Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 25.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело №
13272 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 179368
от 30.07.2019 год., постановено по гр. дело № 32349/2018 год. по описа на СРС,
ГО, 144 с-в, е отхвърлен иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу А.Б.Н.,
ЕГН ********** и К.Б.Н., ЕГН ********** за установяване на вземания в полза на
ищеца по отношение а ответниците, че дължат разделно
следните суми: сумата от 1 496.82 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. ведно
със законна лихва от 29.01.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 47.48 лв., представляваща цена
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. ведно със законната лихва от 29.01.2018г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 9.33 лв. за
периода от 16.09.2015г. до 15.01.2018г., които суми са за доставена до
дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2014. до 30.04.2017г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******с абонатен
№ 052801 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.02.2018г. по ч.гр.д. № 6249 по описа на СРС за 2018г. С посоченото решение „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******е осъдено да заплати на ответниците А.Б.Н.
и К.Б.Н. деловодни разноски в размер на 400 лв., заплатено възнаграждение за
един адвокат.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***, помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Срещу решението в частта му, в която са
отхвърлени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на
главницата, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
мораторна лихва както и за претендираните
разноски. Твърди се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ответниците
не са титуляри на вещни права на процесния имот. Позовава
се на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота,
което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството. Сочи,
че по делото е несъмнено установено, че наследодателят на ответниците - Б.А.Н. е бил собственик на процесния имот, видно от приложения Договор за продажба на
държавен недвижим имот. Поради изложеното твърди, че по делото е установено, че двамата ответници са собственизи на топлоснабдения имот през процесния
период. Твърди, че е ирелеватнто обстоятелството, че ответниците не са обитавали процесния
имот. От това прави извод, че от събраните по делото писмени доказателства е
установено принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, което е
напълно достатъчно за доказване на иска в размера, в който е предявен. В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното
решение е неправилно, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на
законна лихва върху просрочените задължения. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата К.Б.Н.,
действащ чрез процесуалния се представител адв. А.И.
от САК, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
В отговора излага аргументи, че обжалваното решение на СРС следва да бъде
потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата А.Б.Н.,
действащ чрез процесуалния се представител адв. А.И.
от САК, изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна. В отговора излага аргументи, че обжалваното решение на СРС
следва да бъде потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Третото лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част, но частично неправилно.
Безспорно е във въззивното
производство, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата – етажна собственост /в която се намира
този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото - Договор за продажба на държавен недвижим
имот съгласно НДИ от 08.02.1969г. заявление
за служебно откриване на партида от 26.03.2013г., писмо от Столична община до
ищеца от 20.03.2013г. относно удостоверение за наследници, че въззиваемата страна
- ответниците, в качеството си на законни
наследници на Б.А.Н. са собственици на процесния
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
с абонатен № 052801 и имат качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. ДВ, бр. 74 от 2006 год./,
респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр.
с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, вж. и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. ОСГК, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От съвкупния
анализ на писмените доказателства е несъмнено установено, че ответниците са потребители на топлинна енергия за исковия
период за процесния топлоснабден
апартамент. Поради изложеното исковата претенция за заплащане на доставена, но
незаплатена топлинна енергия се явява основателна.
В постъпилия
в срока по чл. 131 ГПК ответниците А.Б.Н. и К.Б.Н. оспорват както основанието за дължимост
на претендираната главница за стойността на
доставено, но незаплатена топлинна енергия и така и основанието за начислена
такса дялово разпределение. Не оспорват размера на исковата претенция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Доказано е
също така, че в процесната сграда е била въведена
услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните
собственици от 21.01.2002 год., ведно със списък, на което е било взето решение
за сключването на договор с „Т.С.“ ЕООД. Такъв срочен договор е бил сключен
впоследствие на 29.08.2002 год. Същевременно по делото са представени изготвени
от третото лице-помагач документ за главен отчет, който е подписан от ответника
и от които е видно, че до процесния имот е бил
осигуряван достъп за отчет /авторството им не е било оспорено и надлежно
опровергано в процеса/ и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за
отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за
изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до
извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от
това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно,
дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.
Установено е
също така въз основа на писмените доказателства по делото – документ за главен
отчет, протоколи за неосигурен достъп и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, както и на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, че през исковия период в жилището не е имало
монтирани отоплителни тела и разпределители, имало щранг-лира
в банята и 1 бр. водомер за топла вода – последният бил отчетен само през 2015
год.; делът на ответниците за сградна
инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като технологичните
разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, а общият топломер в абонатната
станция бил преминал през периодични метрологични проверки. Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената
от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период. В този
смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по
водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на
обитател за едно денонощие на потребление. А според разпоредбата на чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата.
Самите ответници не
оспорват размера на претендираните
суми за доставена топлинна енергия от страна на ищеца и за цена на услугата
дялово разпределение, релевират възражение за изтекла
давност.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира това възражение за частично
основателно. Ищецът претендира от двамата ответници в
условията на резделност заплащане на сумата от 1496.82
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014г. -30.04.2017г., отразена в Общи фактури №
**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. -30.04.2015г.; №
**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. -30.04.2016г.; №
**********/31.07.2017г. за отоплителен сезон 01.05.2016-30.04.2017г., както и
изравнителни фактури № **********, № ********** и № ********** за период
05.2016г. -04.2017г. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело
№ 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
По отношение
на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155,
ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със
задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе
на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и
стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите
условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни
или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска,
респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение –
след нейното осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление
и топла вода/. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
вземанията за периода от м.май 2014 год. до м.декември 2014 год. включително е
започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е изтекла преди
датата на подаване на исковата молба – 29.01.2018 год. Следователно главни вземания за незаплатена
цена за доставена топлинна енергия в размер на 156.78 лв. за този период се
явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за забава
според правилото на чл. 119 ЗЗД,
От изложеното
може да се направи извода, че ищецът се легитимира като кредитор на вземания
/прогнозни и изравнителни вноски/ само за останалата част от исковия период, а
именно от м.януари 2015 год. до м.април 2017 год., чиито общ размер съдът
определя по реда на чл. 162 ГПК на 1340.10 лв.
Въззвникът
– ищец твърди, че ответниците дължат при уславията на разделност и
заплащане на цената за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до
30.04.2017г. в размер на 47.48 лв. Неоснователно
е възражението на ответниците, направено в отговорите
на исковата молба, че вземането за цена на услугата дялово разпределение е погасено
по давност.
Според
задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело
№3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните, давността тече от деня на падежа
/тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на цената
на услугата дялово разпределение са възникнали като срочни. Съгласно чл. 155,
ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за топлинната енергия
за топлоснабдения имот са начислявани от доставчика на по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – „Т.с.“ ЕООД на база
на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. В конкретния случая се претендират суми
за цена дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г. Цената за
услугата дялов разпределение се дължи след края на отоплителния сезон и се
начислява с последната фактура. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. За
отоплителен сезон 2014-2015г. срокът за плащане тече след издаване на обща
фактура № **********/31.07.2015г. В този
смисъл и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 29.01.2018 год.
/арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, следователно
възражението за изтекла давност за
вземането за цена на услугата дялово разпределение е неоснователно.
С оглед на
изложеното претенцията на ищеца, че ответниците
дължат при условията на разделност и заплащане на
цената за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до
30.04.2017г. в размер на 47.48 лв., се
явява основателна и подлежи на уважаване.
Третият спорен
въпрос между страните е относно дължимост на претендираните лихви за забава за начислената стойност на
топлинна енергия и услуга за извършено дялово разпределение. Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната
фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да
тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
По делото не
са ангажирани и каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставена в забава по отношение на
задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за периода
от м.май 2014 год. до м.април 2017 год. /възникнали при действието на
горепосочените Общи условия на ищеца от 2014 год./. поради изложеното и при
правилно приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху непогасените по давност вземания за
посочения период подлежат на отхвърляне.
В контекста на изложеното следва да се приеме,
че въззивникът – ищец
се легитимира като кредитор на вземанията за периода 01.01.2015г. - 30.04.2017г.
на стойността на доставената топлинна енергия в общ размер на 1340.10
лв. и услугата дялово разпределение – в общ размер на 47.48 лв. до които релевираните претенции се явяват основателни, ведно със
законната лихва за забава, считано от 29.01.2018г.
– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу А.Б.Н.
и К.Б.Н. искове за заплащане на сума за
топлинна енергия за периода м. 01.01.2015г.
-30.04.2017г. над 1340.10 лв. до пълния предявен размер от 1496.82 лв. –цена за
доставена топлинна енергия за периода за
имот на адрес гр. София, ж.к. „*******с абонатен № 052801, със законна лихва от
29.01.2018г./датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/
като бъдат уважени съответно в претендираните от въззивника
размер. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищецът е осъден да
заплати на двамата ответници в условията на разделност по 400 лв./или общо 800 лв./, заплатени от ответниците разноски за първоинстанционното
за разликата над 132 лв. /по 66 лв. за всеки един от ответниците/.
В останалата част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в заповедното производство за
държавна такса в размер на 29.00лв. и в първоинстанционното
производство за държавна такса 145.83 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 80 лв. и юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 80лв.
С оглед изхода
на делото право на разноски има въззиваемата страна –
ответниците А.Б.Н. и К.Б.Н.. Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай в полза на ответниците
не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, тъй като реално не са извършени действия по защита по смисъла на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на
ответниците са подадени отговори с идентично
съдържание, процесуалният и м представител е станал причина за отлагане на
съдебно заседание, същият не се е явил в проведеното съдебно заседание.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е търговски спор.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 179368
от 30.07.2019 год., постановено по гр. дело № 32349/2018 год. по описа на СРС,
ГО, 144 с-в, в частта му, в която са отхвърлени предявенияте
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150,
ал. 1 ЗЕ от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
срещу ответниците А.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** и К.Б.Н.,
ЕГН ********** с
адрес *** в условията на разделност за сумата над 1340.10
лв. до пълния предявен размер от 1496.82 лв. – цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2017г. ведно със законната лихва от
29.01.2018г. до изплащане на вземането, за сумата от 47.48 лв. представляваща
цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до
30.04.2017г., ведно със законната лихва от 29.01.2018г. до изплащане на сумата,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.02.2018г. по ч.
гр. д. № 6249 по описа на СРС за 2018г. и в частта за разноските, с която на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците
сумата над 132 лв. до присъдените по 400
лв. за всеки един от тях, представляващи разноски в първоинстанционното
производство като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А.Б.Н., ЕГН **********, с
адрес *** и К.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** дължат
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в условията на разделност
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 1340.10 лв. – цена за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.
- 30.04.2017г. за имот на адрес гр. София, ж.к. *******, ведно със законната
лихва от 29.01.2018г., /датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/
до окончателното плащане както и сумата от 47.48 лв. – представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г ведно със
законната лихва от 29.01.2018г., /датата
на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 179368 от 30.07.2019 год., постановено по гр. дело № 32349/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 144 с-в в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
А.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** и К.Б.Н., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: *******със седалище и адрес на управление *** в условията на разделност основание на основание чл.78, ал. 1 от ГПК общо
сумата от 254.83 лева, разноски в първоинстанционно производство и сумата от 160 лева - разноски за въззивно
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач на страна на „Топлофикация София“ АД - „Т.с.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/