№ 183
гр. Б., 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20251200900026 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищеца С. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № 11, представляван
от адв. Д. З. – САК, срещу ответника „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ 89Б.
В исковата молба се сочи, че на 27.09.2024г. около 23.30ч. по път II-84 се
движи лек автомобил марка „С.“, модел „И.“ с рег. № ************,
управляван от водача ААА. Същият в района на км. 95+200 поради движение
с несъобразена скорост с пътните условия и релефа, при навлизането си в ляв
завой губи контрол над управляваното от него МПС, като излиза вдясно от
пътя и самокатастрофира в крайпътен скат. При процесното ПТП е пострадал
ищецът С. Д. А., в качеството си на пътник в лек автомобил марка „С.“, модел
„И.“ с peг. № ************.
Сочи се, че местопроизшествието е посетено от дежурен полицейски
служител, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 23 от 27.09.2024г., в който са описани обстоятелствата и причините за
настъпването на инцидента. По случая е образувано ДП № 268/24г. и пр. пр.
№ 7898/24г. по описа на Районна прокуратура Б., като на водача на лек
автомобил марка „С.“, модел „И.“ е peг. № ************ е съставен и АУАН
№ GA 1176581.
Сочи се, че виновен за инцидента е водачът на автомобила. След
инцидента ищецът е прегледан в МБАЛ Р., като поради сериозността на
неговото състояние от болничното заведение го насочват за лечение към
МБАЛ „П.“ АД - гр. Б.. Там пострадалият постъпва с оплаквания от силни
болки и ограничени движения в областта на двата горни крайника. След
1
проведени изследвания и консултации със съответните специалисти му е
поставена диагноза - фрактура на латералния кондил на левия кондил на
хумеруса и фрактура на дисталния край на раменната кост на дясната ръка.
Поради характера на нараняванията е взето решение за провеждането на
оперативно лечение на 28.09.2024г., при което и двете фрактури са били
фиксирани и репонирани чрез К-игли, плака и винтове.
След отпадането на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение
пострадалият е освободен за продължаващо домашно лечение на 03.10.2024г. с
дадени указания за спазване на режим на покой, ХДР и прием на лекарствени
средства.
Сочи се, че получените травми са причинили болки и страдания на
ищеца, които са били със значителен интензитет през първият месец от
възстановителния период. Силната болезненост в областта на двата горни
крайника се повлиява трудно от обезболяващите медикаменти, които приема,
което е довело до затруднение при посрещане със собствени сили на
обикновени битови потребности - пазаруване, приготвяне на храна, хранене,
тоалет и обличане, за задоволяване на които получава помощ изцяло от своите
близки. Това се е отразило изключително тежко и на емоционалното и
психическо му състояние, станал е изключително тревожен, напрегнат и
неспокоен, което състояние продължава и към настоящия момент. Сочи се, че
по отношение на лек автомобил марка „С.“, модел „И.“ с peг. № ************
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДЗИ-ОЗ“
със застрахователна полица № BG/06/124002221585 със срок на валидност за
периода от 11.07.2024г. до 10.07.2025г.
Ищецът е сезирал ответния застраховател с писмена претенция № 92-
1121 от 07.11.2024г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените
доказателства. От страна на последния липсва произнасяне.
С оглед на това е направено искане ответникът „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД да бъде
осъден да заплати на ищеца С. Д. А. застрахователно обезщетение в размер на
70 000 лв., иск предявен като частичен от 120 000 лв. - за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 27.09.2024г., причинено при управление на застрахован
при ответника лек автомобил марка ,,С. , модел „И. с рее. № ************,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.11.2024г. (датата на
сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до
окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
В срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради
това не е провеждана процедура по размяна на книжа.
В о.с.з, проведено на 02.10.2025г., ищецът на осн. чл. 214 ГПК измени
размера на исковата си претенция от 70 000 лв. на 90 000 лв., предявена като
частична от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 07.11.2024г.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаните две експертизи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
2
По делото не е спорно, а и от приложено писмо на ГФ, се установява, че
към датата на твърдяното ПТП процесният лек автомобил марка ,,С.“ , модел
„И.“ с рег. № ************, управляван от водача ААА, е бил с валидно
сключена застраховка гражданска отговорност при ответния застраховател
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД. Установява се, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция
до застрахователя /получена на 07.11.2024г./ за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в резултат на възникналия пътен
инцидент.
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител и заключението
по автотехническата експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на
27.09.2024 г., около 23:30 часа в тъмната част на денонощието, на път II - 84,
+200
при км. 95 в посока от с. К. към гр. Р. се е движил лек автомобил марка и
модел „С. И.“, с peг. № ************. Пътят бил сух, без неравности и
дефекти. Платното за движение се състои от две пътни ленти - по една в
посока, разделени с единична разделителна линия. В района на при км 95 е
наличен незначителен надлъжен наклон на спускане и напречен (положителен
вираж), пътният участък представлява плавна лява крива. Автомобилът е
управляван от водача А.А., в него пътували и четирима пасажери, единият от
които ищецът, возещ се на задната седалка зад водача. Скоростта на движение
на автомобила достигнала около 133 km/h. При навлизането в лява крива, след
водоскок, обезопасен с единични обезопасителни прегради, автомобилът
загубил напречна устойчивост. Водачът завъртял рязко волана наляво,
плъзгайки се надясно, лекият автомобил навлезнал в десния затревен банкет,
като при страничното плъзгане изровил пръст, преминал през канавката,
намираща се вдясно от десния банкет, която била също силно затревена и с
предната си дясна стана се ударил в ствола на масивно дърво, намиращо се в
ската вдясно от описаната канавка. След удара в дървото, лекият автомобил се
отклонил наляво в посока към платното за движение, преминал отново през
канавката и през платното за движение, като се установил частично в лявата
пътна лента и в левия банкет, като предната му част била на банкета, а задната
- на лявата пътна лента.
Вещото лице Р. С. посочва в заключението си по САТЕ, че причините за
настъпването на ПТП не са от технически, а са от субективен характер,
изразяващи се в технически неправилни действия от страна на водача, а
именно: Управление на автомобила със скорост, която е била по-висока от
критичната скорост при загуба на напречна устойчивост, а това е довело при
навлизането на автомобила в ляв завой да се приплъзне в посока надясно.
Отделно от това, скоростта на движение на лекия автомобил значително е
надвишавала максимално допустимата скорост на движение. Сочи, че
технически неправилно действие е било и рязкото завъртане на волана, с което
водачът е имал намерение да стабилизира автомобила. Сочи се, че в момента
на удара скоростта на движение на процесния автомобил е била около 100
км.ч, а началната такава около 132 км.ч. при разрешена скорост до 50 км.ч.
Сочи се, че ПТП е било предотвратимо при движение на лекия автомобил със
скорост, която е по - ниска от критичната скорост за загуба на напречна
3
устойчивост.
Във връзка с процесния инцидент е образувано досъдебно производство.
От медицински документи, представени към исковата молба, се
установява, че след инцидента ищецът е закаран в МБАЛ П. АД гр. Б., в
Отделение по ортопедия и травматология, където е пролежал за периода
28.09.2024г .- 03.10.2024г., извършена е оперативна интервенция в областта на
раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност.
От назначената СМЕ, изготвена от вещото лице А. С. се установява, че в
резултат на ПТП ищецът е получил счупване в дисталния край на лявата
раменна кост, което е довело до нарушена функция на левия горен крайник за
период повече от 30 дни. След ПТП счупеният крайник е имобилизиран с
шина, след което ищецът е транспортиран в болницата в Б.. Сочи, че
получената травма - счупване на дисталния край на хумеруса, е причинила
болки и страдания за период от около 2 месеца, като с най - голям интензитет
са били непосредствено след ПТП-то до оперативната интервенция и още 48
часа след нея. Сочи че травмата може да се получи в резултат на ПТП.
Заключва, че пълно възстановяване на травмите на пострадалия С. А., най-
вероятно, няма да има, ще е налице функционално възстановяване, но
движението в лакътната става най-вероятно няма да бъде в пълен обем,
налице е ограничена подвижност в лявата лакътна става. Сочи, че при
благоприятен възстановителен процес, срокът за възстановяване при този вид
счупвания е от 6 месеца до 2 години.
В о.с.з. вещото лице ортопед – травматолог посочва, че е налице
ограничение в движението на лакътната става, т.е дефицит в движенето. Не
може да изправи ръката си нормално, прагът на отваряне е намален. Пълното
отваряне на ръката е 180 градуса, при него е 160 градуса, но това не е толкова
от клинично значение, тъй като човек не върши много неща с напълно
изправена ръка. По-проблемно би било, ако е спортист или гимнастик.
Поставената метална пластина в ръката не му пречи, но ако реши може да я
махне, като това става отново оперативно. Доколкото се касае за счупване на
костта от рамото до лакътя, където минават доста нерви, сухожилия и
мускули, интервенцията по поставяне и отстраняване на металната пластина
не е елементарна и безобидна.
В качеството на свидетел по делото е разпитана а. А. - майка на ищеца.
Посочва, че в резултат на ПТП на сина й са направени две операции на лявата
ръка. В болницата му била придружител, тъй като ръката била гипсирана и не
могъл да се храни. В гипс бил 10 дни, след което 40 дни в шина. Дясната ръка
била навехната, имал рана на десния крак. Свидетелката полагала грижи за
сина си около един месец. Оплаквал се от болки, които били силни,
продължават и до днес. Преди спортувал, ходел на фитнес, сега не може
заради ръката. Ходи на масажи и на рехабилитация, пие хапчета за
успокояване на болката. Предстои му операция по премахване на желязото и
пироните в ръката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
4
Пред настоящата съдебна инстанция е предявен осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП -
27.09.2024г., между прекия причинител и ответника по отношение на
увреждащото МПС.
С обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключенията
на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда -
причинено телесно увреждане на ищеца, което е в пряка причинно -
следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата, място и час водачът на
застрахования автомобил при движението си по път II – 84 със скорост, която
е била по-висока от критичната такава при рязкото завъртане на волана,
загубил напречна устойчивост, навлязъл в десния затревен банкет, преминал
през канавката и с предна дясна страна се ударил в ствола на масивно дърво.
С действията си, водачът е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше
оборена от ответника. С поведението си виновно е причинил вредоносния
резултат, поради което се доказа и причинно следствената връзка между
инцидента и настъпилите вреди.
От медицинските документи и СМЕ се установява, че в резултат на ПТП
на ищеца е причинено счупване в дисталния край на лявата раменна кост.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
„Гражданска отговорност, са безспорно установени.
Ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 90 000 лв. /след изменението/, предявен като частичен от
5
120 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 50 000
лв. При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че
вследствие на ПТП ищецът е получил счупване в дисталния край на лявата
раменна кост. Първоначално му е поставена шина, а впоследствие е претърпял
оперативна интервенция с голям обем и сложност. Извършено е открито
наместване на фрактура с вътрешна фикасация. Според вещото лице
нарушението на функцията на горния ляв крайник е била за период повече от
30 дни, болки и страдания е изпитвал в период от около два месеца, като най -
силни са били в рамките на 2-3 дни след инцидента. При определяне на това
обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че пълно възстановяване няма
да има, тъй като движението в лакътната става няма да е в пълен обем.
Пострадалият е в млада възраст – на 20 години, невъзможността да разгъва
ръката си в пълен обем /възможно е до около 160 градуса/ макар и да не от
клинично значение и да не пречи на осъществяване на нормалните ежедневни
дейности, може да попречи на възможността му да спортува, както и да
извършва движения с напълно изправена ръка.. Съобрази се и това, че взе пак
за тази травма възстановителния период е сравнително дълъг – от 6 месеца до
2 години, а понастоящем пострадалият все още изпитва болка при
натоварване, ограничена подвижност, забелязва се и лек отток /по данни от
прегледа, осъществен от в.л. С./.
В тази връзка и като се имат предвид тежестта на установеното по
делото физическо увреждане, последиците от него, характера, периода на
лечение, решаващият съд намира, че справедливото обезщетение следва да е в
размер на 50 000 лв. При определяне на размера се съобразиха и обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП, както и
застрахователните лимити, които са само един от факторите, обуславящи
размера на обезщетението.
6
С оглед на изложеното по - горе ще следва застрахователното дружество
да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., като за разликата над 50 000 до претендираните 90 000
лв., предявен като частичен от 120 000 лв., иска се отхвърли.
По делото не е направено от страна на ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Такова не е направено в срока за
отговор на исковата молба /такъв липсва/, не е направено и след изслушване
заключението на в.л. С.. Ето защо настоящата съдебна инстанция не следва да
обсъжда въпросът за това дали пострадалото лице е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат или не, в частност дали е бил с поставен предпазен
обезопасителен колан.
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъди
законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от дата 07.11.2024г.
Представени са доказателства, че ищецът е отправил писмено искане до
застрахователя за присъждане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като ответникът е получил молбата на 07.11.2024г.
/лист 11 от делото/. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497,
ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от
поисканата дата – 07.11.2024г., до окончателното изплащане сумата за
присъденото обезщетение.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, но дължи такива на насрещната страна.
Разноските на ответника са за експертизи и възнаграждение за
юрисконсулт. С оглед отхвърлената част от иска ще следва ищецът да заплати
на ответния застраховател сумата от 712,44 лв. – разноски за възнаграждения
за вещите лица и възнаграждение за юрисконсулт.
Разноски в полза на адвоката на ищеца не следва да се присъждат,
доколкото по делото не е представен договор за правна защита и съдействие,
от който да е видно, че ищецът е упълномощил адвоката да осъществява
безплатна адвокатска защита по чл. 38 ЗА. Налице е единствено пълномощно,
но не и договор за правна защита и съдействие, с което да е уговорена
безплатна адвокатска защита.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна
такса по уважения размер на иска, а именно 2000 лв. и за възнагражденията за
експертите, които са заплатени от бюджетната сметка на съда за уважената
част от иска в размер на 148,05 лв.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В.“ 89Б да заплати на С. Д. А. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № 11, сумата в размер на 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на 27.09.2024г., на път
II-84, в посока на движение от с. К. към гр. Р., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 07.11.2024г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до претендираните 90 000
лв., предявен като частичен от 120 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В.“ 89Б да заплати в полза на Окръжен съд Б.
държавна такса за уважения размер на иска в размер на 2000 лв. и за
възнаграждение за експертизи в размер на 148,05 лв.
ОСЪЖДА С. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № 11,да
заплати на „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ 89Б разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 712,44 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
8