Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260005, 11 февруари 2022г,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, прокурор………, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 452 по описа за 2020год, за
да се произнесе, съобрази следното:
Ищец е производството е К.Т.Г., а ответник „Електроразпределение
Север“
ЕАД („ЕРП Север“ ЕАД).
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия в
обект с административен адрес град Варна, вилна зона, местност Ракитника №
2468, абонатен № **********, клиентски № **********. Установил, че с
констативен протокол, съставен след извършена от служители на ответника
проверка, за периода от 05.01.2020г – 03.04.2020г му била начислена
допълнителна сума в размер на 3153.35лв.
Ищецът твърди, че не дължи посочената сума.
Оспорва процедурата по извършване на проверка на
средството за измерване – без да бъде уведомен ищецът и без да му бъдат
предоставени за запознаване каквито и да било документи. Тъй като достъп до
измервателното средство имали само служители на ответника, които следвало да
следят за изправността му, ищецът не носел вина за евентуалните повреди и
следователно отговорността му не следвало да се ангажира по реда на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност в случая била изключена.
Оспорва компетентността на служителите, извършили
проверката, тъй като не били оправомощени с такива права.
Не ставало ясно към кой период било отнесено начисленото
количество електроенергия. Твърди, че енергията била потребена преди монтажа на
средството за измерване, тъй като скритите тарифи не са били нулирани към него
момент.
Твърдят се нарушения на процедурата, разписана в Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн, ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г, и по-конкретно на чл.3, ал.4 (относно
периодичността), чл.10 (липсата на възможност за контрол от страна на
потребителя), чл.11 (изискването за зоново измерване в рамките на денонощието).
Твърди, че в присъединения обект никога не е
имало такова потребление и допуска извършване на минипулация на данните от
страна на служители на ответника, единствено имащи достъп до измервателното
средство и разполагащи със съответния софтуерен продукт за отчитане.
Измервателното средство било тип SMART с възможност
за дистанционен отчет и за поС.но проследяване на съС.ието му.
Не било установено какво е реалното
количество електроенергия, доставено до обекта, което да подлежи на заплащане
от страна на потребителя.
Твърди се неравноправност на клаузата на чл.25 в Общите
условия за пренос на електроенергия, послужили като основание за едностранна
корекция.
Позовава се на решения, поставени от ВКС по реда на
чл.290 от ГПК.
Моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 3153.35 лева, начислена за
периода от 05.01.2020г до 03.04.2020г, представляваща корекция на сметка, а не
цената на реално доставена и потребена електоенергия.
Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който се оспорва основателността на предявения
иск, като се противопоставят следните доводи и възражения :
Основният предмет на дружеството – ответник бил дейност
по експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, чрез която се
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия.
Притежавало валидна лицензия № Л-138-07/13.08.2004г, издадена от КЕВР. Било
оператор на разпределителната мрежа по смисъла на §1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ,
собственик на средствата за търговско измерване и имащо право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. Изпълнявало поетите добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение задълженията си да пренася и снабдява с
електроенергия, вкл. и до обекта на ищеца.
При проверка в процесния обект било установено, че
електромерът с фабричен № 1127031800352452 отчитал с минусова грешка в размер
на 95.30%, поради което бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка,
запечатана и пломбирана с пломба № 587984, и изпратен за експертиза в Български
институт по метрология.
Оспорват се твърденията за нарушения на ПИКЕЕ при
съставяне на протокола, като се излагат подробни съображения. Възразява се, че
цитираните актове на ВКС са относими към вече отменените ПИКЕЕ.
За извършената на 05.05.2020г метрологична експертиза бил
съставен констативен протокол № 379 от Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе, в който бил
констатиран осъществен достъп до вътрешността на устройството, поради което се
поддържал извод за несъответствие на метрологичните характеристики и не
отговарящо на изискванията за точност при измерване.
Въз основа на протокола за експертиза ответникът съставил
на 11.05.2020г справка за корекция № 58157 за периода от 05.01.2020г до
03.04.2020г за общо 15792 кВтч, при прилагане на методиката по чл.50, ал.1,
б.“б“ от ПИКЕЕ.
На 14.05.2020г. била издадена фактура № ********** за
сума 3153.35лв.
Ищецът бил уведомен за протокола от проверката и за
издадената фактура.
Твърди, че процесното вземане се дължи на основание
чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, тъй като реалното количество потребена
електроенергия не може да бъде измерено, поради въздействия върху средството за
измерване, затова в процеса не следвало да се доказва точното количество реално
доставена, консумирана и неотчетена енергия.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
С определение от 18.01.2021г, постановено по реда на
чл.140 от ГПК, съдът е разрешил предварителните въпроси по допустимостта на
предявения иск и по редовността на исковата молба. Въз
основа на изложените фактически твърдения съдът е приел, че ищецът предявява отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Предявеният
иск се поддържа от неговия пълномощник – адвокат И.Р. ***, чрез писмени
становища. Разноските се претендират по списък.
Ответникът се представлява от адвокат Н. ***, който чрез
писмени становища поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания. Разноските се претендират по списък.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, доставяна от ответника в електроснабден обект във вилната
зона на град Варна, местност ********, абонатен № **********, клиентски №
**********. На 26.02.2019г било демонтирано старото средство за измерване и
монтирано ново с № 1127031800352452, модел АМТ В2Е 2018. За монтажа бил
съставен протокол № М 1358641, в който е описано, че показанията на нощната,
дневната и върховата тарифи са „0“. Новият електромер бил пломбиран с пломба №
1488163. Протоколът бил подписал от служителят на „ЕРП Север“ ЕАД, извършил
монтажа, както и един свидетел – Георги Янев.
На 03.04.2020г между 10:42ч и 11:30ч двама служители от
„ЕРП Север“ ЕАД, един от които свидетелят С. Г., извършили рутинна проверка на
електромера, резултатите от която обективирали в констативен протокол фабричен
№ 5100488. С еталонен уред установили, че електромерът не отчита 95.30% от
минаващата през него електроенергия, поради което го демонтирали. В протокола
били описали установените показатели : нощна тарифа – 002443, дневна тарифа –
002893, върхова тарифа – 001914. Демонтираният електромер бил поставен в
индивидуална опаковка и запечатан с пломба № 587984. Монтирали нов електромер,
параметрите на който също са описани в протокола, както и номера на пломбата.
Протоколът бил подписан от двамата проверяващи, както и от присъстващата като
свидетел Мария Николаева Славейкова, живуща на същия адрес.
Електромерът, по начина, по който бил запечатан и
пломбиран, бил изпратен за извършване метрологична експертиза в Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел Русе. Резултатите от експертизата били обективирани в
констативен протокол № 379/05.05.2020г. В точка 3 “Констатации от външния
оглед“ е посочено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на
клемния блок; налични били необходимите означения на табелата на електромера; без
данни за въздействие върху пломбите. Резултатите от изследването са описани по
следния начин : „При Un=230V, Imax=100А
и дозирана енергия 10kWh електромерът пропуска преминаващата енергия, но не
натрупва по нито един от регистрите. Импулсният изход, който би трябвало да
мига с честота, пропорционално на преминаващата енергия, не излъчва импулси“. В
точка 5 „Техническо съС.ие на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп“ е посочено следното : Осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера; проводниците с червена изолация, излизащи от първа
и втора токови бобини, срязани; проводници с черна и червена изолация, излизащи
от трета токова бобина, прекъснати и съединени помежду си; показанията на
дисплея съответстват с показанията, съхранени с енергонезависимата памет на
електромера. Заключението на експерта е за несъответствие на електромера с
техническите характеристики.
На 11.05.2020г в „ЕРП Север“ ЕАД била изготвена справка
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия, извършена в съответствие с чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ,
според която общото количество на енергията за корекция е 15791.76 квтч.
На 14.05.2020г „ЕРП Север“ ЕАД издало на ищеца фактура №
********** за сумата 2627.79 лева и 525.56 лева ДДС, общо 3153.35 лева, със
срок на плащане 26.05.2020г.
На 14.05.2020г „ЕРП Север“ ЕАД изпратило до ищеца
уведомление изх. № 58157_КП5100488 _2, към което била приложена издадена същия ден фактура, с
което го уведомили за извършената на 03.04.2020г проверка и за корекцията на
сметка. Уведомлението и фактурата били връчени лично на ищеца на 15.05.2020г.
От приетата по делото комплексна техническа и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица доцент д-р инж. С.Б. и Б.Б., се установява
следното :
Към момента на проверката електромерът било в нормален
експлоатационен междупроверовъчен период. Разполагал е с метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотификационен орган, извършил
оценяването.
Не е възможно да бъде измерена цялата потребена за
периода, посочен корекционната сметка, електроенергия, тъй като в резултат на
установеното въздействие – срязани проводници, токовата измервателна част на
електромера не функционира. Посочено е, че от протокола за метрологична експертиза
се установявала грешка при измерването в размер на 95.302%, което водело до
невъзможност за изследване на електромера по отношение на съответствие с
основни метрологични характеристики, определящи правилната му работа.
Пак от протокола за метрологична експертиза се
установявало нерегламентирано вмешателство в измервателната система на
електромера.
Изчисленията в корекционната процедура били точни и
правилно били приложени разпоредбите на чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, съобразно
данните от справката за потреблението в обекта за периода от 29.01.2018г до
04.04.2020г.
Количествата начислена енергия в корекционната справка е
възможно да бъдат доставени на абоната, съобразно пропускателната способност на
присъединителната линия и присъединителните съоръжения, и представляват 28.98%
от допустимия ток по линията.
Процесният електромер е с токови параметри 0.25-5(100)А и
параметри по напрежение 3х230/400А. Измервателната система е за предоставена
мощност до 100 kW.
Горната фактическа обстановка съдът изгради след
анализира цялата доказателствена съвкупност. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Показанията на
свидетеля Г. съдът възприема изцяло, тъй като са в унисон с останалите
доказателства. Съдът кредитира в нейната цялост и комплексната експертиза, тъй като вещите лица са дали екзактен отговор
на поставените им въпроси и не са налице основания, които да поставят под
съмнение правилността на заключението.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Искът е отрицателен установителен за недължимост на
вземане, което ответникът начислил в резултат на едностранно коригиране на
сметката на ищеца. Тъй като ищецът отрича дължимостта на вземането, ответникът
следва при условията на пълно доказване да установи съществуването му. От своя
страна, ищецът е този, който носи тежестта да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия; че оператор на мрежата е „ЕРП Север“ ЕАД; че му била
начислена сума в размер на 3153.35 лева като корекция на сметка за период три
месеца преди проверката; че електромерът бил демонтиран.
Спорът е сведен до следното : длъжен ли е бил в „ЕРП
Север“ ЕАД – като оператор на електроразпределителната мрежа, да уведоми ищеца
преди извършване на проверката и да му бъдат предоставяни документи;
разполагали ли са служителите, извършили проверката, с необходимата
компетентност; дали са били нулирани скритите тарифи при монтажа на
електромера; дали е спазена процедурата, разписана в ПИКЕЕ – за периодичност на
проверките; за възможността потребителят да извършва контрол; за зоново
измерване в рамките на денонощие. Твърди се още манипулация на електромера от
страна на служителите на в „ЕРП Север“ ЕАД. Не било установено реално
потребеното за периода количество електроенергия. Ищецът се позовава на
неравноправност на клаузата на чл.25 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на в „ЕРП Север“
ЕАД.
Допълнителната енергия е начислена от 05.01.2020г до
03.04.2020г, следователно приложими са новоприетите ПИКЕЕ,
обн, ДВ, бр.35 от 30.04.2019г, приети
от КЕВР на
основание чл.21, ал.1, т.9 и чл.83, ал.2 във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката - §4 от ПЗР, за да регламентират принципите на измерване, начините
и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Редът и начинът за преизчисляване на количествата
електрическа енергия са регламентирани в раздел ІХ от ПИКЕЕ, от които съдът не
установи да са налице отклонения, съобразно наведените от ищеца доводи, в
рамките на които съдът дължи извършване на проверка за спазване на правилата.
Дори и в Общите условия да са регламентирани подобни правила, следва да бъдат
съобразени действащите към процесния период ПИКЕЕ, независимо че ищецът твърди
в исковата молба за приложимост на чл.25 от Общите условия. Прочитът обаче на
посочената от ищеца разпоредба сочи, че тя урежда не възможностите за корекция,
а условията за прекъсване на преноса по искане на ползвателя и следователно е
неотносима към настоящия спор, което води до отпадане на задължението на съда
да я изследва от гледна точка на нейната неравноправност, щом не се явява
основание на оспорената с исковата молба претенция.
Липсва в ПИКЕЕ разпоредба, задължаваща оператора на
мрежата, какъвто е „ЕРП Север“ ЕАД, да предупреждава или известява
предварително потребителя за предстоящата проверка. Достатъчно е при проверката
да присъства ползвателя или негов представител, а ако те не могат да намерени,
проверката следва да се извърши в присъствието на един свидетел, който не
служител на оператора. Очевидно е, че свидетелката Славейкова не е служител на
„ЕРП Север“ ЕАД и няма наведени от ищеца доводи в тази насока.
В ПИКЕЕ не са очертани и някакви изисквания за специални
компетентности, с които да разполагат служителите, извършващи проверката,
изхождайки от презумпцията, че щом са служители в съответното ЕРП, те
разполагат с необходимата компетентност. Некоректно е позоваването на чл.38 от Закона
за измерванията, тъй като служителите, извършили проверката, не са извършили
нито първоначална, нито последваща проверка по смисъла на този закон. Те само
са констатирали неправилно отчитане, демонтирали са електромера и са го
изпратили в Българския институт по метрология за извършване на проверка.
Не се споделя от настоящия съдебен състав твърдението на
ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.4 от ПИКЕЕ за
периодичност на измерването, а оттам и за невъзможност да бъде начислено допълнително
количество енергия за тримесечен период, щом не било извършвано ежемесечно
отчитане. Посочената разпоредба на чл.3, ал.4 от ПИКЕЕ установява задължение за
отчитане на потребената електрическа енергия в обекта веднъж месечно, което
задължение обаче няма връзка с проверката по раздел ІХ, която се прави при
съмнения за неточно отчитане, т.е. едната проверка не е предпоставена от
другата и нямат никаква връзка помежду си.
Позоваването на чл.10 от ПИКЕЕ за невъзможност ищецът да
осъществява контрол върху средството за измерване е правнонерелевантно за
настоящия спор. Ако ищецът е в невъзможност да осъществява контрола по чл.10 от
ПИКЕЕ, следва да избере друг път на защита. Същото се отнася и до твърдението
за нарушаване от страна на оператора на чл.11 от ПИКЕЕ.
Алогично е твърдението за осъществена манипулация от
страна на служителите на „ЕРП Север“ ЕАД, които имали възможност дистанционно
да отчитат потребеното количество електроенергия, тъй като електромерът бил
смарт. От метрологичната експертиза се установява, че проблемът не е софтуерен,
а са рязани кабели вътре в самия електромер, което очевидно е невъзможно да се
случи дистанционно.
Декларативно е твърдението в исковата молба, че при
монтажа на електромера не били нулирани скритите тарифи, тъй като от протокола
от 26.02.2019г за монтаж явства, че показанията за нощна, дневна и върхова
тарифи са нулеви.
Тъй като при метрологичната проверка било установено, че
електромерът не измерва количеството преминаваща през него електроенергия, „ЕРП
Север“ ЕАД съставило по реда на чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ корекция на сметка.
Посочената разпоредба дава право на оператора, в случай че при метрологична
проверка бъде установено, че средството за търговско измерване не измерва, да
изчисли количеството електроенергия за по – краткия период между периода от
датата на констатиране на неизмерването до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването,
като количеството се изчислява като една трета от пропускателната способност на
измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическата
енергия от клиента.
Посредством експерното заключение се установи, че
изчисленията в сметката за корекция са
математически правилни. Доколкото няма данни, че за тримесечния период,
предхождащ датата на проверката, са извършвани други проверки, то следва да се
приеме, че корекцията следва да обхване период от три месеца преди процесната
проверката.
Лишено от основание се явява възражението на ищеца за
липса на данни за реално потребено в обекта количество електроенергия.
Корекцията по реда на чл.50 от ПИКЕЕ е за начисление на допълнителна
количества, в случай че средството за измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата и са разписани правила, по които количествата се начисляват в
единия и в другия случай, без значение реално потребеното количество. Само за
пълнота съдът следва да отбележи, че проблемът с установяване на реално
количество електроенергия се открои в съдебната практика при отмяната на ПИКЕЕ
(обн,
ДВ, бр.98 от 12.11.2013г) с решение
на ВАС № 1500 от
06.02.2017г, обн, бр.15 от 14.02.2017г, в сила
от 14.02.2017г и изменени с решение № 2315 на ВАС от
21.02.2018г, обн, бр.97 от 23.11.2018г, в сила от 23.11.2018г, до приемане на сегадействащите ПИКЕЕ.
Без значение за дължимостта на вземането е установяване
на субекта, извършил манипулацията на средството за измерване. Щом средството
не измерва, както е в случая, то абонатът дължи на оператора суми, изчислени по
описания в чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ метод и не е необходимо установяване на
някакво виновно поведение от страна на потребителя така, както се твърди в
исковата молба. С посочената разпоредба е потърсен баланс между интересите на
оператора и потребителя, като отговорността на потребителя е ограничена до
тримесечен срок, независимо колко продължителна във времето е била
манипулацията на средството за измерване, щом манипулацията не е била
установена своевременно от оператора. В обобщение, разпоредбата е израз на
основния принцип в облигационното право, установяващ забрана за неоснователно
обогатяване.
Всичко изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният
иск се явява неоснователен, тъй като се установи, че ищецът дължи на ответника
сумата, която ищецът твърди, че не дължи.
Предвид неоснователността на предявения иск,
неоснователна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на разноски в
размер на 633.00 лева, съобразно списъка по чл.80 от ГПК.
Ответникът претендира разноски по списък в общо размер
1580.00 лева, от които 1080.00 лева адвокатско възнаграждение (представени са
доказателства, че е платено), 450.00 лева възнаграждение за вещите лица и 50.00
лева възнаграждение за свидетеля, разпитан по делегация от РС Варна
(възнаграждението е изплатено). В молба си адвокат Р., вх. № 260973/15.09.021г,
е направил възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски
хонорар, поради което съдът дължи произнасяне по възражението. Договорът за
правна помощ между ответника и адвокатско дружество „Величков, Желязков и
Партньори“ е сключен на 07.10.2020г и следователно са приложими минималните
размери на адвокатските възнаграждения след изменението на Наредба № 1 от
9.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ДВ, бр.68
от 31.07.2020г. Съобразно цената на
предявения иск, минималното възнаграждение е 450.73 лева, изчислено по реда на
чл.7, ал.2, т.3. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и
активното процесуално поведение на упълномощените адвокати, възнаграждението не
следва да бъде редуцирано до минимума, а до сумата 900.00 лева, тъй като
платената над нея се явява прекомерна. По тези съображения в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер 1400.00 лева, а претенцията за
разликата подлежи на отхвърляне.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен
от К.Т.Г., ЕГН **********, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град Варна, Варна Тауърс-Е, бул. Владислав Варненчик 258, да се признае за
установено в отношенията между тях, че ищецът не дължи на ответника сумата 3153.35
лева, представляващи цената на допълнително начислена електрическа енергия за
минал период – от 05.01.2020г до 03.04.2020г, доставена в обект с
административен адрес град Варна, вилна зона, местност Ракитника № 2468,
абонатен № **********, клиентски № **********, за която ответникът издал
фактура № ********** от 14.05.2020г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца К.Т.Г. за присъждане на
разноски в общ размер 633.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Т.Г., с посочени
данни, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, с посочени данни, сумата
1400.00 (хиляда и четиристотин) лева, като претенцията за разноски за разликата
до пълния ù предявен размер 1580.00 лева отхвърля.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
С
Ъ Д И Я :