Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. П.” гр.В. с жалбата си до съда, подадена чрез пълномощника му Адвокатско дружество „Б. и Г.”, представлявано от адвокат Г., оспорва Решение №20/04.01.2013 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№2738/2012 г., с което съдът е приел за установено по предявения от Т. Х. К., с ЕГН * от село А., община В.Т., иск, че ищецът не дължи на „Е. П.” г.В. сумата от 842,84 лв, представляващи сметка за начислена ел. енергия по чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ за периода от 26.11.2011 г. до 15.03.2012 г.Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.Твърди, че ищецът е потребявал неизмерена от СТИ електроенергия, като невъзможността тя да бъде измерена не е оказала влияние върху възможността тя да бъде потребена.Поради това не съществува законово основание той да бъде освободен от заплащането й.На второ място извършената корекция не е санкция за потребителя, защото систематичното място на уредбата на корекционните процедури е в Правилата за измерване на количеството електроенергия/чл.83, т.6 от ЗЕ / и в Глава девета на ОУ на ДПЕЕЕМ, докато договорните санкции са в Глава единадесета, а законово установените санкции са в чл.201 и сл. от ЗЕ.На трето място тези корекции се осчетоводяват като „доставка” по смисъла на ЗДДС, като върху данъчната основа е начислен косвен данък- белег, че се касае до институт на покупко-продÓжбата, тъй като ДДС не се начислява върху глобите и неустойките.На четвърто място допълнително начисленото количество ел. енергия е фикция на доставено количество ел. енергия, определено чрез методология, одобрена от ДКЕВР и възпроизведена в чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Такива методологии българското законодателство познава много.Необходимостта от тях е обусловена от нуждите на практиката когато не е възможно обективното измерване на потребената енергия.Такива има в топлоснабдяването и водоснабдяването. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Г. развива съображения относно създадената задължителна съдебна практика на ВКС, като счита, че тя е по отделни казуси и ползва отделни потребители. Същата не е по подадени колективни искове и по този начин тя няма ефекта, който би се получил в техен отговор.При колективен иск биха се защитили правата на всички потребители, а не само на отделни такива, което пък води до извод за дискриминация на редовно плащащите си сметките потребители, които не са ползвали неизмерена ел. енергия. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноските по делото. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.С дата 21.05.2013 г. е постъпило писмено становище по въззивната жалба, подадено от адвокат Н. И., в качеството му на пълномощник на Т. Х. К..В него се сочи, че решението е правилно и съответно на събраните доказателства.В производството пред първата инстанция ответникът не е доказал доставеното на абоната количество ел. енергия през процесния период, така както е посочено в справката за корекция.При един отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи основанието, от което черпи спорното право.Съставеният констативен протокол, като частен свидетелстващ документ, ползващ издателя си, не се ползва с доказателствена стойност и не обвързва съда при преценката на фактите.Ответникът по въззивната жалба се позовава на оформилата се задължителна съдебна практика, отричаща наличието на законово основание за извършване на корекция на сметки за доставена ел. енергия за минал период.По делото не е доказано виновно поведение-действие или бездействие на потребителя, довело до неизправността на СТИ, при което не се поражда право за ответното дружество да извършва корекция на сметки.Иска се потвърждаване изцяло на постановеното решение като правилно и законосъобразно.Не се претендират разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд в отговор на предявения от ищеца Т. Х. К. отрицателен установителен иск е приел за установено, че последният не дължи на „Е. П.” гр.В. сумата от 842,84 лева, представляваща начислена корекционна сума по Дебитно известие № * от 23.05.2012 г. за периода от 26.11.2011 г. до 15.03.2012 г. и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 250 лева. За да постанови обжалваното решение, Великотърновският районен съд е събрал и обсъдил подробно всички посочени от страните доказателства-писмени, гласни и експертиза.В резултат от техния съвкупен анализ е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на претенцията. Правилно съдът е приел за безспорно по делото, че ищецът е потребител на ел.енергия по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ/ в сила до 17.07.2012 г./, както и че процесният електромер е бил присъединен към елекропреносната мрежа, поради което между страните и възникнало и е било налице облигационно правоотношение, базиращо се на договор, сключен при общи условия.По силата на това правоотношение за ищеца се е породило правното да потребява доставяната от ответното дружество ел.енергия, като я заплаща по договорената цена, а за ответника се е породило задължението да я доставя.Правилно съдът е приел, че Общите условия, издадени на основание чл.98а и 98б от Закона за енергетиката, не е необходимо да бъдат писмено приети от потребителя, тъй като с посочените норми се дерогира общото правило на чл.298,ал.1, т.1 от ТЗ.Няма данни ищецът да е възразил по приемането им, както и да е налице друга писмена уговорка.Безспорно е също, че ищецът има открита партида на адрес с.А., ул.”О.”, №.. и че на 15.03.2012 г. е извършена проверка на електромера, монтиран в обекта, относно неговата годност да измерва точно консумацията на доставена ел.енергия.В резултат на проверката е съставен Констативен протокол №424713/15.03.2012 г., с който се установява отчитане с грешка извън класа на точност на процесното СТИ.При това електромерът е демонтиран, опакован и предаден за експертиза.Резултатът от извършената метрологична експертиза е отразен в Констативен протокол на БИМ № АУ-12-354/15.05.2012 г.Според тази експертиза налице е „прекъснат проводник / до куплонг/ на първа система, свързващ токов датчик с електронната платка”.Въз основа на тези констатации е изготвена справка за корекция на сметката на потребителя за период от 26.11.2011 г. до 15.03.2012 г., като му е начислена сумата от 842,84 лв., за което е издадено дебитно известие.Назначената и изслушана по делото техническа експертиза установява, че процесното СТИ отчита потребената от абоната ел. енергия с осреднена грешка от 33,43% и че неправилното отчитане се дължи на вмешателство в измервателната схема на уреда.Същевременно вещото лице установява, че поради липсата на енергийно независима памет, която да регистрира и съхранява данни за състоянието на уреда, не може да се посочи първоначалната дата, от която нататък е налице неточно измерване.Данните от констативния протокол, съставен на 15.03.2012 г., са потвърдени от свидетеля Д., подписал го като съставител.Съдът е дал вяра на свидетеля и е приел проверката за надлежно извършена.Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и е приел, че е налице неточно измерване от процесното СТИ, което е резултат, според експертизите, на външно вмешателство в измервателната схема на уреда.Така приетите за безспорни обстоятелства обаче не са мотивирали съда да приеме за налично основанието за корекция, посочено в чл.37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ,На първо място правилно и обосновано съдът се е позовал на оформилата се трайна и задължителна съдебна практика на ВКС, посочена в мотивите на решението, а именно: Решение №165/19.11.2009 г. по т.д.№103/2009 г. на II т.о. на ВКС; Решение №104/05.07.2010 г. по гр.д.№885/2009 г. на II т.о. на ВКС;Решение №26 от 04.04.2011 г. по т.д.№427/2010 г. на II т.о. на ВКС; Решение №189 от 11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. на II т.о. на ВКС;Решени №79/11.05.2011 г. по т.д.№582/2010 г. на II т.о. на ВКС.Тази практика отговаря отрицателно на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период от време ел. енергия.Тези решения имат задължителен характер съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допълнено и доразвито в ТР №2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС.Според цитираната съдебна практика, извършването на корекция по този начин е лишено от законово основание. Законодателят не е предвидил възможност за едностранна корекция на сметки за минал период.Такива разпоредби не се съдържат нито в Закона за енергетиката, нито в Наредба №6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към електропреносната и разпределителни мрежи.При това клаузите на ОУ, регламентирани едностранно от доставчика, се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 т.8 и 18 от ЗЗП, поради което и на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД, са нищожни като противоречащи на закона.Едновременно с това в мотивите на първоинстанционния съд се обосновава извод за неоснователност на извършената корекция поради липса на установено виновно поведение-действие или бездействие на потребителя, довело до невъзможност на СТИ да извършва точно измерване.Това противоречи на основен принцип в договорните правоотношения- принципът за виновната отговорност.Липсата на доказателства за точното количество на доставената, потребена и неотчетена ел. енергия също така е мотивирал съда за направи крайния си извод за основателност на иска. В заключение въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано.Напълно споделя мотивите му и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №20/04.01.2013 г., постановено от Великотърновския районен съд по гр.д.№2738 по описа на съда за 2012 г. Решението не подлежи на касационÝо обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |