Р Е Ш Е Н И Е
№ 653/10.06.2016г. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска
колегия IV
състав
на 12.05. 2016 година
в
публичното заседание в следния състав :
Председател :Десислава
Ахладова
Секретар :А.В.
Прокурор:...........................
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело№02033 по
описа за 2015 год.,за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск /уточнителна
молба от 05.11.2015г. /от Л.И.Т. с ЕГН: ********** *** срещу „ЮЛИ ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник,ж.к.”Твърди
ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК *********
да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед от
05.02.2014г.на управителя на ответното дружество и да бъде отменено,като такова
и бъде осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение за оставането му
без работа, поради незаконното уволнение на основание чл.225 ал.1 от КТ,
считано от 17.02.2015 г. до 17.05.2015 г. в размер на 1260.00 лв., както и
сумата от 231.00 лв. – обезщетение за 11 дни неизползван годишен отпуск за
периода,дължима трудово възнаграждение по реда на члр.128 от КТ за периода от
25.06.2014г. до 05.12.2014г. в размер на
2289.00 лева, ведно със законната лихва за забава,считано от 25.07.2014г. до
30.03.2015г.в размер на 115.63 лева, дължима трудово възнаграждение по реда на
чл.128 от КТ за периода от 05.12.2014г. до 17.02.2015г. в размер на 1029.00 лева, ведно със законната
лихва за забава,считано от 05.12.2014г. до 30.03.2015г.в размер на 33.20 лева,както
и дневни пари по смисъла на
чл. 215 от КТ за извършени от ищеца курсове в
страната, съгласно чл. 19, от Наредбата за командировките в страната, в размер
на 20,00 лв.
на ден, а съгласно т. 1 от Приложение № 3 във вр. е чл. 31, ал. 1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, по 27 €, на ден или левова
равностойност, изчислена на база 1€ = 1.9558 лв., или левова равностойност
на ден - 52,80 лв., за извършени международни курсове, както следва:
Съгласно ЗАПОВЕД № 34 / 10.07.2014г., курс на територията на
страната по маршрут:
■ Перник - Варна - Перник - общо 3 дни Командировка: 3 дни х
20,00 лв. = 60,00 лв.
Лихва за периода от 10.07.2014г. до 30.03.2015г.: 4,41
лв.
ОБЩО: 64,41 лв.
Съгласно ЗАПОВЕД № 13 / 15.07.2014г., международен курс, по маршрут:
■ Перник - Ботевград -
Гърция - Атина - Перник - общо 5 дни Командировка: 5 дни х 52,80 лв. =
264,00 лв.
Лихва за периода от 15.07.2014г. до 30.03.2015г.: 19,03 лв.
ОБЩО: 283,03 лв.
Съгласно ЗАПОВЕД № 20 / 02.09.2014г., международен курс, по маршрут:
■ Перник - Трън - Гърция -
Паламас - Перник - общо 5 дни Командировка: 5 дни х 52,80 лв. = 264,00 лв.
Лихва за периода от 02.09.2014г. до 30.03,2015г.: 15,43 лв.
ОБЩО: 279,43 лв.
Съгласно ЗАПОВЕД № 21 / 19.10.2014г.международен курс, по
маршрут:
Перник - Трън - Гърция - Атина - Перник - общо
5 дни Командировка: 5 дни х
52,80 лв. = 264,00 лв.
Лихва за периода от 19.10.2014г. до 30.03.2015г.: 11,97 лв.
ОБЩО: 275,97 лв.
Съгласно ЗАПОВЕД № 21 /
08.11.2014г., международен курс, по
маршрут:
■ Перник - Трън — Гърция - Паламас — Перник —
общо 5
дни Командировка:
5 дни х 52,80 лв. = 264,00 лв.
Лихва за периода от 08.11.2014г. до 30.03.2015г.: 10,50 лв. ОБЩО: 274,50 лв.
Общо
дължимата сума възлиза на сумата от
1116.00 лева главница и 61.34 лева лихва за забава за периода от 10.07.2014г.
до 30.03.2015г.Ищецът претендира и обезщетение
за неспазено предизвестие по чл.221 ал.1 от КТ за 30 дни в размер на 420.00 лева.Претендира
се и законна лихва върху сумите,считано от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане на сумата.Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответната
страна оспорва исковите претенции,като неоснователни.
Пернишкият районен съд
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 от ГПК във вр.
с чл.235 ал.2 от ГПК намира за установено следното:
Със Заповед от 05.02.2014г. на Управителя на „ЮЛИ ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* на Л.И.Т. е наложено дисциплинарно
наказание” уволнение” на основание чл.190 ал.1 с мотиви: „Неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, с което работникът със своите съзнателни действия е
нарушил трудовата дисциплина и е допринесъл за материална загуба на
фирмата.Работникът не се е явил във фирмата за обяснения”.
В
исковата си молба ищецът твърди,че заповедта за уволнение не съдържа всички
изискуеми се реквизити,визирани в разпоредбата на чл.195 от КТ,като не е
описано кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина,датите на
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, какво точно
нарушение е извършил ишеца,каква е вината му за това нарушение и съответствува
ли наказанието на тежестта на нарушението.Съдът намира,че в мотивите на уволнителната заповед не са обективирани конкретни нарушения на
трудовата дисциплина,изразяващи се в описване на действия с, които ищеца е
нарушил трудовата дисциплина, както и кога са извършени.Съгласно чл.195,ал. КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия
текст, въз основа на който се налага.В случая не е посочено на кои дати ищеца е
извършил нарушения на трудовата дисциплина и какви са те,не е посочено
и наказанието,което се налага и законовия текст въз основа на който е
наложено, което представлява рамката, в
която работодателят квалифицира конкретно нарушение на трудовата
дисциплина.Законът изисква заповедта да е мотивирана.При липса на релевирано в
нея нарушение дадената правна квалификация се явява лишена от съдържание.
Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи,
а не законовата му квалификация, т.е.
водещ е фактът, представляващ уволнителното основание, с оглед на който
се преценява дали е правилна квалификацията, цифрово и текстово.При оспорване
на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е
законосъобразно,каквото последния не е
направил. Задължителен реквизит от съдържанието на заповедта са сведения
относно конкретно нарушение , описано с обективни и субективни признаци , както
и времето и мястото на извършването му и в случай,че такова не е визирано в обжалваната заповед, то следва да се приеме,че е осъществена
хипотезата на чл.195 от КТ.Недопустимо е препращане на заповедта за уволнение
по отношение на датата на извършеното нарушение на трудовата дисциплина към
други документи,каквито са констативен протокол за извършване на дисциплинарно
нарушение,тъй като дата на извършване на нарушението, следва да се съдържа в заповедта
за уволнение.
На следващо място ищецът твърди,че не е
спазена процедурата по чл.193 от КТ,поради което и дисциплинарното
уволнение,следва да се отмени само на това основание.
Разпоредбата
на чл. 193, ал.1 от КТ определя, като задължение на работодателя преди налагане
на дисциплинарно наказание изслушването на работника или служителя или приемане
на писмените му обяснения, събиране и оценка на посочените доказателства. В
нормите по глава девета, раздел III от КТ, уреждащи дисциплинарната
отговорност, не са регламентирани действия на работодателя по изясняване на
нарушенията, които да обосновават изводи за съществуването на
"дисциплинарно производство". Поради това и не може да се приеме, че
дейността на наказващия орган се развива в някаква конкретна хронологична
последователност с обособени фази по "изясняване на случая" и
"възбудено дисциплинарно производство". Разпоредбата на чл. 193, ал.
1 от КТ поставя императивното условие искането и даването на обяснения да предхожда
дисциплинарното наказание. От него произтича и довод, че обясненията, които
работодателят иска от работника или служителя, трябва да имат определен предмет
- да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва
да реши дали ще бъде санкциониран нарушителя по чл. 188 от КТ. Работодателят
има задължение да изиска устни или писмени обяснения за нарушенията на
работника или служителя, но в разпоредбите на чл. 193 от КТ, и изобщо в нормите
по раздел III на глава девета от КТ, не е предвидено, че работникът трябва да
бъде уведомен, че ще бъде наказан по дисциплинарен ред. Решение за прилагане на
чл. 188, т. 2 от КТ се взима от компетентния орган въз основа на данните по
случая и обясненията на работника или служителя по чл. 193, ал. 1 от КТ, като
работодателят няма задължение да уведомява работника, "че се провежда
дисциплинарно производство", защото КТ не регламентира подобно
производство, в смисъл на процедура, а определя предпоставки, които трябва да
се спазят преди издаване на заповедта.В този смисъл е и практиката на
ВКС/Решение № 205 от 08.04.2004г. на ВКС по гр.д.№1235/2002 г.,ІІІг.о./.
Основателни са наведените от ищеца доводи, че работодателя
не е доказал в производството взимането на обяснения от ищеца.Съгласно
решение №165 от 25.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№359/2010г. ІІІг.о. и решение №494 от 18.06.2010г. на ВКС по
гр.д.№1687/2009г. ІІІг.о. постановени по реда на чл.290 от ГПК законът не
предвижда изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито
за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения.
Работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените
му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание - чл. 193, ал. 1 КТ. Няма значение кой е извършил
действията по изискване на обясненията и кой е приносител на писмените
обяснения. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго
лице, а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо
формално и изрично упълномощаване. В случай, че обясненията са изискани от
друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от значение е
достигането им до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, за
да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание.По делото не се
доказа обяснения писмено или устно да са искани от ищеца под каквато и да е
било форма. С оглед на изложеното и съдът намира,че след като искането за
обяснения не е достигнало до работника,преди датата на издаване на обжалваната
заповед,то не е спазена процедурата по чл.193 от ГПК и спора не следва да се
разгледа по същество.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че обжалваната
заповед, като незаконосъобразна,следва да бъде отмененана процесуално
основание,без спора да се разглежда по същество.
С исковата молба е предявен от ищеца иск
с правна квалификация чл.225 ал. 1 от КТ да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати обезщетение за оставането му без работа,
поради незаконното уволнение, считано от 17.02.2015 г. до 17.05.2015 г. в
размер на 1260.00 лв.Съдът намира,че с оглед обстоятелството,че ищецът не е
представил за констатация трудовата си книжка не е установил времето през,което
е останал без работа по трудово правоотношение,въпреки,че с доклада по реда на
чл.146 от ГПК от 28.01.2016г. съдът е указал на ищеца,че негова е доказателствената
тежест за установяване на цитирания факт.С оглед на гореизложеното и
предявеният иск с правна квалафикация чл.225 ал.1 от КТ,следва да бъде
отхвърлен,а като акцесорен на него,следва да се отхвърли и иска за заплащане на
законна лихва,върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-03.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на предявеният иск с правно
основание чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 231.00 лв. – обезщетение
за 11 дни неизползван годишен отпуск, съдът намира,че същия е основателен. Искът
по чл. 224, ал. 1 от КТ не е и материалноправно обусловен от исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Основна материалноправна предпоставка (основен
елемент от фактическия състав) за уважаването на иска за обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ е прекратяването на трудовото правоотношение между страните.
Работникът или служителят има право на парично обезщетение, именно поради това,
че заради прекратяването на трудовото правоотношение той не може да използва
платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на прекратяването.
Когато по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението (в широк смисъл) бъде отменено
като незаконосъобразно, трудовото правоотношение не се възстановява между
страните. То се възстановява по силата на съдебното решение, само ако по делото
е предявен и е уважен с решението и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ (аргумент
от чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ). И в този случай обаче, изцяло от волята на
възстановения на работа работник или служител зависи дали той ще заеме работата
(чл. 345, ал. 1 от КТ) и дали ще упражни реално и останалите си права по
възстановеното трудово правоотношение, включително и правото си да ползва,
останалия неизползван платен годишен отпуск. Поради това, при наличие на такъв неизползван отпуск,
който не е погасен по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят винаги има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за времето до датата на уволнението, независимо от това дали в същото
съдебно производство, в което той е предявил иска си за това обезщетение, са
уважени или са отхвърлени и негови искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ,
т.е. независимо от това дали уволнението е отменено като незаконосъобразно или
е било законосъобразно, и дали ищецът е възстановен на работа или не. Не се спори по делото, а това се установява по
несъмнен начин и от приложените по делото заповед от 05.02.2014г. за дисциплинарно
уволнение, че между страните е съществувало трудово правоотношение на база
сключен между същите трудов договор, което е прекратено на 17.02.2015г. –датата
на получаване от ищеца с писмо с обратна разписка на обжалваната заповед.От
заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Б.П. се
установява,че размера на обзщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за 2014 година за
10 работни дни възлиза на сумата от 200.00
лева и за тази сума искът е основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 231.00 лева,искът,следва да се отхвърли,като неоснователен.
Следва
да се присъди и законна лихва върху
главницата от 200.00 лева,представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ,считано
от датата на подаване на исковата молба в съда-03.04.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
С
исковата молба ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие за 30 дни в размер
на 420.00 лева.Претендира се и законна лихва върху сумите,считано от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане на сумата.
Разпоредбата
на чл. 221 ал.1 от КТ предвижда,че при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.В случая трудовото правоотношение не е прекратено
на някое от посочените основания,поради което и за работодателя не възниква задължение
за заплащане на такова обезщетение и искът с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ следва да се отхвърли,а като акцесорен на него,следва да се оттхвърли и иска
за заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-03.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
е предявил и иск за заплащан на трудово възнаграждение по реда на члр.128 от КТ за периода от
25.06.2014г. до 05.12.2014г. в размер на
2289.00 лева, ведно със законната лихва за забава,считано от 25.07.2014г. до
30.03.2015г.в размер на 115.63 лева, дължима трудово възнаграждение по реда на
чл.128 от КТ за периода от 05.12.2014г. до 17.02.2015г. в размер на 1029.00 лева, ведно със законната
лихва за забава,считано от 05.12.2014г. до 30.03.2015г.в размер на 33.20 лева.
Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.
128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като съответно чл.
270, ал. 2 от КТ установява тези срокове.
Не са ангажирани годни доказателства, да са
извършвани плащания на ищеца за
процесния период. Неплащането е отрицателен факт, който не подлежи на доказване
от страната, която го твърди. Същата следва да докаже само наличието на
договорно правоотношение между страните по делото, което е направено.На
доказване подлежат положителните факти, какъвто е плащането.С оглед на това,
ищеца не следва да доказва неизпълнението на задължението от страна на
ответника, а съответно изпълнението на задължението подлежи на доказване от
страната, която се ползва от него, в случая ответника, който не е ангажирал
годни доказателства в тази насока. Още повече, че това би могло да бъде
установено само с писмени доказателства, предвид разпоредбата на чл. 133, ал.
1, б “г” от ГПК и предвидената в разпоредбата на чл. 62 от КТ писмена форма на
трудовия договор.
Предвид на това, предявеният иск за
заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за исковия период следва да се
уважи за установения от вещото лице Б.П. размер,а именно за периода от
25.06.2014г. до 05.12.2014г. в размер на
65.84 лева, ведно със законната лихва за забава,считано от 30.07.2014г. до
03.04.2015г.в размер на 4.44лева,ведно със законната лихва,считано от датата на
завеждане на иска -03.04.2015г.до окончателното плащане на сумата,като за
разликата до пълните предявени размери от 2289.00 лева главница и сумата от
115.63 лева,исковете,следва да се отхвърлят.
Следва
да се уважи и предявеният иск за заплащане на дължимото се трудово
възнаграждение за периода от 05.12.2014г. до 17.02.2015г. в размер на 559.70
лева нетно трудово възнаграждение,който размер е установен от вещото лице Б.П., ведно със законната
лихва за забава,считано от 01.01.215г. до 03.04.2015г.в размер на 4.19лева,ведно
със законната лихва,считано от датата на завеждане на иска -03.04.2015г.до
окончателното плащане на сумата,като за разликата до пълните предявени размери
от 1029.00 лева
главница и сумата от 33.20
лева,исковете,следва
да се отхвърлят.
С исковата молба
ищецът е предявил иск за заплащане на сумата от сумата от 1116.00 лева
главница,представляваща дневни пари по
смисъла на чл. 215 от КТ за извършени от ищеца
курсове в страната, съгласно чл. 19, от Наредбата за командировките в
страната, в размер на 20,00 лв. на ден, а съгласно т. 1 от
Приложение № 3 във вр. е чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, по 27 €, на ден или левова равностойност, изчислена
на база 1€ = 1.9558 лв., или левова равностойност на де в размер на 52.80 лева и 61.34 лева
лихва за забава за периода от 10.07.2014г. до 30.03.2015г.
Видно от
приложените по делото заповеди,издадени от ответника „Юли Ем”ЕООД гр.Перник и
заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Б.П. се
уставнови,че ищецът е бил командирован със следните заповеди:
Съгласно ЗАПОВЕД № 34 / 10.07.2014г., курс на територията на
страната по маршрут:
Перник - Варна - Перник - общо 3 дни командировка
Съгласно ЗАПОВЕД № 13 / 15.07.2014г., международен курс, по маршрут:
Перник - Ботевград - Гърция - Атина -
Перник - общо 5 дни
командировка
Съгласно ЗАПОВЕД № 20 / 02.09.2014г., международен курс, по
маршрут:
Перник - Трън - Гърция -
Паламас - Перник - общо 5 дни
командировка: 5 дни
Съгласно ЗАПОВЕД № 21 / 19.10.2014г.международен курс, по
маршрут:
Перник - Трън - Гърция - Атина - Перник - общо
5 дни командировка: 5 дни
Съгласно ЗАПОВЕД № 21 / 08.11.2014г., международен курс, по маршрут:
Перник - Трън —
Гърция - Паламас — Перник — общо 5 дни командировка
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Б.П. се установява,че съгласно
приложените заповеди за командировки на ищеца дневните пари са в размер на 770
лева,от които са осчетоводени,като получени 640.00 лева.Разликата между
начислените суми за командировки и осчетоводените е в размер на 130.00 лева,за
които предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи,като за разликата до
пълния предявен размер от 1116.00 лева главница,искът,следва да се
отхвърли,като неоснователен.
Върху главницата
от 130.00 лева,следва да се заплати законна лихва за забава в размер на 7.50
лева, считано от 16.07.2014г. до 03.04.2015г.,като за разликата до пълния
предявен размер от 61.34 лева,искът следва да бъде отхвърлен.
Върху главницата
от 130.00лева,следва да се присъди и законна лихва,считано от датата на
предявяване на иска-03.04.2015г. до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода
на делото ответната страна следва да заплати по сметка на ПРС сумата 250.00 лв.
държавна такса,100.00 лева възнаграждение за вещо лице,а на ищеца сумата от 44.47 лева адвокатско възнаграждение,съобразно уважената
част на исковете.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Л.И.Т. с ЕГН: ********** ***
извършено със заповед от 05.12.2014г. на Управителя на „ЮЛИ ЕМ”ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с
ЕИК ********* и като
незаконосъобразно ОТМЕНЯ
ИЗВЪРШЕНОТО УВОЛНЕНИЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.И.Т.
с ЕГН: ********** *** против „ЮЛИ
ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник,ж.к.”Твърди
ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* иск за заплащане на сумата от 1260.00
лева,представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното
уволнение на основание чл.225 ал.1 от КТ, за периода от 17.02.2015 г. до 17.05.2015 г. в размер на
1260.00 лв.
ОСЪЖДА
„ЮЛИ ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* да заплати на
Л.И.Т. с ЕГН: ********** *** сумата от 200.00 лева-обезщетение за 10 дни неизползван годишен отпуск за 2014г.
, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда-03.04.2015г. до окончателното изплащане, а за разликата до
пълния предявен размер от 231.00 лева,искът,следва да се отхвърли,като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.И.Т.
с ЕГН: ********** *** против „ЮЛИ ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 221 ал.1 от КТза заплащане на сумата от 420.00 лева, ведно с иска
за заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-03.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ЮЛИ ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* да заплати на
Л.И.Т. с ЕГН: ********** *** за периода от 25.06.2014г. до 05.12.2014г. сумата
в размер на 65.84 лева, ведно със
законната лихва за забава,считано от 30.07.2014г. до 03.04.2015г.в размер на
4.44лева,ведно със законната лихва,считано от датата на завеждане на
иска-03.04.2015г.до окончателното плащане на сумата,като за разликата до
пълните предявени размери от 2289.00 лева главница и сумата от 115.63
лева,исковете,следва да се отхвърлят.
ОСЪЖДА
„ЮЛИ ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* да заплати на
Л.И.Т. с ЕГН: ********** *** за периода от 05.12.2014г. до 17.02.2015г. сумата
в в размер на 559.70 лева нетно трудово възнаграждение,който размер е
установен от вещото лице Б.П., ведно
със законната лихва за забава,считано от 01.01.215г. до 03.04.2015г.в размер на
4.19лева,ведно със законната лихва,считано от датата на завеждане на иска
-03.04.2015г.до окончателното плащане на сумата,като за разликата до пълните
предявени размери от 1029.00
лева
главница и сумата от 33.20
лева,исковете,следва
да се отхвърлят.
ОСЪЖДА „ЮЛИ
ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* да заплати на
Л.И.Т. с ЕГН: ********** *** сумата от 130.00 лева,представляваща дневни пари по смисъла на чл. 215 от КТ за
извършени от ищеца курсове в страната,
съгласно чл. 19, от Наредбата за командировките в страната и Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина,ведно със законната лихва за забава в размер на 7.50 лева, считано
от 16.07.2014г. до 03.04.2015г.,ведно със законна лихва,считано от датата на
предявяване на иска-03.04.2015г. до окончателното заплащане на сумата,като за разликата до пълния предявен размер от 1116.00
лева главница и 61.34 лева лихва за забава,искът следва да бъде отхвърлен.
ОСЪЖДА „ЮЛИ
ЕМ”ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Перник,ж.к.”Твърди ливади”бл.2,ет.1,ап.15 с ЕИК ********* да заплати по
сметка на ПРС - сумата 250.00
лв. държавна такса,100.00 лева възнаграждение за вещо лице, ведно с лихвата върху държавни вземания, считано
от влизане в сила на решението до изплащането й, а на Л.И.Т.
с ЕГН: ********** *** сумата от 44.47 лева адвокатско възнаграждение,съобразно
уважената част на исковете .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.