№ 1365
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Елизабет Петрова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502363 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Н.В. Г. и на Столична община срещу
решение № 262533 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 8272/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, поправено с решение № 263678 от 07.06.2021 г.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната част над 10000 лева до пълния
предявен размер от 60000 лева с оплаквания за несправедливо занижен размер на
присъденото обезщетение, което не съответства на действителните вреди – търпените
болки и страдания предвид вида на увреждането и лечебно-възстановителния процес.
Искането е за отмяна на решението в отхврълителната част и присъждане на
обезщетение в пълния претендиран размер от 60000 лева.
Ответникът оспорва решението в осъдителната част с искане за отмяната му и
отхвърляне на иска; при условията на евентуалност прави искане за намаляване на
присъденото обезщетение и за осъждане на ответника по обратния иск да заплати
сумата. В жалбата се излагат доводи за нередовност на исковата молба, по която е
постановено решението; за недоказаност на механизма на увреждането и на причинно-
следствената връзка с дайствия или бездействия на служители при ответника. Твърди
се липса на основание за ангажиране отговорността на ответника.
1
Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна. Ответникът по обратния
иск и трето лице помагач оспорва жалбата на ищцата, както и жалбата на ответника в
частта относно обратния иск.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са
допустима.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
Н.В. Г. е предявила срещу Столична община иск за заплащане на сумата
60000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
увреждане на здравето, станало на 01.12.2018 г. при падане на заледена улица в
гр.София. С уточняваща молба от 12.10.2020 г. е посочила, че точното място е
ул.“Марко Темнялов“, пред бл.19, вх.А в ж.к.“Дианабад“, гр.София. Твърди, че в
резултат на увреждането - счупване на лявата бедрена шийка - търпяла значителни
болки и страдания, а възстановяването включвало операция за кръвна репозиция на
счупването с поставяне на остеосинтеза. Събитието се отразило негативно на
здравословното й състояние като продължава да изпитва болки в левия крак.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът го оспорва изцяло като счита, че със сключване на договор за
почистване и поддържане на улиците в района е изпълнил задържението си да осигури
безопасна среда. Оспорил е и размера на иска за ниемуществени вреди като
прекомерен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено
следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред въззивната инстанция
на мястото на починалата ищца е конституирана нейната наследница А.-М. Н. В..
Същата е била разпитана като свидетел в първоинстанционното производство като към
този момент не е била страна по делото. Няма пречка свидетелските й показания да се
ценят.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанцонния съд
въз основа на подробен анализ на представените доказателства и настоящата
инстанция я възприема при условията на чл.272 от ГПК.
По въпросите за наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника – наличие на вреда за ищцата, която е в причинна връзка с виновно
противоправно поведение на лица, натоварени от ответника да поддържат в изправност
общинските пътища, неоснователно е възражението, че сключването на договор за
почистване и поддържане на улиците представлявало изпълнението на всички
задължение на ответната община да поддържа в безопасност улицата, на която ищцата
е паднала. Установено е, че улицата е била заледена и е представлявала общински път
в гр.София. Не се спори, че същата е публична общинска собственост. По силата на
2
чл.11, ал.1 от ЗОбС Столична община дължи поддържането й в добро и безопасно
състояние. Не се спори също така и за вида и характера на получените от ищцата
увреждания и за възстановяването на същата. Съдът намира за неоснователно
фактическото оспорване във въззивната жалба, че не било установено падането на
ищцата да е причинено от подхлъзване и падане на заледената улица. Обстоятелството
е установено чрез показанията на свидетелката В., чиито показания съдът кредитира
при спазване правилото на чл.172 от ГПК, тъй като кореспондират с установените
чрез писмени доказателства обстоятелства, че два дни преди падането в квартала е
имало снеговалеж, а към 01.12.2018 г. снежната покривка е била до 6 см.;
максималната температура на 01.12.2018 г. е била 1,4 градуса, а предишният ден е
била отрицателна. Заедно с това при снемане на анамнезата при постъпването си в
болницата на 01.12.2018 г. в 17,11 ч. ищцата е посочила, че е паднала на улицата.
Всичко изложено безпротиворечиво установява механизма на увреждането и
причинната връзка с неизпълнението на нормативните задължения на служители при
СО за поддържане на безопасна градска среда. При така установената обстановка
съдът намира, че служители при ответната община не са изпълнили задълженията да
осигурят безопасно състояние на улицата. Категорично самият факт на сключване на
договор за почистване и поддържане на улиците не представлява такова изпълнение.
Видно от показанията на свидетелката В., улицата е била заледена. Ето защо е налице
основание за ангажиране отговорността на Столична община.
Относно оплакването на ищцата, че определеното й обезщетение е недостатъчно
с оглед търпените от нея вреди. При обсъждане обема и интензитета на болките,
страданията е неудобствата, преживени от ищцата по причина на увреждането, следва
да се посочи, че ищцата е претърпяла операция за открито наместване и стабилизиране
на фрактурата с винтове; след едноседмично болнично лечение е претърпяла две
амбулаторни операции за лечение на гнойно усложнение. В продължение на четири
месеца ищцата се е придвижвала с помощта на патерици без натоварване на левия
крак. Възстановяването е приключило за период от шест месеца. Съобразно вида и
тежестта на причиненото на ищцата телесно увреждане; продължителността на
лечебния и възстановителния период – общо 6 месеца възстановителен период,
болнично лечение - 6 дни за операция и фиксация на счупването и две амбулаторни
манипулации; интензитета на търпените от ищцата болки и страдания –
непосредствено след травмата 2-3 седмици след операцията и три седмици на
раздвижването болките са били с по-голям интензитет; през останалия период на
възстановяване - умерени болки, а след това – спорадични при промяна на времето и
натоварване; възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 48 години;
допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ –
затруднение в самообслужването и придвижването, нужда от чужда помощ;
последиците за здравето на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение
3
следва да бъде определено на 20000 лева. Съобразени са и обществено-
икономическите условия в страната към настъпване на увреждането.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 20 000 лв. е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразено с действителния им обем.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на ответника, че търпените от
ищцата вреди са надценени. Ангажираните доказателства установяват търпени болки и
страдания по продължителност и интензитет в приетия от настоящата инстанция
размер. Следва да се има предвид, че обезщетението се определя към момента на
настъпване на увреждането и се съобразява с обществено-икономическите условия и
стандарт на живот към този момент.
На обезщетяване подлежат всички действително претърпените болки и
страдания – обезщетението е не за получени травматични увреждания, а за
страданията, които те са причинили. За разликата над 20000 лева до 60000 лева искът е
неоснователен. Не се установяват болки и страдания, които да обосновават определяне
на обезщетение над 20000 лева.
По жалбата на ищеца срещу частта от решението, с която е отхвърлен обратният
иск срещу третото лице помагач. Срещу отхвърлянето на обратния иск във възивната
жалба на ответника не са изложени конкретни оплаквания. В тази част жалбата е
бланкетна. При липса на конкретни оплаквания въззивният съд дължи проверка само
за валидността и допустимостта на решението, както и за правилното приложение на
императивни материално-правни норми. Обратният иск е неоснователен по
съображенията, изложени в обжалваното решение. Общината-възложител по договора
е приела изпълнението без възражения, поради което не може да претендира
заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договора.
Предвид частично съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанцонния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде
потвърдено в осъдителната част по главния иск, в частта, с която главният иск е
отхвърлен за сумата над 20000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен обратният
иск. То трябва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
разликата над 10000 лева до 20000 лева и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати
на ответника разноски над 170 лева, и вместо това следва да се постанови решение за
осъждане на ответната община да заплати на ищцата допълнително сумата 10000 лева
за обезщетяване на търпени неимуществени вреди.
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата разноски, направени в
първоинстанционното производство за възнаграждение на вещо лице в размер на 50
лева, като следва да й се присъдят допълнително 25 лева към присъдените с
обжалваното решение. В полза на адв.Т.Х. се дължи допълнително възнаграждение в
4
размер на 405 лева за предоставена в първата инстанция правна помощ на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, както и 776,67 лева за въззивното производство. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса върху допълнително присъденото
обезщетение в размер на 600 лева за производството пред двете инстанции. На
ответника се дължат разноски пред въззивната инстанция – от направените общо 300
лева (200 лева държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя при основателност на възражението за прекомерност на претендирания
размер) ищцата следва да заплати 200 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262533 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 8272/2019 г. по описа
на Софийски градски съд, поправено с решение № 263678 от 07.06.2021 г., В ЧАСТТА,
с която искът на Н.В. Г. срещу Столична община е отхвърлен за разликата над 10000
лева до 20000 лева и в частта, с която Н.В. Г. е осъдена да заплати на Столична община
разноски над 170 лева, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на А.-М. Н.
В. от гр.***, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, ап.** сумата 10000 лева (десет хиляди лева)
допълнително обезщетение за болките и страданията, търпени от Н.В. Г. от увреждане,
настъпило на 01.12.2018 г. по вина на служители на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Столична община е осъдена да
заплати на Н.В. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лева и искът е
отхвърлен за разликата над 20000 лева до 60000 лева.
ОСЪЖДА А.-М. Н. В. от гр.***, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, ап.** да заплати на
Столична община разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева по компенсация.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.Т.Х. сумата 1181,67 лева –
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, както и в полза на държавата по сметка на САС
държавна такса в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6