Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „Г” състав в публично заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в. гр. д. №
16720 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 464587 от
06.08.2018 г., постановено по гр. д. № 24631/2017 г. по описа на СРС, ГО, 70-ти
състав, ответникът „М.Т.“ ЕООД е осъден, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
да заплати на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ сумата от 17 189.02 лв.,
преведена на 23.06.2016 г. по сметка на ответника без правно основание, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2017
г., до окончателното й плащане, като е отхвърлен предявеният
от ответника срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./
за заплащане на сумата от 2 410.54
лв., представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 4704150430000120 от 29.05.2015 г. за реализиран на
23.02.2016 г. риск – увреждане на товарен автомобил, марка „МАН“, рег. № ********.
С цитираното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 2637.28 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „М.Т.“ ЕООД, в
която са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на
първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд определил стойност на запазените части от процесното МПС, като изцяло се
основал на заключенията на съдебно – техническите експертизи, без да обсъди
доказателствата по делото, представени от „М.Т.“ ЕООД. Съдът не отчел, че
съгласно заключението на първоначалната САТЕ, стойността на запазаните части
била определена само въз основа на твърдението на застрахователя, без да са
били представени доказателства. Заключението на повторно допуснатата САТЕ
отново не посочвало отделни цени за запазените части, както и начина на тяхното
определяне. Както първоначалната, така и повторната САТЕ не доказвали
основателността и размера на исковата претенция на ищеца, като експертизите не
спазили методите за определяне на пазарните цени, регламентирани
в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Поради тези причини, заключенията на вещите
лица били неправилни и необосновани, доколкото не определяли по надлежен ред
стойността на процесното МПС към датата на застрахователното събитие и съдът не
следвало да кредитира тези заключения. Ето защо, моли съда да отмени
обжалваното решение, да отхвърли предявения от ищеца иск и да уважи насрещния
иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по
въззивната жалба ЗАД „Б.В.И.Г.“ е подал отговор на жалбата, в който развива
съображения за неоснователност на същата. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски
за въззивното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
За да постанови решението първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните по делото, че същите били обвързани от валидно облигационно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно товарен автомобил марка „МАН“, с рег. № ********, с уговорена застрахователна сума от 80 504 лв. и период на покритие 01.06.2015 г. до 01.06.2016 г., за което била подписана застрахователна полица. Приел е за установено по безспорен начин, че в периода на покритие на застраховката се реализирал застрахователен риск – увреждане на застрахованото МПС, както и че на 23.06.2016г. ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ превел по банковата сметка на ответникa „М.Т.“ ЕООД сумата от 73 092.08 лева. Приел е още, че платената от застрахователя сума е по – голяма от полагащото се на ответника обезщетение от 55 093 лева, предвид което разликата в размер на 17 189.08 лева била платена при липса на основание. За да достигне до този извод съдът се позовал и на заключенията на основната и повторната автотехнически експертизи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е налице и нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, поради което настоящата въззивна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Въпреки това, по релевираните във въззивната жалба оплаквания следва да бъде добавено следното: Съгласно т. 1 ППВС 1/79 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго, /а не само недължимо плащане - за чл. 55, ал. 1 ЗЗД/. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване и спестяване.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже извършването на имущественото разместване – превода на сумата от 73 092.08 лева в полза на ответника, докато в тежест на ответника е да докаже основанието за това разместване – че ищецът му е дължал тази сума. По насрещния иск ответникът следва да докаже, че ищецът му е дължал сумата от 75 502.62 лв., т. е. с 2 410.54 лева повече от заплатените 73 092.08 лева. В този смисъл са и дадените от първоинстанционния съд указания. Безспорно е между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът и ответникът са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, като в периода на покритие на застраховката – на 23.02.2016 г., бил реализиран застрахователен риск – увреждане на процесното МПС, марка „МАН“, рег. № ********, като по – конкретно същото е било определено като „тотална щета“. Във връзка с настъпилото събитие до ищеца било подадено заявление и била образувана щета с № 470415161609039. Спорният пред въззивния съд въпрос е единствено относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.От събраните писмени доказателства – преводно нареждане за кредитен превод, издадено от „Б. ДСК“ ЕАД, се установява по недвусмислен начин, че на 23.06.2016 г. ищецът превел по сметка на ответника сумата от 73 092.08 лв. В цитирания документ като основание за превода били посочени както номерът на образуваната щета – 470415161609039, така и номерът на увредения автомобил марка „МАН“, рег. № ********.
От заключенията на вещите лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство първоначална и повторна съдебно-автотехнически експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани, се установява, че действителната /средната пазарна/ стойност на процесния автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е била в размер на 72 133 лв. От заключението на повторната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността на уврежданията по процесното МПС, определени при условията на „тотална щета“ и след приспадане на запазените части е в размер на 55 903 лв.По отношение на спорния въпрос относно размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части. В разглеждания случай безспорно се установи, че ищецът е превел по сметка на ответника сума в размер на 73 092.08 лв., вместо дължимата такава /след приспадане стойността на запазените части/ в размер на 55 903 лв. Ето защо, разликата между двете суми, е платена от ищеца при липса на основание за това, поради което така платената сума следва да му бъде върната. Размерът на тази сума възлиза на 17 189.08 лв. /73 092.08 лв. – 55 903 лв./, но доколкото ищецът претендира сума в по-нисък размер – 17 189.02 лв. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд приема, че релевираната претенция за сумата от 17 189.02 лв. се явява изцяло основателна, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2017 г., до окончателното й изплащане.
Въведените за първи път във въззивната жалба възражения на ответника срещу заключението по повторната САТЕ не следва да бъдат обсъждани, тъй като са несвоевременно направени - докато е траело изслушването й, повторната съдебно – автотехническата експертиза не е била своевременно оспорена - арг. чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, нито е било поискано назначаването на допълнително или повторно заключение. Отделно от това следва да се посочи, че заключението на приетата от първоинстанционния съд повторна САТЕ е достатъчно пълно и ясно и не възниква никакво съмнение за неговата правилност.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата по делото, представени от „М.т.“ ЕООД. От мотивите на първоинстанционното решение, които въззивният съд споделя, е видно, че съдът е обсъдил представената от ответника фактура № 100/08.08.2016 г., като правилно е приел, че същата е била издадена от жалбоподателя и съдържа изгодни за автора си записи, като от същата не може да се установи твърдението на ответника, че се е разпоредил със запазените части на посочената в нея стойност. Представеното от ответника извлечение от банкова сметка ***.08.2016 г. също не води до различни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел и че посочената във фактурата цена на продажбата не кореспондира с нито едно от изслушаните пред първоинстанционния съд заключения на допуснатите САТЕ.
Тъй като правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция достига, съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на разноски има единствено въззиваемата страна, която е направила изрично искане в тази насока и е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция в общ размер на 1733.28 лв. за адвокатско възнаграждение /от които 478.48 лв. по предявения насрещен иск/, както и писмени доказателства за заплащане на посочената сума. При това положение и с оглед липсата на възражение по размера от противната страна, съдът намира, че посочената сума следва да бъде присъдена на ответника по жалбата. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 464587 от 06.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 24631/2017 г. по описа на СРС, ГО, 70-ти състав.
ОСЪЖДА „М.т.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 417, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1733.28 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.