Определение по дело №21694/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26474
Дата: 27 юли 2023 г. (в сила от 27 юли 2023 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20231110121694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26474
гр. София, 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110121694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Х. В. К. срещу ***.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 27/01.07.2021 г. е заемала при
ответника длъжността *** Със заповед № 29-03-01/29.03.2023 г. трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради спиране на
работата за повече от 15 дни, считано от 30.03.2023 г., като заповедта е връчена на
30.03.2023 г. – при отказ. Счита, че ТПО е прекратено незаконосъобразно, тъй като:
в заповедта за уволнение се сочи като основание за издаването й заповед № 0702-
001/07.03.2023 г., както и обстоятелството, че за периода 07.02.2023 г. –
03.03.2023 г., както и 09.03.2022 г. – 26.03.2023 г. е налице пълно
преустановяване на дейността на звено „кабинен състав“, но на ищцата не е
връчвана заповед № 0702-001/07.03.2023 г., т.е. работодателят не е спазил
изискването да оповести самия престой по установения в закона начин;
през периода, за който в заповедта за уволнение се сочи, че е бил налице престой,
администрацията на дружеството и останалият персонал, в т.ч. пилоти и
стюардеси са продължили да изпълняват служебните си задължения за друга
компания, тъй като дружеството е отдавало персонал под наем, т.е. престой в
същинския му смисъл не е бил налице.
Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като е
било прекратено ТПО единствено на ищцата, а не на цялото звено, при положение че
те я била старша стюардеса с опит и 2-годишен стаж в дружеството, където са били
назначени и стюардеси с със значително по-малко опит макари на по-ниски от нейната
длъжности, като на 30.03.2023 г. е била публикувана и обява за позицията на ищцата.
Моли съда да постанови решение, с което: 1) да признае за незаконно
уволнението й и да го отмени; 2) да я възстанови на предишната й работа; 3) да осъди
ответника да й заплати сумата 8 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 31.03.2023 г. – 30.09.2023 г., ведно с мораторна лихва за периода
30.03.2023 г. – 25.04.2023 г., както и закона лихва от датата на исковата молба –
26.04.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***,
с който оспорва исковете. Излага съображения, че ТПО е прекратено законосъобразно.
1
Твърди, че предприятието е експлоатирало два самолета, единият от които е
преустановил полети на 09.11.2022 г., а другият е следвало да бъде експлоатиран от
07.02.2023 г., но поради технически неизправности това не се е случило до момента на
прекратяване на ТПО на ищцата. Това е наложило спиране дейността на кабинния
персонал, тъй като летателна дейност, експлоатация на самолетите и полети не са
осъществявани. По тази причина е издадена заповед № 0702-001/07.03.2023 г. Счита за
ирелевантно обстоятелството дали тази заповед е съобщена на ищцата, доколкото
престоят е обективен факт, за настъпване на който не дължи нарочно уведомяване на
работника/служителя, за да прекрати трудовото му правоотношение на това основание.
Оспорва да е налице злоупотреба с право, доколкото кабинен персонал е набиран едва
след преодоляване на пречките във връзка с констатираните технически
неизправности. Прави възражение за прихващане с вземането си за връщане на
изплатеното по чл.220, ал.1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
1 400, 80 лв. и вземането си за връщане на изплатеното по чл.222 КТ обезщетение – в
размер на 1 400, 80 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ,
чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов
договор със соченото от ищцата съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице спиране на дейността на
предприятието или на отделно негово производство, в което по силата на трудовото
правоотношение е била заета ищцата, като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение спирането на работата следва да е продължило повече от 15 работни
дни.
С оглед твърденията на ищцата за злоупотреба с право:
Нормата на чл.8, ал.2 КТ установява оборима презумпция, че работодателят е
действал добросъвестно при извършеното уволнение, тежестта за оборване на която
се носи от страна на ищцата.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа по
чл.344, ал.1, т.2 КТ е признаване на извършеното уволнение за незаконно и
установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако не беше незаконно
прекратено. В тежест на ищцата е да докаже сочените обстоятелства.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:
В тежест на ищцата е да установи, че уволнението е незаконно; че е останала
без работа за периода, за който претендира обезщетение, както и размера на
последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По възражението за прихващане с изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за
неспазено предизвестие:
2
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищцата обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ в размер на сумата 1 400, 80 лв.
По възражението за прихващане с изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ:
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищцата обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ в размер на сумата 1 400, 80 лв.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е докаже наличието на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
Безспорно е между страните, че:
1. по силата на трудов договор № 27/01.07.2021 г. ищцата е заемала при ответника
длъжността ***
2. със заповед № 29-03-01/29.03.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради спиране на работата за повече от 15
дни, считано от 30.03.2023 г., като заповедта е връчена на 30.03.2023 г. – при
отказ;
3. ответникът е изплатил на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на
сумата 1 400, 80 лв. и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на сумата 1 400, 80
лв.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими за
изясняване предмета на спора.
Искането на ищцата ответникът да бъде задължен да представи на основание
чл.190 ГПК заповед № 0702-001/07.03.2023 г. следва да бъде оставено без уважение,
доколкото същата се представя с отговора на исковата молба.
На ответника следва да се допуснат поисканите двама свидетели за
установяване на обстоятелствата във връзка с преустановяване на дейността на
кабинния персонал.
На ищцата следва да се допусне поисканият един свидетел, който се явява такъв
за насрещно доказване на посочените обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.10.2023 г.
от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищцата – и от писмения отговор на ответника и
доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да уточни
претенцията си за изтекла мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху вземането за
обезщетение за оставане без работа с посочване на конкретна сума и период (начална
3
и крайна дата), за които претендира същата.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.

ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата във връзка с преустановяване на дейността на
кабинния персонал.

ДОПУСКА на ищцата един свидетел при режим на довеждане за насрещно
доказване във връзка с посочените обстоятелства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата ответникът да бъде задължен
да представи, на основание чл.19 ГПК, заповед № 0702-001/07.03.2023 г.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при
организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството
на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на
заседанието за одобряване на спогодбата в максимално кратък срок.

УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на ищцата – и
4
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5