РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия:
МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №3918 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.59 ЗЗД
и по чл.86 ЗЗД.
Ищцата С.С.Ш. чрез процесуалния си представител твърди, че с ответника
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с
решение №1166/28.09.2015г. на Районен съд Русе. През време на брака, съгласно
договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен с “Банка ДСК“ ЕАД, получили
ипотечен кредит в размер на 16300 евро за закупуване на жилище. През периода на
брака и след това погасявала кредита лично чрез удръжки от трудовото си
възнаграждение. След развода изтеглила нов потребителски кредит за сумата 15400
евро по договор за кредит за текущо потребление от 27.04.2016г., сключен с
“Банка ДСК“ ЕАД и с него на 4.05.2016г. погасила изцяло ипотечния кредит, получен
през време на брака от двамата с ответника, като кредитополучатели. Същият се е
обогатил със сумата 7700 евро, представляваща неговата част от остатъка от
задължението по ипотечния кредит. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати
сумите 7700 евро, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и 137 евро мораторна лихва, считано от датата на
погасяване на ипотечния кредит - 4.05.2016г. до предявяване на иска. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът Е.А.Ш. чрез назначения му
особен представител изразява становище за неоснователност на исковете.
Оспорва изложеното в исковата молба, че се е обогатил от извършеното пълно
погасяване от ищцата на усвоения от двамата кредит от “Банка ДСК“ ЕАД, тъй като
през времетраенето на брака е влагал средства за нормалното съществуване на
семейството им, а ищцата не е изпълнявала задължението за заплащане на
ежемесечните погасителни вноски по кредита. Едва след прекратяване на брака е
предприела действия за усвояване на нов заем, с който е погасила задължението
по ипотечния кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са
представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 30.10.2010г.,
е прекратен с влязло в сила на 28.09.2015г. решение по гр. дело №4125/2015г. на
Русенски районен съд, приложено по делото.
Видно от нотариален акт №150/14.03.2012г., том I, рег.
№1989, дело №117/2012г. на русенския нотариус Р П, страните по делото са
закупили през време на брака жилище/апартамент в гр. Русе ж.к. “Родина-2“, ж.б.
“Скъта“, с адрес ул. “Чипровци“ №1, за сумата 10276.05 евро, изплатена на
продавачите изцяло със заемни средства, отпуснати на купувачите от “Банка ДСК“
ЕАД.
Съгласно Договор за жилищен и ипотечен кредит от
14.03.2012г., сключен между “Банка ДСК“ ЕАД,
представлявано от изп. директори М С В и Д Н Н, чрез пълномощник Н М П, пълномощно рег. №10954/17.09.2010г. и
10955, том 3, акт 111/17.09.2010г. на нотариус М Ш с район на действие РС-София
и С.С.Ш. и Е.А.Ш., Банката им е отпуснала в качеството на кредитополучатели
кредит в размер на 16300 евро, обезпечен с договорна ипотека върху придобития
апартамент (нотариален акт №151/14.03.2012г., том I, рег. №1990, дело №118/2012г. на нотариус Р. П).
Няма спор,
че кредитът е бил усвоен и частично погасяван през времетраенето на брака на
страните.
От
приложеното на л.80 удостоверение изх. №2658/7.10.2016г., издадено от “Банка
ДСК“, Финансов център Русе, се установява, че на 4.05.2016г. ищцата е усвоила
по сметка BG53STSA93000015164213 кредит за текущо
потребление 11/23527437 в размер на 30225.81 лв, чиято еврова равностойност е
15421.33 евро, с който е рефинансиран ипотечния кредит от 14.03.2012г.
От
издаденото на 18.05.2016г. от “Банка ДСК“ ЕАД извлечение за периода
2.01.2012-18.05.2016г. от левова сметка 0000000015164213 и приложеното
на л.33 извлечение от сметка за ипотечен кредит в евро 0000000020178928 от
5.05.2016г. се установява, че на 4.05.2016г. ищцата е погасила изцяло остатъка
от задължението по кредита от 14.03.2012г. със сумата 15421.33 евро, чиято
левова равностойност възлиза на 30225.81 лв и сметка 0000000020178928 е
закрита. Двата документа не са оспорени с оглед на тяхната редовност, нито са
опровергани с противни доказателства, поради което и на основание чл.182 ГПК имат
доказателствено значение за релевантните по делото обстоятелства.
Несъмнено
ищцата след прекратяване на брака с ответника е заплатила на Банката-кредитор
остатъка от солидарното задължение по ипотечния кредит от 4.03.2012г. в размер
на 15400 евро и го е погасила в неговия пълен размер.
Ищцата претендира сумата 7700 евро, представляваща
частта на съзадълженото лице - ответника за погасяване на предоставения им
ипотечен кредит.
Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е
връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или
от няколко общи факти. По делото е установено, че ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищцата, тъй като е спестил средства, дължими за
покриване стойността на своята част от придобития с нотариален акт
№150/14.03.2012г., том 1, рег. №1989, дело №117/2012г. на русенския нотариус Р
П имот-апартамент, по отношение на който са обикновени съсобственици с равни
права. Той се е обогатил за сметка имуществото на ищцата-съсобственица.
По
изложените съображения съдът намира, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен и
следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата
7700 евро, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 6.07.2016г.
Искът
за заплащане на сумата 137 евро лихва за забава за периода от 4.05.2016г. до
предявяване на иска следва да се отхвърли. Ищцата не е ангажирала доказателства
за неговия размер. Независимо от това, ответникът не е изпаднал в забава от
4.05.2016г. - датата на погасяване на ипотечния заем. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД,
когато не е определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в
забава след като е поканен от кредитора. В случая исковата молба е покана за
изпълнение на задължението, поради което ответникът дължи лихва за забава от
предявяване на иска.
Съгласно
чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 602.40 лв
следва да се заплати от ответника, както и 960 лв възнаграждение за особен
представител.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА
и чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищцата полагащото му се адвокатско възнаграждение,
което съдът определя на 982 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.А.Ш. ***, ЕГН ********** да заплати на С.С.Ш. ***, ЕГН **********, сумата 7700 евро, заедно със законната лихва, считано от 6.07.2016г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Ш. срещу Е.А.Ш. иск за заплащане на сумата 137 евро мораторна лихва, считано от
4.05.2016г. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА Е.А.Ш. да заплати по
сметка на Русенски районен съд 602.40 лв държавна такса по производството и 960
лв съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.А.Ш. да заплати на адвокат Г.И.Т. от Адвокатска колегия
гр. Русе сумата
982 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: