първата от цитираните разпоредби, разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз, както и че алинея 3 на чл. 27 от ЗПЗП,
не се прилага по отношение на подлежащи на възстановяване суми по отделни схеми
или мерки, изплатени от европейските фондове и/или от държавния бюджет, които
без лихвите не надвишават левовата равностойност на 250 евро. Нормата на чл.
162, ал. 2 от ДОПК определя кои държавни вземания са публични като в конкретния
случай се касае за публични държани вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8
и т. 9 от ДОПК – претендира се недължимо платени суми, по проект, финансиран от
европейските земеделски фондове и лихвите върху тях.
Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът
за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК. Нормата, тълкувана във връзка с тази на чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е
правна възможност, а не задължение за адресата му и е приложима изборността на
реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК. Тоест, административният акт
може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването
му по административен ред. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу
акт подлежащ на оспорване по реда на АПК, пред компетентния да я разгледа съд,
при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното жалбата,
подадена от ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ срещу АУПДВ №
04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, се явява допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
РА организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
същата, а съобразно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, в приложимата редакция /Нова – ДВ,
бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./,
изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Съобразно горното и вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице,
действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Оспорваното волеизявление е в
писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Действителното
наличие на сочените от изпълнителният директор на ДФЗ факти и направените въз
основа на тях правни изводи, са предмет на преценка при проверката за
материалната законосъобразност на акта.
Настоящият състав обаче счита, че в
производството по издаването на процесния АУПДВ са допуснати особено съществени
нарушения на процесуални правила, опорочаващи приключващия това производство
административен акт. Становището на ответника, че ЗУСЕСИФ не намира приложение
по отношение на програмен период 2007-2013 г. е неправилно и затова не се
споделя от съда. Както се посочи по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.
1 от ДОПК, установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и
от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в
съответния закон, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ. Или
въпросното производство е приложимо единствено по отношение на случаите, в
които специален закон не установява други правила за установяване на публичните
/в случая държавни/ вземания. Безспорно, до приемането на ЗУСЕСИФ в
националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да
се установяват евентуално извършени недължими плащания към бенефициерите при
подпомагане от европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, какъвто е разглеждания случай /т. нар.
„нередности“ при изплащането на тези средства/. Ето защо, в хипотези от вида на
разглежданата, ДФЗ като разплащателна агенция, е установявал вземането по
основание и по размер при издаването на самия АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ
/обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г./, е въведен
специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите, за
администриране на нередности и за извършване на финансови корекции /чл. 69 и
сл. от закона/. Още в първоначалната редакция на закона, в чл. 1, ал. 1, т. 4
от ЗУСЕСИФ, е предвидено че този закон определя правилата за извършване на
финансови корекции /т.е. и процедури по администриране на нередности/, но
предвид съотношението между същия и ЗПЗП като общ към специален закон, в
определен период от време в съдебната практика съществуваше колебание за
приложимостта на ЗУСЕСИФ относно определянето на финансови корекции при
подпомагането по ЗПЗП. Именно поради това ответника се е позовал на
разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба
№ 30/ 11.08.2008 г. и конкретни разпоредби от договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, които предвиждат хипотези на неизпълнение
на договорни задължения и основанията за връщане на неправилно изплатени
средства след извършено плащане на финансовата помощ, а в § 1, т. 16 от ДР на наредбата, е дадено легално
определение на понятието „нередност“ за целите на този нормативен акт.
Основание за такъв подход се съдържа и в разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /вкл. в
актуалната й редакция/, съгласно която предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по
програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в изрично изброените регламенти, в ЗПЗП или в
акт по неговото прилагане. Тоест, самият общ закон предвижда ограничаване на
своята приложимост в случаите, когато това е предвидено в ЗПЗП.
Правоотношенията, предмет
на оспорения акт, са във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ на
жалбоподателя от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(2007 - 2013 г.). В чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ законодателят е дал легална
дефиниция на понятието Европейски структурни и инвестиционни фондове като
изрично е посочено, че в него се включва Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони. ЗУСЕСИФ не е времево ограничен до
програмния период 2014 - 2020 г., а установява общи правила за поведение,
поради което е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с
предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни
и инвестиционни фондове. Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони е наименованието на фонда на Европейския съюз за
подпомагане на развитието на селските райони в страните членки на ЕС за
програмния период 2014 - 2020 г., който продължи политиката на Европейския съюз
в областта на развитие на селските райони, осъществявана чрез Фонда в
програмния период 2007 - 2013 година.
Предвид § 8, ал. 2
и ал. 3 от ПЗР
на ЗУСЕСИФ, за двата програмни периода ще се прилагат различни
подзаконови нормативни актове, но по отношение на програмния период 2007 - 2013
г. не се изключва приложението на закона. Средствата,
които са предоставени на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ №
04/311/00814 от 06.10.2014 г. са средства от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, поради
което представляват средства от ЕСИФ и по отношение на управлението на тези
средства, включително правилата за финансовите корекции, ЗУСЕСИФ е приложим
закон. Средствата са предоставени в рамките на предходния програмен период 2007
- 2013 г., но действието на ЗУСЕСИФ не е ограничено по отношение на тези
средства, тъй като такова ограничение нито е изрично предвидено в закона, нито
може да бъде изведено по тълкувателен път.
В настоящия случай, процесният АУПДВ е издаден на 04.09.2020 г. и следва да бъде съобразено изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ и по-конкретно разпоредбата на чл. 27, ал. 6, която препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Или иначе казано, самият ЗПЗП установява условията и хипотезите, при които възстановяването на получената от бенефициера безвъзмездна финансова помощ ще бъде с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК или с мотивирано решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Според
съдържанието на обжалвания АУПДВ административният орган се позовава на
неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет с договора, и
неизпълнение на показателите от одобрения бизнес план. Трайно е разбирането в
съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в
бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице
основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова
корекция. Индикаторът е нещо, което или
чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. В този смисъл са налице множество решения на Върховния
административен съд, в които е прието, че в този случай е налице е
материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл. 73 от същия закон (решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, IVo., по адм. д. № 11774/2019 г., решение №
2709/19.02.2020 г. на ВАС, IVo., по адм. д.
№ 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, IVo., по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019
г. на ВАС, IVo., по адм. д. № 4307/2018 г.;
решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, IVo., по адм. д.
№ 1945/2018 г.; и други). В
разглеждания случай дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице
основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон.
Не
намира приложение и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП ( обн. ДВ, бр. 2 от 2018
г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането
в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007
- 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 -
2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.
Производството по издаването на акта е започнало на 23.10.2019 г. съгласно чл.
25, ал. 3 от АПК, а АУПДВ е издаден на 04.09.2020 г. и в случая е приложима именно новата разпоредба на чл.
27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, защото от една
страна мониторинговият период е изтекъл, а от друга страна е налице нова норма
в специалния закон.
Крайният
извод е, че не е спазена законоустановената процедура за установяване по
основание и размер на претендираните неправилно изплатени средства след
извършено окончателно плащане на финансова помощ. Нарушението е особено
съществено и е обусловило провеждането на административно производство и
издаването на краен акт, каквито не са предвидени в закона за този вид случаи.
Налице е основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, обжалваният АУПДВ № 04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
При
този изход на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ответника.
При своевременно заявеното искане за това, административният орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото за
държавна такса и възнаграждение за един ***, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 23.09.2020 г. /л. 210 от делото/. Или
административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски по делото в общ размер на 1 850,00 лв., от които държавна такса от
50,00 лв. и ***ско възнаграждение в размер на 1 800,00 лева. Претендираното ***ско
възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на Ж.Н.Г.,
като ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Яковци, община Елена, област Велико Търново, Акт за установяване на
публично държавно вземане № 04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020 г., издаден
от изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция – гр. София с ЕИК *********, административен адрес гр. София, ул. „Цар
Борис III“ № 136, да заплати на ЕТ „Ж.Н.Г.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Яковци, община Елена, област Велико Търново, разноски по делото в
размер на 1 850,00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :